Български исторически сериал "Дървото на живота" тема 3, година 2013

Miss_Bingley http://bulgarskatasaga.tv7.bg/epizodi

Благодаря ти dolly_holly 

Възможно е да видим някоя любовна история между "дъщерята" на Азра и "сина" на Йордан (засега всичко е в стил "нероден Петко", но да видим )

Иначе и аз съм "за" това Йордан да оцелее... Защото наистина не остана кой да се бие за Майка България.

Смъртта на Тодор наистина беше нелепа, но в известен смисъл той сам си я избра.
За един редови офицер в БГ-армията е повече от ясно какво означава напускането на бойното поле по време на решителни бойни действие и отказ да изпълниш заповед на командването. В този смисъл всичко беше предрешено от самия Тодор. Постъпката му беше емоционална и макар да му съчувствам, не мога да го оправдая. На фронта има много бащи и ако всички решат да се върнат и да видят децата си - какво ще стане?

И аз мисля така. Също така мисля, че Бела има някаква вина. Ако аз бях на нейно място и знаех каква важна битка предстои на съпруга ми, колко ще е голямо напрежението, опасността за него, колко ще е важно това той да е напълно концентриран, никога не бих му казала подобно нещо...

Доста мислих върху това дали можеше нещата да се развият по друг начин

Истината е, че животът поднася много тежки изпитания и всеки е длъжен да понесе своя дял от тежестта им. И по-слабите търсят опора в по-силните. В случая жената - в мъжа.

Бела е майка и за нея детето е всичко. На нея се полагаше да понесе по-голяма част от мъката за болното дете - да го лекува (доколкото може), да се моли Бог да й го върне и да се надява да стане чудо. И тя го направи, но все пак силите й са ограничени. С кого другиго, ако не с бащата тя ще сподели най-голямата си болка. Тя запази само за себе си тайната за раждането на Асен. Да запази само за себе си и страха за неговия живот - вероятно това й се е струвало непосилно. Като жена и майка тя има право да подели тежестта на това изпитание с мъжа-баща. Но си права, H0uSse_Baby, че това се случи в момент, когато събитията изискват личното нещастие да остане на по-заден план. И все пак не мога да виня Бела за това.

Тодор е този, който трябваше вярно да прецени нещата. Обикновено мъжете успяват да подредят правилно приоритетите си, но Тодор не успя. Йордан не би постъпил като него и не би пренебрегнал дълга си, но Тодор го направи... И загина позорно - като дезертьор. Това е реалността. Не трябва да затваряме очи пред слабостта, но трябва да умеем да я прощаваме - така както направи Йордан. Постъпката му беше много мъжка. Той доказа, че е достоен войник и верен приятел.

А иначе мъжете се разделят на два типа - обикновени и герои.
Обикновените постъпват така както жените им искат, а героите - така както трябва да се постъпи.  
Затова жените предпочитат да имат до себе си обикновен мъж, но боготворят героите...

Но за добро или за лошо в живота Пантовците са повече от Йордановците - факт

Аз също не обвинявам Бела, дотолкова, доколкото и в крайна сметка тя самата не е наясно къде се точно се намират и каква точно битка им предстои, докато пише. Вярвам, че ако знаеше точно в какъв момент ще го завари писмото й, тя щеше да премълчи болестта на Асенчо - видяли сме я като достатъчно деликатен човек и в никакъв случай като поставяща себе  си и собствените си проблеми на първо място

Така наистина се получи по-интересно, защото ни дадоха и другото лице на войната. Да, във войната има герои като Йордан, нахъсани мъже, които се бият за родината, без да мислят за нищо друго. Но във войната всеки от тях е и обикновен мъж, който има и семейство и деца, своите грижи и понякога се случват и такива неща. Дори и най-големият герой може да го застигне съдбата на Тодор. Да не забравяме, че Йордан също имаше своя миг на слабост, макар и не във военно време, но успя да разбуни цялата държава, само и само за да има Азра. И не случайно беше изключен от армията за това.

Изгледах финала вчера. Много ми хареса с малки изключения. И трябва да кажа, че сценаристите ме сварихна напълно неподготвена. Мислех си, че предвиждам нещата ама не. Оказа се,че всичко стана противното на това ,което бях предвидила аз. Не смятах, че така ще стане с Панто. Аз си мислех, че Евдокя докрай ще си го търпи и нещо ще замажат там положението с фабриката.
Накрая, естествно за мен се разревахк ато умряха Тодор и Йордан. Но не вярвам да съм била само аз. Много силен момент беше. Битките бяха пресъздадени добре. Приятно съм изненадана. Но при този завършек май наистина ще се очакват нови герои в другия сезон, може би децата им.Най-ми хареса моментът,в който Елена дойде при Христо и как я дълго я гледаше и не вярваше,че я вижда.А тя се държеше резервирано и студено,но изведнъж се хвърли на врата му.

Абсолютно подкрепям!  Както и някъде по-назад го казах,Христо Шопов може да не показва много-много емоции и да не говори много,но очите му казват всичко. Рядко изразителен поглед има този мъж! Харесвам го много и се надявам да го видя и във втори сезон. Въпреки,че някак не ми се вписва като кротък старец,който тропа с бастуна си по калдаръма на Видин  Много повече му отива ролята от първия сезон-истински мъж-честен,доблестен и смел.

Какъв старец!? Нали следващите действия в семейството ще се развиват през първата световна война-т.е. след 3 до 5 години.Битката при Чаталджа е през ноември 1912-ПСВ започва за България октомври 1915. Дано не са го "убили"!

E, жените Вълчеви бяха получили писма от фронта, че предстои най-важната битка и т.н.

Аз също не я съдя Бела, защото не знам, а и не искам и да разбирам, как бих постъпила в подобна ситуация. Но все пак разсъждавам, че не бих казала на съпруга си в един такъв изключително важен за него момент, защото освен сина си, има голяма вероятност да загубя и него... Но като/ако се омъжа и имам деца, гледната ми точка може и да се промени.

Не знам как бих постъпила, но си мисля, че не бих казала най-вече защото мъжът не може да направи нищо от разстояние, дори и да иска. А и Бела като жена и сестра на военен най-малкото трябва да е наясно, че той не може да се върне когато си поиска и тъкмо сега...  

И въпреки това не я съдя, защото съм жена и животът на едно дете за мен винаги ще стои на първо място. Вероятно тя би чувствала нещата по-различно, ако има още 6 деца примерно, но в този случай,  когато детето е единствено, дългоочаквано и придобито на такава цена - чувствата и мислите са други.
Да не говорим, че тя дължи и запазването на брака си именно на това дете.

А замисляте ли се, че ако Бела не беше уведомила Тодор за състоянието на сина му и  се беше случило най- лошото с Асенчо, той после щеше да я обвинява, че не му е казала, за да направи той всичко възможно да го види поне?

И дали това нямаше да коства брака им? Все пак Тодор искаше да си тръгне когато нямаха надежда за наследник.

Мисля си, че Тодор щеше да разбере защо не му е казала...
Но пък й се чудя какво щеше да прави, ако той поискаше от нея да му роди още един син
Сега поне Бела ще е спокойна - Тодор никога няма да научи за лъжата й, макар че това едва ли ще й даде някакъв вътрешен покой - него вече го няма...

Абе да правят по- бързо втори сезон, че се не издържа вече.....