При нас, моят приятел има някоо особености и ще е трудно да прекалим с кекса. Не, че няма да може всеки ден, но няма да може да опече кекса...ако ме разбирате 
На него чу е нужно минимум два дни, понякога три, за да може да го опече.Поне с мен де, ако сам си готви може и 5 пъти на ден
Та го правим 2-3 пъти седмично, защото ако му дам зор няма да може въобще. Поне що се отнася до бебеправенето.
На него чу е нужно минимум два дни, понякога три, за да може да го опече.Поне с мен де, ако сам си готви може и 5 пъти на ден Та го правим 2-3 пъти седмично, защото ако му дам зор няма да може въобще. Поне що се отнася до бебеправенето.
Развесели ме! Ама си е точно така, да не говорим, че и обръзва, особено когато го правиш с конкретна цел. Аз бях писала как след петия път и вече се споглеждахме тип "ох пак ли трябва??" 
Торидим, хайде да хванете яйцето!!!
Иначе си абсолютно права. Това е моето чудо и не си го давам за нищо на света!
) тя единствено реагира нормално. Даже ми даде книжка да чета, за неродения Иванчо ... (даже за незаченатия Иванчо) 
Как се справяш? Гледаш ли си ги или ходиш на работа? Трудно ли ти е? Има ли кой да помага? 
особено пък както ти да 'работите' целенасочено за него, а не просто да стане случайно.
Децата са на градина! Тудничко ни е , но това пусто желание за трето ... Работих до преди 2 месеца. Напуснах и се радвам , че го направих- отношението беше отврат! Търпях половин година и се отказах с почти разбита психика! Особено като знаят , че си с две малки дечица ...
хвана ме:) 
И това все едно аз съм го писала. 