Аватарно - велико любовна / Тема No 25

Моите и двете раждания бяха нормални, ама на два гигантериума от по 4.5 кг и 4 кг. С първото много бавно се възстанових. При епизотомията ми бяха срязали кръвоносен съд и се получи хематом. Възстановявах се като след секцио едва ли не, на д-то не можах да си седна. А като раждах Ема се възстанових буквално за часове. Бих родила още много пъти, стига да не съм бременна обаче.  Първия път ме шиха като Деси с пълна упойка, няма проблем след нея, тъкмо си отспах, че цяла нощ куках в болницата. А с Ема ме шиха на живо буквално, сложиха ми локална упойка, която ме отпусна преди последните 3 шева. Ами беше по-гадно от раждането честно казано. Но наистина като си видиш/чуеш детето всичко се забравя на мига.

Аз голямата я родих в Испания. Там ми забравиха част от плацентата. Кюретаж, промивки с йод, 2 банки кръв.. След това трудно възстановяване, при ставане се припадаше..  абе чудо...    Но с малката станах след 1 час. Тук я родих. Не ме оставиха да се залежа, а в Испания не ме караха да ставам. Няма значение. Всичко е наред сега. И двете ги кърмих до 5-6 мес. Показвам ви едно колажче от миналата година на голямата. Направих го за РД -  кака Нели  А това са снимки все от рожденните й дни.. 
   

Раждах секцио по медицински причини, а не по желание.Като ме приеха в болницата -Окръжна в Пловдив, бях уверена,че няма кво да се обърка.Приемат ме на 4-ти и на 5-ти ме оперират.Е да ама не... Акушерката докато ми попълваше документите ме пита -Ти алергична ли си към лекарства някакви? И аз казвам -Не знам, май не съм.Тя се ядоса, защото трябвало да ми правят сега тест за алергии и съответно това в Неделя няма как да стане.Значи теста остава за понеделник,а раждането  за другия ден.И на следващия ден, докато си чакам пред кабинета за алергии, с намазани до лактите ръце с лекарства/за пробата/, си мисля : "Бе защо ме сърбят така ръцете,защо са така зачервени?" А то к'во се оказа- от 42 лекарства обезболяващи и аналгетици , аз съм алергична към 40   Като го видяха ттова и ми казаха да се наглася психически, че много ще ме боли след операцията, защото нищо не могат да ми вливат.На следващия ден ме отложиха,та чак на 7-ми стана работата.Родих по обед с пълна упойка, но ме свестиха по-рано от необходимото.Точно в момента, в който ми вадиха интубиращата тръба от гърлото, аз се стегнах и естествено тръбата ме надра.От това после кашлях, а не искам да обеснявам с рязан корем как се кашля.Просто ми идеше всеки път да се метна през прозореца.Още докaто ме караха към стаята разбрах, че работата отива на зле.Болката беше...Мммм.И след като полежах 1 час по гръб не искам да обяснявам как се чувствах.Гърба ме болеше повече от операцията.Проблема ми е точно на гръбнака и по гръб въобще не мога да лежа.Смятайте как ми се отразиха 20 часа на гръб.Е аз през нощта се врътнах на една страна, но без малко шевовете да разпоря.Бяха ми включили система с физиологичен разтвор, то пък взе че ми се поду вената дето ми беше абоката,избиха ме едни пъпки...Абе кошмар.Цяла нощ не мигнах от болки, а момичето в стаята беше много учудена що така.Тя си била спала без проблем, болка не усетила...Ама е имала лекарства.А аз нямах.Та така, после и трудно се възстанових.Беше ужас .Но верно си заслужава