На очакването иде край, ще гушнем бебчовците си през МАЙ !

Ох, да ви разкажа как мина всичко докато имам време )) Пиша с една ръка и ще има грешки, и моля предварително да бъда извинена, за което от цензурата Първо, нямах намерение да правя от раждането си свтовна новина, но простете на ошашкания ми мъж И на нетърпеливата Стойка Стойче, миличка, благодаря ти, затова, че ми стана вестителка, справила си се чудесно :* Вчера след шест следобяд някъде мина визитация и след прегледа, дежурната лекарка каза, че не й харесват много тоновете на малката. Дойде моята лекарка и колкото и да не ми се искаше решихме, че трябва да ускорим нещата изкуствено.... сложиха ми Цервидил- вагинална свещичка, но по големичко като тампон....и малко след това започнаха страшните контракции, на не повече от минута и изключително болезнени (така си мечтаех за активно раждане, ама нейсе.....като се самонавива човек...) 2 часа по-късно- разкритие - само 4 см. (аз си бях с три поначало ), а като погледнаха бебка отново, казаха, че всъщност не е чак толкова страшно положението. Понеже въздух не можех да си поема вече махнаха Цервидила, контракциите ми си останаха, но доста по-слаби и по редки. Бях толкова изтощена след като цял ден обикалях като кон ( а колко съм се смяла с постовете ви, персоналът с такова съчувствие ме гледаше как се влача по коридорите и се превивам от смях на телефона си, че бях сигурна, че веднага щом родя ще ми вземат бебето и ще ме отведат в друго здравно заведение, хихи ); та бях толкова скапана емоционално най-вече, че веднага съм отлепила- който казваше, че може да се спи между контракциите- не е излъгал Както си спя обаче водите ми доизтичат ( а аз спя като абсолютно дърво в този момент), акушерката ме събуди към 0.00 часа беше, дойде док, отново преглед за разкритие (любимият ми), тоново и т.н.; решиха, че ще ми сложат система с Питоцин. До 2.00 бях достигнала заветните 6см., болката беше силна и тежка и не можех психически да я преборя или игнорирам, може би това, че се наложи да вързана за феталния монитор, монитора за контракции, система влоши нещата, чувствах се замаяна, имах позиви за повръщане .... в 2.00 ми сложиха упойката, понеже така или иначе щеше да е асистирано раждане и почти веднага се почувствах по-добре, даже пак придремнах. Към 5.00 бях с пълно разкритие и започнах да напъвам, акушерката ме напътстваше идеално (слава на Бога за изключително милия и грижовен персонал !!!), в 5.35 Бела пое първата си глътка въздух, аз разбира се ревнах, дадоха я на ММ веднага да я поразтрие докато порозовее цялата, том ми каза, че е голяма, силна и прекрасна, аз ревнах два пъти по- силно ) Имам три малки вътрешни разкъсвания, някой и друг шев, но какво пък толкова Засега стига толкова, за следродилните емоции по-късно ) ММ още позаглажда снимките, че гледката не е много красива (естествено, изобщо не ми пукаше ) ) И Иги- клизмата не боли !

заради тия системи за контракции явно наистина са били много болезнени, браво, че си ги изтърпяла и имаш и сега чуство за хумор. нямам фб, но съм сигурна, че малката е голяма бузланка-сладуранка