майки отглеждащи сами момчета - как се справяте?

  • 18 104
  • 213
# 180
Много интересен въпрос. Аз мисля че има отражение. За мен мъжката фигура влияе на едно малко момче много по-силно от женската. Моето дете е от най-буйните, буквално. За да слуша, трябва да съм безкомпромисна и рутинна, което ми навлича непрекъснати обиди че съм най-лошата майка на света, че не му давам това или онова, по-скоро нищо.  Като прави пакости и бели на площадките (тоест - бие и рита и тормози другите деца), го подкарвам веднага към нас, колкото и да реве, и съм безкомпромисна. Но ми косва много усилия и нерви.  Бащите за мен имат по-лек подход, те не се обясняват като нас жените - защо не трябва да прави така. Директно показват как трябва да прави и не коментират вече станалото лошо, или само веднъж, отвличат вниманието в друга посока много естествено. Респектът към мъжа е коренно различен.

Виждам как слуша баща ми, дядо му, и колко му е по-лесно на баща ми. Малкият става друг човек когато е с баба си и дядо си.  Много по-дисциплиниран и балансиран характер е. Макар че поведението му навън, с децата, честно казано е еднакво.  Аз правя разлика само за вкъщи. С мен, когато сме сами вкъщи, си позволява да ми ходи по нервите и да играе с границите ми на търпение. 
Виж целия пост
# 181
Ами разбираемо е да слуша повече хора, които вижда по-рядко . Естествено е да се опитва да им се хареса, особено при положение ,че сигурно му носят по някое подаръче като се видят .
Виж целия пост
# 182
Кими, знаеш, че сме в подобно на вашето положение, бащата никакъв го няма и не се интересува. Синът ми е много диво дете и все по-див става, майка ми коментираше, че въпреки, че има две деца, направо не е усетила, че ги има, в сравнение с него. Обаче не мога да кажа, че това се дължи конкретно и само на липсата на баща му. Вкъщи има мъжка фигура, това е моя баща, неговия дядо. Но това ндалеч не е човека, от който сина ми е най-респектиран, този човек съм аз. Може би защото като родител повече забранявам и по-малко разрешавам, а моите родители като баба и дядо повече го глезят и той им се качва на главата. Но за щуротията и дивотията мисля, че щеше да е такъв, независимо кой го отглеждаше, той е просто хиперактивно, любопитно дете, кипящо от енергия, при все че е много болнав и това уж би трябвало да не го прави толкова  активен. Аз не съм била такова дете, но, според думите на БНД, той е бил такъв. Може би си е просто до ген.
Виж целия пост
# 183
Съгласна съм с Rois. Според мен водещи са характерите на детето и родителя и изградените между тях взаимоотношения, а не пола на самия родител. Аз съм човекът с който синовете ми имат изградена най-силна връзка и аз също съм човекът към който имат най-голям респект, независимо от това че в живота им е имало мъжка фигура - дядо им, а но по-късен етап настоящата ми половинка.
Виж целия пост
# 184
Просто исках да направя сравнение с децата на хора в моето положение. Сега се поуспокоих. Явно си е до ген всичко. И при нас до разлигавяне.
Виж целия пост
# 185
Аз също съм най-големия респект при нас, нали аз решавам всичко, и ако забраня нещо, е забранено навсякъде-  но не мога да си затварям очите пред спокойствието и баланса които детето има при баба и дядо, и пред това че на мъжете се има повече респект, и дисциплината им върви по-леко. Смятам че моето дете щеше да е по-послушно при други обстоятелства. Пак щеше да е бяс разбира се, но по-различен. Няма какво да си кривя душата. 
Виж целия пост
# 186
Познавайки бащата на моя син, никак не съм убедена, че щеше да бъде по-послушен, ако го възпитавахме заедно. Дори откровено казано си мисля, че пак аз щях да съм тази, която да го респектира повече от двама ни. Естествено, това няма как да го знаем със сигурност, но имам достатъчно примери(някои от тях много близки примери) за семейства от двама родители, в които детето няма нужния респект към бащата и се съобразява само с майка си. Разбира се, отразява се липсата на баща, но се съмнявам, че при всички това става по еднакъв начин.
Виж целия пост
# 187
Смятам че моето дете щеше да е по-послушно при други обстоятелства. Пак щеше да е бяс разбира се, но по-различен. Няма какво да си кривя душата. 

+1
Виж целия пост
# 188
Аз също съм най-големия респект при нас, нали аз решавам всичко, и ако забраня нещо, е забранено навсякъде-  но не мога да си затварям очите пред спокойствието и баланса които детето има при баба и дядо, и пред това че на мъжете се има повече респект, и дисциплината им върви по-леко. Смятам че моето дете щеше да е по-послушно при други обстоятелства. Пак щеше да е бяс разбира се, но по-различен. Няма какво да си кривя душата. 
За мен всичко си е индивидуално и зависи от много неща - характерите детето и родителите, обстоятелствата и т.н. Това в никакъв случай не означава че някои родители са " добри" а други са "лоши". Моите хлапета са по-спокойни когато са с мен, но аз по принцип съм много спокоен човек и може би това се предава и на тях по някакъв начин.
Виж целия пост
# 189
Да, хараткерът на родителя несъмнено се отразява, съгласна съм, golden.  Съгласна съм и с Rois, че ако бяхме в биологичната комбинация майка и баща, нещата щяха да са още по-зле. Мисля за варианта в който синът ми има разбиращи се, уважаващи се и обичащи се родители под един покрив с него. Но честно казано, както казахме, и сега сме по-добре от това което беше преди раздялата.
Виж целия пост
# 190
Абе защо си усложнявате живота, като си мислите какво би било ако ... Опитайте се да го подредите какъвто си е сега, не се мъчете излишно . Децата ви ще са щастливи , защото си имат вас, не някой си дето не го познават, но им се води баща . Много по-лесно е , когато възпитанието е само от един човек, защото иначе единият е лошият, другият добрия е добрият .
Виж целия пост
# 191
Всеки си гледа от неговата камбанария и преценява нещата. Аз пак казвам, че не ме е страх как ще го възпитам, страх ме е от хорската злоба и простотия. Страх ме е повече от циничните деца и още по-циничните им родители, отколкото от това какъв бяс ще стане моето хлапе.
Не знам доколко Джак е прав, че е по-добре да се възпитава от един родител. Лично съм присъствала обаче на сценка между майка и вече поотраснал син, който се обръща към нея с думите - "Ти си виновна..ако бях при татко.."
Виж целия пост
# 192
Това е напълно нормално и е част от момента на порастване . Неизменно всички ще чуем все някога от устите им е колко сме виновни за нещо в момент, в който са ни ядосани .
Виж целия пост
# 193
Не успях да изчета всички страници на темата, но от прочетеното виждам, че коментирате случаите, в които бащите отказват да бъдат бащи, не познават децата си, не искат да ги познават, и т.н.
Какво става, когато ситуацията е - мама и тате се разделят, детето е на 4, и е силно и болезнено привързано и към двамата си родители...
Виж целия пост
# 194
Ами ще му обясните, че вие много го обичате , но искате да живеете отделно и ,че така ще си има 2 детски стаи , две легла и тн и ще се вижда и с двамата .
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия