АФК~184~Основното при щастието е човек да желае да бъде това, което е.
- Публикувана: 29 апр. 2013, 21:05 ч.
- Последно мнение: 25 юли 2013, 09:17 ч.
# 150
10 май 2013, 16:07 ч.
Здравейте 
Романтиче
Наде
Сиси,мн са сладинки маме
Ама хубав Г,бее
Тинче,леля,спокойно ще се справиш,а ние ще стискаме палци .
Следобедно кафенце,моля:
Лек следобед
Виж целия пост
Романтиче
Наде
Сиси,мн са сладинки маме
Ама хубав Г,бее Тинче,леля,спокойно ще се справиш,а ние ще стискаме палци .
Следобедно кафенце,моля:
Лек следобед
# 151
10 май 2013, 16:18 ч.
Оха,Меги,това се нарича хубаво кафе
Да си подсладим и още малко с влюбените ФЕмир
Виж целия пост
Да си подсладим и още малко с влюбените ФЕмир
# 152
11 май 2013, 12:57 ч.
Здравейте нова снимка на Джейда от сета на новия и сериал/филм/
Виж целия пост
нова снимка на Джейда от сета на новия и сериал/филм/
# 153
12 май 2013, 10:47 ч.
Добро утро!
Благодаря за кафенцата!
Срамежливият момък Чаатай!
Чаатай Улусой, който изчезна след като бе задържан в операция за наркотици, се появи наяве след месеци. Улусой, който бе на приятна рибна вечеря заедно с близките си приятели Бурак Саяшар, Хатидже Шендил и Исмаил Филиз в Йелкен Ресторант в Йеникьой, на излизане от заведението остави въпросите без отговор. Младият актьор, качващ се в джипа на приятелите си, привлече вниманието със срамежливото си поведение.
Източник: http://gecce.com/foto-galeri/unluler/mahcup-delikanli-cagatay
Виж целия пост
Благодаря за кафенцата!
Срамежливият момък Чаатай!
Чаатай Улусой, който изчезна след като бе задържан в операция за наркотици, се появи наяве след месеци. Улусой, който бе на приятна рибна вечеря заедно с близките си приятели Бурак Саяшар, Хатидже Шендил и Исмаил Филиз в Йелкен Ресторант в Йеникьой, на излизане от заведението остави въпросите без отговор. Младият актьор, качващ се в джипа на приятелите си, привлече вниманието със срамежливото си поведение.
Източник: http://gecce.com/foto-galeri/unluler/mahcup-delikanli-cagatay
# 154
12 май 2013, 10:53 ч.
Привет!
Неси,
благодаря! Много е срамежлив Чаги... 
Хубав ден!
Виж целия пост
Привет!
Неси,
благодаря! Много е срамежлив Чаги... Хубав ден!
# 157
12 май 2013, 13:07 ч.
Добър ден!
Неси, благодаря!
Не смея да повярвам, че Чаги се е поучил от преживяното и приема друго поведение с медиите. Ако е така много бих се радвала за него.
Хубав следобед на всички!
Виж целия пост
Неси,
благодаря! Не смея да повярвам, че Чаги се е поучил от преживяното и приема друго поведение с медиите. Ако е така много бих се радвала за него.
Хубав следобед на всички!
# 159
12 май 2013, 17:36 ч.
Снимки от сета на новият съвместен проект Rüya Gibi Geçti на Джейда и Мелих.
Виж целия пост
# 160
13 май 2013, 08:31 ч.
"Всичко в живота са спомени с изключение на един настоящ момент, който минава покрай нас толкова бързо, че едва го улавяме."
Добро утро
Заповядайте за събуждане:
Чаги се е появил,браво на него.Дано вече по-често излиза на светло и да спре да се крие
Сега чакам нови снимки и от Хазал,те май двамата се редуват
Хубав ден
Виж целия пост
Добро утро
Заповядайте за събуждане:
Чаги се е появил,браво на него.Дано вече по-често излиза на светло и да спре да се крие
Сега чакам нови снимки и от Хазал,те май двамата се редуват
Хубав ден
# 161
13 май 2013, 13:12 ч.
Здравейте!
Вани,
Разходете се и вижте Истанбул "преди Истанбул да свърши" и заради "гордата жена" - писателката Айшегюл Кая. В книгата "преди Истанбул да свърши", разказана от своя собствен поглед за града, пенсионираният адвокат я украсява с исторически разкази.
В книгата си майката на актрисата Хазал Кая - Айшегюл Кая разказва за Истанбул квартал по квартал, махала по махала. И то без да забрави да сподели къде какво се яде, къде какво се слуша. За да поговорим за книгата, чието издателство е на Инкъляп Китабеви, отидохме в парк Мола Ашки в квартал Балат, където живее и писателката. По пътя писателката ни препоръчва да изслушаме и "тънката роза на моите мисли" от Муалим Исмаил Хаккъ Бей.
Какво обещава тази книга на читателите?
да погледнеш към Истанбул с друг поглед...По принцип разказват ни историята с битки. И по-точно аз съм от тези, които са жертва на този начин на разказване. Дълго време не проявявах интерес към историята. Но постоянно четях заради образованието си. Видях и противоречията/несъгласията/ от това да живееш в Истанбул. Когато се преместих да живея в Балат тези противоречия се появиха. И започнах да не им обръщам внимание. Какво става, какво е станало, какво пишат историците, каква е била тази местност, до къде стигнахме, какви станахме? Преместването ми в Балата изискваше нуждата от знание. И тази книга излезе от всичко, което прочетох. Това не е професионална книга, написана от историк. Това е книга,написана от гражданин с цел да разходи читателя из Истанбул и да го накара да послуша и малко музика.
Какво спомогна, за да вземете решение да напишете книгата?
Истанбул е град, за който винаги се е спорило. В един момент и аз станах свидетел на това. Можеха много теми като падежите на Далан, изчистването на Халич да бъдат на дневен ред. Онези противоречия и разправии ме подтикнаха да чета повече. А и отношенията на историците малко ме ядоса. Провокираха ме като един гражданин. Например, бях отишла на симпозиума "Haliç & Turizm". Там един от историците беше казал, че хората от нашата махала трябва да бъдат изчистени. Защо постоянно всеки трябва да гони някого?
"Много скромна книга"
И после си казахте "ще напиша книга за Истанбул" ли?
Първата ми цел беше да изразя мнението си поне за разправиите, свързани с нашата махала. При нас материалите/т.е. информацията/ бяха далеч. Имахме свободен достъп до тях само под суверенитета на някои специалисти. И аз като една гражданка исках да се включа към тези разправии. Започнах да чета, да се разхождам. Разбира се, че това не беше нещо, което можеше да се направи от раз. Отне доста време. Започна и подреждането на онези хубави истории. "Преди Истанбул да свърши" е много скромна книга: хем е за Истанбул, хем е и за спор с историците.
Имаше ли информацията, която сте търсили, но не сте достигнали до нея?
При четенето се изправих срещу недостига на проучванията за Истанбул. А си и мисля, че цензурирането на някои неща си го имаме по традиция. Или да пишеш, заемайки страна...Аз не исках да заставам на нечия страна; имаше неща, на които съм се смяла и съм се чудила, имаше и неща, на които съм се ядосвала.
Какви са очакванията Ви от читателите?
Всеки трябва да знае за неприятностите в квартала, в който живее, за умората, за миналото, за културата, за стойността, за хубостите. Сигурна съм, че има много хора, които не са видели истинският Истанбул. И сигурно търпят неприятностите на града, не знаейки историята, разказите. Искам всеки да прочете, да се разходи из града и да се поучи от това.
"Задължение е на всеки да пази историческия остров" Не сте се родили в Истанбул, но казвате "Аз съм от тук" Какво е това, което ви кара да говорите така?
По едно време общината бе направила проект "Аз съм от Истанбул". За да можеш да кажеш това, трябва да се възползваш от даровете на Истанбул, да знаеш миналото, да уловиш следите на историите. Наистина аз съм от Истанбул. Както се опитвам да знам и да се науча, така се и възползвам от благодаянието.
"Тук не е градина!"
Името на книгата Ви е "Преди Истанбул да свърши"...Кой слага край на Истанбул, кой е виновният?
Години наред бяхме свидетели на падежа и вредите. А сега станахме свидетели и на системата. За огромно съжаление на можехме да спрем строежа на нов мост над Ункапанъ. Този мост провали силуета на джамията Сюлейманийе, дойде точно на силуета, който Истанбул успява да запази в продължение на векове и като един кинжал се вкопчи този мост. Можеше да се направи и по напълно различни начини. Под нас нямаме свободна площ. Тук не е градина. Това е място, издигащо се в продължение на векове наред с разположените на върха градове. И не знам как ще разберем, че не трябва да го заличаваме, не знам и кога ще можем да кажем "спри". Всички сме виновни. Първо управляващите, после всеки минал и заминал от тук и всеки, който живее тук - всички са виновни.
"Много неща научих от Хазал"
- Какво мисли дъщеря Ви Хазал Кая за книгата Ви?
"Беше много развълнувана, разчуства се. За нея това нещо е много важно. Много сме привързани една към друга. Разбира се, че и това, което тя прави, е повод да се гордея с нея. И за Хазал е важно това, което правя. Когато бях в процес на писане, тя се ядосваше, когато й казвах "Виж, Хазал, тук е станало това, там е станало онова" (смее се). В случай, че беше заета казваше "Аман майко я, сега ли му е времето!" Но винаги ме подкрепяше. Това, че Хазал е талантлива, ентусиазиранa и умна, много ми помогна. По принцип се възприема, че майката и бащата учат децата си. Аз не вярвам на това. Доказателство съм, че децата насочват майките и бащите си. Научих много неща благодарение на Хазал."
Виж целия пост
Вани,
Разходете се и вижте Истанбул "преди Истанбул да свърши" и заради "гордата жена" - писателката Айшегюл Кая. В книгата "преди Истанбул да свърши", разказана от своя собствен поглед за града, пенсионираният адвокат я украсява с исторически разкази.
В книгата си майката на актрисата Хазал Кая - Айшегюл Кая разказва за Истанбул квартал по квартал, махала по махала. И то без да забрави да сподели къде какво се яде, къде какво се слуша. За да поговорим за книгата, чието издателство е на Инкъляп Китабеви, отидохме в парк Мола Ашки в квартал Балат, където живее и писателката. По пътя писателката ни препоръчва да изслушаме и "тънката роза на моите мисли" от Муалим Исмаил Хаккъ Бей.
Какво обещава тази книга на читателите?
да погледнеш към Истанбул с друг поглед...По принцип разказват ни историята с битки. И по-точно аз съм от тези, които са жертва на този начин на разказване. Дълго време не проявявах интерес към историята. Но постоянно четях заради образованието си. Видях и противоречията/несъгласията/ от това да живееш в Истанбул. Когато се преместих да живея в Балат тези противоречия се появиха. И започнах да не им обръщам внимание. Какво става, какво е станало, какво пишат историците, каква е била тази местност, до къде стигнахме, какви станахме? Преместването ми в Балата изискваше нуждата от знание. И тази книга излезе от всичко, което прочетох. Това не е професионална книга, написана от историк. Това е книга,написана от гражданин с цел да разходи читателя из Истанбул и да го накара да послуша и малко музика.
Какво спомогна, за да вземете решение да напишете книгата?
Истанбул е град, за който винаги се е спорило. В един момент и аз станах свидетел на това. Можеха много теми като падежите на Далан, изчистването на Халич да бъдат на дневен ред. Онези противоречия и разправии ме подтикнаха да чета повече. А и отношенията на историците малко ме ядоса. Провокираха ме като един гражданин. Например, бях отишла на симпозиума "Haliç & Turizm". Там един от историците беше казал, че хората от нашата махала трябва да бъдат изчистени. Защо постоянно всеки трябва да гони някого?
"Много скромна книга"
И после си казахте "ще напиша книга за Истанбул" ли?
Първата ми цел беше да изразя мнението си поне за разправиите, свързани с нашата махала. При нас материалите/т.е. информацията/ бяха далеч. Имахме свободен достъп до тях само под суверенитета на някои специалисти. И аз като една гражданка исках да се включа към тези разправии. Започнах да чета, да се разхождам. Разбира се, че това не беше нещо, което можеше да се направи от раз. Отне доста време. Започна и подреждането на онези хубави истории. "Преди Истанбул да свърши" е много скромна книга: хем е за Истанбул, хем е и за спор с историците.
Имаше ли информацията, която сте търсили, но не сте достигнали до нея?
