Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 204
- Публикувана: 15 май 2013, 13:18 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2014, 18:27 ч.
# 30
15 май 2013, 16:33 ч.
Знам, че Булутът на повечето от вас им идва в повече... но ми се ще да отворите 11 еп. на 01,17,08 и да погледнете как се играе болен, страдащ инат... 
Вената на врата му изпъкнала, сдържа си дъха от болката... чак аз започвам да стискам зъби, докато отмине... Божееееееее... Няма равен на себе си този Енгин!
Виж целия пост
Вената на врата му изпъкнала, сдържа си дъха от болката... чак аз започвам да стискам зъби, докато отмине... Божееееееее... Няма равен на себе си този Енгин!
# 31
15 май 2013, 16:34 ч.
Ще разгледам тримата мъже в АБО - Мустафа, Харун , Сердар и връзката между тях, свързано е и с преговора на 11 серия.
Досега повече сме обсъждали връзката Мустафа-- Сердар, а по- малко Харун - Мустафа и Харун - Сердар.
Защото образите им са свързани, точно това сега ще опитам да поясня. Освен като реални герои, в някои
сцени са като от друг свят. Ще ги разглеждам къде както съм ги видяла.
За образа на Харун ще намеся и траките, така ще се омешат и боговете...Спокойно, няма да оприличавам
Харун на тракииски бог.
Харун е от Тракия, учител, дошъл е да обучава децата, а и по- големите в този регион, освен това и рисува.
Включвам текстове за траките, от интернет, като пояснения.
Както вече знаем Мустафа и Сердар са двете лица на Слънцето - дневно и нощно, на горната и на долната земя
A образа на Харун на места се припокрива с образа на Мустафа.
Трак означава Първообраз. Първообраз на Слънчева душа. Материален първообраз на духовната същност Слънцето.
Името траки има смисъл на смел, храбър, а от по- късни преводи от гръцки преминава в противоположно
значение - остър, груб,суров, необуздан.
Първо - Харун, неговия образ
се променя коренно, до сватбата и отвличането е кротък и добър, не изглежда да е човек, който може да нарани някого, след това става нервен, агресивен, груб.
Харун като реален герой наистина се влюби в Нарин, беше възхитен от нея, предложи и брак. Да, избърза, но вече
бяха започнали подмятанията, приказките. Освен Инджи и Сердар, учителката също беше подразбрала нещо.
Да не забравяме и Асийе, която пък прати съобщение на Харун от името на Нарин и я прикри за разходката.
Ами ако бяха плъзнали клюките,Нарин щеше да е в голяма опасност.
След като се разбра за предложението за брак, Харун постъпи почтено,говори с Кадир, разбра го, че той първо
трябва да чуе от нея дали е съгласна. После пред Инджи, Харун каза, че ако той е на мястото на Кадир,
дори няма да го изслуша, ще го изгони, някакъв непознат ще иска дъщеря му.
Още от самото начало и по време на приготовленията за годежа, Сердар е против този годеж. Обвинява
Харун, че поставя Нарин в безизходица, непрекъснато му повтаря, че я излага на опасност.
Ясно е, че не е само това причината, Сердар да е ядосан. Той изпитва чувства към Нарин, но не го признава.
Докато Харун му казва, че обича Нарин, възхитен е от нейните принципи, търпение, добродетели.
Дори, ако трябва да умре, пак я иска./ това ще го докаже по-късно /.
А Сердар има ли какво да му каже за него и Нарин... Сердар не отговаря....
Харун не се отказа от Нарин и след като беше на прага на смъртта, не се уплаши от Мустафа.
Потърси Нарин, искаше тя да го погледне в очите, и да му даде отговор лично дали е съгласна да се омъжи
за него.
До тук мога да кажа, че Харун направи това, което Мустафа не направи по отношение на Нарин, а я открадва
за своя жена.
Мустафа трябваше, след като е влюбен в Нарин, първо да попита нея дали иска да му бъде жена, и да се
съобрази с това. Отделно е искането и от бащата и другото, както си му е реда.
Сещам се и друго, Харун след като разбра, че Нарин обича сладолед, на следващата им среща я зарадва
с цяла кутия. След това не забрави какво обича Нарин, на сватбата също имаше изненада за нея.
Може да е нещо дребно, но точно тези жестове са много важни.
А Мустафа не знае какво обича Нарин, той дори не забеляза, че тя не носи бижута / той и преди и е подарявал/
и пак и купи златна гривна. Купи и телефон, не за да я зарадва, а за да я контролира.
Виж целия пост
Досега повече сме обсъждали връзката Мустафа-- Сердар, а по- малко Харун - Мустафа и Харун - Сердар.
Защото образите им са свързани, точно това сега ще опитам да поясня. Освен като реални герои, в някои
сцени са като от друг свят. Ще ги разглеждам къде както съм ги видяла.
За образа на Харун ще намеся и траките, така ще се омешат и боговете...Спокойно, няма да оприличавам
Харун на тракииски бог.
Харун е от Тракия, учител, дошъл е да обучава децата, а и по- големите в този регион, освен това и рисува.
Включвам текстове за траките, от интернет, като пояснения.
Скрит текст:
Като народ на Небесната твърд (Тракия), траките са души с висока еволюция владеещи пределите на близкото небе - на Слънчевата система. Те са изразители на Слънчевата религия и представляват най-високоразвитите същества в системата. Еволюцията им е завършила преди милиони години.
