Гюнайдън къзлар!Айде на по кафенце 
Виж целия пост
Ренка,Снежи това е за вас с благодарност за новата тема
Скрит текст: 
И на екипа заради които имаме удоволствието да гледаме 31 епизод 
Огледален свят/Нарекох те Фериха/ по БТВ ~ тема 74~
- Публикувана: 12 апр. 2013, 01:09 ч.
- Последно мнение: 15 апр. 2013, 21:30 ч.
# 15
12 апр. 2013, 08:12 ч.
# 17
12 апр. 2013, 08:28 ч.
ох, кафенце
Вчера гледах 43 и 44 епизод, на турски, да споделя с вас две неща, едното ме разсмя
-Халилудко като наричаше Емир" ШЕЙТАН", а другото 
, не ми дава мира, чудя се какво стана АДЖАБА...
Виж целия пост
ох, кафенце
Вчера гледах 43 и 44 епизод, на турски, да споделя с вас две неща, едното ме разсмя
-Халилудко като наричаше Емир" ШЕЙТАН", а другото , не ми дава мира, чудя се какво стана АДЖАБА...Скрит текст:
Сцената, в която Ферия беше принудена да каже на Халил, че го обича, за да спре да издевателства над Емир, в момента в който му каза:обичам те Халил-Халил изпъшка ли, изсумтя ли, въздишаше ли, на няколко пъти, после се обърна с гръб към тях- абе мисля си нещо, ама не е възможно нали, все пак е сериал-сапунка, чудя се още какво стана
# 18
12 апр. 2013, 08:35 ч.
Вай беееееееееее РЕНАТЕ 
златооооооооо 
,за всички красиви и всеотдайни момичета много ви благодаря за труда,за времето и за всички емоции които влагате в тези преводи и редене на субове-просто за НАС е жест...който носи много много и показва много много любов..... Много сте мили всички
Виж целия пост
златооооооооо ,за всички красиви и всеотдайни момичета много ви благодаря за труда,за времето и за всички емоции които влагате в тези преводи и редене на субове-просто за НАС е жест...който носи много много и показва много много любов..... Много сте мили всички
# 19
12 апр. 2013, 08:38 ч.
Добро утро момичета 
Ренате благодаря за серията. Пожелавам на всички хубав слънчев ден! 
Виж целия пост
Ренате благодаря за серията. Пожелавам на всички хубав слънчев ден! 
# 20
12 апр. 2013, 08:41 ч.
Добро утро момичета! С каква програма гледате формат mp4?
Виж целия пост
# 21
12 апр. 2013, 08:45 ч.
с GOM player 
Виж целия пост
Добро утро момичета! С каква програма гледате формат mp4?
# 22
12 апр. 2013, 08:53 ч.
Здравейте!
Добро утро и хубав петък!
Поздравления и благодаря за тема 74-та, за всички които имат участие в създаването й и за всички които ще участват в пулса й, ще станат и част от усещането от и в нея!
Ренка, Снежи, момичета!
Благодаря за превода на ЕПИЗОД 31-ви!
Дзверче, Ренате, Ирка, специални поздравления, за труда, за ангажимента и за отговорността ВИ!
Къси са /като времетраене/ епизодите по БТВ, рядко са/ само два дни в седмицата/ и това ме прави по-лежерна в мислите и размислите си около тях и най-вече в споделянето им тук.
Обикновено съм по-експедитивна, ама сега май сама отървах темпото си...
Тия дни пак няма да имам възможност да наваксам /че мама ще ми идва на гости/ но да напиша все пак нещо и да не губя допълнително време за обяснения... 
Нещо като начало за Фериха...
Тази сцена толкова пъти съм я гледала, възхищавах се на състраданието й и нейното и на Емир към това дете, този път обаче ме наведена към друга мисъл...
Какво виждаше всъщност Фериха гледайки така към това дете?
Какви асоциации у нея предизвикваше то?
Едно дете различно, различно не само в бедността си, едно дете не вписващо се в средата наоколо, но неизменно част от нея. Едно дете с желания, с потребности, с мечти, но мечти с малка вероятност на възможност и вероятност...и защо...само защото съдбата му бе отредила да бъде част от една друга и различна от тази в която бе сега и в момента. Тази която можеше само да наблюдава отстрани.
Предполагам разбира се/няма как да знам/ че това дете предизвика не само нейното съчувствие, това дете предизвика асоциации в нея със собственото й положение в момента и с живота й.
Така се чувстваше, така се виждаше самата тя като това дете в онзи друг свят и живот който й предлагаше Емир с любовта си, онзи друг свят и живот който й се полагаше не по-малко, който тя сама заслужаваше не по-малко...
Самата тя му сподели, след ревюто, че е далечен за нея неговият свят, уви така далечен беше и самият Емир колкото й близо до нея да беше, колкото й категоричен и недвусмислен да беше той в любовта си към нея.
Не можеше, не успяваше Фериха да разграничи Емир, любовта му от всичко наоколо, и не само заради все още премълчаваната истина за това коя е всъщност, не...не можеше да види само и единствено Емир и любовта му защото виждаше първо света и живота от който идваше и в който беше той...
За разлика от Емир...да, той не знаеше за нейния свят, не подозираше за него за това, че е различен от неговия, но това едва ли в момента и случая бе важно за него, за любовта му, защото той виждаше само и единствено нея. Нищо около нея не бе важно, нищо...не бе важно и преди, но сега, сега когато бе до него повече от всякога той бе готов да се абстрахира напълно от всичко и всички.
За съжаление това не можеше да направи Фериха, /поне към момента/ не знам дали изобщо разбираше, че не само тежестта на лъжите й бяха пречката за нея в случая, а и най-вече това, че не успяваше да се абстрахира от всичко останало около нея и любовта си и ако не напълно и на 100% /както бе при Емир/ поне на една нужна и потребна дистанция.
Гледайки се един друг виждаха различно, защото фокуса им беше различен...Емир виждаше нея и след това всичко около нея, и около себе си, докато Фериха гледайки Емир виждаше всичко останало около него и нея и след това него.
Затова и независимо наистина огромната й любов към него, тя, любовта й все беше в позиция...след...след нещо, след някой...както бе и самият той...все след...
Любовта й, любовта му и той бяха само детайл от картината която виждаше която чувстваше тя...за разлика от картината за Емир която бе тя и само тя...а останалото и останалите детайли от нея.
Разбира се, че самата Фериха имаше своите причини, основания да гледа на нещата така поне към момента / среда, възпитание, семейство/ обаче имаше и нещо много ценно в случая...имаше шанса на бъдещето, на онова което можеше то да й донесе, различно от това което бе или беше до сега.
И тази сцена с момента в който Емир подари на това дете не просто и само балони, а една сбъдната негова мечта, за мен поне бе като надникване в нейното бъдеще с него и любовта им, в тяхното бъдеще, ако можеше да повярва, ако можеше да помечтае, ако можеше да му даде шанс, шанс и най-вече на самата себе си...като начало доверявайки му се и споделяйки с него всичко...спокойно, открито и искрено.
Дали и Фериха виждайки това което се случи на това малко дете което едва ли бе очаквало да получи балоните/колкото и да е искало и мечтало/ не й вдъхна малко кураж и увереност, че щастие с любовта на Емир заслужава и тя, има възможност за това дори и с вината си за все още неказаната истина...
Предполагам, че сама се опита да си повярва, да си помогне да повярва, затова и почти не се подвоуми и каза истината на Джансу.
Изрече на глас и открито не само една от истините които криеше, а изрече и самата си мечта-любовта им с Емир, шанса който се опита да й даде.
Разговорът й с Джансу ми показа и още нещо, но за него вече довечера...евентуално.
Хубав петък за всички!
Виж целия пост
Добро утро и хубав петък!
Поздравления и благодаря за тема 74-та, за всички които имат участие в създаването й и за всички които ще участват в пулса й, ще станат и част от усещането от и в нея!
Ренка, Снежи, момичета!
Благодаря за превода на ЕПИЗОД 31-ви!
Дзверче, Ренате, Ирка, специални поздравления, за труда, за ангажимента и за отговорността ВИ!
Къси са /като времетраене/ епизодите по БТВ, рядко са/ само два дни в седмицата/ и това ме прави по-лежерна в мислите и размислите си около тях и най-вече в споделянето им тук.
Обикновено съм по-експедитивна, ама сега май сама отървах темпото си...
Тия дни пак няма да имам възможност да наваксам /че мама ще ми идва на гости
/ но да напиша все пак нещо и да не губя допълнително време за обяснения... Нещо като начало за Фериха...
Тази сцена толкова пъти съм я гледала, възхищавах се на състраданието й и нейното и на Емир към това дете, този път обаче ме наведена към друга мисъл...
Какво виждаше всъщност Фериха гледайки така към това дете?
Какви асоциации у нея предизвикваше то?
Едно дете различно, различно не само в бедността си, едно дете не вписващо се в средата наоколо, но неизменно част от нея. Едно дете с желания, с потребности, с мечти, но мечти с малка вероятност на възможност и вероятност...и защо...само защото съдбата му бе отредила да бъде част от една друга и различна от тази в която бе сега и в момента. Тази която можеше само да наблюдава отстрани.
Предполагам разбира се/няма как да знам/ че това дете предизвика не само нейното съчувствие, това дете предизвика асоциации в нея със собственото й положение в момента и с живота й.
Така се чувстваше, така се виждаше самата тя като това дете в онзи друг свят и живот който й предлагаше Емир с любовта си, онзи друг свят и живот който й се полагаше не по-малко, който тя сама заслужаваше не по-малко...
Самата тя му сподели, след ревюто, че е далечен за нея неговият свят, уви така далечен беше и самият Емир колкото й близо до нея да беше, колкото й категоричен и недвусмислен да беше той в любовта си към нея.
Не можеше, не успяваше Фериха да разграничи Емир, любовта му от всичко наоколо, и не само заради все още премълчаваната истина за това коя е всъщност, не...не можеше да види само и единствено Емир и любовта му защото виждаше първо света и живота от който идваше и в който беше той...
За разлика от Емир...да, той не знаеше за нейния свят, не подозираше за него за това, че е различен от неговия, но това едва ли в момента и случая бе важно за него, за любовта му, защото той виждаше само и единствено нея. Нищо около нея не бе важно, нищо...не бе важно и преди, но сега, сега когато бе до него повече от всякога той бе готов да се абстрахира напълно от всичко и всички.
За съжаление това не можеше да направи Фериха, /поне към момента/ не знам дали изобщо разбираше, че не само тежестта на лъжите й бяха пречката за нея в случая, а и най-вече това, че не успяваше да се абстрахира от всичко останало около нея и любовта си и ако не напълно и на 100% /както бе при Емир/ поне на една нужна и потребна дистанция.
Гледайки се един друг виждаха различно, защото фокуса им беше различен...Емир виждаше нея и след това всичко около нея, и около себе си, докато Фериха гледайки Емир виждаше всичко останало около него и нея и след това него.
Затова и независимо наистина огромната й любов към него, тя, любовта й все беше в позиция...след...след нещо, след някой...както бе и самият той...все след...
Любовта й, любовта му и той бяха само детайл от картината която виждаше която чувстваше тя...за разлика от картината за Емир която бе тя и само тя...а останалото и останалите детайли от нея.
Разбира се, че самата Фериха имаше своите причини, основания да гледа на нещата така поне към момента / среда, възпитание, семейство/ обаче имаше и нещо много ценно в случая...имаше шанса на бъдещето, на онова което можеше то да й донесе, различно от това което бе или беше до сега.