При четенето се изправих срещу недостига на проучванията за Истанбул. А си и мисля, че цензурирането на някои неща си го имаме по традиция. Или да пишеш, заемайки страна...Аз не исках да заставам на нечия страна; имаше неща, на които съм се смяла и съм се чудила, имаше и неща, на които съм се ядосвала.
Какви са очакванията Ви от читателите?
Всеки трябва да знае за неприятностите в квартала, в който живее, за умората, за миналото, за културата, за стойността, за хубостите. Сигурна съм, че има много хора, които не са видели истинският Истанбул. И сигурно търпят неприятностите на града, не знаейки историята, разказите. Искам всеки да прочете, да се разходи из града и да се поучи от това.
"Задължение е на всеки да пази историческия остров" Не сте се родили в Истанбул, но казвате "Аз съм от тук" Какво е това, което ви кара да говорите така?
По едно време общината бе направила проект "Аз съм от Истанбул". За да можеш да кажеш това, трябва да се възползваш от даровете на Истанбул, да знаеш миналото, да уловиш следите на историите. Наистина аз съм от Истанбул. Както се опитвам да знам и да се науча, така се и възползвам от благодаянието.
"Тук не е градина!"
Името на книгата Ви е "Преди Истанбул да свърши"...Кой слага край на Истанбул, кой е виновният?
Години наред бяхме свидетели на падежа и вредите. А сега станахме свидетели и на системата. За огромно съжаление на можехме да спрем строежа на нов мост над Ункапанъ. Този мост провали силуета на джамията Сюлейманийе, дойде точно на силуета, който Истанбул успява да запази в продължение на векове и като един кинжал се вкопчи този мост. Можеше да се направи и по напълно различни начини. Под нас нямаме свободна площ. Тук не е градина. Това е място, издигащо се в продължение на векове наред с разположените на върха градове. И не знам как ще разберем, че не трябва да го заличаваме, не знам и кога ще можем да кажем "спри". Всички сме виновни. Първо управляващите, после всеки минал и заминал от тук и всеки, който живее тук - всички са виновни.
"Много неща научих от Хазал"
- Какво мисли дъщеря Ви Хазал Кая за книгата Ви?
"Беше много развълнувана, разчуства се. За нея това нещо е много важно. Много сме привързани една към друга. Разбира се, че и това, което тя прави, е повод да се гордея с нея. И за Хазал е важно това, което правя. Когато бях в процес на писане, тя се ядосваше, когато й казвах "Виж, Хазал, тук е станало това, там е станало онова" (смее се). В случай, че беше заета казваше "Аман майко я, сега ли му е времето!" Но винаги ме подкрепяше. Това, че Хазал е талантлива, ентусиазиранa и умна, много ми помогна. По принцип се възприема, че майката и бащата учат децата си. Аз не вярвам на това. Доказателство съм, че децата насочват майките и бащите си. Научих много неща благодарение на Хазал."
# 162
13 май 2013, 17:01 ч.
Здравейте Едно следобедно кафе
Неси,благодаря ти за превода на интервюто с майката на Х по повод на книгата написана от самата нея.
Др е да знаеш в резюме за какво пише в книгата си.И двете са дейни натури ми се струва.
Чаатай се е появилНеси за инфото.
Наде
Лек следобед.
Виж целия пост
Едно следобедно кафе Неси,благодаря ти за превода на интервюто с майката на Х по повод на книгата написана от самата нея.
Др е да знаеш в резюме за какво пише в книгата си.И двете са дейни натури ми се струва.Чаатай се е появил
Неси за инфото.Наде
Лек следобед.
# 163
14 май 2013, 12:23 ч.
Здравейте!Много моля,ако някой знае къде мога да гледам сериите на филма/трети сезон/ на БГ да сподели.Намерих ги до четвърти епизод и ударих на камък.Изгледах първите два сезона за пет дни,направо съм пленена от играта на актъорите!Предварително Ви благодаря!Приятен и усмихната ден!
Виж целия пост
# 164
14 май 2013, 15:48 ч.
Здравейте момичета!
В последно време се пораздвижих по отношение на сериалите и не мога да не намина да ви поздравя! Как сте, как е настроението?
Поздрави и прегръдки, хубав ден желая!
Виж целия пост
В последно време се пораздвижих по отношение на сериалите и не мога да не намина да ви поздравя! Как сте, как е настроението?
Поздрави и прегръдки, хубав ден желая!