
Хубаво е да се опитваш да я оставяш да прави нещата сама. И като не успее с повечето което е номрално да и покажеш че заедно можете. ЗА да се научи че трябва да и се помага. Но първо я оставяй за да види какво става когато опитва. Тя ще се проваля и ще опитва пак. И така ще научава повече и повече всеки ден.


На съседната маса поканих бабите и дядовците, за да помагат и с малката
. Почерпихме се за здравето на порастналото ми момче и така... Май догодина вече и сам ще си празнува празника успешно навън, а после една семейна вечеря вкъщи ще е достатъчна 
Иначе преди това като й давах нейните манджи извръщаше глава, бягане, тръшкане... и я оставих просто да си седи на масата и да си дъвчи и рони хляб. После видях, че ме наблюдава и като се приближих към Вики, тя започна да ми насочва ръката с вилицата и да ме храни. И след няколко хапки вече усърдно насочваше към нейната зяпаща устичка. Отдавна не я бях виждала да се храни така, бях й забравила лакомите физиономийки. И така ми изпапа яденето - с вилица, и то от която съм яла... но не смеех нито да сменям с чиста лъжица, нито да дишам. После хапна мъничко баница и грозде.
Тежи 10,8кг. но не даде да го измерим на ръст, всички мои опити вкъщи да го измеря също удрят на камък. Страшно е бърз и не стои на едно място 
Не знам от къде му дойде това, по лицето не сме го удряли. Другите родители много ме изненадаха. Аз се извиних разбира се, те измъкнаха тяхното, аз моето дете и след малко явно му бяха обяснили, че така не се прави и то дойде да даде шишарката. 
Явно са във възраст в която е така.
Препоръчани теми