С какво ви дразнят свекървите- 24

Ооо, ако беше така, поне половината разводи и драми нямаше да ги има! Според мен се надценява човешката проницателност.

Хората не са толкова тъпи, жената го вижда, че е под чехъл и просто си казва, че от утре този чехъл ще е нейния, а не на мама. Удобно е. После любовницата го вижда и тя си казва същото и тн. Това се играе от векове, но и от векове има зрели мъже, та е въпрос на избор.

Бoяна, абсолютно права си. Много ми допадат всичките ти разсъждения, но както се казва "любовта е сляпа". В това се убедих сама. Аз също попаднах в много различна от моята среда и не можах да свикна с много неща, но истината е, че имаше индикатори, които да ми подскажат къде попадам още преди сватбата. Просто избрах да не ги забележа и скрих всичките си притеснения под килима. Мислех че, свекървата ще се промени, ще се вразуми, но ей я 13 години по-късно и си е същата.
В този ред на мисли, от моята деликатност и възпитание нямаше никаква полза т.е. стигнах до извода за асертивноста след като се потормозих доста години и си мълчах само и само да има мир. Много е важно да се казват нещата направо, според мен.   
 

В такъв случай снаха и свекърва са си лика-прилика.  Абе, и двете са патки!

Възпитанието не е да мълчиш, от мълчанието няма полза,  напротив възпитанието дава рецепта по приемлив начин да кажеш каквото искаш. Естествено, приемлив, ако с отсрещната страна имате еднакви представи за възпитание. 

Възрастен човек много трудно се променя. Но аз не разбирам какво толкова делите със свекървите. 

Така е. На тези години няма да се промени. Дълга история е моята, но страшно много ме наранява тази жена. Не можах да свикна с тази нейна грубост. Колкото повече отстъпваш, толкова по-груба и претенциозна става и за всичко се сърди.

Не е нужно никой да се променя.Просто трябва всеки да направи няколко компромиса в името на разбирателството. Свеки да не нахалства, снахата да не се изнервя на всяка дума.
Не може все "младите" да скланят глава, да мълчат, щото някой е по-възрастен. Никога не съм го разбирала това.Акъла не въряи ръка за ръка с годините.
И на прошка като ми кажат"Искай прошка на по-възрастните" ей сега...на мен прошкате ще ми искат ли? За изхабените нерви, време, средства. За всяка премълчана дума, за всеки път, когато съм искала да си защитя достойнството.
И двете страни трябва да правят компромиси, защото достатъчно съм се нагледала, а и аз самата съм в такава ситуация.Не може компромис само едностранно.
С моя мъж онзи ден спорихме за баба му.И ми писна вече да си мълча и пред него, и на нея. Казах му всичко, осведомих го, че още един път ако започне да ми натяква неща, за които не съм виновна, а и съм я предупредила, ще я пратя да си бере гъбите.
Най-мразя да съм предупредила, да съм казала.И да правят нещо през главата ми и после"Ама що така стана, аз съм обидена". И сумати години след това се продължава да се говори за този тъп случай.
В моето семейство се избиват, какво ли не си причиняват, след 2 дни е отново мир и спокойствие и се забравя, че това се е случило. Тук една глупост я правят на световен проблем, обида голяма, сготвила 3 манджи повече един ден и край.   

Бояна, така е, но аз съм възпитана да мълча, защото не е възпитано да се противоречи на майката на мъжа. А и тя винаги намира за какво да се сърди, каквото и да правим. представяш ли си ако взема да й кажа нещо напреки? Разбира се, осъзнах че не съм права и че не може да се мълчи и да се трупа всичко, но както казах отне ми много време това.

*Belle-Etoile*, съчувствам ти. Моят мъж има и баба и много добре те разбирам. Ела да видиш като се съберат и 2те - баба и свеки. 

*Belle-Etoile* , не ти ли минава през ума, че понякога и ти грешиш?

Честита ти дъщеря, да ти е жива ,здрава, красива и щастлива.   

Еми щом и така или иначе се сърди като и кажеш какво мислиш най- много също да се разсърди   Знам го това патриархално възпитание с мълчанието, но не познавам хора, които в наши дни наистина да са издържали да мълчат цял живот. Хубаво, че си се отървала от това, продполагам е непоносимо натоварващо, дори заради идеята, че нямаш право (а имаш, никой не може да ти го отнеме)

Аз много често греша, но специално за това, а и спрямо бабата никога не съм правила нещо лошо.
Тя ме е питала нещо, дали да го направи, аз сум казала"Не, няма смисъл.Няма да има време, по-добре недей". Тя го прави, въпреки че и повтарям"Не го прави няма смисъл". Накрая се вижда, че наистина не е имало време за конкретното нещо, че си е хвърлила труда на вятъра.И съм обвинена, че съм постъпила нередно, че тя цял ден си е счупила ръцете едва ли не, а ние не сме уважили труда.
При условие, че съм предупредила и съм казала да не прави нищо.
И сумати години след това ми се повтаря, още от вратата ме посреща с думи за това, сутрин, обед, вечер се повтаря, разсъждава се над въпроса.При всяко наше действие се казва"Да, сега пак ли така ч като онзи път ще стане". Аз не съм човек, който натяква и дъвче за едно и също нещо 100 години.Не обичам да се карам и да си дъвча проблемите. И логично не обичам и на мен да ми натякват, още повече като не аз съм виновна, а тя.

Колко често я виждате тази баба?

моята свеки почина снощи, а аз разбрах, че съм бремена вчера сутринта. Не успяхме да и кажем, бяхме решили да е на Великден.
Който грешил, грешил. Аз и простих и забравих всичко.
Така, че живейте си живота и хич не се тормозете кои как и защо е казал нещо си.

Ами поне веднъж месечно, понякога и повече. Имат апартамент и тук и тя идва да взима наема.  Тези дни беше тук за малко, аз мисля, че всъщност е готина, оправна жена.Възрастна е, но има желание да се учи, любознателна е и има теми, на които можем да си говорим. Но като влезе в нас и нямаше и 2 минути и отвори пак въпроса    Майка ми е тук, а тя също е главно действащи лице в онзи драматизъм от преди 2-3 години.Тя даже не можа да се сети за какво става въпрос, та бабата и обянби подробно. Моя мъж и казва внимателно" Няма смисъл стари неща да обсъждаме" и сменя темата, ама тя си държи. Майка ми завъртя очите няколко пъти, защото пък тя е голямо шиле и винаги отговаря и е готова за скандали.Сега се сдържа заради мен
 и каза, че имала работа и излезе.
Но и моичкия ме ядосва, аз на бабата и мънкам там и сменям темата, но си мисля, че той е този, който трябва да сложи граница и на мен, и на баба си.Все пак е негова баба.  За 2 дни ми скъса нервите.Ако беше за разни бабини идеи за гледане на дете, щях да кимам и да се усмихвам, ама тя ми говори някакви неща, които хич не са ми на дневен ред.
Като "Ви онзи път дойдохте, ама нали щеше да ходиш на концерт и трябваше да си ходиш.Не можах да видя Пепи"."Пепи" е мъжът ми. Сега ми изцепи"Той сега Пепи е отпуска, можеше да си дойде да го видя малко, ама нали трябва да стои при теб...ама за какво ти е, той няма какво да прави с детето".   
Тя не прави кой знае какво, но наистина ме натоварва с тези реплики, разговори и намеци.