Каква е адекватното поведение в такава ситуация?

Възпитаният човек не може да е неуважителен в постъпките си и отношението си към останалите. Просто едното изключва другото.

за което затваряме кръга с това, че институцията се прави от хората, които отговарят за нея по нивата. Аз как да изпитвам уважение към институцията "училище" примерно, ако учителката на детето ми или много учители имат мисленето "децата са невъзпитани, арогантни, не ни е работа да ги разтърваваме и да ги възпитаваме, нито да решаваме конфликти, нито да прекъсваме часа, защото двама са се сбили, а да си влезем в часа и да си минем материала". За справка да дам линк към една съседна тема, в която дори в десет точки бяха събрани водещи и правилни за поне един учител възгледи?

Във втори клас ми се наложи да обяснявам какво може и какво не може да си позволява един учител. Не добър, а само учител. Поводът беше човек, упражяващ професията, но категорично далеч даже от ниски критерии за професионализъм. Това по-никакъв начин не накърнява авторитетът на училището като институция и на конкретното школо. Заете приказката за мършата.

Касита е права, възпитания човек често поздравява, хора с които не би разговярял. Прави го защото ги познава и така е редно.

тук не става въпрос за поздравяване на хора, а за поведение като описаната случка, в която първо са замесени деца, после стават отношения "чуждо дете - чужд възрастен", а след това "възрастен-възрастен", като чуждият възрастен предявява някакви претенции и използва положението си на възрастен с кротки заплахи, споменавайки майката на детето ,разчитайки, че детето ще се уплаши. Какво уважение точно е показал възрастният към чуждото дете? Да заплашваш и да разчиташ на физическото си превъзходство уважение ли е? Това е чиста употреба на власт. Ако някой така започне да казва на децата ми, че "ако още веднъж удариш детето ми ще питам коя е майка ти", опрееделено няма да е проявил уважение. Сега се сетих, че една жена веднъж се оппита нещо да "отвоюва" една люлка от моите, използвайки като коз "ако майка ти...", и хич не й стана приятно, когато децата ми с усмивка и много учтиво й показаха майка си. И аз както съм си височка, като се изправих да я питам какви претенции има, тя нещо замлъкна. Ето типичен пример как възрастен се възползва от положението си на възрастен, стига да е сигурен, че няма кой да защити  детето. А дори не ставаше въпрос за някакъв конфликт между деца, просто жената беше решила, че нейното дете трябва да се люлее.

"Коя е майка ти?" е въпрос - част от общуване.
Ако тя е притеснена заради тъкмо нанесен удар, или детето им аопасения пак в тази връзка... има една приказка за гузните.

Виж сега, същият механизъм работи и при възрастните. Един пример - когато имаш работа със служител, който по някаква причина не прави това, което ти искаш от него, едно от първите неща, които вършат работа е небрежно да подхвърлиш "а бихте ли ми показали кой е прекият ви началник", и това веднага задейства в някаква степен страха от висшестоящия и служителят или се съгласява с теб, за да оттърве кожата (дори не е нужно да е гузен), или решава, че е в правото си, и любезно ти посочва вратата на кабинета на началника. Но това не спира доста хора да го използват точно като заплаха, разчитайки, че служителят ще "клекне".

Разбрахме се. В крайна сметка проблемът си е техен, ако са гузни. Не е невъзппитано. Нито напададетелно. Не може аз да съм им крива /или ти/, че са сгафили. Даже да си го мислят.

Преди два дни имах подобен случай като този , но дори не разбрах защо детето ми е ударено в стомаха , защото действието се разви в детски кът към заведение. Помолих моето момиченце да излезе от къта с най-ледения възможен тон и да престане да си играе с момченцето, защото то не заслужава.  Да ама не, то реши , че трябва да ми се хареса и постоянно се набутваше в нас търсейки одобрението ми. Не знам  майката дали разбра какво става. Момченцето накрая взе, че се преби с някаква количка и се рекох , че винаги има възмездие, но за съжаление не върху обучаващите го родители, а върху детето им.