Траките интерпретират Слънчевата Йерархия, чрез Творческото начало вътре в Слънчевата система - на планетите. Те събуждат и обучават Емоционалното и Умственото тяло за системна творческа дейност. Духовният живот на траките е бил напълно освободен и е служел единствено на божествената природа на творчеството. Този факт обяснява недостижимите творчески върхове на тракийското изкуство.
Траките са народ на Слънцето, слязъл на земята, за да постави началото на творчеството като процес за преобръщение и осъзнаване на прераждането като форма на еволюцията.
За древните траки главен бил култът към Слънцето, макар в тази епоха той да се появява под различни, често странни имена. В специално светилище, през деня бил честван богът на слънцето – Аполон, а през нощта – Дионис. През нощта използвали пророчески огън, пален върху специален кръгъл олтар, който символизирал слънцето. Аполон и Дионис, в техните тракийски форми, били двете страни на изповядвания основен слънчев култ.
Траките интерпретират Слънчевата Йерархия, чрез Творческото начало вътре в Слънчевата система - на планетите. Те събуждат и обучават Емоционалното и Умственото тяло за системна творческа дейност. Духовният живот на траките е бил напълно освободен и е служел единствено на божествената природа на творчеството. Този факт обяснява недостижимите творчески върхове на тракийското изкуство.
Траките са народ на Слънцето, слязъл на земята, за да постави началото на творчеството като процес за преобръщение и осъзнаване на прераждането като форма на еволюцията.
За древните траки главен бил култът към Слънцето, макар в тази епоха той да се появява под различни, често странни имена. В специално светилище, през деня бил честван богът на слънцето – Аполон, а през нощта – Дионис. През нощта използвали пророчески огън, пален върху специален кръгъл олтар, който символизирал слънцето. Аполон и Дионис, в техните тракийски форми, били двете страни на изповядвания основен слънчев култ.
Както вече знаем Мустафа и Сердар са двете лица на Слънцето - дневно и нощно, на горната и на долната земя
A образа на Харун на места се припокрива с образа на Мустафа.
Трак означава Първообраз. Първообраз на Слънчева душа. Материален първообраз на духовната същност Слънцето.
Името траки има смисъл на смел, храбър, а от по- късни преводи от гръцки преминава в противоположно
значение - остър, груб,суров, необуздан.
Първо - Харун, неговия образ
се променя коренно, до сватбата и отвличането е кротък и добър, не изглежда да е човек, който може да нарани някого, след това става нервен, агресивен, груб.
Харун като реален герой наистина се влюби в Нарин, беше възхитен от нея, предложи и брак. Да, избърза, но вече
бяха започнали подмятанията, приказките. Освен Инджи и Сердар, учителката също беше подразбрала нещо.
Да не забравяме и Асийе, която пък прати съобщение на Харун от името на Нарин и я прикри за разходката.
Ами ако бяха плъзнали клюките,Нарин щеше да е в голяма опасност.
След като се разбра за предложението за брак, Харун постъпи почтено,говори с Кадир, разбра го, че той първо
трябва да чуе от нея дали е съгласна. После пред Инджи, Харун каза, че ако той е на мястото на Кадир,
дори няма да го изслуша, ще го изгони, някакъв непознат ще иска дъщеря му.
Още от самото начало и по време на приготовленията за годежа, Сердар е против този годеж. Обвинява
Харун, че поставя Нарин в безизходица, непрекъснато му повтаря, че я излага на опасност.
Ясно е, че не е само това причината, Сердар да е ядосан. Той изпитва чувства към Нарин, но не го признава.
Докато Харун му казва, че обича Нарин, възхитен е от нейните принципи, търпение, добродетели.
Дори, ако трябва да умре, пак я иска./ това ще го докаже по-късно /.
А Сердар има ли какво да му каже за него и Нарин... Сердар не отговаря....
Харун не се отказа от Нарин и след като беше на прага на смъртта, не се уплаши от Мустафа.
Потърси Нарин, искаше тя да го погледне в очите, и да му даде отговор лично дали е съгласна да се омъжи
за него.
До тук мога да кажа, че Харун направи това, което Мустафа не направи по отношение на Нарин, а я открадва
за своя жена.
Мустафа трябваше, след като е влюбен в Нарин, първо да попита нея дали иска да му бъде жена, и да се
съобрази с това. Отделно е искането и от бащата и другото, както си му е реда.
Сещам се и друго, Харун след като разбра, че Нарин обича сладолед, на следващата им среща я зарадва
с цяла кутия. След това не забрави какво обича Нарин, на сватбата също имаше изненада за нея.
Може да е нещо дребно, но точно тези жестове са много важни.
А Мустафа не знае какво обича Нарин, той дори не забеляза, че тя не носи бижута / той и преди и е подарявал/
и пак и купи златна гривна. Купи и телефон, не за да я зарадва, а за да я контролира.
# 32
15 май 2013, 16:40 ч.
Най-запалените фенки на Енгин след откритието, че сериалът е свършил, а той не снима нов...
Виж целия пост
# 33
15 май 2013, 16:41 ч.
МАРТА, привет!!!
Да си призная честно, след Керим, моят любим герой от филма е Мерием.
Обожавам я тази жена! Тя е пример за майка и за жена.
Виж целия пост
МАРТА, привет!!!
Да си призная честно, след Керим, моят любим герой от филма е Мерием.
Обожавам я тази жена! Тя е пример за майка и за жена.
# 34
15 май 2013, 16:44 ч.
elinor-7, такъв е живота. Но както вече се научихме да казваме, "Да минава".
.............
Иначе, Халим от Низип е много умен, любознателен и .... беден. Все пита, пита...
Виж целия пост
elinor-7, такъв е живота. Но както вече се научихме да казваме, "Да минава".
.............
Иначе, Халим от Низип е много умен, любознателен и .... беден. Все пита, пита...
# 35
15 май 2013, 16:45 ч.
Продължавам по 11 серия.
Мустафа бяга от болницата, отива да търси Харун. Насочил е пистолет в главата му. Харун му казва.
''- Нарин никога не е била твоя! И никога няма да бъде! От това се страхуваш!''
Харун удря Мустафа, при което раната на Мустафа прокървява. Харун отваря раната на Мустафа и в буквален,
и в преносен смисъл.
Много чудно откъде Харун ще знае, че между Нарин и Мустафа не е консумиран брака. Освен ако няма
връзка между двата образа. Харун усети страха на Мустафа, знае какво чувства той, разбира кое го наранява.
Мустафа
-'' Сега ще си разчистим сметките.'' и бута портрета, нарисуван от Харун.
Да вметна, че когато за малко не счупи ръката на Харун, Мустафа бутна таблото, на което пишеха учениците.
Мустафа знае, че няма патрони в пистолета, затова иска да принуди Харун да скочи в пропастта.
Дава му рисунката - предложение, да си я сложи в джоба.
''- ...Нещастно влюбен. И какво си направил? Самоубил се.
Но Харун не сложи рисунката в джоба си, а до последно, когато си мисли, че ще умре, той я гледа,
мислейки за Нарин. Е, това ако не е доказателство, че е влюбен в Нарин, не знам какво още....
Тук се вижда припокриването на двата образа, и двамата обичат Нарин, и отстояват любовта си, смели са,
Харун не се страхува от Мустафа. Самият Мустафа е нещастно влюбен и опита да се самоубие, а сега
поставя Харун в това положение.
В цялата сцена има и още нещо, прилича на някакъв ритуал.И е свързана някак със нощта в Дара.
Може би точно сливането на двата образа е общото, но и тук звучи същата музика, при пристъпването
на Харун към пропастта се чуват ударите на барабаните, босите крака на Харун. Самата стена на скалата ми напомня за руините.
В Дара Мустафа замести образа на младоженеца Харун, става сякаш размяна на героите, или пък припокриване.
Интересно е как според траките се извършва зачеването на новия живот от богинята - майка.
Това съвпада и с анализа на Ваня, а и мои разсъждения за нощта на Мустафа и Нарин в Дара
Може да се каже, че при почти всички народи го има култът към Слънцето като върховен бог, има я и
богината- майка, макар и с различни имена.
Ще сложа и другото в спойлер, че е много дълго. по преговора на 11 серия. 
Виж целия пост
Мустафа бяга от болницата, отива да търси Харун. Насочил е пистолет в главата му. Харун му казва.
''- Нарин никога не е била твоя! И никога няма да бъде! От това се страхуваш!''
Харун удря Мустафа, при което раната на Мустафа прокървява. Харун отваря раната на Мустафа и в буквален,
и в преносен смисъл.
Много чудно откъде Харун ще знае, че между Нарин и Мустафа не е консумиран брака. Освен ако няма
връзка между двата образа. Харун усети страха на Мустафа, знае какво чувства той, разбира кое го наранява.
Мустафа
-'' Сега ще си разчистим сметките.'' и бута портрета, нарисуван от Харун.
Да вметна, че когато за малко не счупи ръката на Харун, Мустафа бутна таблото, на което пишеха учениците.
Мустафа знае, че няма патрони в пистолета, затова иска да принуди Харун да скочи в пропастта.
Дава му рисунката - предложение, да си я сложи в джоба.
''- ...Нещастно влюбен. И какво си направил? Самоубил се.
Но Харун не сложи рисунката в джоба си, а до последно, когато си мисли, че ще умре, той я гледа,
мислейки за Нарин. Е, това ако не е доказателство, че е влюбен в Нарин, не знам какво още....
Тук се вижда припокриването на двата образа, и двамата обичат Нарин, и отстояват любовта си, смели са,
Харун не се страхува от Мустафа. Самият Мустафа е нещастно влюбен и опита да се самоубие, а сега
поставя Харун в това положение.
В цялата сцена има и още нещо, прилича на някакъв ритуал.И е свързана някак със нощта в Дара.
Може би точно сливането на двата образа е общото, но и тук звучи същата музика, при пристъпването
на Харун към пропастта се чуват ударите на барабаните, босите крака на Харун. Самата стена на скалата ми напомня за руините.
В Дара Мустафа замести образа на младоженеца Харун, става сякаш размяна на героите, или пък припокриване.
Интересно е как според траките се извършва зачеването на новия живот от богинята - майка.
Това съвпада и с анализа на Ваня, а и мои разсъждения за нощта на Мустафа и Нарин в Дара
Може да се каже, че при почти всички народи го има култът към Слънцето като върховен бог, има я и
богината- майка, макар и с различни имена.
Скрит текст:
Според немногобройните писмени сведения, същината на изповядваната в светилищата орфическа доктрина се състояла в изкачването на царя жрец на стръмния скален връх, неговата символична смърт, олицетворена от жертвоприношенията на бик, кон, козел, а понякога и хора, и най-сетне, също, символичното му раждане, даващо тласък на новия живот в природата. За да се случи последното е било необходимо владетелят да влезе в символично сношение с богинята-майка, която именно трябвало да го роди.
Хипотезата, че някъде във вътрешността на планините са съществували пещери утроби, в които се е извършвал символичният полов акт между царя жрец и богинята майка, респективно между Небето и Земята се доказва чрез откриването на такава пещера на около десет километра от Перперикон. Тя се намира непосредствено под високо скално плато, даващо идеята за мъжкото начало. Природата е направила всичко възможно да скрие от очите на нежелани посетители входа, до който се достига по почти отвесна каменна стена. Местността е напълно безводна, но точно в подножието на пещерата има няколко малки изворчета.
На самия таван на скалното образувание е изсечен съвсем тесен процеп със същата ориентация. Тъй като пещерата се намира непосредствено под повърхността на платото, през цепнатината прозира небето. Чудото настъпва всеки ден точно на обяд. Тогава, при движението си от изток на запад, слънцето минава точно над процепа и през него лъчите проектират върху пода на пещерата огромен фалос от светлина, насочен към нейната вътрешност. С допълнителни изсичания на скалата строителите са постигнали съвсем реалистичен вид на слънчевата проекция. Съобразно годишния сезон дължината на лъча е различна, поради височината на небесното светило. Първоначално е изчислено, а по-късно и заснето на филм, че светлинният фалос е най-дълъг през зимата, когато слънцето минава най-ниско на хоризонта. Именно тогава той достига дължината от 22 м и влиза в олтарната ниша, символизираща матката в утробата на богинята майка. Така тайнството е извършено. Слънчевият бог е оплодил земните недра и природата може да се възроди.
Идва и пролетта, пресъздаваща всеобщото развитие. Предполага се, че в орфическата доктрина тези ритуали са били извършвани от царя жрец, който според представата на траките е бил син на богинята майка, но после трябвало да стане неин съпруг. А по схващанията на доста съвременни историци, самият Дионис в неговите ранни тракийски персонификации е бил син на великата богиня на земята.
Хипотезата, че някъде във вътрешността на планините са съществували пещери утроби, в които се е извършвал символичният полов акт между царя жрец и богинята майка, респективно между Небето и Земята се доказва чрез откриването на такава пещера на около десет километра от Перперикон. Тя се намира непосредствено под високо скално плато, даващо идеята за мъжкото начало. Природата е направила всичко възможно да скрие от очите на нежелани посетители входа, до който се достига по почти отвесна каменна стена. Местността е напълно безводна, но точно в подножието на пещерата има няколко малки изворчета.
На самия таван на скалното образувание е изсечен съвсем тесен процеп със същата ориентация. Тъй като пещерата се намира непосредствено под повърхността на платото, през цепнатината прозира небето. Чудото настъпва всеки ден точно на обяд. Тогава, при движението си от изток на запад, слънцето минава точно над процепа и през него лъчите проектират върху пода на пещерата огромен фалос от светлина, насочен към нейната вътрешност. С допълнителни изсичания на скалата строителите са постигнали съвсем реалистичен вид на слънчевата проекция. Съобразно годишния сезон дължината на лъча е различна, поради височината на небесното светило. Първоначално е изчислено, а по-късно и заснето на филм, че светлинният фалос е най-дълъг през зимата, когато слънцето минава най-ниско на хоризонта. Именно тогава той достига дължината от 22 м и влиза в олтарната ниша, символизираща матката в утробата на богинята майка. Така тайнството е извършено. Слънчевият бог е оплодил земните недра и природата може да се възроди.
Идва и пролетта, пресъздаваща всеобщото развитие. Предполага се, че в орфическата доктрина тези ритуали са били извършвани от царя жрец, който според представата на траките е бил син на богинята майка, но после трябвало да стане неин съпруг. А по схващанията на доста съвременни историци, самият Дионис в неговите ранни тракийски персонификации е бил син на великата богиня на земята.
Ще сложа и другото в спойлер, че е много дълго.
по преговора на 11 серия. Скрит текст:
Когато предстои последната крачка на Харун към пропастта, Мустафа припада, раната му кърви.
Мустафа не може да убие, той води вътрешна борба със себе си. В душата му дяволът го кара да убие,
но ангелът не му позволява. Мустафа трябва да избира между добро и зло, между живот и смърт, ситуацията е гранична. В този момент раната / кръвта / спасява Мустафа да не стане убиец. Защото кръвта е символ
на живота. Във АБО в много сцени ни показваха кръвта. Докато в няколкото други турски филми, които съм
гледала, кръвта не се показва, скриват картината. Защо наблягам на кръвта, в следващ пост ще напиша за това.
В началото на 11 серия. Мустафа обърна колата с намерение да убие Харун, но вместо това
какво стана. Мустафа катастрофира и едва не умря.
По - нататък във филма, след психиатрията, Харун ще нападне Мустафа, защитавайки Нарин. И двамата
говорят за нея като своята жена. После Мустафа ще нарече Харун ''невежа с образование'', тъй като не
разрешава на Нарин да работи. Но нали самият Мустафа беше против Нарин да работи.
Той също е ''невежа'', но не вижда собствените си грешки, а трябваше да ги ''види'' у друг мъж, да погледне
отстрани. Всичко това нямаше как да не повлияе на Мустафа и нещо в него да не се промени.
Има още общи неща между двамата - и двамата изнасилиха Нарин, и двамата я удряха, и се отнасяха
с нея като своя собственост. Мустафа я връзваше с верига, а Харун я заключи в къщата.
Не се спирам подробно на срещите между двамата в следващите серии, при преговора пак ще ги гледаме.
Само да кажа, че и смъртта на Харун стана пред очите на Мустафа. Защо трябваше Мустафа да стане свидетел
на смъртта на Харун.
Мисля, че ако първата голяма промяна при Мустафа става във психиатрията то виждайки смъртта на Харун, Мустафа сякаш се ''освобождава'' от някои черти в характера, променя се отношението му към жените. Все едно една
част от Мустафа си отива, тази част, която се припокрива с образа на Харун.
