Огледален свят/Нарекох те Фериха/ по БТВ ~ тема 81~

Обичал ли си  някога жена,
че целият изтръпваш и боли те?!
Ти плакал ли си някога така,
без глас и сълзи в очите?!

Ти знаеш ли какво е да си жив,
но с душа мъртва, онемяла?!
Ти знаеш ли какво е да гориш,
в парещите пламъци на Ада?!

Ти знаеш ли какво е самота,
сам самичък в тъмната стая?!
И липсва ти любимата жена,
с усмивка нежна……блага.

Знаеш, та нали това си ти,
огледало, черно, онемяло,
падна…..счупи се само,
като душата моя, осиротяло!

Мисля като се качва нова серия да я оставям на първа страница докато и изтече срока в докса това е 2 седмици устройва ли ви

Сега няколко думи и за Фериха...

Заслужаваше ли Емир нейната реакция, заслужаваше ли я и самата тя, любовта й към него, любовта им заедно, връзката им?
Категорично -не.
Тя не просто не му поверява, тя не му даде никаква възможност да каже, да обясни каквото и да е, да разбере дори за какво става дума даже, нещо повече не го информира за решението си-постави го пред свършен факт.

Поведението й в случая е напълно неприемливо за мен, не само ме гневи, основното което остава у мен е една тъга, тъжно ми е, че сега не само другите, не само стечението на обстоятелствата бяха препятствия пред тях, сега самата тя се превърна в пречка, пречка за собственото си щастие, за собствената си любов.

Ако ми минава през ума мисълта да я упрекна, да я определя като виновна, то е само в най-първият момент след това, просто се опитвам да я разбера и да си отговоря на въпроса-защо?
Защото наистина отстрани е лесно, ясно, но не винаги е така, защото всеки е невинен до доказване на противното-а това важи и за нея не по-малко. За нейните мотиви, за нейните подбуди довели я до нейното решение.

И всички възможни отговори на въпроса защо се крият в средата й, във възпитанието й, в моделите й, в разбиранията й за живота до момента, в опита й в чисто житейски смисъл, уви твърде малък до тук.
Крият се и в в това, че любовта й бе твърде неопитна и неустойчива в силата си, в същността си, макар и истинска и типична любов-продуктивна любов. Любов на която все още й предстоеше да научи как да обича въпреки всичко, как да обича безусловно.

Отговорите се крият и в онази повишена/често в пъти повече и излишно ненужно/ инатливост като черта в характера й.
Премесени и с известна доза гордост и гняв, повечко болка...ето го образа на Фериха в момента, особено в сцената в която Емир разбра най-накрая за какво става дума.



Като прибавим и "услугата" така любезно направена от страна на Гюндже...не й бе достатъчно на Фериха...решението на проблема в случая намерено от Емир.



Какво й пречеше вече, да повярва, чу истината, цялата истина и самата истина?
Защо отново не повярва, не се довери на Емир?
Ами пак онова което обективно съществуваше като фактори за нея плюс ината й...



Гледайки я в тази сцена с Ханде-така сигурна, уверена ми се иска ако мога да я попитам самата Фериха...къде беше ей тази Фериха в ония момент?

Ама сега беше лесно, ами ако Зехра не беше чула разговора между Ханде и Нехир, ами ако беше премълчала за него/както беше решила първоначално/ тогава, тогава какво?

Подобна посока обаче ми е излишна/поне на мен/, не само защото наистина много я харесвам, а и защото веднъж установена една вина, няма нужда да се тегли и мери допълнително.
Количествените й характеристики не водят до нищо добро при това за никого, не само за виновния.

Всяка грешка обаче е като стъпка назад и встрани, това от своя страна дава шанс да се видят по-ясно нещата в дадена ситуация, случка, да се види точно посоката и да се осъзнае и разбере, че има грешка в нея.
И прошката, поисканата, потърсената прошка е именно шанса който всяка една грешка и вина заслужават.
Заслужи шанс за прошка и Фериха в случая, защото наистина проумя, че не бе права.



Друг е въпроса, че именно в момента можеше да използва създалата се ситуация и да се освободи не само от тази си вина, а и от вината за онази друга премълчавана истина до момента. Онази другата нейна истина която в голяма степен бе фактор за нейните странни поведения.
Още повече, че Емир отново й даде възможност за това именно с по-резервираното си отношение.
Но...отново това се оказа непосилно за нея, за съжаление...и за нейното сега и уви за тяхното занапред...
Че и за мое като зрител, защото наистина много, много ме привърза към себе си героинята й, успя да ме трогне и да ме направи съпричастна с историята си, с живота си, с любовта си...с всичко в тях-от най-силните и искрени мисли и чувства до най-големите си грешки и вини.  
 

Здравейте момичета,
   Марги, поздравления за постовете ти , напълно съм съгласна с мнението ти за Ханде, хареса ми начина ти на разсъждение – наистина задълбочен анализ на моментите от последните серии.
   Но за Фериха, има някои неща с които не съм съгласна – защо не повярва на Емир?
   Защото за Емир да бъде всяка нощ с различна беше нещо естествено, тя бе наясно с начина му на живот, толкова различен от нейния, за него да спи с някоя, дори и Ханде, не беше изневяра, както се видя и по-късно. Фериха не повярва и според мен на Ханде, но на Корай – ДА, неговия гняв говореше едно, че изневярата е истина. И тука е хитрия ход на Ханде, тя не потвърди точно, както ти спомена, намекна, което е достатъчно на човек да се хване. Грешката на Ферия беше, че не говори с него, и не само тук. Напълно споделям, че сега беше втория момент да му каже истината /след пейката/.
Това което много харесвам у нея, е че си признава грешките, а че е инат – да, ама това не е лошо. Много ми хареса, като стана решителна, и ми се иска Хазал да я видя в такава роля, наперена, дори интригантка.
Аз също гледах из нета, че се позготвя нов финал на филма, даже мисля, че има някаква организирана дейност от феновете, макар че , за мен финала беше направен от тоз Аксой, както му изнасяше, ама си направи криви сметки. Вчера четох, че се очаква завръщането на Хазал през Септември да бъде като БОМБА, но дали е фенско мнение или не, незнам.
Поздравления за поетесите, направо, ако Ча знае какви таланти имат българските му фенки, идва веднага у нас, пък ще направим план -график, ще има за всички - млад е, има достатъчно сили.
Наде, страхотни стихове, не съм гледала ПЕ, но от клиповете съм видяла каква мъка има Емир, не знам дали мога да го издържа, но твоите стихове ме накараха да настръхна, имах сълзи в очите – много истински, поздравления.
Пожелавам много кураж и вяра, дано всичко мине леко и жената да се оправи[/spoiler]
приятна вечер и приятно гледане на серията довечера, май ще се возим на виенско колело /любима сцена- там са толкова сладки/