С какво ви дразнят свекървите- 24

Така е.Аз също не искам след 20 години снахата да ме изгони поради несходство в характерите. Ние не искахме да живеем със свекърите.От момента,в който се събрахме заедно излезнахме на квартира.

Но все пак не знаем чий е апартамента.Може да е на сина.Но купен от мама на името на сина не се брои

Защо да не се брои?

Според мен да ти впишат името в нотариалния акт не е геройство и не дава право да гониш хората,купили имота.Поне аз не бих имала моралното право.Законовото право е друга бира

Е, и аз не бих "изгонила" родител на мъжа ми. Но от друга страна не ми се струва редно това да купиш имот на детето си, за да живее в него със семейството си, а в следващия момент да му се натрисаш и то при положение, че имаш къде да живееш. В такива ситуации се молиш мъжа ти да е човек на място и да разреши проблема без да ощетява никой.
На мен пък ми е много грозно как някои родители купуват на децата си имот и после цял живот ги карат да се чувстват длъжни и ги манипулират.

Да,така е.И това не е нормално.Има разрешение и на такива ситуации.Като не иска човек да го манипулират,напуска "златния" имот и заживява щастливо на квартира.
Има много ако и защо.При едни нормални отношения и желание за разбиране от двете страни.Не се стига до гонене и напускане

Стига де, дори не е ясно чий е имотът! Лично аз подозирам, че е на свекървата, защото иначе потребителката щеше да извади аргумента, че е на името на мъжа й.

Колкото и нормални и чудесни да са отношенията пак ще е добре всяка жаба да си знае гьола .
Временно да ,но това цял живот да не мога да изляза от някоя от 3-те стаи по гащи ,не става.

И според мен е на свекито


Абсолютно,но за някои хора това е напосилната крачка напред

Има всякакви ситуации, не е казано, че са изгонили жената да ходи да саси краставици.А и тя ако си е собственик може да каже"Това си е моят дом и аз ще остана тук". Сестра ми и мъжът ми живеят в апартамент под наем.От тези общинските. Едно време там е живял зет ми с майка си.Тя си отива на село с втория си мъж, зет ми остава да си живее сам в жилището. След като сестра ми се нанесе изведнъж госпожата реши, че може да идва за цели седмици(преди сестра ми с месеци не е идвала в София), като там неин багаж и лични вещи няма от години.Жилището беше в ужасно състояние, добре че на небосклона се появи моята сестра, че да поеме инициатива зетя да направи кухнята, банята, хола.
Сега има реплики от рода"Аз съм си вкъщи", като този апартамен първо е на никой, второ е ремонтиран с пари на сестра ми и зет ми, трето тя от години не пребивава там, не е плащала наем и сметки.
При нас, с моя мъж също има проблеми с жилището. Баба му му го преписа по собствено желание, каза, че не иска да живее там, но я е страх синът и(бащата на моя мъж) да не и го вземе някак, някой ден. Всичко ок, докато седмица, след като решихме да го ремонтираме(защото вътре е бардак, не е живяно там 10-15 години, а е ползван за склад) тя каза, че ще дойде да живее с нас, защото не се разбирала с дъщеря си. Явно си е направила сметката друг да го ремонтира и после да се тропне. Но моя мъж беше готов да и го върне, да си е неин,да си живее там и да си го ремонтира ако иска, ние успешно си живеехме под наем вече 3 години.
Сега се е кротнала, явно видя, че няма да и мине номера с готованството. Не ми е нужен апартаментът и , ако ни е даде а цел да и го пригодим за живеене и да ни се натресе.

дразни ме пак....Ей тази жена...Успява от километри да ме втресе от нея.Най - новото е , че на 1 юни звъннала на ММ да чистити на детето празника и рекла : Честит празник, сине на теб,    и след това на НаталиЯ! Ся, детето ни се казва Натали и той я пооравил есте, помислил, че се е объркала.Обаче тя - за мен детето се казва Наталия!   Чак после ми светна, че тя ми викаше преди да родч, че Натали и звучи незавършено  

По повод на жилищата да изкажа моята история, щастливо завършила с раздяла. С бившият ми бяхме 3,5г. заедно. 3 години живях у тях. Те имат 2 апартамента. Единия в центъра, а другия в комплекса, който е на 20 мин. пеш от центъра. Всички се натискаха да живеят в центъра и в тристайния апартамент живеехме 5 човека (с един бойлер, като сестра му можеше да източи и два). Бившият ми предложи на баща си да се преместят в другия апартамент. Баща му каза, че той няма да излезе от тази къща. Аз предложих на бившия ние да се изнесем. На квартира ако трябва или да си купим жилище (нещата бяха сериозни). Той също отсече, че немогат да го изнесат от тази къща!
Баща му пътуваше от време на време и майка му отиваше при майка си на гости. Баща му й звънеше от чужбина да се прибира в апартамента. Направо се изумих. Все едно диаманти имаше вградени в това жилище.
Стана така, че последната година се оказа, че малко по малко поемам всички сметки. Ток, вода, храна! С моята заплата, а майка му нищо не даваше. Баща му не превеждал пари! Цяла година! А моя бивш му плащаха с голямо закъснение, от сорта на месеци.
Накрая бившия ми много се издъни в очите ми и го зарязах и благослових съдбата, че не се беше съгласил да теглим заем за апартамент и нямахме какво да делим!
Сега съм с един страхотен човек и си чакаме още по-страхотното бебче. Свекитата още не са се активизирали и се надявам така да остане и за напред. Ама не се знае като дойде бебето 

А ТМ не можа ли да си замълчи пред теб? Или действа на принципа Разделяй и владей.

мммм, не  е на тоя принцип, а на принципа -Ние всичко си казваме ! 

Fraqueza, и аз мисля,че това можело да ти го спести,защото не е кой знае какво!
Повод е за излишни нерви,както и да го погледнеш!
а на принципа -Ние всичко си казваме ! 
Имам близка,която на детето на внучката си Даниел заявяваше,че ще му вика Дидко,защото така било правилно,но като видя,че всички му казват Дани и тя  така го нарича на галено.
И твоята може би след като малко повече пообщува с детето ще свикне с името!

Абе, я ги стройте в ъгъла тия свекърви! Какви са тия своеволия?!