Невраче,кое им беше пречка,те изчистиха всички пречки,и когато трябваше да си заживеят спокойно,бум,бум.Нима между Емир и Гюнеш,нямаше пречки,връзка започната с цел отмъщение,това че не го довършиха,не означава че се влюбили и заживели щастливо.Аз мисля,че именно заради всичко през което минаха,и преживяха,оцениха какво значат един за друг.Какво излезе накрая след като си направя равносметка,едно бедно момиче,което нищо никога не му е давано на готово,имаше амбицията да постигне нещо,срещна нейната приказка в лицето на Емир, и заживя с нея,но тъй като нищо хубаво не става лесно,пътя беше осеян с препятствия,кои от кои по големи,преживяха много и двамата,и нима не искахме да видим приказката със красив финал,нима бедното момиче не го заслужи,в момента визирам,личността Фериха,нима и Емир не беше достатъчно лишаван от обич и внимание от малко дете.Да Марги имаме избор като зрители,и моя избор беше да не приема, че приказката свършва трагично 
.И какво става,живота на бедното момиче свършва трагично,не могло да се наслади на така мечтаната любов.Красивия принц от приказката остава сам,страдащ по своята голяма любов.Появява се едно богато момиче,което е носено на ръце през целия си живот,никога не и се е налагало да се бори за нещо,живяло и пазено под стъклен похлупак,и по стечения на обстоятелствата без да си мръдне и пръста дори,без нищожно усилие от нейна страна,тя получава красивия принц на поднос 
Може да не съм вече малко момиче,но предпочитам за миг дори да вярвам в приказки,а от малко дете,всички приказки,които съм слушала, последното изречение винаги е било "И заживели щастливо"Всеки има нужда,да вярва в приказки,понякога,защото когато прочете последното изречение,на лицето му се появява онази,глуповатата и замечтана усмивка 
.Затова,аз още искам,понякога да вярвам в приказки,дори за миг.Извинявам се,стана дълго,но се отплеснах
.И какво става,живота на бедното момиче свършва трагично,не могло да се наслади на така мечтаната любов.Красивия принц от приказката остава сам,страдащ по своята голяма любов.Появява се едно богато момиче,което е носено на ръце през целия си живот,никога не и се е налагало да се бори за нещо,живяло и пазено под стъклен похлупак,и по стечения на обстоятелствата без да си мръдне и пръста дори,без нищожно усилие от нейна страна,тя получава красивия принц на поднос Може да не съм вече малко момиче,но предпочитам за миг дори да вярвам в приказки,а от малко дете,всички приказки,които съм слушала, последното изречение винаги е било "И заживели щастливо"Всеки има нужда,да вярва в приказки,понякога,защото когато прочете последното изречение,на лицето му се появява онази,глуповатата и замечтана усмивка .Затова,аз още искам,понякога да вярвам в приказки,дори за миг.Извинявам се,стана дълго,но се отплеснах Ирка
напълно подкрепям мнението ти. И аз все още искам да вярвам в добрия край на приказките и съм 
за този финал и ..... неговото продължение. 
Ами то имаше табела ,че е еднопосочен към Фериха 
! Струва си 
