Трудна адаптация към живота в чужбина

цялата тази социализация пари струва  кола, чести разходки до града, кафе, зумба, курс по незнам си какво - особено последните две поне при нас са скъпи. Ако само мъжът й работи и гледат да спестяват, не знам доколко ще са оправдани курсове.
не помня обсъдихме ли съседите - да се навлачиш у някоя съседка да те учи на истинска лазаня, пък ти да й занесеш кекс?

Интересна дискусия стана. Като човек, ходил в Италия само на гости, мога да кажа, че наистина и на мен ми е бил странен тази ситуация с неработещите по няколко часа на обяд магазини, заведения и т.н. Другото, което ми е правило впечатление (Южна Италия) е, че жените масово не работят, но същевременно не контактуват и помежду си- общо взето вкъщи или до магазина. Не знам дали може да се завържат приятелства така, сигурно на север е по-различно, пък и все пак не всички хора са еднакви.

Пиша обаче, за да кажа друго: не мисля, че трябва да се притеснявате, че не знаете добре езика, така или иначе без практика няма да го научите. Да, очевидно като вземете да говорите, хората ще разберат, че сте чужденци, но какво от това? Никой няма да му се стори толкова невероятно, че не изговаряте някоя дума добре. Замислете се, ако на вас някой чужденец ви говори на български и прави грешки, да няма да го анатемосате? Даже в известен смисъл е симпатично и ти става приятно, че някой полага усилия да учи твоя език, а не разчита например на добрия си английски. А и вероятно в държави с много имигранти като Италия, хората отдавна са свикнали да виждат чужденци, които говорят развалено италиански

да се запиша в клуба на ръбовете 
като изчетох предишните мнения, се замислям, едно, че съм била млада и лекомислена, и друго-благодаря се, че не е имало нет.
в Северна Италия, на село съм, не знам дали се вписвам в уроците на Цонна, ама ходех в селския магазин (още си имахме такива  ) с бележка, която не показвах-четях. срам - не срам. на хората от това магазинче дължа и и знанията си за ит.кухня, направо ме удари носталгия в обратен вариант 
не съм посещавала курсове по език - просто трябваше да се оправям сама, нищо, че съм от "облагодетелстваните" с ит. съпруг - той, все пак, трябваше да ходи на работа, а аз - да си оправя документите, да си напиша дипломната работа и тем подобни. не ме е срам да си спомням колко глупости съм издрънкала 

съветът ми е тотално да откажеш контакти с други българи (сори, ама съм сериозна), италиански се учи за  няколко месеца с телевизор, женски списания, и по-натам-художествена литература. за човек,  владеещ 4 чужди езика, не би трябвало да е грам предизвикателство.
що се отнася до ежедневната социализация - не е лесна и нямам съвети, освен вече дадените.
като ръб и в нея, не изпитвах особена нужда, докато не намерих хора в моята "кръвна" група, което е постепенен процес, обикновено свързан с работа (в някои случаи, и с бременност-малки деца)

пс. сериозно питам : какво толкова е отражението на неработещите от 12.30 до 15.30 селски магазинчета? баш ли по това време има огромна необходимост от тях?
и ролята на колата не ми стана ясна - колоездачна бях за повече от петилетка, чак при първата ми по-далечна самостоятелна работа се сдобих с автомобил-други времена просто.

Така е за жалост, затова препоръчах доброволчество, то е гратис.

А неработещите магазини не са драма, в Испания също имат сиеста, а и сутрин не отварят много рано. На юг преди 10 няма кой да те напсува от 13 до 17 също, но се свиква, единствено е проблем ако занимавки с администрация, банки и тн, защото трябва да вместиш задачите сутринта.

Затворените хора в малките градчета са трудни, но си имат цака, казахме няколко човека по- назад, доброволчество, църква и тн.

Като за човек, дето не може да изтържеш от седалката.  

Що, какво им има на българите, че така категорично?! То че, има такива и онакива, е ясно. Зависи. Аз не бих отрязала. И с тях може да си говориш на местния език, грешки да поправят, ако си на зор. Най-вече, ако са живяли едно 15 г преди теб на същото място и са наясно. За да видя с една такава ценна персона минавам по околовръстното, има-няма 30 км. С ГТ или колело сигурно 9 дена път с камили. Със същата играехме ластик преди 30 г в квартала.  

Аз не знам дали съм ръб (на друго място може би-не), но не съм имала абсолютно никакви проблеми с адаптация по много причини. Мечтата ми беше да живея в този град и естествено бях на седмото небе, като се осъществи.
Поиталианчена съм до мозъка на костите. Език научих още преди да замина. Запознах се с приятели, които живеят в квартала. Когато дойдох за първи път на гости се запознах с едно момче, което сега ми е съпруг.
Пък и навремето от каква обстановка съм дошла? Долара беше достигнал 3000лв, хората ставаха в 6 часа да се редят на опашка за кисело мляко, опашки за хляб, в някои градове май имаха и купони.
Заплатата на майка ми с тази девалвация мисля, че беше за 2кг кашкавал ''Витоша''.

Естествено, че с хубавото се свиква веднага. Не съм била изолирана по горепосочените причини-имах вече приятели, добавиха се нови, после и роднини на тогавашното ми гадже (сега съпруг). Дори и за мин. никой не ме е третирал по лош начин затова, че съм чужденка.

