Подсъзнанието може всичко 56 /Линкове за всички техники има на първа стр.

  • 61 331
  • 742
# 165
Baiche не се притеснявай ще започнеш работа.Написала си тр.договор,но трябва да четеш и молитвата за работа и тогава ще ти се изпълни желанието да започнеш работа.Аз така започнах работа и вече работя 10 месеца.Работата ми не е платена,но съм благодарна,а и най вече редовно плащат това в днешно време е по важно.Всяка сутрин когато се събудиш Благодари и Благослови днешния си ден.Сего тръгвам на работа довечера ако не си намерила молитвата за работа ще ти я напиша.Лек  ден.

Благодаря от сърце! За молитвата на Св. Марта ли става въпрос?
Виж целия пост
# 166
Зайче-Байче, погледни на нещата от друг ъгъл - ти би ли искала да работиш за фирма, която има обичая да наема хора за по месец (нали се сещаш - наемат хора, плащат им по-малко от нормалното, те се пънат да се докажат и съответно работят на макс, после ги изритват и да влезе следващият балък).  Hug

клем4е, съжалявам, но снощи ми се наложи да поработя малко, ще се реванширам в най-скоро време. Embarassed

Лек и усмихнат ден, момичета Hug
Виж целия пост
# 167
Момичета, извиянвам се ако въпросът вече е бил зададен, но не успях да намеря информация  Confused Ще ви върна малко към темата с картата с желания- как се процедира със старата карта? Предварително благодаря за отговорите   bouquet
Виж целия пост
# 168
Както ти е кеф. Аз моята щях да я накъсвам над вода  ooooh! Всеки ден минавам над Перловец, а още не съм ... Може да я изгориш, просто да я изхвърлиш, да я закопаеш някъде... Или да си я запазиш, ако ти харесва. На мен последното не ми е логично, защото предпочитам да се разделям с вече "ненужни" неща. Но за друг може да е друго. Виж, с дигитална още не съм се замисляла какво може да се прави  newsm78
Виж целия пост
# 169
Добро утро!
Baiche, не се отчайвай, аз търся работа от година и половина и нищо. Зимата бях много зле психически, но разбрах благодарение на тази тема и този форум, че и така няма да оправя нещата. Сега се старая да се "навивам" положително, да вярвам, че в точния момент ще "изскочи" и моята работа. И съм убедена, че като я намеря ще стана още по-добър човек, ведър, усмихнат. Не губи надежда, защото така вредиш само на себе си, казвам го личен опит. Аз виках в къщи, държах се лошо с всички, никога не бях в добро настроение и дните ми бяха черни. Като започнах да чета тук видях, че не съм била права и сега се опитвам да работя върху себе си.
Успех и късмет
Виж целия пост
# 170
Baiche, ще ти напиша нещичко по въпроса. Дано успея да го формулирам ясно...  Grinning
Някои убеждения ги имам по рождение. Като неотменно, мое, лично право, което на околните не им се е удало да префасонират. Толкова са железни. Винаги съм ги притежавала, затова го казвам, но и за да уточня разликите в усещанията, състоянията на духа, които те предизвикват, в сравнение със страховете, несигурността, колебанията и тям подобни, предшествани от изкривяванията по един или друг начин нарушили хармонията, заложена у всеки един от нас. Та, в областите, в които царства непоклатимото убеждение, че съм родена за да го имам, всичко се нарежда без препятствия, леко, гладко, защото ми е по право. Тези ми убеждения са ме изпълвали винаги, с абсолютна, непоклатима увереност за всичко в областта. Никога не са ме покосявали съмнения. Никога не съм бързала да искам сега, веднага или да се тревожа за незначителни подробности като "как", "кога" и "дали". И винаги съм получавала и имам. Без излишни терзания. Дар от небето. Защо го пиша това!? От момента, в който го осъзнах, опитах да пренасям тази непоколебима вяра и в области, в които външни въздействия са ми нарушили нормалното хармонично състояние. Успехи имам всеки Божи ден. И го усещам като възвръщане в себе си, прибиране в собствената кожа, сияние. Grinning
Опитай! Намери в себе си убеждението и състоянието до което то те довежда! Хвани го и изтрий с него страховете! Heart Eyes Разреши му да властва! Grinning

