Месец Май е вече- Ноемврийчето къс ръкав облече :-)

Жълтък ...

Алергенен потенциал
Жълтъкът е слаб алерген.
Яйцето е силен алерген заради белтъка.
Реакция към жълтъка може да се дължи на белтъчни следи върху него, не на самите протеини в жълтъка.
Теоретично се счита, че след 6 м. организмът може да толерира жълтък.

Възраст
За здраво, неалергично дете възрастта 10 месеца е напълно подходяща и според най-консервативните схеми. Всъщност, няма официална схема на захранване, която да препоръчва жълтък по-късно от 9-10 м.
Причината за по-късно включване на жълтъка е преди всичко неговия спорен хранителен състав, не толкова алергията към него.

Връзка с други храни
След като е въведен един вид месо и основните каши, няма проблем да се включи жълтък. Все пак той има важна хранителна ценност. Няма връзка с пилешкото.

Количество и честота
Количеството от 1/4 жълтък се достига за седмица примерно. Няма универсално правило.
След това не е задължително да се дава през ден и да се редува с месото. На 10 м. може да се дава в един ден с месото, но в различни хранения. Честотата на предлагане за възрастта е до 2-3 пъти седмично, примерно по 1/2 жълтък.

Зелената чушка може да се въведе около 7-8 м., тъй като е слаб алерген и има добър витаминен състав. Но тъй като е типичен газообразуващ зеленчук, следва да се въвежда внимателно или в малко количество при признаци за стомашен дискомфорт. Предимството й в момента е, че е сезонен зеленчук.

Червената чушка е с по-добра хранителна ценност, тъй като съдържа 3-4 пъти повече витамин С и някои други полезни съставки. Счита се за алергизираща заради червения пигмент, въпреки че алергенният потенциал на червените пигменти не е безспорно доказан и разкрит (особено в детското хранене). Така че може да се въведе както на 7-8 м., така и превантивно около 1-2 месеца по-късно. Алергията няма общо с доматите - при домата проблемът е най-вече киселината (предизвиква непоносимост т.е. подобна на алергия реакция), както и съдържанието на хистамин

Цвекло = възраст поне 7-8 м.
- Определено е за по-късна възраст. На 6 м. има други, по-важни зеленчуци от гледна точка на витамини, фибри и пр.
- Цвеклото има силно изразен разхлабващ ефект, дори в малко количество може да провокира активна перисталтика, особено за едно неукрепнало храносмилане.
- Обикновено се включва около 10-12 м., но може и около 7-8 м. в детско пюре.

Спанак = възраст 10 м.
- Доста тежък зеленчук, с много целулоза.
- Зелените листни зеленчуци се препоръчват поне след 9-10 м., въпреки че има готови пюрета за доста по-ранна възраст.
- Спанакът не съдържа нищо, което да не може да се набави от други зеленчуци, освен това не е толкова богат на желязо.

Кайсии, праскови = 6-7 м.
- Спокойно могат да се дават под формата на пюре от тази възраст.
- Не са начело на списъците с храни-алергени.
- Няма причина да се отлагат при здраво, неалергично дете.
- Много полезни плодове.

месо --> глутен --> жълтък
Коприва, лапад, киселец = след 10 м.

Зелените листни зеленчуци не са подходящи сред първите храни:
- съдържат доста целулоза (в сготвено състояние е значително повече отколкото в суров вид)
- власинките на копривата могат да дразнят нежното небце и необременено от храни обоняние (след 9-10 м. е ок)
- привличат много нитрати и друго замърсяване (трябва да са от много чиста местност и почва)
- зелените листни зеленчуци се считат за потенциален алерген в ранна възраст
- някои зелени листни съдържат много оксалати (киселец, спанак)
- повечето зелени листни съдържат хистамин

Зелените листни не съдържат някои важни витамини, на които са богати традиционните зеленчуци за захранване (много витамин А в сготвените моркови, витамин С в картофите и т.н.). Освен това няма как да се постигне достатъчен обем пюре само или основно с тях и съотвтено да се захранва с постепенно увеличаващи се количества.

Зелените листни зеленчуци са нож с две остриета - могат да бъдат колкото полезни, толкова и неподходящи при по-чувствителните организми.

