В момента чета ... 18

  • 38 554
  • 739
# 495
Герганка, Gianna, благодаря! "Монахът..." започва интересно, но усещам, че ще ми доскучее. Ще я прочета все пак. Grinning

Дочетох трилогията на Джералд Даръл, която ми стана една от любимите поредици изобщо, безвъзвратно съм влюбена в нея.  Heart Eyes

Напълно подкрепям! Hug
Виж целия пост
# 496

Да ви попитам- имате ли отзиви за "Тайната история" на Дона Тарт?? Много високи оценки има, но не знам защо се двоумя дали да я захващам...
На мен ми беше досадно скучновата. Нещо от типа, "вижте ме колко много знам". Ако беше съкратена на 1/3 щеше да е точно в баланса между оригинална кримка, познавателност и динамика на сюжета.

Виж целия пост
# 497
Герганка, Gianna, благодаря! "Монахът..." започва интересно, но усещам, че ще ми доскучее. Ще я прочета все пак. Grinning

Точно такава е градацията...  Hug
Виж целия пост
# 498
Понеже не помня името на автора на "Самотата на простите числа", а имам усещането, че съм чела и друга книга на същия автор и пак ми е харесала много newsm78 Някой сеща ли се или се бъркам Embarassed
П.С.
Паоло Джордано е авторът, но не откривам друга негова книга.....Явно бъркам
Виж целия пост
# 499
Да се отчета и аз с недочетена "Жената в бяло" или поне прочетена отгоре-отгоре.  Grinning Още бях ученичка и не помня каква е била тайната. Но една приятелка беше много изненадана, че съм й дала само три звезди в Goodreads-а.
Още един разочарован от тази книга. И аз като ученичка я четох и бах силно впечатлена, че чета от първите криминални книги.
Виж целия пост
# 500
Който е харесал "Самотата на простите числа" може-би ще хареса и "Бяла като мляко, червена като кръв"
Виж целия пост
# 501
Герганка, Gianna, благодаря! "Монахът..." започва интересно, но усещам, че ще ми доскучее. Ще я прочета все пак. Grinning


Монахът си е интересно четиво за такъв тип литература, аз харесвам Робин Шарма.
Виж целия пост
# 502
Аз пък разтворих тази и се влюбих в нея!  Peace
Виж целия пост
# 503
На мен пък  "Самотата на простите числа" не ми хареса кой знае колко.

Дочетох трилогията на Джералд Даръл, която ми стана една от любимите поредици изобщо, безвъзвратно съм влюбена в нея.  Heart Eyes
Мда, така става. Чела съм я два пъти, невероятна е.
Виж целия пост
# 504
От чудене какво да захвана, се развличам с Илф и Петров.

За коя трилогия на Даръл се говори тук?
Виж целия пост
# 505
Понеже не помня името на автора на "Самотата на простите числа", а имам усещането, че съм чела и друга книга на същия автор и пак ми е харесала много newsm78 Някой сеща ли се или се бъркам Embarassed
П.С.
Паоло Джордано е авторът, но не откривам друга негова книга.....Явно бъркам
Да, това е името на автора.
Има и други негови книги в Goodreads.
Например тази:
http://www.goodreads.com/book/show/16069117-il-corpo-umano
Също тези есета:
http://www.goodreads.com/book/show/977779.Beyond_The_Margin
Но май не са издавани на български.
Виж целия пост
# 506


За коя трилогия на Даръл се говори тук?

Точно това и аз щях да попитам  Blush
Виж целия пост
# 507


За коя трилогия на Даръл се говори тук?

Точно това и аз щях да попитам  Blush
Предполагам, че става въпрос за книгите му за Корфу. Никога не съм разглеждала творчеството му като свързани книги в поредица.
Виж целия пост
# 508


От една-две години не ми се четат книги над 400-500 стр. Но за тази (730 стр.) имах едно предварително доверие и спокойствие, просто си я хванах без да мисля колко време ще отнеме, дали ще ми хареса. Дали защото книгата започва с „8 май 1945 г.“ – ясно, че е велика световна дата, но за мен още повече – на този ден е роден най-най-най-обичаният от мен музикант – благодарна съм, че съществува – как да не ми харесва датата? Simple Smile. Но освен това - има нещо необяснимо в „Полубрат“, което ми вдъхва спокойствие… (а поне началото никак не е спокойно, едва ли и по-нататък). И наистина - "тухлите" по принцип не ми вдъхват спокойствие, изнервям се, защото обикновено обичам бързо да свършвам книгите. Освен това не обичам повече от 2-3 поколения. Тук са 4, но може би няма да се спазва хронологията и засега това също ми допада. Понякога това обикаляне напред-назад във времето ми дотежава, но сега ми изглежда по-скоро като плюс. 

Любимите ми изречения дотук (70 стр.) са:
„Тъжна радост.“ (каква да е радостта в деня след войната...)
и
„Това ми е втората световна война – въздъхва. И дано да ми е последната.“


Скоро четох книга, в която изобщо ако има пряка реч, тя е вмъкната между редовете – все едно се преразказва, а не е като обичайната пряка реч в диалог, отделена с нов ред и тирета. Сега също е така и това ми харесва.

Досега не е имало нещо норвежко, което да ме разочарова… Макар че все са едни… да кажа най-общо „особени“… Сякаш гледам героите някъде в далечината (в Норвежка гора Wink ) или през стъкло с леко пречупване…
Виж целия пост
# 509


За коя трилогия на Даръл се говори тук?

Точно това и аз щях да попитам  Blush
Предполагам, че става въпрос за книгите му за Корфу. Никога не съм разглеждала творчеството му като свързани книги в поредица.

Точно, но трите книги са дадени като поредица Peace
- Моето семейство и други животни
- Птици, животни и роднини
- Градината на боговете
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия