САМО за фенове на Стивън Кинг! - 9 част

На някой хрумвало ли му е, че вампирът може да съществува само в главата на Лестър; че главният герой може да е луд и да е убил собственоръчно децата си?

Не забравяйте, че бащата разказва своята версия на събитията. И по-важното - навярно е достатъчно луд, за да си вярва. С други думи - съзнанието му е съчинило съществуването на вампира, за да се пребори с чувството за вина, но в крайна сметка вината взема превес и той губи окончателно здравия си разум, защото подсъзнателно иска да бъде наказан (да сподели участта на децата си).

Нещо повече - може целият разговор с психиатъра изобщо да не се е състоял. Нали накрая се казва, че:

"Сестрата я нямаше. На бюрото й стоеше бележка, на която пишеше: "Връщам се веднага.""

Е, може да не се е върнала веднага. Може да е била навън от самото начало. Може Лестър да се е вмъкнал в кабинета в нейно отсъствие и психиатърът също да не е бил там. Може да е легнал на кушетката на доктора и да си е представил целия разговор с него, като съзнанието му се е разделило на две (типичен случай на шизофрения) - на добрия Лестър (онзи, който съжалява за стореното, който си е измислил вампира и подсъзнателно иска да бъде наказан) и на лошия Лестър (онзи, който е убил децата, вампирът, единственият, който може да го накаже в собствените му представи). Защото добрата му половина се досеща за съществуването на лошата, но отказва да повярва в нея, отказва да повярва какво е сторила, въпреки че подсъзнателно знае... докато в края на въображаемия разговор не приема открито вината си и не признава, че лошият Лестър е реален.

Затова обичам двусмислените разкази - купуваш си една история, а получаваш две или повече... и после си блъскаш главата коя е реалната

Малко след като прочетох "1922" от "Зъл мрак, угаснали звезди" разнообразявах с други автори, но от време на време попрочитах някой и друг разказ, в това число и "Вампирът", който го знам почти на изуст (в университета го адаптирах на филмов сценарии за часовете ми по "Драматургия"). Честно да ти кажа, deadface, мина ми през акъла същото, за което пишеш и ти. Може би съм била повлияна от "1922", където полудяването на бащата на финала беше недвусмислено обяснено на читателите. После се сетих за "Таен прозорец, тайна градина" и "Тъмната половина". Лудостта си присъства във всички книги на Кинг - къде повече, къде по-малко. Дори "Вампирът" ми се струва много по-логичен именно с шизофренията. Кинг е дълбок, много дълбок - това го знаем и познавайки немалка част от творчеството му и начинът му писане и измисляне на историите, съм склонна да мисля, че точно това е имал пред вид през цялото време, докато е писал разказа.
Съжалявам само, че в университетските си години не ми беше минал през ума този вариант, а сега ме осени на "дърти" години - сценарият ми щеше да е в пъти по-добър  .