В момента чета ... 18

В този сайт има и по-първосигнални люде, на които тази книга харесва.  Аз лично не съм си позволявала да коментирам по този начин никоя книга досега, а 2 дни след 24-ти май подобно твърдение е малко грубичко. А би трябвало четящите хора да са по-толерантни....
Надявам се към "Аз съм българче" да си по-благосклонен...

Подхващам "Принцът на мъглата" на Карлос Сафон:



...и се надявам да ме държи буден поне един-два часа, макар утре отрано да съм на бачкане... Ама не ми дреме, понякога библиофилията е по-силна от всичко.

PS Относно поредния прекомерно емоционален раздор - този път на тема Иван Вазов: не съм нарушил нито едно правило, просто споделих, че "Под игото" е адска тъпня, което си е мое мнение, разбира се. Сорка, ама това е положението, а толерантност към набедените ни псевдо класики не предлагам.

Аз имах предвид толерантност към участниците във форума, но това зорлем не става.
И млъквам, не защото нямам какво да кажа, а защото е безсмислено.
С пожелание за хубава вечер и приятно четене на четящите стойностни книги! 

Много пъти е коментирана така директно книга, но сме чувствителни на тема българска литература при това класическа. А че книгата е нищо особено, така си е. Но е наша класика и като такава й дължим лекинко поне уважение.

Което е добра идея за дискусия на тема, имаме ли наистина достойни класически произведения?

Книгата е по-скоро детска или поне всеки трябва да я прочете поне веднъж, когато е все още дете.
Вазов е невероятен писател, но това го разбрах след ученическа възраст.
Чели ли сте "Пребитото псе" http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=1443&Level=2?

"Под игото" винаги ми е харесвала в ученическа въззраст, поне 3 пъти съм я чела (2 изцяло, 1  - частично), в 5-ти клас бях прехласната по нея. После в гимназията с по-умерени чувства, но "тъпня" е ... доста прекалено (и неоснователно-необосновано) .

Е, той Авраам знае как да насочи вниманието към себе си, точно когато започва Панаира на книгата.  
***
Всъщност аз точно по тази причина съм влязла да пиша. От днес до 2 юни ще се проведе панаирът, на 3 етаж на НДК, предполагам че ще има много намалени книги.

You don't say...

Момичета от София, пишете какво сте си взели от панаира.  

Понеже моето мъжле от скоро се изявява и като писател последната книга, която прочетох беше неговата 
А иначе от известно време започнах да чета основно книги на английски език.
Запълвам си свободното време в момента с The Magic на Rhonda Byrne и Men Are from Mars, Women Are from Venus на John Gray...

А някой знае ли вече кога ще е алеята на книгата във Варна, че така да си планирам отпуската, че да не го изпусна ?
Иначе благородно ви се радвам , да се похвалите какво сте си закупили!

Някой знае ли кога ще има панаир на книгата (или Пловдив чете) под тепетата?

Aз ще споделя мнението си като я завърша, защото просто са ми странни толкова противоположни мнения...

Май още не се знае, обикновено след средата на юли. Ще следим за инфо. Може да си напавим варненска среща там!

Приключих „Травнишка хроника“ -  най-ценно за мен беше, че освен героите и гледните точки на местните четири религии имаше персонажи от Запада, чрез които авторът изразява мнението си като външен наблюдател - може да се каже дори сравнително обективно, като историк, не толкова пристрастно като местен гражданин. Ако това е исторически роман, харесва ми. Представени са и малките (бита), и големите неща (политиката) от периода, както вътрешни, така и външни; същевременно героите са като в типичен роман, но пак отразяват народопсихологията и особеностите на времето.

Босна хем е обобщение на Балканите, хем е била уникално – и  усложнено – място. Разделението не е само на християни и мюсюлмани - християните от своя страна са православни и католици и всеки мери и оценява според това. Евреите са били може би по-скоро „за цвят“, без видимо влияние и „напъни“, но все пак допринасят също за религиозната палитра. Интересно, че доста Запад е минал от там, към нашата страна не е имало май такъв интерес и присъствие…

Трябваха ми около 100 стр., за да спра да очаквам, че нещата ще се завъртят около Моста на Дрина.  Толкова ми е влязъл в съзнанието и го свързвам с Иво Андрич, сякаш в Босна има само едно място – и то е Вишеград…  Същият „стар“ стил от миналия век, прилича някак дори на писане от края на 19-ти век. И хем съм щастлива, че вече има  друго, съвременно писане, което при предпочитани от мен съвременни автори ми харесва, хем е удоволствие да се върнеш и към старото…

Както в Мостът на Дрина, пак се впечатлих как сервилниченето спрямо властта не е от наши дни. То почести, то приеми и церемонии за посрещане на един консул… Такова е и сега чувството сред „обикновените“ хора – да мислят, че когато някой е в политиката, някак се качва едно (или повече) стъпало нагоре?!  Но освен политиката и националните въпроси имаше и семейни отношения, които също можем да съотнесем към настоящето – не точно несподелена любов, но една неудовлетвореност от връзката, разочарование/тежест от семейния живот, съществуване с някой, с когото „нямаш нищо общо“ (освен деца и дом)…

След средата започна малко да ми омръзва и да прескачам. Предполагам, че каквото и да прочета от Иво Андрич (имам още две книги с негови разкази у дома), „Мостът на Дрина“ за мен ще остане най-силното произведение. Благодаря на Маргарет Мацантини и на момичетата тук, че ме срещнаха с Босна/Андрич!

Днес малката (74 стр.)


Не ми създават топло чувство "разказите" (на моменти на нещо като есета ми приличат), не ме трогват. Хладничко ми е. Има нещичко в тях, но то не пасва на моята настройка за литература/живот/любов. Може да опитам още нещо от каталонската поредица по-нататък.

Ех, svet, аз чакам ревюто за "Полубрат", ти, каталонски разкази четеш : ). Корицата на "Статичния велосипед" ми хареса, аз се чудех за другата книга на Мерсе Родореда от тази поредица, Улица "Камелия", но реших, че ще я чакам в библиотеката : )