Свинско
- 8-10 м. (или около 2 месеца след захранването с месо)
- въвежда се след основните видове месо или заедно с тях (но не сред първите 1-2 вида)
- достатъчно е да бъде крехко и без мазнини
- няма основания за изключване от детското меню (незаслужено лоша репутация)
- предлага се в неголямо количество и не много често
- спорни алергенните свойства (присъства в списъци с алергени, но се препоръчва на някои алергични деца за разлика от пилешкото)
- самото месо много рядко може да бъде алерген, но поради антибиотиците и други химикали (стабилизатори, консерванти и пр.) може да предизвика реакция

Краставица
- въвеждане от 8 м. нататък
- има препоръки и за доста по-късно въвеждане (съображенията по-скоро са опасност от задавяне)
- подходяща е за смучене, хранене с пръсти и т.н. (винаги едно наум, ако детенцето вече има резци)
- за чесане на венците се предлага увита със стерилна марля (срещу задавяне)
- няма голяма ценност в детското хранене (откъм витаминен и минерален състав)
- може да създаде чувство за ситост (детенцето да не поеме достатъчно друга храна)
- слабоалергенна
- фибрите са предимно в кората (предлага се добре обелена; с/без семки според възрастта)
- среднонитратен зеленчук (ако не е био, поради съдържанието на нитрати се махат 1-2 см откъм дръжката и се бели)

Без заместено кърмене = до 1 год. (идеалният вариант)
Без заместено кърмене = до 8-10 м. (минималният вариант)

За да няма заместено кърмене:
1) Първо се кърми.
2) След 30-60 мин. се предлага твърда храна (пюре или каша).
Така детенцето определя колко храна ще поеме след кърмата. Някои хапват по 60-80 гр на 1 год., други 3 пъти повече. Това няма значение, защото целта е запознаване с нови вкусове, привикване на стомахчето към нови субстанции и тестване на алергична реакция.
Достатъчно е да се предлагат подходящи за възрастта храни и балансирано разнообразие.

За да се замести кърмене:
1) Първо се дава храната.
2) После се предлага кърмене.
Така детенцето само ще определи колко бързо да замести кърменето, например за около месец. Количествата твърда храна са много условни – зависи от индивидуалното развитие. За ориентир, храната плюс млякото трябва да внася около 100 ккал на всеки 1 кг тегло.

До 1 год. млякото трябва да е около 3/4 от общия прием на храна. Всяко хранене трябва да е млечно. Това е условно понятие, особено при кърмене на поискване. Все пак зависи как и колко пъти в денонощието суче детенцето и на каква възраст е.
Дюля
- 6-10 м. (пюре, желе или стерилизирана)
- може от 6 м. (основно срещу диария, има и пюрета за захранване), иначе след 7-9 м. (за разнообразие и хранителна ценност)
- не е мъхест плод
- не е типичен алерген (от семейството на ябълката, крушите, черешите - при кръстосани алергии)
- бедна на витамини и минерали освен витамин С и малко желязо, високо съдържание на натрий
- добро съдържание на пектин (благоприятно въздействие върху стомаха, но не и при чувствително стомахче)
- запичащ ефект (да се комбинира с круша, слива и др.)
Бамя
- възраст 10-12 м.
- няма много подходящи начини за приготвянето й в по-ранна възраст
- не е в списъците със силни алергени
- средноцелулозен зеленчук
- категорично се избягва при чувствително стомахче
- опасност от задавяне, ако не е сготвена добре или се предлагат парченца
- съдържа високо ниво на оксалати (подобно на спанака)
- много добър източник на витамини А и В, също витамин С и калций
- предлага се добре задушена с други зеленчуци или в супа (може да се маринова за кратко с вода и оцет преди готвене)
Грах
- 8-10 м. (в доста схеми и около 6-7 м.)
- 12-18 м. като самостоятелно ястие (алтернатива на месото заради високото съдържание на протеини, въпреки че не са толкова добри)
- може да е алерген (спорна характеристика при деца без алергично предразположение)
- ценен състав откъм витамини и минерали (желязо, калций, витамин С и др.)
- трудносмилаем (заради белтъчините)
- в началото: неголямо количество в едно хранене (богат на растителни белтъчини)
- махат се люспичките до 12-15 м. според детенцето (ако не е готово пюре)
- замразеният грах се вари лесно в малко вода или на пара (заедно с други зеленчуци)
Птичето месо се препоръчва често, защото е крехко и с малко мазнини. Не се прави разлика между бяло и тъмно месо - препоръката за започване с бяло месо е свързана по-скоро с изискването да бъде с по-леко и с малко мазнини, но спокойно може да се дава тъмно месо. В готовите пюрета не е означено дали месото е бон филе или от бутчета. Другата причина е, че в бялото месо т.е. по-далеч от костите, се концентрират по-малко от химическите субстанции, с които се отлгеждат бройлерите. Пилешкото се избягва като първо месо само в някои случаи на алергични деца. 