И тази сцена с момента в който Емир подари на това дете не просто и само балони, а една сбъдната негова мечта, за мен поне бе като надникване в нейното бъдеще с него и любовта им, в тяхното бъдеще, ако можеше да повярва, ако можеше да помечтае, ако можеше да му даде шанс, шанс и най-вече на самата себе си...като начало доверявайки му се и споделяйки с него всичко...спокойно, открито и искрено.
Дали и Фериха виждайки това което се случи на това малко дете което едва ли бе очаквало да получи балоните/колкото и да е искало и мечтало/ не й вдъхна малко кураж и увереност, че щастие с любовта на Емир заслужава и тя, има възможност за това дори и с вината си за все още неказаната истина...
Предполагам, че сама се опита да си повярва, да си помогне да повярва, затова и почти не се подвоуми и каза истината на Джансу.
Изрече на глас и открито не само една от истините които криеше, а изрече и самата си мечта-любовта им с Емир, шанса който се опита да й даде.
Разговорът й с Джансу ми показа и още нещо, но за него вече довечера...евентуално.
Хубав петък за всички!
# 24
12 апр. 2013, 08:58 ч.
Добро утро момичета
на Ренка, Снежи и прекрасния ни преводачески екип на Дзверо
Благодарностите които са изписани с думи са малко за вас
Иркааа спретни мииии едни гащи подарък бе душоооо
много си готина
Марги Верче Пепи Наборе
Виж целия пост
на Ренка, Снежи и прекрасния ни преводачески екип на Дзверо Благодарностите които са изписани с думи са малко за вас
Иркааа спретни мииии едни гащи подарък бе душоооо
много си готина
Марги
Верче Пепи Наборе
# 25
12 апр. 2013, 09:01 ч.
С благодарности към екипа за 31 епизод
Виж целия пост
Рано, преди първи петли да ви обадя 
хубава вест:
хубава вест:ReBulgary Еntertainment и Аркадашлар представя на вашето внимание:
Специални благодарности 
на Дзверо, Адашката и Ирка84 , те си знаят защо!
на Дзверо, Адашката и Ирка84 , те си знаят защо!Важно: Ако ще ме плюете за правописа, да знаете че съм си турила чистачки на цайсовете..
С благодарности към екипа за 31 епизод
# 26
12 апр. 2013, 09:02 ч.
Добро утро момичета !!!
Ренка ,на теб голямо благодаря !!!За хубавата вест също !!!
Аз не пиша ,но ви следя !!!
Виж целия пост
Ренка ,на теб голямо благодаря !!!За хубавата вест също !!!
Аз не пиша ,но ви следя !!!
# 27
12 апр. 2013, 09:03 ч.
Виж целия пост
Скрит текст:
Сцената, в която Ферия беше принудена да каже на Халил, че го обича, за да спре да издевателства над Емир, в момента в който му каза:обичам те Халил-Халил изпъшка ли, изсумтя ли, въздишаше ли, на няколко пъти, после се обърна с гръб към тях- абе мисля си нещо, ама не е възможно нали, все пак е сериал-сапунка, чудя се още какво стана
Скрит текст:
и аз винаги съм се чудила за тази сцена какво точно става 
# 29
12 апр. 2013, 09:08 ч.
Добро утро,
Специални благодарности на домакините Ренка, Снежи, които ни посрещат в уютната ни къщичка.
БЛАГОДАРЯ и на Renate60, Дзерче и Ирка за огромния труд и радостта, която ни доставихте.
Марги, Кали, старохотни постове, чета ви с интерес, както и всички къзларки
Пожелавам Ви усмихнат и слънчев петъчен ден /при нас е много слънчево/, хубав и весел уикенд,
Виж целия пост
Специални благодарности на домакините Ренка, Снежи, които ни посрещат в уютната ни къщичка.
БЛАГОДАРЯ и на Renate60, Дзерче и Ирка за огромния труд и радостта, която ни доставихте.
Марги, Кали, старохотни постове, чета ви с интерес, както и всички къзларки
Пожелавам Ви усмихнат и слънчев петъчен ден /при нас е много слънчево/, хубав и весел уикенд,
Препоръчани теми