Никне свежата тревичка, ЮНЧЕ духва първата свещичка!

Все по-малко пишем,сигурно ще влачим темичката до следващата свежа тревичка :p

Хахах, няма, идвам на помощ, да я изпишем по-бързо, че вярно ще дойде новата свежа тревичка. Отдавна не съм се вясвала, сега ще върна лентата малко назад да ви попрочета

Мерлински,бързо възстановяване на баткото и дано само с това се размине 
 Мен два дни ме беше хванал някакъв вирус с втрисане и температура и болки в гърлото.Днес уж вече съм добре.
  Голям студ е при нас.Малката не съм я извеждала навън от няколко дни.То и на мен не ми се излиза никъде - на прибежки от нас до колата и от колата на работа и така...
  Мика,на нас режимът ни е почти същия.Когато съм в къщи,спим сутрин до 9-10,после  заспива чак към 14 часа и вечер - след 11. Тази вечер заспа чак 12,30. Отивам да лягам,докато не се е събудила пак 

Здравейте!

При нас започна да се размръзява от днес, едно слънце и топло

Не съм писала отдавна, защото се случи една поредица от нещастия и лоши неща в личен план, при мен, с ММ, с нашите, бебо. Но много силно се надявам и моля всичко да е зад гърба ни и Господ да е нас!
Мерлински, как е баткото сега?

Здравейте, и аз по-рядко пиша, защото когато детенце е вкъщи, не мога да се добера до компютъра без нейната намеса. А като защрака върху клавиатурата, успява да направи всевъзможни неща - обръща екрана настрани или наобратно, смалява екрана, влиза в някакви програмни файлове, скрива ленти... после по половин час не мога да оправя нещата. 
Сега е на ясла, след двуседмична почивка заради грип. Вече тръгва от къщи без да плаче, казва ми "тао, тао"и ми маха, и там влизала смело. Може би пак малко протестира тези дни заради яслата, защото не иска да яде сама - само зяпа и чака аз да я храня, а тези две седмици вкъщи с гордост си се хранеше все по-добре сама. С гърнето има променлив успех - единия ден 4 "добива" от 5 сядания. Друг ден само се лигави и сяда и веднага става, мести гърнето и пак... само си играе.
Започва да има желание да имитира звуци и да говори. Няма много нови думи, използва си пак "бебе" - за играчката бебе, за снимки с бебета и за всички каки и батковци. Казва "няуу" за коте, бау-бау, муу. Често казва "ето го" и "ето ги" и после "иш" (сигурно виж?) и така, такааа.
Аз сега правя протеинова диета за втори път (което не е много препоръчително). Не че много имам нужда, но нещо ми дойде музата и сега само мисля за разни диетични катми, кексчета и месца. Иначе си работя по половин ден и едва се справям с дом и работа, явно съм голяма мотла. Възхищавам се на хора, които се организират добре и успяват да работят по цял ден или да гледат дете по цял ден и да вършат всичко вкъщи.
Kristianni, дано всичко да е вече минало и да сте добре.

Здравейте и от мен!
При нас нещата се успокояват и нормализират. Баткото остави патериците, ходи си, но си куца... нямам търпение да идем на преглед на втория месец след операцията, за да каже док как са нещата  Извинителната бележка за уч-ще е до 1 март. И според мен тогава ще ходи спокойно, разбира се, ще се пази, поне до прегледа смятам да го карам и взимам с колата и така... Пак, казвам, слава на Бога, разминахме се с по-леката операция, която се изразява само в заигляне на ставата с един винт, разрезът е около 2 см. само.
Крис, надявам се, че и проблемите около вас саминало вече! 
Бианка, ние също казваме повечко думички  . Даже имаме изречение: "Мама, иш!" когато ми показва нещо. Но не сме от бърборковците, това е. Иначе е много смешна като пее песнички. Примерно, в "мила моя мамо" се чуват нищо незначещи думички и звукове, тук-таме "мааа-мо" и "коол-ко"  Още няма ваксини и така и не сме сложили последната 

Merlinski, радвам се за вас   
 Крис,дано и при вас нещата са се оправили вече 
 С гърнето - никакъв напредък и никакъв интерес.Сяда с дрехите,но когато я съблека,не иска.Вече започна да ми противоречи и,ако нещо не иска да направи ,ми казва "нама". Голям инат е,няма страх от никого и от нищо и като си навие нещо,докато не стани на нейната,не мирясва.Никакви увещания и отвличане на вниманието не действат.
 И ние не сме направили още последната ваксина.Ще изчакам още седмица-две и ще се обадя на педиатърката да я слагаме вече.
 Това е за сега от нас.Лек и слънчев ден 