По това време се случват
и други събития, Бахар е в конака, Дурие иска да се развежда, Нарин отстоява правата си..
Това е едната причина за смъртта на Харун, за другата ще напиша отделно...
Връщам се на 11 серия, след като Мустафа припадна, Харун се приближава, в това време Сердар звъни на Мустафа ,
вдига Харун,а Сердар се обръща към него с името Мустафа.
Да припомня, че и на Мустафа, и на Харун имената са имена на пророка Мохамед, това едва ли е случайно.
След всичко, което направи през нощта, на другия ден Мустафа няма да помни нищо, не знае и как се
е озовал в лагера при доктора.
Но явно помни, че искат да му отнемат Нарин.
Видяхме и чухме преди това как реагира в болницата, Виковете на Мустафа, сякаш изтръгват сърцето му, са от раздираща болка.
Вземат му това, без което не може да живее човек - любовта.
Когато полицаите оставят Мустафа пред конака, интересна е срещата му с Нарин на прага. Точно на
прага - границата между двата свята, външния чужд и вътрешния свой, той и казва - ''Не. Не може.''
После припада на канапето, а конакът се обръща наопаки. Това преобръщане олицетворява състоянието, в което
се намира Мустафа, вътрешна неустойчивост, гранична ситуация, също и че нещата ще се случат, не както
си ги представя той.
Дали Мустафа не знае какъв ще стане Харун, че и той ще нарани Нарин като него. Дали не иска да я предпази, затова
така реагира, после направи и невъзможното, за да осуети сватбата.
Вечерта на годежа - изключително тежка сцена, невероятна игра на Енгин / както и навсякъде, де /
Но първо да напиша за Сердар, после за годежа.
Сердар, предишната нощ отново упрекна Харун, че поставя Нарин в опасност с този годеж, какво щял да
направи Мустафа.... Но вместо да се намесва навсякъде, където трябва и където не трябва, да беше се
поучил и от Харун. В това да отстоява любовта си, да бъде по- смел в действията, и да може да признае
чувствата си.
Сердар отново се погрижи за Мустафа, превързал му раната, затворил е мината засега. След което го затвори, за да говори с Нарин.
Но какво и предлага - да избяга, за да се спаси от Мустафа. А къде може да иде Нарин, и с кой, как ще живее.
Сердар нали все обвинява и Харун, после и Инджи, че не разбират хората от този край и начина им на живот, а той
се оказва, че също не е наясно. Иначе не би казал на Нарин ей така да замине другаде и да бъде щастлива.
А тя очаква да чуе от него, че я обича и има сериозно намерение да се ожени за нея.
Само по тоя начин ще я отърве от женитбата с Харун, и от Мустафа.
Вечерта в конака се извършва годежа. Сердар седи в лагера и си спомня думите на Нарин.
'' - Никъде няма да отида, само за да бъда аз щастлива. Искам всички да са добре. Ако нямаш какво
повече да ми кажеш, да си тръгваме.''
Тогава Сердар реши да действа, тръгна с намерение да спре годежа, усмихва се в колата. Но....закъсня.
През това време са принудили Мустафа да ''пусне'' Нарин.
'' - И кой излъгахме сега. Да не би Бог. Все едно той не познава сърцето ми. Нарин е моя жена и на този, и на
онзи свят.''
Тези думи на Мустафа имат символно значение. Нарин стана жена на Мустафа на ''оня;; ,другия свят - в Дара.
След това остана негова жена и на '' този'' свят, защото имат дете. Дори и нищо повече да няма между
тях след края на филма, те вече са свързани за цял живот, това не може да се промени. Свързва ги
най- важното - кръвта.
Отвън Аслан дава Нарин на Харун, а Инджи им слага халките. Пак са разменени ролите, вместо бащата на
годеницата да я даде, това прави бащата на Мустафа. А халките ги слага майката на Сердар, който
по- късно ще е съпруг на Нарин.
Много интересна сцена е когато Сердар се появява на терасата, ние го виждаме над червената лента, с която
са свързани халките.
А Мустафа е на прозореца, вижда как режат червената лента, халките са на ръцете на Нарин и Харун.
На Мустафа ръката е вързана със синджира на Нарин, а на ръката на Харун има халка.
Да вметна още нещо. Ръката на Харун преди това беше вързана от бялата кърпа на Нарин, но за да му е удобно.
Сердар слиза от терасата, поздравява Нарин, здрависват се, при което нейната халка с лентата се озовават
в ръката на Сердар. Всичко това е видяно от Мустафа през стъклото на прозореца. Всички са се събрали отвън,
в двора на конака, само Мустафа е отделен, изолиран. Прозорецът подчертава неговата откъснатост и невъзможността да преодолее бариерата, поставена пред него.
Мустафа не може да убие, той води вътрешна борба със себе си. В душата му дяволът го кара да убие,
но ангелът не му позволява. Мустафа трябва да избира между добро и зло, между живот и смърт, ситуацията е гранична. В този момент раната / кръвта / спасява Мустафа да не стане убиец. Защото кръвта е символ
на живота. Във АБО в много сцени ни показваха кръвта. Докато в няколкото други турски филми, които съм
гледала, кръвта не се показва, скриват картината. Защо наблягам на кръвта, в следващ пост ще напиша за това.
В началото на 11 серия. Мустафа обърна колата с намерение да убие Харун, но вместо това
какво стана. Мустафа катастрофира и едва не умря.
По - нататък във филма, след психиатрията, Харун ще нападне Мустафа, защитавайки Нарин. И двамата
говорят за нея като своята жена. После Мустафа ще нарече Харун ''невежа с образование'', тъй като не
разрешава на Нарин да работи. Но нали самият Мустафа беше против Нарин да работи.
Той също е ''невежа'', но не вижда собствените си грешки, а трябваше да ги ''види'' у друг мъж, да погледне
отстрани. Всичко това нямаше как да не повлияе на Мустафа и нещо в него да не се промени.
Има още общи неща между двамата - и двамата изнасилиха Нарин, и двамата я удряха, и се отнасяха
с нея като своя собственост. Мустафа я връзваше с верига, а Харун я заключи в къщата.
Не се спирам подробно на срещите между двамата в следващите серии, при преговора пак ще ги гледаме.
Само да кажа, че и смъртта на Харун стана пред очите на Мустафа. Защо трябваше Мустафа да стане свидетел
на смъртта на Харун.
Мисля, че ако първата голяма промяна при Мустафа става във психиатрията то виждайки смъртта на Харун, Мустафа сякаш се ''освобождава'' от някои черти в характера, променя се отношението му към жените. Все едно една
част от Мустафа си отива, тази част, която се припокрива с образа на Харун.
По това време се случват
и други събития, Бахар е в конака, Дурие иска да се развежда, Нарин отстоява правата си..
Това е едната причина за смъртта на Харун, за другата ще напиша отделно...
Връщам се на 11 серия, след като Мустафа припадна, Харун се приближава, в това време Сердар звъни на Мустафа ,
вдига Харун,а Сердар се обръща към него с името Мустафа.
Да припомня, че и на Мустафа, и на Харун имената са имена на пророка Мохамед, това едва ли е случайно.
След всичко, което направи през нощта, на другия ден Мустафа няма да помни нищо, не знае и как се
е озовал в лагера при доктора.
Но явно помни, че искат да му отнемат Нарин.
Видяхме и чухме преди това как реагира в болницата, Виковете на Мустафа, сякаш изтръгват сърцето му, са от раздираща болка.
Вземат му това, без което не може да живее човек - любовта.
Когато полицаите оставят Мустафа пред конака, интересна е срещата му с Нарин на прага. Точно на
прага - границата между двата свята, външния чужд и вътрешния свой, той и казва - ''Не. Не може.''
После припада на канапето, а конакът се обръща наопаки. Това преобръщане олицетворява състоянието, в което
се намира Мустафа, вътрешна неустойчивост, гранична ситуация, също и че нещата ще се случат, не както
си ги представя той.
Дали Мустафа не знае какъв ще стане Харун, че и той ще нарани Нарин като него. Дали не иска да я предпази, затова
така реагира, после направи и невъзможното, за да осуети сватбата.
Вечерта на годежа - изключително тежка сцена, невероятна игра на Енгин / както и навсякъде, де /
Но първо да напиша за Сердар, после за годежа.
Сердар, предишната нощ отново упрекна Харун, че поставя Нарин в опасност с този годеж, какво щял да
направи Мустафа.... Но вместо да се намесва навсякъде, където трябва и където не трябва, да беше се
поучил и от Харун. В това да отстоява любовта си, да бъде по- смел в действията, и да може да признае
чувствата си.
Сердар отново се погрижи за Мустафа, превързал му раната, затворил е мината засега. След което го затвори, за да говори с Нарин.
Но какво и предлага - да избяга, за да се спаси от Мустафа. А къде може да иде Нарин, и с кой, как ще живее.
Сердар нали все обвинява и Харун, после и Инджи, че не разбират хората от този край и начина им на живот, а той
се оказва, че също не е наясно. Иначе не би казал на Нарин ей така да замине другаде и да бъде щастлива.
А тя очаква да чуе от него, че я обича и има сериозно намерение да се ожени за нея.
Само по тоя начин ще я отърве от женитбата с Харун, и от Мустафа.
Вечерта в конака се извършва годежа. Сердар седи в лагера и си спомня думите на Нарин.
'' - Никъде няма да отида, само за да бъда аз щастлива. Искам всички да са добре. Ако нямаш какво
повече да ми кажеш, да си тръгваме.''
Тогава Сердар реши да действа, тръгна с намерение да спре годежа, усмихва се в колата. Но....закъсня.
През това време са принудили Мустафа да ''пусне'' Нарин.
'' - И кой излъгахме сега. Да не би Бог. Все едно той не познава сърцето ми. Нарин е моя жена и на този, и на
онзи свят.''
Тези думи на Мустафа имат символно значение. Нарин стана жена на Мустафа на ''оня;; ,другия свят - в Дара.
След това остана негова жена и на '' този'' свят, защото имат дете. Дори и нищо повече да няма между
тях след края на филма, те вече са свързани за цял живот, това не може да се промени. Свързва ги
най- важното - кръвта.
Отвън Аслан дава Нарин на Харун, а Инджи им слага халките. Пак са разменени ролите, вместо бащата на
годеницата да я даде, това прави бащата на Мустафа. А халките ги слага майката на Сердар, който
по- късно ще е съпруг на Нарин.
Много интересна сцена е когато Сердар се появява на терасата, ние го виждаме над червената лента, с която
са свързани халките.
А Мустафа е на прозореца, вижда как режат червената лента, халките са на ръцете на Нарин и Харун.
На Мустафа ръката е вързана със синджира на Нарин, а на ръката на Харун има халка.
Да вметна още нещо. Ръката на Харун преди това беше вързана от бялата кърпа на Нарин, но за да му е удобно.
