Политически идеологии ! Къде е разковничето !?

Публикувана: 12 апр. 2013, 20:03 ч.
Последно мнение: 16 май 2013, 08:33 ч.

21 438
663

La Catrala - Редовен потребител

R

Редовен потребител

# 525 24 апр. 2013, 14:30 ч.

Цитат на: vl в ср, 24 апр 2013, 14:08

Масларова като БЕЗПАРТИЙНА стана министър през 1990г.!

А за кандидата за син кмет на София Орешарски направо не ми се говори.

Масларова е кадър на едно от създанията на Мултигруп - Патриотичен съюз. Като такава дори беше шеф на АЧП (агенцията за чуждестранна помощ) доста по късно бе трансферирана в БСП. И Татяна
Дончева също е кадър на Мултигруп, дори дълго време я возеше кола с шофьор от фирмата. Сигурно заради твърдата и , и принципна позиция или за поправката дето изкара Ванко 1 на свобода.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 526 24 апр. 2013, 14:36 ч.

Цитат на: Iris04 в ср, 24 апр 2013, 14:28

Кои са тия?

И аз това питам ? Нещо пак за Сорос се заприказва...., но нямам идея. ooooh!

ooooh!

Виж целия пост

F

Почетен член

# 527 24 апр. 2013, 14:39 ч.

Цитат на: Iris04 в ср, 24 апр 2013, 14:28

Кои са тия?

Борислав Цеков.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 528 24 апр. 2013, 14:41 ч.

Виж целия пост

I

Ветеран

# 529 24 апр. 2013, 15:21 ч.

На много тайна среща се събират, нЕма що.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 530 24 апр. 2013, 16:17 ч.

Алехандра Бенитес новия министър на спорта във Венецуела , шампион по фектовка.

Виж целия пост

K

# 531 24 апр. 2013, 17:09 ч.

Добра снимка ... за министър Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

I

Ветеран

# 532 24 апр. 2013, 17:14 ч.

Тази мацка може да привлече много гласове.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 533 26 апр. 2013, 16:09 ч.

27 години от аварията в Чернобил

На 26 април 1986 година аварира съветската Чернобилска атомна електроцентрала. Тя предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 534 26 апр. 2013, 16:15 ч.

Търси се нова левица – Петър Волгин, в-к “Преса”

Големият английски кинорежисьор Кен Лоуч, известен със социално ангажираните си и антивоенни филми („Паплач“, „Вятърът в ечемичените полета“, „Казвам се Джо“, „Ирландският път“), носител на награди от фестивалите в Кан и Венеция, наскоро призова във Великобритания да бъде създадена нова лява партия. Според него това е единственият възможен начин за спасяване на малкото останали социални придобивки на хората. Традиционната британска левица, олицетворявана от Лейбъристката партия, отдавна се е изнесла силно вдясно, твърди Кен Лоуч, и затова не може, а и не иска да спре стремежа на неолибералния капитализъм да демонтира окончателно социалната държава.

Разбира се, така е не само във Великобритания. В цяла Европа класическите леви партии отдавна са загубили своята борбеност и е почти невъзможно да бъдат различени от десните си (уж) опоненти. Защо стана така? Защо левицата, някога символ на успешната борба за повече права на обикновените хора, днес лежи безпомощна в прегръдката на корпоративната олигархия?

През последните 30-40 години бяха приложени, най-общо казано, две стратегии за обезсилване на лявото както в политически, така и в интелектуален аспект. Да се спрем първо на политическия. Левите партии бяха буквално засмукани от корпоративния капитализъм. Техните лидери престанаха да говорят за класова борба, права на работниците и създаването на един по-справедлив свят. Вместо това се посветиха основно на козметичните корекции на капитализма, на лифтинга на неговата физиономия, така че той да стане по-привлекателен и за обикновените хора. Прословутитият „трети път“ на лейбъриста Тони Блеър беше точно това. Уж трябваше да доведе до окончателното примиряване на лявото и дясното, а всъщност доведе до обезсилването на политическата левица и до възхода на десните. Влязла във властта, попила всички удоволствия на луксозното съществуване, традиционната левица

се отдаде на безогледното консуматорство,

на шампанското и хайвера и съвсем забрави, че има нископлатени, постоянно експлоатирани работници, чиито интереси би трябвало да защитава. Кой ще ти мисли за работниците, когато предстои Световен икономически форум в Давос, където могат да се завържат много полезни контакти, или когато се очертава поредното участие в левоцентристко правителство, което би могло допълнително да увеличи личното финансово благосъстояние. Да го кажем съвсем брутално и политически некоректно – политическата левица беше купена, тя се продаде като класическа проститутка.

От своя страна интелектуалната левица също претърпя негативна трансформация. Вместо да участва активно в обществения дебат, да дискутира най-тежките проблеми, тя беше затворена или се самозатвори в границите на елитните университетски кампуси, започна да използва неразбираем език и да се занимава с теми, които интересуваха все по-малко хора. Към умните млади хора с леви убеждения представителите на интелектуалния истаблишмънт се обръщаха по следния начин: „О, вие изповядвате леви идеи! Чудесно! Правете академична кариера. Там е най-доброто място за вас. Там истински ще ви оценят. Няма какво да разсъждавате за труд, капитал и други такива скучни теми. Отдайте се на високите литературоведски, културологични и философски размишления.“ И наистина, повечето млади хора с леви възгледи последваха тези съвети. Престанаха да се интересуват от експлоатацията и обедняването, не ги вълнуваше темата за отнемането на социалните придобивки. Всичко това им звучеше остаряло и крайно немодерно. За тях да имаш леви възгледи означаваше да се отдадеш на gay and lesbian studies, на постструктуралистки и деконструктивистки изследвания. И те им се отдадоха безрезервно.

Ето така най-накрая беше постигната мечтата на господстващите класи за хармония и безконфликтност. Политическата левица беше опитомена и престана да говори за кардинални промени и революции. Интелектуалната левица беше натикана в университетското гето, където произвеждаше напълно безопасни за властта дискурси. Безопасността им идваше най-вече от тяхната неразбираемост за 99 процента от населението. Университетската левица се оказа също толкова безсмислена и фалшива, както и хайверната.

Това, че голяма част от левите политици и от левите интелектуалци престанаха да се вълнуват от болезнените проблеми на съвременността, не премахна тези въпроси. Безработицата продължи да се увеличава, а заплатите не спираха да намаляват. Качеството на здравеопазването и образованието падаше, а правителствата продължаваха да орязват социалните разходи. Неолиберализмът унищожаваше методично и неотклонно всички права, постигнати в годините след Втората световна война, а класическата левица, която трябваше да брани постигнатото, я нямаше. И съвсем естествено на освободеното от левите партии място се настаниха други политически формирования. Докато левите интелектуалци деконструираха постмодерните дискурси, играейки си на „Кой е по-по-най-“ с цитати от Фуко, Дерида и Дельоз, а левите политици напредваха по любимия си „трети път“, препивайки с шампанско, на сцената излязоха крайнодесните, националистическите и ксенофобските партии. „Не се страхувайте – успокояваха те безработните и заплашените от съкращения, – не се притеснявайте, че левите ви изоставиха. Ние ще защитим работните ви места и ще се борим против нашествието на глобалния капитал. Единственото, което вие трябва да направите, е да гласувате за нас.“ И хората започнаха да гласуват за тях. За Националния фронт във Франция, за Партията на свободата в Австрия, пак за Партията на свободата, само че в Холандия, за Партията на независимостта във Великобритания, за „Атака“ в България. Защо след най-масовите от дълги години насам социални протести у нас се вдигна рейтингът тъкмо на националистите, а не на класическата левица? Защото страдащите от съкращенията и замразяванията на заплатите и пенсиите българи от собствен опит са научили, че БСП ще защити всеки друг, но не и тях. Да, столетницата ще направи всичко възможно, за да подобри положението на едрия бизнес, но и пръста си няма да мръдне, за да облекчи положението тъкмо на тези, чиито интереси се кълне, че защитава. Тя, разбира се, не е уникална в това отношение. Такива са почти всички традиционни леви партии в Европа – много

мили към богатите и крайно нечувствителни към работниците и пенсионерите.

Затова и призивът на режисьора Кен Лоуч за създаване на една нова левица е толкова актуален. Не само за Великобритания. Защото далеч не само във Великобритания традиционната левица следва сляпо неолибералните указания за тотална приватизация, масово орязване на социалните разходи и намаляване на пенсии и заплати. А светът има нужда от съвсем друга левица. От левица, чиито лидери могат да бъдат видени по-често в компанията на обикновените хора, а не на шикозните партита на глобалната олигархия. От левица, чиито интелектуални вдъхновители ще говорят по-малко за дискурси и повече за правата на хората на наемния труд. Ако левите наистина искат да имат значение през следващите години, трябва да напуснат световните икономически форуми и никога несвършващите университетски семинари. Вместо да стоят там и да подрънкват със стъклените си перли, трябва да се включат в ежедневната борба на хората, които никога не са сигурни дали утре

няма да бъдат уволнени и изхвърлени от жилищата си

заради невъзможност да изплащат кредитите си. Една истинска левица трябва да се бори срещу масово провежданата политика на орязвания, съкращения и безмозъчна финансова строгост. Една истинска левица трябва да обединява експлоатираните работници и служители, стигматизираните от продажните медии безработни, младите, които са изправени пред мъчително търсене на работа и влошаващ се жизнен стандарт, пенсионерите, които няма да имат шанса да прекарат достойно старините си. С помощта на всички тези хора истинската левица има шанс да изтръгне властта от лапите на едрия капитал и да спре ненаситния му стремеж към печалба на всяка цена. Тази истинска левица е длъжна да работи за реабилитирането на държавата на благоденствието, в която хората работеха и срещу труда си получаваха добро заплащане, качествени здравеопазване и образование и достоен живот. После обаче дойде пазарната контрареволюция на неолибералите и унищожи всичко това. Но то може да бъде завоювано отново. Именно от левицата. Защото винаги тя е била силата, която е разбивала статуквото и е правила света по-добро място за живеене. Обаче истинската левица. Тази на идеите. Другата, изпадналата в консуматорска страст левица, вече я видяхме. За нищо не става.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 535 29 апр. 2013, 18:53 ч.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 536 29 апр. 2013, 18:58 ч.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 537 29 апр. 2013, 19:09 ч.