П.П. Не че е чудно, но и хората около мен, без да коментирам нещо по въпроса, приемат за напълно естествено, че аз притежавам това свойство.
Виж целия пост
# 171
Baiche, ще ти напиша нещичко по въпроса. Дано успея да го формулирам ясно...  Grinning
Някои убеждения ги имам по рождение. Като неотменно, мое, лично право, което на околните не им се е удало да префасонират. Толкова са железни. Винаги съм ги притежавала, затова го казвам, но и за да уточня разликите в усещанията, състоянията на духа, които те предизвикват, в сравнение със страховете, несигурността, колебанията и тям подобни, предшествани от изкривяванията по един или друг начин нарушили хармонията, заложена у всеки един от нас. Та, в областите, в които царства непоклатимото убеждение, че съм родена за да го имам, всичко се нарежда без препятствия, леко, гладко, защото ми е по право. Тези ми убеждения са ме изпълвали винаги, с абсолютна, непоклатима увереност за всичко в областта. Никога не са ме покосявали съмнения. Никога не съм бързала да искам сега, веднага или да се тревожа за незначителни подробности като "как", "кога" и "дали". И винаги съм получавала и имам. Без излишни терзания. Дар от небето. Защо го пиша това!? От момента, в който го осъзнах, опитах да пренасям тази непоколебима вяра и в области, в които външни въздействия са ми нарушили нормалното хармонично състояние. Успехи имам всеки Божи ден. И го усещам като възвръщане в себе си, прибиране в собствената кожа, сияние. Grinning
Опитай! Намери в себе си убеждението и състоянието до което то те довежда! Хвани го и изтрий с него страховете! Heart Eyes Разреши му да властва! Grinning

П.П. Не че е чудно, но и хората около мен, без да коментирам нещо по въпроса, приемат за напълно естествено, че аз притежавам това свойство.

Благодаря ти Луна, толкова добре си го написала и обяснила:)) Ще започна да работя по този въпрос и съм сигурна, че ще имам успех. Благодаря ти още веднъж!
Виж целия пост
# 172

Не съм сигурна, дали следните разсъждения са си само за мен си, и при мен е такано са ми валидни. Когато имам труден период в живота, винаги внимавам защо ми се случва и какво трябва да науча. и това е като при менОт позицията на годините твърдя, че почти всичко случило се, което съм смятала за неприятно навремето, всъщност ме е водило напред по неочакван начинтези дни си мислех абсолючтно същото. Т.е. непрогнозируем. Ако щеш, част от нещата е, че се научавам да гледам на света с нови очи и от различен ъгъл.
Знаете, че скоро почнах нова работа. Не е върха на върховете, ако я сравнявам с предишните си. Дълго време бях без. Ако я бях почнала скоро след напускането на предишната, сигурно или нямаше да почна - да се съглася, или щях да пробвам и бързо да се изнервя, да не оценявам предимствата, а все да сравнявам. След като осъзнах някои неща, получих място, което обективно погледнато към настоящия момент си е добро. Да, има кусури, но и доста предимства. И ви разправях, че буквално някой ме е водел натам - дори не помнех, че съм кандидатствала. Смятам, че е станало, защото съм била готова за това, а нямаше да съм, ако не бях минала през "трудния период" и да науча някои уроци.