Заешкото рядко се среща като препоръка за първо месо, не защото не е подходящо, а защото е въпрос на кулинарни традиции. Счита се за 'чисто' месо, но не е точно така за промишлено отглежданите зайци.

Телешкото също може да е първо месо, има такива схеми на захранване, макар че по-често се въвежда като втори вид месо след птичето. Ценно е, защото има 2-4 пъти повече желязо от птичето месо.

Агнешкото е леко месо, с ниско съдържание на мазнини. Може да се започне с него под формата на бульон, а след това да се включи сред първите видове месо заедно с птичето и телешкото. Счита се почти единодушно за слаб алерген от различните схеми на захранване.

Купено или от пюре
* За начало е добре да бъде био или от пюре. Има схеми на захранване, в които бройлерите се въвеждат доста късно – ако се дава пилешко, препоръката е то да бъде био, от пюре или домашно.
* Когато се дава купено месо, добре е да се спазвате следните препоръки: 1) дава се бяло месо, тъй като в него отлаганията от различни антибиотици и химикали са по-малко; 2) изхвърля се първата вода, в която е вряло месото, в нея преминава остатъчната химия от месото.
* В една от темите назад бяха обсъждани пилетата 'Дюк', това е хубав вариант за домашно приготвени пюрета.
      
Череши
- може на 8 м., най-добре на 10-12 м.
- след 12 м. при стомашен дискомфорт
- отчита се сезонността
- пюре може след 6-7 м. (в комбинация с други плодове)
- препоръчват се и след 18-24 м., но поради опасност от задавяне
- слаб алерген
- да не са сред първите плодове
- полезни: витамини (С и А най-вече), минерали (калций, калий и др.)
- подуване на стомахчето: не са леки за храносмилането (поради ципата, фибрите и пектина в суровите плодове)
- диуретично и разхлабващо действие
- задържат много пестициди, сред 12-те най-типични плодове в това отношение (купните се мият обилно с вода и се белят при по-малки деца)

Боб (зрял фасул)
- 15-18 м.
- има и препоръки около 10-12 м.
- без люспите до 15-18 м.
- слаб алерген
- добра хранителна стойност, ценни протеини
- високоцелулозна храна (това е главният проблем, не самата обвивка на зърната)
- сравнение с другите бобови: зелен боб може на 6-8 м.; леща може на 10 м. или 15 м

Готвен чесън = след 8 м.
Суров чесън = по преценка

Количество
На 200 г храна може  ½-1 скилидка или 2-4 грама чесън. Това прави 1-2% от общото количество.
Може да се отстрани сърцевината на скилидката – смекчава се острият вкус.
Карфиол
- има препоръки от 6 м.
- има препоръки категорично след 8-10 м.
- малко количество може около 6-7 м., но като основен вид зеленчук от 8-10 м. нататък
- слаб алерген
- източник на важни и разнообразни витамини (най-вече А и С), някои минерали
- съдържа доста фибри, преобладаващо разтворими (това е предимство)
- газообразуващ зеленчук
- в повечето схеми на захранване не се прави разлика между зеле, броколи и карфиол (без брюкселско зеле)

Сливи
- пюре: 6 м. (след първите 2-3 вида плодове)
- пресни: 8 м. (или след първите 3-4 вида пресни плодове)
- слаб алерген
- много добра хранителна ценност (витамин С, също витамини А и В2)
- добра калоричност, това е предимство в детското хранене (богати на плодова захар)
- не са леки за храносмилането (доста целулоза)
- пюрето има разхлабващ ефект, но пресните плодове – невинаги
- това се отнася за основните видове сливи (сини, червени, кръгли, овални и пр.)