Трудно проговаряне -тема 12

 _Hope_, добре дошла в темата. Аз мисля, че всичкия ти опит ще е в помощ, още повече, че е дал резултат. Мисля, че всяка майка тук си отсява информацията, която би могла да бъде приложима за нейното дете.  
ednakaka, много се радвам за вас. Продължавайте в същия дух. В началото се бях заровила в биохимичната тема, но си признавам, че е сложна за мен.  
 n_alex76, благородно ти завиждам, че сте намерили истински педагози и хора със златно сърце в очита на вашите госпожи от ДГ. Гледах снимки във файса В нашата градина ткаво нещо не може да стане. Макар Хриси да се включва с желания във всяко нещо те я игнорират  
 kojo, страхотни новини  
Днес и Хриси отговори добре на въпрос на една комшийка "Къде отиваш?" -"На боницата"

     Здравейте, момичета.
     И аз ежедевно чета, но като няма какво да пиша...
Малкият от две седмици ходи на логопед, два пъти седмично. Жената е доволна, макар че не се ангажирва с прогнози и срокове. Вчера ми каза, че в развитието си бил като 2-годишен... приплака ми се 
     Норе, ще се радвам да споделиш опит, препятствия, които сте преодолели, постижения... На нас, които сега започваме, всичко ще ни е от полза...може на ЛС, ако желаеш.
     Камбанчо, да ви е честито бебенцето и само радости да ви носи. Иначе как сте - имате ли напредък поне малко?
     Да си кажа - като гледам малката каква е приказлива и не млъква, сигурно преди баткото ще проговори...

_Hope_ и от мен добре дошла  . Ако ти се споделя за мен ще бъде интересно да разкажеш през какво сте преминали, щом имате голямо израстване за няколко месеца както и Ели каза, на някоя от нас може да е полезно.

kamban4o честито бебе   да ти е живо и здраво и много да ви радва. За баткото не се отчайвай, като се започне сериозна работа с него нещата ще почнат да се случват

Ели браво на Хриси и моя син последно време взе да отговаря като го питат къде отива. Днес докато го чаках при логопеда, ме заговори главната сестра на центъра който посещаваме, тя ни знае още от самото начало преди почти година и сподели, че според нея има голям напредък както в говора така и в социализацията. После се присъедини и психоложката ни и двете изказаха мнение, че според тях ще успее да навакса и да тръгне на време на училище без да се налага отлагане, моля се да е така и след тези думи съвсем леко ми се отпусна сърцето . Но и двете отново твърдо заявиха, че първо трябва да вярвам в детето си и да не се отчайвам защото му вредя така и второ трябва много работа с него постоянно.

kojo с тези обувки/чехли незнам защо правят така тези деца . Моя син е същия аз му ги слагам правилно една до друга с/у краката му той посяга с десния крак и мушва в лявата обувка

ednakaka браво, дано продължава така детето

Ликорн определено има напредък от преди 3 месеца,но не е достатъчно.Ти къде водиш малкия на логопед,ако е някъде в Пловдив може да споделиш,че и на нас ни предстои.
Споко на нас ни казват че в развитието сме даже под 2 годинки. И мен ме отчайва този факт,но какво да се прави.

 kamban4o, честоти бебче и от мен. Да ви е живо и здраво, много усмихнато и любознателно.
mibobo, страхотно е, че има такива специалисто, които умеят да вдъхнат кураж и сили на родителя. Ние всички се стремим да правим максималното, но  е факт, че понякога бързо се обезкуражаваме и отчайваме. Иска ни се нещата да се случват по-бързо.
С въпросите до къде сме ..отговаря на колко е години, кой е  това, къде. Използва защо, когато и се карам или и забранявам нещо, но не умее да формулира въпрос, а само плаче и повталя "Защо, защо". Понякога отговаря как се казва. Знае си и трите имена. В момента я уча, да е по съсредоточена, защото ми се струва, че тъй като бързо изпада в нейните унесени състояния и е в състояние всеки шум да я разсее, тогава повтаря въпросите. баба и каза, че като излизали и като я питали как се казва отговаряла.  
Хриси научи ляво и дясно и не, че има огромно желание сама да се обува, но когато го прави и обърка обувката сама си вика "Не там на другото краче" . Ляво и дясно научихме в банята и като я сапунисвах и казвах да ми подаде дясна ръка, лява, после краче и като бъркаши и казвах "Нее това не е дясна ръка това е лявата". Така без много усилия и всяка вечер с игра и смях се научи да си подава правилната ръка и крак.
Вчера взехме книжка на Поникио. Гледахме и филмчето. Научихме всичките герой. Вече е в списъка с любимите книжки. Макар да се разсейва като и чета аз не се отказва.  