Слънчев ден на всички!   bouquet
luna,много точно си го написала наистина!От всичко което публикувате тук   bouquet  и от многото мислене по въпроса тези дни  Laughing  стигнах до абсолютно същия извод,но за разлика от теб аз сега тепърва се уча изводите до които стигнах да си ги наложа да ги изпълнявам всеки ден,защото съм отрасла в семейство,където мисленето ми е такова,че и да нямам никакви перипетии през деня,по цял ден мисля какво може да се случи,да се обърка,живях в страховете си,но това остава все по-често в миналото ми
Всички Вие които пишете тук имате огромна заслуга за това
Благодаря ви мили Феи,че ви има и на Дани,че ме упъти към вас  Hug    bouquet 
Baiche  бъди силна и вярвай в това,че сме създадени всичко да се случва по най-добрия начин за нас и ако нещо не се е случило,то е единствено и само защото е било по-добре така  Hug
Аз пиша рядко,но в мислите си съм с вас и ви подкрепям  Heart Eyes
Виж целия пост
# 173
Много ме зарадвахте! Благодаря ви! Heart Eyes
Обожавам да давам, обожавам да получавам.  babydust7
За тези без работа само да споделя, че аз доброволно си напускам моята. Просто узрях да остана без сламка, за да си отворя път за снопища сламки. Впускам се в нови, абсолютно непредсказуеми водни течения, но пък съм толкова щастлива и уверена, че е моят път, при това постлан със спокойствие, такова, каквото аз го разбирам и избирам, радост, глъч и много нови придобивки.  Grinning
Пробвам си някои нови, лично мои нещица. Като дойдат доказателствата, живот и здраве ще ви ги вдъхна.
Виж целия пост
# 174
Здравейте и от мен. Поста на luna ме подтикна да пиша. Аз също доброволно си напускам моята работа по същите причини като теб luna. Не мога да повярвам даже, че някой друг написа мислите ми и преживява същото като мен....
Искам и знам, че ме чака нещо по-добро, нещо, което ще ме кара да се чувствам щастлива. Щом  всичко в мен крещи, че постъпвам правилно - значи е така.
Смело напред!  Hug
Виж целия пост
# 175
Леле, luna, как ме мотивира само. Аз също съм зациклила на настоящото си работно място, вече не виждам перспективи тук, дразня се на колегите си, най-вече на началниците и сериозно се замислям за смяна. Все се оправдавам с кризата, че не е подходящ момента за смяна, но ми писна! Писна ми да съм пенкилер, да ме товарят с какви ли не задачи и да не зачитат постиженията ми.  Аз съм сигурна, че нова работа ще си намеря бързо и тя ще ме удовлетворява както финансово, така и като позиция, местоположение, колеги.
Виж целия пост
# 176
Поздравления за взетото решение, lunaPeace
Аз самата направих такава крачка преди няколко години, след 9 години работа на предишното място сама напуснах. Не мога да кажа, че лесно взех решение тогава, отне ми време, но го направих.
А последствие, за няма и два месеца, нещата при мен се наредиха не само така, както аз пожелах, а и дори още по-добре отколкото си го бях "поръчала"  Grinning
Виж целия пост
# 177
Shakazull , в мен всичко отдавна крещеше. Caipirinha е изброила причините. Тези и други аз слагам в една, единствена - не е моят път. Та, крещях вътрешно, но траех, макар да съзнавах, че е мор за мен. Това, което ме наведе на решението, беше убеждението, че ако не последвам себе си, до следващата изникнала възможност периодът ще се увеличи, а последиците ще се задълбочат. Решението дойде изведнъж. Силно мотивирано, категорично заявено. Вече писах за силата на убеждението не само върху самия убеден, а и върху останалите.  Няма да обяснявам, защо съм дремала досега - то е ясно, всички имате семейства, деца, отговорности. Знаете!  Grinning Само дето човек ако не е полезен за себе си, не може и за никой друг да принесе полза. А аз го искам. За себе си, за децата си, за семейството си, за близките си, за далечните, които даже не виждам. Grinning

mijjjka Hug

П.П. А съм убедена, че покрай това, което избирам, ще изникнат и  неподозирани, прекрасни възможности. Не знам, защо, но това ме кара да се усмихвам трепетно и в очакване на нещо красиво, по-красиво и от изрисуваното от въображението ми.
Виж целия пост
# 178
Е, не, не , не мога да повярвам - пишеш вместо мен. И според мен не е моя път, не е моето място и т.н. Взех окончателно решение - за по-добро! Не знам защо, но и аз съм някакси вътрешно много спокойна и сигурна, че нещата ще се получат....и се усмихвам ... Heart Eyes добре ми е... Даже нямам търпение да разбера какво ще е... любопитна съм .. не знам дали ме разбирате, но описано с две думи - вълнувам се!  Heart Eyes
Виж целия пост
# 179
Може би аз не правя нещата както трябва, може и отчаянието да ми е дошло в повече. Но след 2 години по майчинство и после още 1 в търсене на работа, защото не можах да се върна във фирмата в, която работех, там станаха много промени които се отразиха и на мен. Та след 3 години без работа, накрая успявам да си намеря, работих 1 месец дадох всичко от себе си. Съзнавам, че ми трябваше още малко време за адаптация, но не ми го дадоха, осъзнах още на първия ден, че това не е моята работа но въпреки всичко реших да опитам и да положа усилия. Сега проблемите, неволите, мизерията отново ме налягат и не мога да се правя. Питам се, защо не идва хубавото най-накрая и при мен? Кое не правя както трябва? Развалих си семейните отношения с половинката, не мога да си позволя да поискам каквото и да е, защото нямаме възможност. Не знам дали ме разбирате какво искам да ви кажа, но се измъчвам да мисля как да платя на децата градината и ще имам ли пари да им купя мляко. Пускам CV-та, ходя на интервюта, но от никъде нищо. Явно проблема е в мен. И това да отказвам на децата си ежедневно най-дребни неща, просто защото не разполагам с пари още повече ме измъчва. Не знам как да мисля позитивно и как ще ми се случат нещата. Отчаянието е по-голямо.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия