Български исторически сериал "Дървото на живота" тема 3, година 2013

А финален ли е този сезон?

Бременността й се оказа извънматочна. Заедно с бебето й махнаха и някои органи/не казаха кои/. Докторът каза, че повече няма да може да има деца.

Няма информация дали ще има 3-ти сезон още. Някъде го четох...

Аз питам, защото дочух, че няма да има 3 сезон 

Хмм, странно...
Филма започва с разказа на Асен Вълчев, така че би било странно да свърши до тук.
Аз си представям, че ще видим разказвача - т.е. ще стигне филма до наши дни... Ама може да бъркам.

Би било чудесно да продължи. Този е един от най-сполучливите български сериали.

Интересен епизод, но, признавам си, че очаквах някои сцени да са по-наситени емоционално и по-убедителни.

Йордан и Яна пак минаха по бързата процедура.
Тя "любовта" им все по тая процедура минава. Не са ми убедителни нито когато се "обичат", нито когато се "развеждат". Поне сега можеха да измислят нещо малко по-зрелищно и драматично.
В това отношение не съм доволна от епизода.

Е, Панто пак обира точките. Този човек успява винаги да бъде на 100% в това, което прави. На Йордан това му се отдава в комитетските неща, но не и на семейна територия. Добре поне, че в прощалното писмо си го призна откровено.

Панто отбелязва "разтеж" по много линии - и като баща, и като син, и като любим. Успява навсякъде да бъде това, което трябва. Пък и за духовник става.  Ще се окаже, че за да си добър духовник, трябва просто да си и добър и искрен човек. Не става само с обличането на расото  и с голямата брада.

Изобщо Панто ми е драго да го гледам във всичките му проявления. За мен той си остава най-харизматичната (и симпатична) фигура в сериала. Йордан му диша във врата, но е крачки след него, въпреки качествата и ролята си на патриот.

Христо, за него ми идва на ум само едно нарицателно - "шушумига"...
И колко сполучливо го бяха подредили да се скрие под червената покривка на леглото с червена папка под мишница  Ашколсун на режисьор/и и сценарист/и!

Най-силната сцена в този епизод - Божура при Петруна, а също така и намесата на Панто и Яна. Много драматизъм и много силна игра на Духовникова (Божура). Голяма драма има в нейния образ и някак естествено се отключи в нея този импулс да накара Петруна да замлъкне завинаги. За съжаление с нея няма да си отиде нито лицемерието на обществото, нито студеният патриархален ред, който задушава поривите на сърцето и обрича на нещастно съществуване почти всички.

И все пак сякаш има за всекиго някакво, макар и половинчато възмездие .

Абсолютно подкрепям
Сцената Божура при Петруна, а също така и намесата на Панто и Яна ме разплака буквално.

Петруна беше много сурова жена, сурова и не винаги справедлива.

Едва ли е предизвикала симпатии у някого - по-скоро противоречиви чувства. Главната й цел беше да поддържа патриархалния ред във фамилията, но много пъти съм имала чувството, че мрази всичко, което не е скроено по нейните мерки. Малко е фанатична в разбиранията си. Разсъждава едва ли не, че след като тя самата е изтърпяла толкова мъки и страдания, в името на доброто име на семейството пред обществото, то и останалите трябва да го правят, каквото и да им струва това. Да, но има хора, за които мнението на обществото не е всичко. Забелязала съм, че моралистите много мразят свободолюбивите хора - като трън в очите са им.

Бих я извинила за всичко, с изключение на репликата й към Божура, когато искаше да я засегне, че не иска или не може да роди дете на Илия. Това мисля, че никоя жена не би могла  да й прости. Най-малкото това са думи, които не могат да бъдат забравени и преглътнати. Само заради тази си постъпка заслужава подобен "финал". Как може да бъде толкова жестока и безсърдечна, при положение, че собствената й дъщеря понесе толкова много страдания, от това че не може да роди дете на мъжа си...
Сигурно съм много крайна, но за мен това е върхът на женската злоба.

Забавеният каданс на сцената беше много добро режисьорско хрумване.
Най-малкото ни позволи да проследим израженията и реакциите на всички герои.

Не знам защо, но ми се струва, че никой не хукна само, за да спасява госпожа Петруна . Може би защото аз самата не бих се затичала заради нея . За Панто съм сигурна, че не това го движеше в случая. Определено той жалеше повече Божура и искаше да спре безумието й. Ако погледнем реално, тя е истинската жертва, а не Петруна - поне за мен. Яна със сигурност беше движена от някакви чисто "слугински" чувства към господарката на къщата, но си мисля, че този случай искаше да предодврати един скандал за семейството, а не да спасява Петруна от "ръката на съдбата".

Факт е, че и двамата - Яна и Панто, прикриха случилото се единодушно. Това вероятно щеше да се размине и да отиде в архив, ако "дедектив" Илия не беше заподозрял Божура и не бе пипнал главното веществено доказателство . Е, умен е, не може да му се отрече, но въпреки това австриецът и Панто успяха да го преметнат много успешно. Както се казва "хитрата сврака - с двата крака".

Защо ли имам чувството, че на Панто няма да му се услади отмъщението накрая?  
Вие какво мислите? Според мен отмъщението ще го направи нещастен или най-малкото по някакъв начин ще навреди на хората, които са му скъпи. Мисля, че по този повод има една много вярна поговорка - "Преди да тръгнеш по пътя на отмъщението изкопай два гроба - един за врага и един за себе си!"

Горкият Панто... Ако нещо успее да ме разплаче в този сериал, това ще е само той .

Снощният епизод 10-ти ли беше или 11-ти?

Не знам,не мога да и съчувствам на Божура.Защо жертва? Тя си дойде от София във Видин с някакво лошо име ,лоша слава . После открадна мъжа на братовчедка си. Ще кажете любов. Може, но предисторията ми ме кара да съм резервирана към нея като човек.
Чета и коментарите за отношенията Яна-Йордан, Божура,за която мнението на обществото е над всичко. Вярно,но не се взема предвид времето,нравите и държавата.

Човек винаги е жертва на собствените си амбиции.
В известен смисъл такива жертви са всички - и Йордан, и Панто, и Божура, и Илия, и Христо дори, макар че нямам намерение да го съжалявам. Като всеки социалист, така и той е достатъчно нагъл, за да предизвика съчувствие у мен.

Поправете ме,ако греша,но според мен ,след като Божура задуши Петруна с възглавницата,тя започна неистово да я прегръща и точно тогава влязоха Панто и Яна няма как " да пазят тайна" , която реално не са видели! Хубаво е да сме романтици,но и известна доза реализъм няма да навреди никому!

Лично аз харесвам двойката-Яна/Юрдан ! До един силен и корав мъж мисля ,че трябва да стои една нежна ,чувствителна жена-за баланс.... най-малкото...

Христо....ей такива като него "ни мотаха 45 години"..... ,а и продължаваме да усещаме ударите на ....последствията!

И...явно няма смисъл да си сменя анкетата,ами барем да изписваме тази тема,че ще ми избоде очите вече....(анкетата)!

Снощи беше 11 серия - сега в неделя ще дават последната 12 серия.

За тях няма да спорим какво са видяли и какво не.
Ние обаче сме свидетели на цялата сцена и можем само да предполагаме какво са си помислили те. Предполагам, че поне Панто се е досетил какво може да се е случило, защото Божура така крещеше накарая, че със сигурност това е привлякло вниманието им, за да нахълтат в стаята.

Според мен също Панто и Яна не видяха, че Божура задуши Петруна. Мисля, че след като осъзна че я е убила, тя започна да крещи от ужас какво е направила. Дори започна да я прегръща и едва я отскубнаха от нея... просто беше умопомрачена...

Напълно съм съгласна! Освен всичко останало- Яна е предвидлива. Приготвила му багаж за всеки случай, знае как да му говори и да му съобщава нещата, така че да не го ядоса (направи ми впечатление сцената в която му каза "Само искам да те помоля да не правиш нищо преди да си проверил истината". Хем не му спести слуха, хем деликатно му напомни че може и да не е верен, да не хаби излишни нерви и да се създават дразги между "братята". При всичките проблеми на Йордан- тя е светлия лъч спокойствие в дома.
Симпатикониа, и аз очаквах повече драматизъм-но той не е присъщ просто за героя. Би било странно да тръгнат да се обясняват в любов с Яна, при положение, че се ожениха с "От днес вече не си слугиня"(нещо подобно и каза). Разделиха се с "Защо, Яна...". Някак си е типично така да се съберат отново - само с хващане на ръката и полуусмивка, зад нежен поглед
А шушумига- е точния термин който съм търсила  (на ум ми идваха доста по- неприятни за слуха  или, както казвахме като деца, "Мъж като л***о на дъжд")