СЕДМИ КЛАС - 15 тема - Розмарина пригответе, седмокласник на НВО изпратете

Дидактическа задача: Прочетете текста и го
преразкажете подробно от името на артилериста.
АКУЛАТА
Лев Толстой
Нашият кораб стоеше на котва край африканския бряг.
Денят беше прекрасен, от морето духаше прохладен вятър, но
привечер времето се промени: стана задушно и сякаш от запалена
пещ към нас се носеше горещият вятър от Сахарската пустиня.
Пред залез слънце капитанът излезе на палубата и извика:
— Къпете се!
За една минута матросите наскачаха във водата, спуснаха в
нея едно корабно платно, привързаха го и в платното направиха
къпалня.
На кораба с нас имаше две момчета. Момчетата първи
скочиха във водата, но в платното им беше тясно и те намислиха
да плуват в надпревара сред открито море.
Двете момчета като гущери се протягаха във водата и с
всички сили заплуваха към мястото, където беше бъчвичката над
котвата.
Едното от момчетата отначало изпревари своя другар, но
сетне почна да изостава. Бащата на момчето, стар артилерист,
стоеше на палубата и се наслаждаваше на синчето си. Когато
синът почна да изостава, бащата го окуражи:
— Не се предавай! Понапъни се!
Изведнъж някой извика от палубата: „Акула!“ и всички
видяхме във водата гърба на морското чудовище.
Акулата плуваше право към момчетата.
— Назад! Назад! Върнете се! Акула! — закрещя
артилеристът.
Но децата не го чуваха, продължаваха да плуват, смееха се
и викаха още по-весело и по-силно от преди.
Артилеристът, бледен като платно, гледаше, без да
помръдне.
Матросите спуснаха лодка, хвърлиха се в нея и като
огъваха веслата, се понесоха с всички сили към момчетата, но бяха
още далеч от тях, докато акулата беше наближила на двадесет
крачки.
Момчетата отначало не чуваха какво им викат и не виждаха
акулата, но едното от тях се огледа и ние чухме пронизващ писък,
а децата заплуваха в различни посоки.
Този писък сякаш събуди артилериста. Той се откъсна от
мястото си и се втурна към оръдието. Обърна дулото, прилегна
към оръдието, прицели се и хвана фитила.
Всички, които бяхме на кораба, примряхме от страх и
чакахме какво ще стане.
Чу се гръм и видяхме, че артилеристът падна до оръдието,
като закри лицето си с ръце. Какво стана с акулата и момчетата, не
видяхме, защото за минута димът забули очите ни.
Но когато димът се разнесе над водата, от всички страни се
чу отначало тих ропот, постепенно този ропот се усили и най-
сетне се разнесе силен радостен вик.
Старият артилерист откри лицето си, стана и погледна към
морето.
Върху вълните се люлееше жълтият корем на мъртвата
акула.
За няколко минути лодката доплава до момчетата и гидокара на кораба.