Любители на Котки Тема 73

Хм, при мен не пише нищо такова в паспорта. Мъжът ми още го е яд на този човек от някакъв развъдник, от където я е взел. Той е търсел мъжки бенгалец, обаче били свършили. Не е искал да чака, тогава този му е предложил нея - тя е била изтърсака на котилото, изглеждаше много жална и недохранена, имаше краста, проблем с очите, козината беше окапала на гърба. Ние не знаехме в началото, че има толкова проблеми, после се започна ходене по ветеринари и вече е добре. Но е дребна и не мисля, че ще расте повече. Може и заради всичко това да е такава дръпната и страхлива, макар че вече две години е с нас.

На две години и 4 месеца е в момента.

Маша обмяуква мъжа ми, който я храни сутрин, идва да се гали при мен, спи в краката на голямото дете, а на малкото разрешава да я влачи и прегръща  за всекиго има по нещо.

Обаче котешкото му магаре с магаре излезе твърде умно  след като му обезопасихме специално терасата, гледаща към улицата, за да може да излиза по желание, изрязахме й и дупка във вратата, сложих й място за лежане, изобщо, пълна програма - тя взе, че се научи да си отваря мрежата към задната, необезопасена тераса  Бута, бута, бута с муцуна в долния край, докато на принципа на опорната точка и лоста горе не поддаде клик-закопчалката на мрежата и тя зейне, а Маша се изсулва навън. Доста време се карах на децата, че не затварят добре мрежата, а то какво било... днес я разобличих след специален експеримент. Тази тераса не искаме да обезопасяваме за момента, гледа към двора. От нея ако се метне, най-вероятно нищо няма да й стане, защото има какво да омекоти удар, но от друга страна, съвсем спокойно ще се изгуби, ако се подлъже и скочи на асмалъка на долните тераси, направени с достатъчно дебели профили да й издържат тежестта. Сега ще мислим как да преработим затварящия механизъм на мрежата.

По същия начин явно е отворила мрежата на единия от прозорците, докато беше сама по празниците. Влизала, излизала, ходила по парваза, добре, че не е паднала  Като затворих мрежата и после самия прозорец, стоеше отдолу, гледа него, гледа мен, а после вика "Мяу?", демек, какво стана с моя излаз навън? А аз мислех, че здрави мрежи са всичко, което ни трябва  тази на прозореца също ще преработваме.

Бу, има едно старо средство, наречено райбер (в случая такъв, но сложен достатъчно стегнато и на място, където котката няма достъп). Досега Мъро не е успял да отвори мрежата, която е затворена с райбер, а магнитните врати не му се опират изобщо. Лошото е, че нашите мрежи са доста стари и наскоро я беше скъсал като я бутал. Сега освен котка, през дупката минават и комари.  И като знам колко време му трябва на мъжа ми да поправи нещо подобно, цяло лято като ходим в Пловдив ще ме хапят гадините или ще трябва да държа вратата затворена. 

Радея, нали знаеш защо в мюсюлманския свят котките са на почит? Котка е спасила пророка Мохамед от ухапване от змия.  Явно успешно се справят със змии.

За привързаността - Мъро буквално е лепнат за мен. Ходя като вещиците - навсякъде с котка. Във времената когато не се караха с Мацо ходех с две котки около мен. Привличам ги с нещата, описани от Бутински, но явно не е само това, защото и навън привличам всякакви животинки. Котките винаги ме заобикалят, но миналата година се изумих от пауните в един манастир. Навсякъде имаше разхождащи се пауни (бяха поне 20). Имаше и разхождащи се хора, на които пауните не им обръщаха внимание. Обаче аз се спрях до един да го видя по-отблизо и ме заобиколиха 5-6 други. 

И двете бенгалки са чудесни! Много са красиви! 

Точно щях да изразя възхищението си от леопардовите котета и да питам какви са, но вече научих 

И аз имам проблеми с отварянето на мрежите, даже по-старичката се надърпа от катерене. По този повод ми казаха, че имало някакъв спрей, който отблъсква котета. Но пък моя толкова обича да стои на отворения прозорец, как да го затворя само вътре, особено пък сега, когато идва лято...

