Езиколюбителна пивница - Шес'найс'тата. Шесшесшес за Ники! (16)

Сарки, 'ма нямам твоята феноменална памет. Няма да забравя как изцитира онова за Тубата хиляда теми по-късно, аз тотално бях забравила, че 1) ми се е случило 2) съм го разказвала.

Фейче, 93 % съм сигурна, че не се броят заедно, защото не е като "въпреки че" и "макар че", тия думи все пак са си независими. Права си, че задължително трябва да има запетайка, няма опция да има "когато" в едно изречение и да е беззапетайно.

Ло! Гениална си! Оттеглям обществената поръчка, ето ми новия подпис.

Ами да! Толкова е феноменална, че сега веднага ще те фрасна с въпроса - Кое за Тубата? 

Ааа, сетих се, за юзърнейма ти! Бахти доброто беше!

Благодаря ти, Ники, сега ще спя спокойна
Новият подпис тре-пе

Т'ва е идея. Време е и аз да тура нещо повдигащо пролетния дух. 

Да вземем да се огъбим всичките ли?

Да земеш да питаш първо ВНЛ-то, да не станете на кълбета после

Фей, по твоя казус, след бърза справка в няколко книги, има различаващи се практики, но определено повече на брой са правилните според мен и Ло:

Без запетая:                                                                                Със запетая:

"Не разбирам защо трябва да ходиш                                   "На това място винаги, когато  имаше
на риба винаги когато има някой важен прием! "                  слънце, се явяваше една малка дъга"
(Любен Дилов, "Когато рибата не кълве")                                 (Йордан Йовков, "Кошута")

- Затова не може да бъде - прекъсна го Левин, -
 защото при електричеството винаги когато                     И както винаги, когато произнасяше
 натъркате смола о вълнен плат, става известно                повеления,  Крум изпъна жилестата си
 явление, а тук не става всеки път и затова не е               снага и облегна протегната ръка върху
 природно явление.                                                        дръжката на меча.
 (Лев Толстой, "Ана Каренина", изд. 1981, превод             (Цончо Родев, "Човекът, когото нарекоха
Георги Жечев)                                                                                     "Страшни")


Още със запетая, но изброени, че това форматиране ми скъси живота. 

И винаги, когато се спускам по стълбата и кимам на козируващия при входа милиционер, в главата ми се мярка идиотската мисъл, че може би за последен път минавам през тая врата, че вече съм поел, без да знам, в оная посока, от която няма връщане.
(Богомил Райнов, "Голямата скука")

То не помнеше дядо си, в детската памет не беше останал никакъв образ за стария човек, но винаги, когато чуеше неговото име — търсеше го с поглед и му се струваше, че старецът ей сега ще се покаже отнякъде, и сърцето му туптеше радостно, нетърпеливо.
(Димитър Талев, "Илинден")

Винаги, когато направи някоя пакост трябва да му се караме, а пък ако направи нещо добро — да го похвалим. ("Приключенията на Незнайко", издадена на български 1956, превод Дона Минчева)

Ло, ние не сме ли перманентно огъбени?  Предлагаш да го изразим целокупно графично? Допада ми идеята, като герб на униформа модел "пайте се, ултрас съм".  Предполагам, че точно затова пък няма да допадне на други. 

Еее, Никичка, златна гъба си Благодаря ти от сърце

Ше я питам, ма първо да вземе въздух, миличката ми, че не мога очите да ѝ видя. 

Ултрас-гъба - как звучи, а? 

Аха, точно това предлагам. На път да си харесам една.
Обаче се чудя как да я вместя до другата картинка. 

О, не мога, как ѝ падна гъбата от гъбената глава! 

Моля, Фейче, радвам се, че мога да помогна.

Ло, сложи един интервал, да се вижда от пръв поглед. 

Сарки, заспала е, милата. 

Как да е паднала ... Като на всяка гъба,
ненадейно видяла кораба - майка. Аз по
това си я избрах  

Ники, като за теб - два са интервалите

Еее, пак изпуснах интересното. И аз съм за запетая преди 'когато', интуитивно и аз.

Лоана, ама моля ви се, де. Ей сега се мяткам на зомбитата, да изразходвам енергията. Вас само с перце, с перце. 

Какво да правиш, като сме крехки и нежни ...
Перце за нас Глей как ми пада гъбката,
жално да ти стане чак.