Другият много добър начина да научите детето кое е ляво и кое дясно е със "знак" който да поставите да кажем на дясната ръка ако детето е левичар или на лявата ако е левичар ( водещите ръце се научават п0о лесно от там по метода на изключването н другата ръка се слага другата дума  ).
Ние слагахме онези татуировки от машините за левче - в началото беше последователност от действия - търси татуривката , намира слага на тази ръка етикет :"дясна" , от там  значи другата ръка е лявата. После вече стана автоматизирано. В банята също като вас- затвърждавахме. Но банята е поначало място където много добре се учат частите на тялото по време на вечерното /сутрешното къпане. Трябва бавно да говорите нещо от сорта на - хайде сега сапунисваме коремчето/гръбчето/ мишничките вратлето, дай дясната ръка , дай лявото краче, мием главичката и прочие.

Благодаря за топлото посрещане, момичета!
Ще опиша историята ни, надявайки се да не досадя с прекалена обстоятелственост.

Лепетната реч при Ема се появи на 9-10м. На 12м тя проходи и всички звуци изчезнаха. От 1г до 2г тя беше твърде заета да изследва света. Изключително стабилна и подвижна, двигателното и развитие беше осезаемо по-напред за възрастта и. На 2г и 4м, вече силно притеснени от липсата на каквато и да е реч, направихме първата консултация с логопед. Жената, случайно избрана, работеща към местен ресурсен център, ни успокои, че всичко е наред, детето ще проговори просто по-късно, разказа, как, видиш ли, някакъв нейн близък проговорил на 3г и прочее дивотии, с които аз услужливо приспах вниманието си, въпреки непрестанната вътрешна убеденост, че нещо не е наред.
От тук насетне, лека полека, поведението на детето ни започна да се променя. Когато навърши 3г, нещата вече придобиха достатъчно стряскащ характер, за да си изровя главата от пясъка.
Слаб или липсващ очен контакт, не се обръщаше на името си, колкото и да я виках, затвори се в свой си свят, не я вълнуваше нищо, освен нейните собствени интереси и най-вече филмчета, които пусках в пристъпи на безсилие. С нищо не можех да привлека вниманието и.
Отново потърсихме специалисти - логопед и психолог. И двете мнения се препокриха - дефицит на внимание и аутистични маркери. Препоръките - незабавно постъпване на детето в детска градина /до тогава тя не беше посещавала детско заведение/ и много работа.
Няма да обяснявам, как се чувствахме, всички знаете. Все едно, някой ни отне живота.
Ема постъпи в ДГ, успоредно с това започна работата и с логопеда. Аз от своя страна, зарових глава в сайтове и форуми. Прекарах сигурно два месеца в непрестанно четене, докато малко по малко започнат да ми се изясняват нещата.
Първо въведох добавките. Повечето са ви познати, но все пак: Ескимо кидс, Брейн бустер, АФА /зелени водорасли/, DMG, пикногенол, пробиотици и комбинирани витамини.
Мога да кажа, че помагат, но не вършат чудеса. Добавките са просто част от пъзела. Също, както терапиите, игрите, социализацията.
Успоредно с добавките се опитвах да заимствам разни идеи от логопедката. Нямах почти никакъв успех. Нещата, които Ема правеше с логопедката и приемаше без съпротива, у дома не се получаваха. Тогава започнахме със Son-rise терапията. "Аз имитирам теб, ти имитираш мен". Имитирах всичко, което Ема правеше, като се опитвах винаги да осъществявам очен контакт. Има чудесни трикове за привличане на вниманието. Например, лепях си лъскави стикерчета между очите, за да си спира погледа там. Друг трик - децата обичат забавните и интересни персонажи. Малко клоунски грим, шапка или шал, правех си тюрбан, връзвах си плитки, всякакви дивотии, които обаче много впечатляваха дребната. Обръщаше ми внимание и още как.  
Освен впечатляващ външен вид, опирах и до чисто аниматорски техники - гръмки възклицания, мимики, подскоци и прочее - всичко, което ме правеше интересна в очите на детето, и идиот - в моите.
Постепенно детето ни започна да се връща в нашия свят. По-чести усмивки, първото "гуш", първата инициатива за съвместна игра, истински, заразителен смях, който не бяхме чували отдавна.
Вече можех да работя и аз, не само логопедката. Бях приета, бях изградила моста, сега нещата бяха много по-лесни. Ема с удоволствие ме следваше, или аз нея - когато тя пожелаеше. Всяко свободно време използваме за занимания, дори игрите ни са със занимателна цел, примерно - да наблюдаваме колите и да назоваваме цветовете на всяка от тях.
Телевизора се спря още през януари, лаптопа се крие. Сега и позволявам, но рядко и то все филмчета, от поредицата Франклин или Дора изследователката.
Франклин беше голяма страст преди. Поредицата се гледаше всеки ден, с часове. Впрегнах тази и любов в нещо градивно, сдобих се с цялата поредица книжки Франклин. Приеха се чудесно, в началото искаше да и чета по 5-6 книжки на ден. Всяка вечер четем някоя, от тях.
Заниманията у дома са добре известни - игри за фина моторика - рисуване, апликации, мозайки, пресипване от купички, низане на мъниста, късане на хартия, пластилин, конструктори и т.н. Упражненията ни за правилно насочване на въздушната струя - сапунени балони, свирка, духане на свещ или малко памуче, което с духване да насочи към легнала кутия /голяма забава се оказа това/. Четем книжки, работим с логопедични карти на различна тематика, изговаряме буквите от азбуката. Напоследък Ема предпочита да пишем цифрите до 10 заедно. Хващам и ръката и бавно изписваме цифрите, като броим до 10. Определено наблюдавам засилен интерес към цифрите.
Сигурно нещо пропускам, но са много нещата, които правим.
Посещенията ни при логопед са три пъти седмично, за по час и половина. В началото Ема трудно издържаше 40 мин. Сега тя е с устойчиво внимание, изпълнява всичко, което искаме от нея, забавлява се. Зрителният контакт е устойчив, Ема имитира всичко и всички, закача се с хората, опитва се да общува, повтаря почти всичко, което чуе, има спонтанни думи. Степента на разбиране се е повишила в пъти. Вече съм убедена, че всичко разбира. На този етап, тя не се различава по нищо от другите деца, като изключим говора, но и с това ще се справим. Логопедката ни е приятно изненадана, защото не е очаквала такава промяна. Многократно сме си говорили с нея и тя, както аз смята, че родителите не бива да очакват чудеса от работа с логопед. Два, три часа седмично, са напълно недостатъчни. Трябва много, наистина много работа у дома, при всяка възможност.
Благодаря, че ме изтърпяхте.  