Основната грешка на възрастните при общуването с децата е следната: смятат, че децата мислят като тях, сиреч като възрастни. Втората, и изобщо не маловажна е тази, че възрастните си позволяват да се само/разправят с децата, т.е. намесват се в техните конфликти. А за мен това е недопустимо. Ако някой има нещо против детето ми и неговото поведение, е редно да дойде при мен и заедно с мен, като възрастни да обсъдим създалата се ситуация.
Родител съм от почти десетилетие и нито веднъж в практиката ми като такъв не съм видяла успех в борбата възрастен-дете.
Да не говорим колко са противни квалификациите: "Ела, мами, недей играй с това невъзпитано/лошо/буйно/агресивно дете".

На децата ми съм забранила да влизат в пререкания с възрастни и при създала се ситуация да идват при мен и/или любезно да приканват отсрещната, пораснала страна да води диалог с мен или друг техен придружител.

Защо трябва да си гузен за нещо, което смяташ за правилно?

Бонбон, Andariel го е написала -  Ако смятат че са прави, хич няма да ти се впечатлят - сочат и те оставят да се оправяш. Чувстват се заплашени, ако са сгрешили.

Уф, друго имах предвид, но ми омръзна да се повтарям. Разглеждате ситуацията абсолютно едностранно.

Според мен различните ситуации изискват различен подход. Понякога е по-добре да се намесиш в някакъв конфликт, друг път е по-добре да не го правиш. Невинаги обаче можеш и да уцелиш.
Давам ви пример със скорошна случка, дано да не досадя. Синът ми от два дни има любим дракон, правят уговорка с приятел да са и двамата с дракони, за да си играят с тях. Момчето си взима неговия и синът ми му казва, че според някаква си там класация на драконовите сили, другият бил с по-малко магически сили. Детето, естествено, си харесва своята играчка и никак и не би допуснал, че тя няма най-много магически сили, хваща дракона на сина ми и го хвърля в земята, при което играчката остава без един крак, който обаче бил много важен за силата и настава рев .... Включваме се с приятелката ми, майка на другото дете, аз да обяснявам, че не е хубаво да "обижда" любимите играчки на детето, тя да пояснява,, че такава реакция е недопустима. Момченцето, явно осъзнало, че е реагиралло прибързано, започва да настоява много жестоко да се самосанкционира и да иска синът ми да му хвърли и неговия дракон на земята. Моето дете мига на парцали и се чуди какво да прави, аз му казах, че по-добре да не го хвърля, но другото момче продължава да настоява. Реших да не се меся, защото детето беше на път да изпадне в истерия, а майката през това време търсеше лепило за счупената играчка.. Синът ми изчака известно време и накрая го хвърли. При което детето се разрева, хлипайки, че като му е казал да му хвърли  дракона, е трябвало да го хвърли така, че да не го счупи. И настана един общ рев....
Докато не се сетих да им кажа да си представят, че им е счупен крака и после вече приятелите не ги харесват, защото не могат да тичат. Трябва да ги излекуваме, добави майката на другото дете. Възстановявахме магически сили,  укротихме нещата и децата после поиграха добре.
Аз също не харесвам, когато се лепят етикети и се посочва с кое дете трябва да се играе и с кое не. Но съм му обяснила,  че при определени ситуации и състояния, е по-добре да си тръгва.

Бих отговорила на тази жена,че ако опита дори да докосне сина ми,ще я разходя много дълго и разкошно по съдилища,че ще се чуди откъде и е дошло.

Колкото до бащата-че детето му и той плачат за сигнал към социалните за агресивно поведение и да си опича акъла дали детето му повече ще докосне някой на тази площадка.

Не е нужно да съм любезна,когато става дума за детето ми.Ако въобще си  тръгна, няма да е  с подвита опашка.

Защо напред с рогата? Защо веднага съдилища, социални и полиция? Писах и по-напред - докато възрастните "си ги мерят", децата отдавна са забравили и са продължили да играят. Как ли пък няма да тръгна да заплашвам?! Защо? За да докажа на себе си, че няма да остана по-назад и съм много вървежна ли? Ми като не стане с добро, махвам с ръка и забравям. Или си тръгвам, или се обръщам на другата страна и тези хора спират да съществуват.