Носталгия никога не ме е гонила-факт е, че нито съм общувала с българи, нито бг тв съм гледала (тогава и нямаше де). В интернет също не бях влизала в бг сайтове, просто защото след толкова години съм загубила напълно интерес. Факт е, че си нямах представа кой е премиера на Бг.

Миналата година една приятелка ми спомена за този форум и влязох от любопитство. Хареса ми да си лафя и затова съм още тук.

Виж, ако бях в някоя страна ''по принуда'', която не ми харесва, незнам как щях да се адаптирам.

нищо им няма, Нем. по мое време бяха рядкост и ги избягвах с една единствена цел-да не се успокоявам с комуникацията на български, нямах нужда от такава. после, с течение на времето, и такива връзки се вписват в ежедневието. но, честно си казвам - не съм ги търсила целенасочено, случили са се.

Реджи, ти не си в класацията - ти си италианка, случайно родена другаде 
затова и не си достоверна в случая 

по сьвета на feiam и аз така сьм учила езика. Спрях да чета на български и единствено сьм общувала с мьжа ми на родния език. По мое време скайп още го нямаше така че комуникацията с България ставаше само по телефона. Мисля че изпуснах факта, че авторката не се справя добре с езика и искам да потвърдя че това трябва да е първата крачка и от там нещата ще тръгнат по леко и ще придобие по-голяма увереност. След това може да се ориентира кьм други занимания.  До колкото сьм чувала, но нека италианките да потвърдят, италиански се научава сравнително лесно и сьщо май не се налага да си кълчиш езика много.

В един момент(който беше много скоро) осъзнах, че тук не ми харесва и не искам да живея на това място,чувствам се ужасно и не съм себе си.Преди 2 месеца ми се наложи да замина за БГ за месец и половина по много неприятен повод.Не мога да опиша чувството, което изпитах, когато поех първата глътка български въздух на летището! Дишах с пълни гърди и бях толкова щастлива! И въпреки грозотата и мръсотията на софийските улици всичко ми се струваше толкова прекрасно, сякаш това е най- хубавото място на света! Най- точното нещо, което почувтвах беше свобода, сякаш се връщах от заточение.Когато трябваше да се връщам обратно плаках цяла седмица,много ми беше тежко! След това една седмица бях в дълбока депресия, плачех всеки ден! Не харесвам живота тук, всичко ми се струва някак префърцунено и неестествено! Не харесвам безвкусните плодове и зеленчуци! Не зная, но имам чувството, че подсъзнанието ми играе лоша шега в процеса на научаване на езика,когато не харесваш нещо е много трудно да пречупиш себе си и да му се отдадеш! Но кой знае, може би някой ден ще заобичам това местенце...Може и да отнеса някоя критика с това,което съм написала, но това е самата истина

Трябва ти време да се адаптираш и най- вече среда, в която да се впишеш. Човека е социално животно и да си сам където и да е е приятно само известно време. При първото отделяне за по- дълго от родината го има момента с вкуса на храната, но това е за всички. В Испания учех с хора от най- различни страни и на втория месец всички имаха нечовешки глад за позната храна и то при положение, че испанските продукти, а и храни са много добри. Същото е и с италианските. Ще свикнеш, даже след време ще ги предпочиташ вероятно.

Според мен трябва да имаш някаква цел  Докато я постигнеш Ще имаш доста работа и няма да имаш проблеми с адаптацията. Но ако след това не можеш да си поставиш нова цел - пак ще имаш проблеми ...
Аз в на4алото си имах цел, после друга цел ... и т.н. постигна ги и сега някак си не мога да си поставя цел, която да е свързана с "тук" и след по4ти 13 годинки "успешно" емигрантство ме тресат яко симптомите описани от теб 

Защо да отнесеш критики:) Напротив, според мен е чудесно че знаеш, че това не е твоето място.
Започваш да работиш в посока завръщане към себе си и готово.
Имам близка, която напусна място-мечта за много много хора на тази планета, за да се прибере в София. Щастлива е. Какво по-важно от това!?
Другото е да се опиташ да се настройваш позитивно към средата и лека полека да я приемеш.
Аз не съм мечтала никога нито за Ню Йорк, нито за Париж, за никъде, но съдбата ме доведе в чужбина, след трудни 1-2 години ( не точно заради носталгия по роден край, много различни неща ме тормозеха) ми се отвориха чакрите и в този моемнт, ако ме питаш не бих си сменила дома с друг. Не съм малоумна да ах-кам и охкам по всичко италианско, напротив -  но това е да живееш активно - виждаш негативите, позитивите и си градиш щастието.

веднъж аз го бях написала това. и ме оплюха.

а да, а една ме нарече луда. мисля беше някъде в южна африка. още помня.

  много се радвам, че не съм единствена. мислех, че  ми има нещо   кацна ли в софия - всичките ми болести изчезват като с магическа пръчка, ставам като перпетум мобиле и съм най-жизнения и активен човек на света. дойда ли в холандия, само да кацна и се разболявам моментално.

На мен така ми действа Пукет - всичко ми минава и се чувствам у дома.

 

Никога не ми се е случвало да се чуствам зле където и да съм била
Обикновено съм позитивна и гледам на видя хубавите неща и това ми помага да се интегрирам бързо.
Честно казано за мен е неразбираемо когато попаднеш на по хубаво място от предишното на което си била,
и да се чустваш чак толкова ужасно
Някой по назад беше споменал първия пост на мацката пуснала тази тема и честно казано и на мен ми
направи лошо впечатление и май не съм изненадана защо не се чуства добре там където е и иска да си ходи в БГ.