Hope, помня колко чакано дете е твоята Ема. Жалко, че сте се сблъскали с подобни проблеми, но положителното е, че те са решими и действате в правилната посока. Стискам палци да вървите напред с бързи крачки!
При нас също има напредък - работата с логопед никак не е за подценяване, особено ако се уцели точния (не казвам добрия, защото се убедих, че добрият за едно дете не върши работа на друго). Моят син се сработи с логопедката си и дори при виждане веднъж седмично, за два месеца резултатите са видими. Естествено - и вкъщи непрекъснато работим по въпроса.

_Hope_ , поста ти е толкова полезен!Направо го прочетох на един дъх.Браво на теб!
Аз предимно чета, но на мен ми липсват идеи и затова наблюдавам Хриси и използвам това, което й харесва да го развия.Сега много обича да реже по контур.Заниманията, които описа също ще ги използвам.

_Hope_ благодаря, че сподели вашата история  , много се радвам че вече сте поели в правилната посока и имате такива добри резултати Искам да попитам за Брейн бустера изписа ли ти го някой или ти си го даваш на своя глава и ако е така как си определи дозировката за дете ?

Луда Мара браво и на вас за напредъка

_re_ge мерси за споделените идеи за научаване на ляво и дясно 

Страхотен пост  Норе , направо  не се сдържах , и реших и аз да пиша !
Работете с децата ви  7  дена в седмицата , и тогава  ще видите резултати ! Денят буквално трябва да  е  разграфен   за  работа  за  фина моторика , обща  моторика , и   реч/ говор .
Този  , който  ви  каже  , че с 2-3  пъти седмично  работа детето  ще  достигне  връстниците   си  и  да не се притеснявате всичко ще се нареди от  само себе си , ви прави лоша  услуга .
За съжаление това  се осъзнава едва когато  детето  стане на 7- 8 години....понякога и по-рано.

пс: Добавките подкрепят имунитета  и   мозъчната дейност  не случайно се дава - Омега , ДМГ , Б12  , и много  други  витамини .
Няма невъзможни неща !    

