В "Родени" вече става тясно,но за всички от ИБ винаги ще има място-тема 5

Пете, и на мен това "схващане" ми се получаваше от самото начало, така че това  третия месец май не се отнася за всички. Аз затова и си кърмех само от едната гърда след първия 1-1,5м., за да изсуче хубаво и предното и задното мляко и не сме имали проблем. Стли, дано скоро да се спогодите, защото няма по-хубаво от това да гледаш как бебето се наслаждава на кърменето  . От известно време Ивайла е доста буйна докато я кърмя  то щипане, дърпане, направо ръцете ми са сини и надрани, а от 1-2 седмици и гърдите ми - хем не пуска и суче, хем се дърпа и подпира с ръце и то щипейки, направо ги разпъва като ластик. Баща и последно време се бъзика като и вика : "Ивайла средната телесна" (повреда), защото вечер като изляза от стаята, след като съм я приспивала цялата съм червена от щипането и. Иначе си и харесва да суче, но не знам това някаква проява на чувства ли е   Бебешка му работа.
Фейт, много кофти това, че си усещала как те шият през цялото време - с първото ми раждане ме шиха с пълна упойка, че пораженията бяха меко казано огромни, но накрая се събудих и последните шевове ми се сториха сто години. Иначе после до месец нищо ми нямаше, дано и Деси е така - бързо да мине неразположението и възстановяването.
Хубав ден  

При мен също, като към края може би на втория месец се засили, чак ставаше неприятно усещанетоо, след това попремина. А гърдите ми спряха да се препълват и да стават на камък нощем може би преди 2-3 месеца, дотогава ставах да цедя, защото иначе сутрин бяха на буци

Моите гърди пък от доста време са си меки,дори след нощната пауза не стават на буци   ,но незнам защо съм толкова сигурна , че мляко си има достатъчно.Ето сега пак ме "схванаха" защото отдавна е време за папу, но пък господина си спи   . Мале като или ако се оправи положението банкет ще вдигна...незнам той колко е стресиран от кърменето , но и аз съм се стресирала яко.А телесните повреди са доста над средното ниво...откъде се е научил да щипе   даже с ръкавици   абе това дете ми разказва играта , а какво предстои ,направо ми е бедна фантазията  
А шевовете-беше най-гадното нещо от цялото раждане.н ме хвана упойката,на докич не му спореше нещо и псуваше , аз псувах от болка , а той се възмущаваше как може толкова "финна дама" да има такъв речник  и как цяло раждане гък не съм казала , пък сега "какво е туй чудо" ...ооо сега ми е толкова смешно , ама 1 месец сядах върху пояс  А "кексове" и други сладкиши ,просто не се получават, едно ,че нямам желание, второ , че ме е страх ...апък и как ме мързиииии ...

Стели,
ама вие защо го държите с ръкавици Не че нещо, ама това също може да е изнервящо за него Дори и за новородено вече се отричат ръкавичките, а вашият е вече голям

Стели, трудно е да си майка, на много от майките от нашата отчетна (най-вече на тези, на които им предстоеше да родят първото си дете) им казвах да не се притесняват излишно по време на бременността, защото трудното предстои и колкото по-големи стават притесненията се усилват - по време на първата ми бременност само си виках - "да я докарам до края", но после ми стана ясно, че това е най-лесното, после идват болести, падания и още много неща - трябва да се гледа по-спокойно, да не се вталяваме прекалено и да се надяваме, че децата ще са живи и здрави, всичко останало е както казват "бели кахъри".

Месечко-слагам му ги защото на всеки опит да му ги махна се обезобразява,въпреки , че няма нокти ,незнам как го прави ... просто е детето чудо

stelico и моята малката беше така - като махна ръкавиците и цялата издрана и аз пак ги слагах. Накрая майка ми ми ги взе и ми каза: "Как детето ще се научи да си контролира ръцете, ако все е така?" Ами да ти каже, ден - два беше издрана и после спря. Разбира се и в момента има една мъничка драскотина на челото, но мисля, че е нормално

Ой, милите, как сте усещали шиенето   Аз осъзнавах какво ми предстои и затова почнах да викам за упойка, която слава богу си ме хвана.
Роксанка, дано се оправя като теб  
Моята рожба е надрана и тя, ама и аз й махнах ръкавиците и така си седим   Четох и една статия, в която се казва, че с голи ръчички опознават по-бързо себе си. Е, доста се опознала 