Чудим се дали да не си вземем второ коте. Било мъжко. Значи ще се съберат едно мъжко на година и едно на 2 месеца. Според вас какво мога да очаквам относно съвместимостта им?

Според мен има голям шанс да се харесат, защото и двете котета са на възраст, когато много ще им се играе. Ще се посъскат, после ще свикнат, обичайно така става.

При игра моите много драскат, въобще не се съобразяват. Грешката е моя, защото като малки не съм ги научила иначе и двете предпочитат мен. ММ въобще не ги гали. Той за тях е лошият - той ги къпе, бута им хапчета в устата, кара им се, пъха ги в клетката когато трябва да пътуваме някъде (добре че вече не се налага, миналото лято ги оставихме сам самички за една седмица и се справиха чудесно). Дори когато си седим всички на дивана и котките са се разкиснали, ММ няма да ги погали като човек, а все ще им закачи нослето, ще им дърпа мустачките или ушите, като малко дете е! 

Както каза и every me, възрастта е подходяща. При нас беше същото положение - Мацо на 1 година и Мъро на около 2 месеца. В началото големия потупваше здраво малкия и ги срещахме само в наше присъствие, постепенно свикнаха и 2-3 години живяха в сговор и разбирателство. В един момент Мъро (малкия) стана по-едър и по-силен от Мацо и реши да извоюва мястото на лидер. Но и Мацо не се даваше. Започнаха борби на "живот и смърт". Принудихме се да ги разделим и повече от 10 години сме живели във вечен страх да не се срещнат. Непрекъснато заключвахме вратите и се озъртахме като излизаме от някоя стая отвън да не чака "враг". Не бих си го причинила втори път, колкото и да ми се иска да взема и друга котка. Да, ако Мъро безропотно беше оставил Мацо да командва, със сигурност нещата щяха да стоят по друг начин, но пак опира до характери.

Да и аз мисля че опира до характери, ние опитахме да сприятелим Роуз с един рижко , но не се получи първо той беше 2 месеца по малък от нея и страхлив, но после стана голям мъж и се опитва да я ступва и тя не е доволна и така спряхме опитите.

Таня представям си какви усилия се искат да живеете така повече от 10г.Благодаря за комплимента за бенгалките  !

Every me направо ме стресна като написа в какво състояние сте я взели, добре че се е оправила.

Таня67, в момента колко котки имате? И как успяхте 10 години да живеете така?

На мен бенгалката ми е подарък, когато вече си имахме мъжка котка на 2 години. Той в началото никак не я харесваше, а тя беше по-скоро много изплашена и не мога да преценя от него ли или по принцип. Мъжкият дори на нас не ни обръщаше внимание, толкова се беше вкопчил в това да я изучава. За радост, с времето свикнаха. Сега си се ближат, търсят, не спят един върху друг, но според мен са си близки. Но ако не се бяха разбрали, надали щяхме да издържим с години да ги гледаме в една къща, когато те не искат да са заедно. Не че щях да се откажа да опитвам, но така де.
Радвам се, че има толкова сериозни и отговорни хора в тази тема.

One11, да, добре че всичко мина.

Мацо почина преди година и малко. Сега сме само с една котка. Когато се скараха през 2001 година се опитах да намеря дом на единия, но на никой не му трябваше обикновено улично коте и то пораснало. Нямаше как и се принудихме да ги гледаме по този начин. Свиква се. 

Стари снимки от мирното съжителство. 

Останаха ми очите в бенгалките! Много са хубави 

По актуалната тема - у дома аз съм притежанието на котката. Като скачени съдове сме.

Танче не можах да видя снимките, голямо герйоство сте направили да си гледате така толкова години.

На мен пак очите ми останаха в една снимка на Грей, един поглед, едно изражение, от два дена само за тази снимка мисля.

every me каква е другата ви котка?

Заради липса на регистрация във фейсбук ли? Иначе ги отключих и са публични в момента. 

Ако ми погледнеш публикациите в профила отзад напред (без последната страница) - има много снимки от онези времена, които не са от фейсбук.

Ето го:


Таня67, съжалявам. Разгледах снимките, чудесни са и двамата.

  Много са сладки