Луда Мара,
да, много дълго чакано дете е Ема. Поне имаме опит с битките, което се оказа голямо преимущество.    Нямаше дълги драми, бързо мобилизирахме сили и отново се върнахме на бойното поле. И двамата знаем, как търпението, упоритостта и постоянството са ключови в такива случаи. И вярата. Защото съм видяла достатъчно чудеса, оборили тежки медицински диагнози. Ще се справим, това е просто път, който трябва да се извърви.
Относно логопеда, много си права. Вярвам, че сме нацелили точния логопед. Още повече, аз самата съм посещавала дълги години такъв и зная, за какво да следя. Имаме чудесна логопедка, която много харесваме. В началото Ема я посещаваше сама, от известно време е в група с още едно момченце. От време на време са трима - тя и две момченца. Децата се подбират внимателно, съобразно възможностите си. Не всички са подходящи за такава групова работа. От както Ема работи с другарче, резултатите са още по-добри. Децата се съревновават, повтарят едно, след друго, стимулират се взаимно. Това работи при моето дете, далеч съм от мисълта, че ефекта е възможен при всички.
Дано все така вървят нещата и при вас!  

n_alex76,
благодаря ти!  Идеи има много, но сякаш по-лесно е, когато си съставиш предварително план за работа през конкретния ден. Така не се чудиш, какво да изровиш и покажеш, а просто следваш плана. На мен най-трудно ми беше да пречупя себе си. Не обичам празните приказки, екзалтираните състояния също са ми чужди. Преобразяването ми в клоун беше изключително трудно и зверски изморително. С времето се научих да говоря непрестанно, да обяснявам всичко в детайли.
Браво за рязането по контур! Ема за пръв път хвана ножица преди десетина дни. За пръв път така да се радвам на боклука, който прави.  

mibobo,
давам го на своя глава, а дозировката определих по листовката. За деца от 2-6г дозировката е от 2х2,5мл до 2х5мл. Аз и давам 2х3,5мл на ден. Когато започнах, обаче, дозите бяха 2х2мл и постепенно увеличавах. Разбира се, добре е приема да е непосредствено преди работа с детето. Ема го пие от февруари насам с една малка почивка.

Bluevelvet,
много ти благодаря! Точно това имах предвид, относно работата с детето. Трудно е, изисква пълно отдаване и много лични жертви, но няма друг път, водещ до успех. И наистина няма невъзможни неща.   

_Hope_ и от мен добре дошла  Hug. Просълзих се от историята ви, наистина вярвам, че светът ще стане едно по-добро място с толкова добри хора наоколо, просто вярвам, че чудото и в нашите семейства ще се случи рано или късно. Бог е справедлив и праща изпитания на силните хора, но когато го преодолеем ще бъдем най-щастливите хора на света, вярвам го 

kamban4o честито бебе  да Ви е живо и здравичко и много послушничко и бъбривичко 

При нас нови неща няма, Мими продължава да си говори с изречения, изчиства все повече думите, ползва и нови думи, вече се разбираме по-лесно.. Нооо има още какво да се желае - при нея няма водеща ръка все още, храни се сама, но хваща приборите и с лявата и с дясната ръка, може и с двете  не умее да рисува, оцветява, но излиза от картинките. Показвам и разни семейни снимки от преди време - забелязвам, че има спомени - направо изброява - това е морето, сега е басейна, тука е детската дискотека - ще танцуваме патешкия танц и т.н В детската градина се справя добре, единственото по-притеснително около нея е, че примерно задава си въпрос и си отговаря сама 
Например ме пита - Може ли шоколад? изчаква 2 секунди и започва - Не може мамо, преди вечерята  Иначе поне смислени диалози водим вече  Категорично не е зациклила, развива се в добра посока, но е далеч все още от другите деца на нейната възраст.. 

Момичета,има една молба.Ако има някой с опит със закупуването от интернет, моля да помогне.Искам да купя за детето един продукт EFA Blend на Nature`s Way от Амазон. Тук в аптеката ми го предлагат 60 капсули за 20лв, а в Амазон са 120 капсули и излиза по-изгодно. Ако има някой,който поръчва от там и има възможност да ми поръча,ще се радвам да  се свърже с мен и да се уговорим. Мисля,че преди време тук се дискутираше този продукт,но сега не мога да намеря нищо. Ако имате опит с него,споделете го.
http://www.amazon.com/Natures-Way-Blend-Children-Softgels/dp/B00028O41Q

capris коментирали сме го тук, мисля че само Доника го е давала преди време. Аз също го гледах и мислех да взема, но в крайна сметка видях, че в Ескимото и DHA и EPA са два пъти повече от колкото в това рибено масло и се отказах.