Сердар слиза от терасата, поздравява Нарин, здрависват се, при което нейната халка с лентата се озовават
в ръката на Сердар. Всичко това е видяно от Мустафа през стъклото на прозореца. Всички са се събрали отвън,
в двора на конака, само Мустафа е отделен, изолиран. Прозорецът подчертава неговата откъснатост и невъзможността да преодолее бариерата, поставена пред него.
# 36
15 май 2013, 16:48 ч.
elinor-7, такъв е живота. Но както вече се научихме да казваме, "Да минава".
.............
Иначе, Халим от Низип е много умен, любознателен и .... беден. Все пита, пита...
Долкото схванах - Халим Низипли е и сираче... тръгнал по света да си дири късмета, запален от идеята да се противопостави на окупаторите... Онези парици за орУжие ги беше скътал... досвидя му се да ги даде за нови обуща... пазеше ги за пушка... Идеалист е Низиплито... и има да пати... и да учи... много...
Ужасно съм щастлива, че започна превода на сериала!
Виж целия пост
elinor-7, такъв е живота. Но както вече се научихме да казваме, "Да минава".
.............
Иначе, Халим от Низип е много умен, любознателен и .... беден. Все пита, пита...
Долкото схванах - Халим Низипли е и сираче... тръгнал по света да си дири късмета, запален от идеята да се противопостави на окупаторите... Онези парици за орУжие ги беше скътал... досвидя му се да ги даде за нови обуща... пазеше ги за пушка... Идеалист е Низиплито... и има да пати... и да учи... много...
Ужасно съм щастлива, че започна превода на сериала!
# 37
15 май 2013, 16:53 ч.
elinor-7, такъв е живота. Но както вече се научихме да казваме, "Да минава".
.............
Иначе, Халим от Низип е много умен, любознателен и .... беден. Все пита, пита...
Благодаря, Марианка, Маричка!
А Низипли е много сладък, сега ще чакам с нетърпение следващите серии.
Виж целия пост
elinor-7, такъв е живота. Но както вече се научихме да казваме, "Да минава".
.............
Иначе, Халим от Низип е много умен, любознателен и .... беден. Все пита, пита...
Благодаря, Марианка, Маричка!
А Низипли е много сладък, сега ще чакам с нетърпение следващите серии.
# 38
15 май 2013, 17:02 ч.
Момичета, днес така и така, сме се отдали на кулинарна вакханалия, нека продължим.
Моите предложения за следобедните удоволствия са:
Подкрепете се и продължете раздумката. С пожеланието за приятен следобед и спокойна вечер, ви оставям в приятната компания на Булута, Керим и Низипли. До скоро, момичета!
П.П. Елинор, добре дошла! Липсата ти се усещаше. Дано, вече сте загърбили всички премеждия. 
Виж целия пост
Момичета, днес така и така, сме се отдали на кулинарна вакханалия, нека продължим.
Моите предложения за следобедните удоволствия са:Скрит текст:
коктейли по избор
сладости по избор
и кафе по избор
коктейли по избор
сладости по избор
и кафе по избор
Подкрепете се и продължете раздумката. С пожеланието за приятен следобед и спокойна вечер, ви оставям в приятната компания на Булута, Керим и Низипли. До скоро, момичета!
П.П. Елинор, добре дошла!
Липсата ти се усещаше. Дано, вече сте загърбили всички премеждия.
# 39
15 май 2013, 17:11 ч.
Ангела приятен ден и на теб! 
Мерси за вкусотиите, много обичам сладки неща.
Виж целия пост
Ангела
приятен ден и на теб! Мерси за вкусотиите, много обичам сладки неща.
# 40
15 май 2013, 17:13 ч.
Елинор ,добре си се завърнала
Пожелавам ви сладка раздумка и приятна вечер !
Утре с най-голямо удоволствие ще
Виж целия пост
Пожелавам ви сладка раздумка и приятна вечер !
Утре с най-голямо удоволствие ще
# 41
15 май 2013, 17:19 ч.
Вижда се дима, след като Сердар докосна раната.
Кръвта по Мустафа
Haqsko
Виж целия пост
Кръвта по Мустафа
Haqsko
# 44
15 май 2013, 17:26 ч.
Аууууууу... Елинорче, верно си се постарала с източници, наблюдения и изводи!
Чета те бавно и внимателно. Много интересни асоциации правиш. Аз за митологията и сиволиката предпочитам да не се изказвам много - едно, че на са ми силна страна, друго, че за мен АБО е най-вълнуващ в битов аспект.
Сага ще вметна само няколко реплики:
Знае го от съдебния процес. Там Нарин се изправи и каза, че Мустафа никога не е посягал към нея по друг начин, освен като брат към сестра. Това изявление беше чуто и отбелязано с изненада и усмивка от Харун, с изненада и сърдит поглед - от Сердар. Харун веднага си направи сметката да продължи да я ухажва (чисто момиче), Сердар реши, че Нарин прикрива посегателствата на Мустафа - не повярва, че той не я е насилвал в брака им.
Харун я попита - по възможно най-неподходящия начин. Романтик. И "образован невежа". Бързаше да и даде рисунката, като си направи сметката, че с получаването на дипломата, ще му бъде отрязан достъпа до Нарин - вече няма да има благовидни предлози за срещи с нея. Вземе ли си дипломата, чий ще го търси Харун с Нарин - ни уроци и преподава, ни я подготвя... Затова той избърза с предложението. Харун отлично познава нравите. Нали той разказа как го посрещали с пушка на прага на вратите в др. място, когато се опитвал да събира момичета за училище. Неведнъж беше предупреждаван и от учителката, от самата Нарин, от Мустафа, че излиза от рамките на доброто възпитание с държанието си. И все пак той си науми, че я иска и си подгони целта. Харун също не постъпи нито почтено, нито правилно с въпроса, отправен към Нарин да му стане жена. Не знам защо ти се струва, че е направил нещо по-добро от Мустафа. Той постъпи незряло, прибързано, глупаво.