Ами така е... Моят син не е бил с ръкавици и минута, веднъж пробвах да му сложа и след половин минута си беше напъхал едната в устата... В болницата ме беше докарал до сълзи с разкрасената си физиономия, просто се изплаших като го видях, нямаше здраво място по лицето. Е, спря много бързо да се дере, да не е глупав. Стели, махай ръкавиците
За шиенето май съм писала тук, че докторката сама извика анестезиолога да ме приспи, защото се опасяваше, че ще я сритам, ако започне да ме шие наживо Даже не разбрах кога са ме приспали и събудили, чак когато започнаха да шият майката, която роди след мен и попитах мен кога ще ме почват акушерката се захили и каза "ми ние те зашихме бе" Та тогава нищо не усетих, но после си наваксах, когато ми цепиха абсцеса от мастита. Пак беше с пълна упойка цепенето, но шиенето няколко дни по-късно беше без никаква, бая гадно изживяване

и при нас има проблем с ръцете 
но ръкавици няма да помогнат, сваля ги много бързо и майсторски, усвои го още в болницата, и освен че се драска жестоко си и бърка в очите, направо ми се струва че му пречат и иска да ги махне 
и в носа си бърка, дори успява да напъха двата пръста в двете ноздри и го чувам как сумти, ще се задуши някой път, ама не се усеща сам да ги махне.

И ние си бъркаме в очите и се опитваме да ги извадим - страшно е. Непрекъснато го следя, дали си бърка в очите 

о, аз я държах с ръкавички доста време... много се ядосвах да я видя надрана... не, че сега не се дере 

Лелеееее, човек да не отиде да му мацнат боя на косата - вие сте изписали света бе.
Ренди, може ли в нашето (демек новото) албумче да метнеш снимката да я скив, че съм изтървала примоцията?
Стели, имах го проблема със силната струя, да. Правилно помниш. Но така и нищо не направих по въпроса с овладяването. Ники сама се справи в един момент, може би когато вече започнах да я захранвам (явно беше достатъчно пораснала). Преди това на всяко начално засукване се давеше, направо ми беше писнало. Момичетата са ти дали много хубави съвети, аз затова си мълча. Няма смисъл да ги повтарям. Но според мен щом си чувстваш гърдите препълнени, най-вероятно имаш достатъчно кърма и нещо друго не е наред всъщност. Млечницата би могла да е сериозен проблем според мен, независимо от размерите си. Мажи я непосредствено преди кърмене - и на мен ми се струва, че няма да е фатално (млякото като се излиза в гърлото, няма как да отмие лекарството и то ще си действа). Погрижи се и за гърдите си. Ще видиш накрая, че всичко ще се оправи и ще ти се изпарят мислите за захранване на 4 месеца.
За ръкавичките - аз по принцип не ги харесвам. Някак си не ме кефи детето да е така опаковано. Използвах ги за около ден в болницата, че Ники се надра още първия ден, ама ми дразнеха окото и ги свалих. Дереше се още бая време (както някой каза, и аз имах чувството, че очите, та и цялото й лице и пречи и се опитва да ги махне), но в един момент поумняват и спират да се драскат.
За месенето - аз никога нищо не бях месила, не бях гледала как се меси, нито ми бяха обяснявали. И преди 2-3 седмици пробвах един козунак. За хлебопекарна е по принцип, аз го правих на ръка, но първоначалното месене го връчих на миксера ми (има приставки за твърдо тесто, не е робот или някакъв специален уред за месене) и едва като започна да замалява, тогава поех. За съжаление прекалих с брашното (и бях пропуснала мазнината), та се получи нещо средно между хляб и козунак като консистенция, ама на вкус беше прекрасно. Тези дни съм решила пак да се пробвам, че мисля да го майсторя за Великден. Иначе визуално го докарах един път:

Теди, браво за козунака, като за първи път е супер, да споделиш опит и за следващия 

Охххх Бени, ще ви изпапкам двечките - сладурани 

Браво,мами кулинарки

аз много искам да се науча да меся,ама явно не става -питката,която направих беше по-скоро камък ММ я фотографира,че то си беше изкопаемо
сериозно при повече време запрятам ръкавите и трябва да се науча,друго си е месена питка
но за козунак,няма да се навия,и аз като Месечинката -имам спомени от ученическите години с майка ми и леля ми правихме,то да е топло,да се премесва,пък да не изстине стаята,аааааааааа не е за мен

моят Ради не е стоял и един час с ръкавички,просто ги махаше