Едва 10 е, а аз имам чувството, че вече е следобед. Нашия боец се събуди в 5 и ние с баща му
... решихме да го оставим да с играе в кошарата, но Сами така викаше и пищеше (от радост и пробване на гласа), че изобщо не успяхме да спим. Чудя се какво ще стане като проговори- от сега е доста шумен и приказлив. Голямо дърдорене, писукане, че и викане пада.
Да ви питам какво е мнението ви за кошарите за игра. Зълва ми искаше да ни подари такава, но аз я спрях. Не ми се вижда необходима придобивка- за сега сме му организирали кът в хола и като се наложи го оставям в кошарата.... но пък се зачудих дали ще ми затрябва "игралник" за вбъдеще.

Юли, забравих да те поздравя за колата нека са ви безаварийни пътешествия и ниски разходи
. Голяма радост беше като си взехме нашата и много й се кефим. Астрея, и нашия бебок става придирчив напоследък. Най-спокойно спи като е вкъщи и е тихо. През нощта се пробужда, но не знам дали от глад или нещо му е дискомфортно. Не плаче, не мрънка- само се върти в различни посоки. Вече втора вечер пробвам да му дма водичка- за сега заспива отново. Да видим как ще е нататък.
Ейнджълс, все ще те питам- Ники "откри" ли, че имате коте. Самуил започна да се заглежда в котарака и пищи от радост. Веднъж успя да му докопа опашката- беше мега щастлив! Мисля да започна да му давам да гали котето (под мой надзор), за да може и жовотинчето да свикне с допира му, че от тук нататък това го чака
. Слуша я, правиха и кардиограма. Направо място не мога да си намеря. Можело да бъде от завихрянето на кръвта или пък от някаква клапа, която трябвало да се затвори след раждането и не се е затворила и т.н. Сега имаме час за ехокардиография чак на 20 и имам чувството, че ще се побъркам до тогава. Казах си, че изобщо няма да чета в интернет по въпроса, да не се психирам допълнително. Знам, че може да е безобидно, но само като си помисля, че все пак става въпрос за сърцето и ми се насълзяват очите. Извинявайте, че ви натоварвам така по празниците. Гледам да се разсейвам максимално и да не го мисля.
Сигурно вече повечето ме мислят за безчувствена мама , но снощи детето не иска да заспива и това си е - и на цица го слагах, и го носих, люлях , музиката , която титолино беше постнала му пусках , и нищо , нищо не помагаше . Детето плаче и накрая от няма и къде сложих го в креватчето 5 мин рев / то си беше нещо като мрънкане/ и заспа. Днес на обяд пак така...Та както и повечето казаха всеки да си гледа детето както намери за добре, лошото е че заради това все по - малко съфорумки ще искат да споделят опита си

(

Аз също съм избухлива, но сигурно това, че съм жена и майка е спасило моето диване и оцеля, поне засега! Нека не се съдим, зашото не знаем на кой какво му е в къщата!

И аз сега му подреждам на пода забавления, че е много шавлив и не искам да го правя пилот изпитател
. А и ме е страх да не си удари главата в паркета като се преобръща.