Пламен Мирчев
За 4 години 8 партии прибраха над 200 млн. лв. от бюджета.Въпреки сриващото се доверие в политическата класа и икономическата криза издръжката на шестте парламентарни партии плюс НДСВ и ЛИДЕР, които прескочиха 1% на последния вот за НС, излиза прескъпо на българския данъкоплатец. За 4 години - от последните избори през 2009 г. до сега, тези политически сили са получили 204 млн. лв. субсидия от бюджета. Според резултатите от изборите годишно ГЕРБ трябва да взема 21 млн. лв., БСП - 8.9 млн. лв., ДПС - 7.1 млн. лв., "Атака" - 4.7 млн. лв., РЗС - 2.1 млн. лв., НДСВ - 1.5 млн. лв….
Надежда Сандолова: „В нашата програма имаме категорично негативно мнение към субсидирането на политическите партии. Ако един човек по своята воля и убеждение има обществена позиция, може да обедини около себе си хора, то това не трябва да е и трябва да престане да бъде, финансирано от страна на държавата. Държавата не може да създава естествени полета на хора, които да развива в политиката. Всяка политическа сила трябва да мине по своя път увличайки хората зад идеите си, това е истинската политика. Субсидията за тази година е 40 милиона, а майките протестираха за по малко! Истинския политически живот трябва да бъде подплатен с почтеност морал и истинско убеждение. Той не трябва да бъде конюнктура!“

Виж целия пост

Редовен потребител

# 538 29 апр. 2013, 19:22 ч.

Интервю с Рафаел Кореа , президент на Еквадор. Момчето от буржоазията защитник на бедните....

Виж целия пост

Редовен потребител

# 539 29 апр. 2013, 23:26 ч.

Исландия се отказа от ЕС

За изборите за парламент на Исландия практически нито едно европейско издание не планираше да напише повече от няколко абзаца за “резултатите от гласуването” защото според общото мнение в тази тиха островна държава нищо важно не може да се случи. Въпреки това, резултатите са не просто неочаквани – те стреснаха дори заетите с кризата бюрократи в Брюксел.
Според резултатите от изборите в исландския парламент, страната ще бъде оглавена от дясноцентристката опозиция, чиято основна идея е независимо от ЕС развитие на острова.
Останалата дълго време в опозиция Партия на независимостта, през последните години силно се подмлади и сега нейните лидери, чиято средна възраст е само 40 години, са настроени за драстични мерки за модернизиране на страната. Ключовият момент в това отношение е заявената необходимост да се замразят всички преговори за присъединяване към Европейския съюз.
Левицата, която управлява от 2009 г. загуби изборите. Следва да се отбележи, че не участва в изборите 70-годишният премиер Йохана Сигурдардотир, която е знакова фигура в лявото движение в Исландия.
По време на управлението и – през 2010 г. – Исландия прие закон, разрешаващ еднополовите бракове. Сигурдардотир регистрира брака с приятелката си, с която бе в граждански съюз. Йохана Сигурдардотир стана първият в света държавен лидер, не скриващ своята хомосексуалност.
За мястото на министър-председател на “страната на ледовете” претендира 43-годишният лидер на Партията за независимостта на Бярни Beнедиктсон. Оглавяващият центристите 38-годишен Сигмундур Гунлаугсон вече изрази своето желание да работи с десните за формиране на управляваща коалиция.

Със смяната на властта в Исландия ще бъдат погребани планове за влизането на страната в Европейския съюз, независимо от това, че Исландия е официален кандидат за членство в ЕС от 2010 г. отбелязва RFI.
Управляващият Исландия от 2009 г. насам Социалдемократически съюз загуби половината от местата си в парламента. Анализаторите приписват победата на опозицията на недоволство от политиката на строги бюджетни икономии, прилагани от лявата коалиция, водена от премиера Йохана Сигурдардотир.
Левите дойдоха на власт на вълната на световната финансова криза, от която Исландия бе силно засегната заради нейния раздут банков сектор. Наблюдателите обаче отбелязват, че сега на власт се връщат тези, чиято политика доведе до раздуването на “банковия балон.”
Именно дясноцентристите през 2000 г. извършиха в Исландия политиката на либерализация на банковия сектор.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Войната в Украйна 3

1 172 406
28 476

Актуални теми и общи дискусии

Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

2 264 929
66 272

Актуални теми и общи дискусии

Убийството в Пловдив

140 899
4 005

Актуални теми и общи дискусии

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.