С какво ви дразнят свекървите- 24

Тя нали предвидливо е изключила телефоните. Сигурно ще се побъркам в такава ситуация. Ако детето ти е в болница, ти няма ли да се интересуваш как е.

Точно за това бабите и дядовците трябва да получават минимум информация. 
Колкото по-малко информация, толкова по-малко проблеми и правене от мухата-слон.

Тука е проблемът, че не правите разлика между дете и внуче. Особено ако си свекърва, няма как да си сигурна, че внучето е твое.  

Правим, правим. За внучето се трепери много повече.

Съгласна съм с теб донякъде. Когато племенницата ми е болна имам нуждата през час да звъня на сестра ми, за да знам как е, има ли температура, кашля ли. Но осъзнавам, че ако тръгна да звъня като ненормална на кръгъл час само ще изнервя сестра ми допълнително. Обаждам се два-три пъти през деня и толкова. Стискам зъби и това е - сестра ми и зет ми са възрастни и интелигентни хора, които знам, че ще се погрижат добре за племенницата ми и това ме успокоява. Човек на моменти трябва да се възпира дори и много да иска да направи или не нещо.

Е ,това вече е простотия.
Въобще не смятам за невъзпитано бабите и дядовците да се притесняват за внучето си ,напротив.
Ако всяват някакви истерии по-добре да им се каже да не звънят и да бъдат информирани .

Да де, затова. И на майка ми все това ѝ повтарям. Тя се оплаква, че сестра ми не обръщала много внимание на дъщеря си. Еми от както се е родило това дете, когато майка е там, през повечето време, защото живеят заедно - еми тя майка все я гледа. Аз ще я къпя, аз ще я приспивам, аз ще правя това, аз ще правя онова, остави на мен. И сега като дойде вкъщи за една седмица и ми мрънка. Сестра ти не прави това, не прави онова. Ама сестра ми се справя перфектно като е сама. Като знае, че няма кой друг и къпе, и приспива, и храни и всичко. Като отиде пак при сестра ми и: "Ооооооооооооо, на баба, ела тука!" и пак старата песен на нов глас. Еми и аз да съм, и на мен някой да ми гледа детето вкъщи, да нямам оплаквания, и аз ще си правя оглушки. Особено пък майка.

И аз на мойта изобщо не й казвам ,ако детето е настинало например ,защото се започва едно звънене на всеки кръгъл час,което ме побърква.Отчет не давам,но се дразня като ме пита с гробовен глас "Как е детето..." все едно е пред умирачка.И след това естествено се започват съвети - мажи го с ракия ,компреси с лук ,заешко кожи и т.н. простотии.

При едно от гостуванията ни у свеки и сие бях заключила вратата на спалнята, където ни беше настанила, защото ми писна да влизат без да чукат и то все в неподходящ момент. Е не се научиха да чукат, просто ключът изчезна на другия ден.

Боже, хора... родителите ни толкова саможертви са направили в името на това ние да сме добре, че не мога да повярвам как им отвръщаме - претенции, не знам си какво имали  Да - ако нашите ме помолят да ги закарам до някъде, ще го направя, ако свекърите го направят - ще ги закарам. Лятото поне 2 пъти седмично карах свекър ми на преглед на 15 км. от София (след претърпян инсулт, но мина леко, слава Богу - имаше изтръпване само в ръката). Да, отнемаше ми време, да, имаше далеч по-приятни неща за правене и т.н., но съм много далеч от мисълта да го бях оставила на 40 градуса жега да се спасява с маршрутката, щото претенции изявява. Все пак тези хора са отгледали мъжа ми - а най-малкото за това са им много, много благодарна!

Взимаме и караме бабите и родителите си по гари, болници, до вкъщи, до магазина и т.н. без да си смятаме амортизацията на колата (OMG, OMG  ), бензина, времето - все едно баба ми едно време не е имала по-приятно занимание от това да ме гони с филията, да ме къпе, и всяка божа сутрин да ми прави пица, защото това съм си пожелала, а аз сега да й кажа - има автобуси бе! За родителите ни и дума няма да отварям, че там са толкова много неща, че единният транспорт да ми е проблемът.

И все пак това дори не е един път седмично, да не говорим за ежедневно, та на виждам 5 пъти в годината, че сме отишли да вземем баба му от гарата или моята от село, колко пък толкова да ни натежи! Мъжът ми мисли по абсолютно същия начин. Понякога сами си правите проблемите, честно!

Не си ли чувала за шопа.."И сам да съм у трамвая,па че се бутам"

Шапка ти свалям за тоя пост! 

Така е treisy 
оплакваме се от родителите , от свекърите .... а не се обърнем към себе си , а ние добри 'деца' ли сме ? 

Добри сме, но вече не сме деца. Нямаме нужда от пренареждане на шкафове, препростиране на пране, разместване на цветя,  и други тъпизми.

Това става ако живеем с тях , като големи би следвало да си имаме собствен дом , нал' тъй 

Полар, нищо не ми пренареждат, защото живеем самостоятелно