По въпроса с боледуването и на мен ми е досадно да ми се звъни по 20 пъти да ме питат/който и да е освен мъжът ми/ пи ли си лекарствата, повръща ли още и т.н. Детето си има родители, а тези родители имат глави на раменете си и могат сами да вземат някои решения. Дразня се и от желанието да се идва с мен по лекари, по консултации, да се влиза с мен в кабинета, да се разпитват лекарите за неща, които и сама се сещам да питам. Сещам се как веднъж свеки седя да чака с нас докторът да ни посети вкъщи, че беше късно и личната е работеше. Честно казано в такива моменти излишното присъствие ме изнервя допълнително. Достатъчно разумни се с ММ и ще звъннем след посещението да уведомим за състоянието и лекарствата.
Е, явно и аз съм проста, но разсъждавам точно по този начин. Бабите сами би трябвало да знаят къде е границата и до къде да си врат гагата.
И тя щастлива, и аз предоволна.
Един ще се съгласи с теб, друг не. Голяма работа! Ако можеш да си харесаш нещо за действие, чудесно, ако не, поне ще ти олекне и ще получиш разбиране. 
не съм се сещала, ама бутането с мен в кабинета вече не е на дневен ред