Здравейте и от нас,
ние сме добре. Надявам се и вие да сте. Кристиани, Мерлински дано само хубави неща вече.
Ние имаме голям напредък с говоренето от две седмици. Опитва да повтаря какво ли не, но разбира се не са точно цели думички. Казва Тоота- торта, татор -трактор, долу, горе, нама-няма, боб, елда, таа -това...такива неща. Каквото чуе опитва С гърнето сме - сяда, почти винаги пишка, в повечето случаи казва за пиш -казва ПУФ, но за ако се е заинатила и имаме пропуски там. Като цяло се буди със сух нощен памперс-случва ни се да сядаме на гърне и нощем ако си каже, а през деня хабиме оп 1-2 памперса. Храни се сама основно но голямо мазало прави, иска да сяда на масата с нас, иска нашата храна а не от кухнята, не сяда на столчето за хранене Със спането още имаме проблеми -буди се почти всяка нощ, спи до мен, заспива само с кърмене...
Бианка, за работата, домакинстването, децата - аз ще ти кажа как става и как се оправят жените – говоря за нормалните. Аз поне се смятам за такава  Ами НЕ СЕ оправят...Няма как. Не може да работиш, да ти е чисто и подредено, сготвено,оправено и да имаш време за децата...Ако някой каже че може значи лъже.. ПРосто денонощието не стига. особенно ако няма кой да ти помага много. Ето аз с двете деца, мъжа ми най-много на голямата книжка да прочете вечер, майка ми ни готви 3-4 пъти в седмицата, всичкото друго мен ме чака - 6-7 перални на седмица, чистенето, гладенето, малката, къпането на децата и ходя на работа...Спя от 24 до 6 ч макс, нямам минутка за себе си. Ама оцелявам. Колкото толкова. Не си давам зор...
Хайде хубав ден че много дълго стана 

Здравейте момичета

Ей сега гледах едно филмче "UP" - много беше хубаво, напоследък само анимации гледам.
Та от там, най-мило ми стана това геройче, даже се оказа и момиченце

Чак си и поплаках като го видях, защото това всъщност, което се случи с беб е, че си изби предния ляв централен резец. Играхме заедно когато се удари в масата и зъбът изхвръкна с корена. Не разбрах в началото, но като видях кръвта да шурти на фонтан .... Беше много тежък момент. Все още не мога да го преживея, никакви успокоения и самонавивания не помагат.
Мерлински, радвам се, че баткото се оправя, сигурно му е тежко, че не ходи на училище толкова време.
Бианка и аз мисля, че нормалните майки не смогват, но пък защо трябва всичко да е под конец, това е илюзорно с малки деца и без много голяма помощ от други хора. По-важното е да сте щастливи и спокойни

Добро утро,

Кристиани, наистина е ужасно това което се е случило на малката. Аз щях да се чуствам по същия начин като теб...Дано малката да е добре вече. После ще и порасне хубаво зъбче, тя сигурно вече е забравила.  Със сигурност нямаш вина, на всеки може да се случи.
Дано да няма болни. Ние се крепиме за сега. Галямата нещо подсмърча но се надявам бързо да мине.
Вая вече ходи сама без да дава ръчичка на никой. ЛОшото е че разбира се още се спъва доста и има няколко синини Каката пък някакви проблеми в училище - ужасно са агресивни децата - постоянно я убиждат с какви ли не термини, убиждат мен, като нейна майка! без дори да ме познават и тя го изживява тежко. Освен това на няколко пъти се стига до "бой" - удрят я, и след втория път като я ударят или изритат тя отвръща. Госпожите са пас. Вече 1 път мъжа ми си говори с един татко...Не ми се мисли накъде вървят нещата с днешните деца...
Та по този повод - спокойни ли са ви децата? Как ги възпитавате за да са спокойни и в същото време да се защитават сами и да отстояват правата си?
Хуав ден