Относно подаръците. Мило е да те черпят със сладолед... в рамките на общоприетото е... На дами се подаряват само цветя и бонбони - етикет на доброто възпитание. Но е и въпрос на възможности също така. Финасови.)) С даскалската заплата - толкова. )) Въпреки, че се съмнявам, че Харун би купил бижу, дори и да имаше парите. Падаряването и приемането на бижу по всикчки стандарти на всеки етикет представлява обвързване на дарения с дарителя. Приемането на бижу от човек, с който не си в роднинска връзка, може еднствено да те компроментира. Подаръците на Мустафа не компроментират Нарин - съпруг, братовчед, заможен - може и иска да си позволи да и прави такива. Освен това Мустафа не е научен, че и малките жестове могат да имат голяма тежест за спечелване сърцето на една жена. Той няма представа, че едно цвете може да е по-ценно и от най-скъпоценния камък... Кой ли да го научи? Баща му държи само на парите, майка му като че ли сама не знае, че децата се нуждаят от такива примери... Добре, че Хатун е възпитала Яшар...
Стана дълго. Спирам засега.
Виж целия пост
Чета те бавно и внимателно. Много интересни асоциации правиш. Аз за митологията и сиволиката предпочитам да не се изказвам много - едно, че на са ми силна страна, друго, че за мен АБО е най-вълнуващ в битов аспект.
Сага ще вметна само няколко реплики:
Цитат
''- Нарин никога не е била твоя! И никога няма да бъде! От това се страхуваш!''
Много чудно откъде Харун ще знае, че между Нарин и Мустафа не е консумиран брака.
Много чудно откъде Харун ще знае, че между Нарин и Мустафа не е консумиран брака.
Цитат
До тук мога да кажа, че Харун направи това, което Мустафа не направи по отношение на Нарин, а я открадва за своя жена.
Мустафа трябваше, след като е влюбен в Нарин, първо да попита нея дали иска да му бъде жена, и да се съобрази с това. Отделно е искането и от бащата и другото, както си му е реда.
Сещам се и друго, Харун след като разбра, че Нарин обича сладолед, на следващата им среща я зарадва с цяла кутия. След това не забрави какво обича Нарин, на сватбата също имаше изненада за нея.
Може да е нещо дребно, но точно тези жестове са много важни.
А Мустафа не знае какво обича Нарин, той дори не забеляза, че тя не носи бижута / той и преди и е подарявал/и пак и купи златна гривна. Купи и телефон, не за да я зарадва, а за да я контролира.
Мустафа трябваше, след като е влюбен в Нарин, първо да попита нея дали иска да му бъде жена, и да се съобрази с това. Отделно е искането и от бащата и другото, както си му е реда.
Сещам се и друго, Харун след като разбра, че Нарин обича сладолед, на следващата им среща я зарадва с цяла кутия. След това не забрави какво обича Нарин, на сватбата също имаше изненада за нея.
Може да е нещо дребно, но точно тези жестове са много важни.
А Мустафа не знае какво обича Нарин, той дори не забеляза, че тя не носи бижута / той и преди и е подарявал/и пак и купи златна гривна. Купи и телефон, не за да я зарадва, а за да я контролира.
Харун я попита - по възможно най-неподходящия начин. Романтик. И "образован невежа". Бързаше да и даде рисунката, като си направи сметката, че с получаването на дипломата, ще му бъде отрязан достъпа до Нарин - вече няма да има благовидни предлози за срещи с нея. Вземе ли си дипломата, чий ще го търси Харун с Нарин - ни уроци и преподава, ни я подготвя... Затова той избърза с предложението. Харун отлично познава нравите. Нали той разказа как го посрещали с пушка на прага на вратите в др. място, когато се опитвал да събира момичета за училище. Неведнъж беше предупреждаван и от учителката, от самата Нарин, от Мустафа, че излиза от рамките на доброто възпитание с държанието си. И все пак той си науми, че я иска и си подгони целта. Харун също не постъпи нито почтено, нито правилно с въпроса, отправен към Нарин да му стане жена. Не знам защо ти се струва, че е направил нещо по-добро от Мустафа. Той постъпи незряло, прибързано, глупаво.
Относно подаръците. Мило е да те черпят със сладолед... в рамките на общоприетото е... На дами се подаряват само цветя и бонбони - етикет на доброто възпитание. Но е и въпрос на възможности също така. Финасови.
)) С даскалската заплата - толкова. )) Въпреки, че се съмнявам, че Харун би купил бижу, дори и да имаше парите. Падаряването и приемането на бижу по всикчки стандарти на всеки етикет представлява обвързване на дарения с дарителя. Приемането на бижу от човек, с който не си в роднинска връзка, може еднствено да те компроментира. Подаръците на Мустафа не компроментират Нарин - съпруг, братовчед, заможен - може и иска да си позволи да и прави такива. Освен това Мустафа не е научен, че и малките жестове могат да имат голяма тежест за спечелване сърцето на една жена. Той няма представа, че едно цвете може да е по-ценно и от най-скъпоценния камък... Кой ли да го научи? Баща му държи само на парите, майка му като че ли сама не знае, че децата се нуждаят от такива примери... Добре, че Хатун е възпитала Яшар... Стана дълго. Спирам засега.