Нито една от постнатите картинки не успявам да видя, сигурно проблемът е при мен  
Крис, каквото и да ти казваме, едва ли особено ще ти помогнем, но ще ти споделя една "тайна" - моите резци, предни два горни са счупени жестоко. И то не млечните, а постоянните. И то не сега, а в трети клас /май за четвърти, лятната ваканция/. Наложи се до шести клас да ходя така, защото изчакваха да завърши напълно растежа им или нещо подобно. После решиха, че няма да ги умъртвяват /бяха си живи зъби/ и ги доизградиха с пломби. Трябваше цял живот да чопля семки на страничните резци и така и никога не съм си позволила да гризам цяла ябълка, за да си пазя пломбите   Ама оцелях. И до днес съм с такива, подменяла съм ги два пъти от тогава, единият пак е за корекция. Та не го приемай толкова навътре, след някоя и друга година на всички деца ще им ощърбеят устичките, после ще наредят постояни зъбки и така... Да са живи и здрави само!  
Ние със сина ми сме наваксали материала в училище, имам подозрения, че даже е учил повече, отколкото ако е ходил на училище - вися му над главата и няма кръшкане и разсейване   Е, на мен ми е трудно и с него, и с малката, а и домакинска работа си имам, но се оправям криво-ляво  
Поквай малката мога да ви се оплача, че заради седмицата, в която бяхме с Ники в Горна баня, сега не иска да си спи в леглото. Свикнала е да усеща баба си до себе си и... заспива при нас, местя я, спи два часа и щом усети, че е сама, изправя се на решетката, вика "ма-мо" и реве. Опитвах да я успокоявам, да й говоря, да стоя при нея, за да легне, но не - сочи с пръст "там" и не ме чува изобщо. Спи на спалнята между нас, катери ни се по главите, върти се, абсурд е да я завием... Таткото май ще се изнася в друга стая, сутрин е като пребит   Отделно на това пие AM вечер към 22 ч., после като дойде да легне между нас и сутин към 7. Общо 3 пъти, дозата е 90 гр, само, но като общо количество нощно хранене пак е доста  
Айде, стига съм мрънкала, честит ви 14-ти февруари - бъдете пияни от любов целогодишно!  

Честит празник, който и да празнувате, дано сте много обичани и много да обичате.


Малкия сега наистина е добре, венеца е затворен все едно нищо не е било.
Но вие най-добре ме разбирате като майки, знаем, че различните деца страдат от това. И дори да е до 6 години, когато на всички ще започнат да има падат пак е ....
Това, което смятам да направя обаче освен, че от 4 год. ще трябва да носи шини и местопазители е да науча малкото си момченце да обича тази различност и да не се притеснява чак толкова от другите заради нея. Дано успея! Само времето ще покаже.

Мерлински, ти най-добре ме разбираш, защото си го преживяла. Наистина е най-важното да са живи и здрави, и го казвам не като клише. За мен лично това си беше обратна връзка, заради култа ми към красотата. И се чувствам виновна, защото не успях да го предотвратя, а можех, знам го. Всеки ден си мисля, как само ако не бях го гъделичкала или не бяхме толкова близо до тази ужасна маса. Но не мога да върна нищо назад, само се терзая всеки ден.
Колкото до това, че Еми не иска да спи самичка и Давид е така, но той винаги е спял с мен. Не мога да си представя, че ще отиде в собствено легло, но и това ще стане сигурно:)
Наде, не може да няма начин да спрете това с децата? 

Ох, Крис, разбирам те разбира се... и се чувствам като теб по отношеие на баткото.  Аз точно като теб се обвинявам, че не взех мерки по-рано с куцането му, че не го заведох на прегледи в София навреме, че някак не обърнах достатъчно сериозно внимание на неговото падане и се стигна до оперативна намеса с винт, даже тепърва ще се види как зараства и пр. Обвинявам се, че бях прекалено вторачена в малката, че организирах бебешко коледно парти, вместо да го заведа при специалист по-навреме... и не мога да спра да мисля, ако се бяхме забавили още.......  Та исках да ти кажа, че самообвиненията и самобичуването не помагат с нищо на ситуацията. Просто трябва да се опитаме да простим сами на себе си и да гледаме напред. Това са трудности и неприятности, които се случват и ако сме наистина честни, не са чак толкова страшни! Прегръщам ви и двамата! Като нищо след време децата ще искат да имат местопазители като неговите 
nj, моята кокона също не дава ръка. Иска да ходи сама, понякога тича, спира, пипа всичко по пътя, но най-лошото е, че не я интересуват колите, колкото и да й обяснявам. Сега ходихме до една книжарница, хем да се разходим тримата, хем да им купя по нещо дребно, защото те са моята вечна любов. Та тя си има магнитна дъска за писане, а на него - тефтер и химикал с гумичка  За вечеря съм поръчала една торта-сърце, която ще е сладката изненада за семейството 
КОлкото до агресията - баткото е мнооого добродушен и жалостив. По някога даже искам да е по-нахален, като гледам другите младежи какви са, но той не се впечатлява особено. Пример, прередил го някой на опашката, аз се ядосвам, а той казва - "е какво, да не би да свършат сандвичите? той може би бърза..." За мен въпросът е принципен, а той философски решава, че това са дреболии и не се трогва. Малката също ми се струва, че е спокойно дете. Но за нея още ми е рано да кажа със сигурност, защото има и някои случаи, в които пали фитилите... не знам.

Merlinski, благодаря за подкрепата  И аз те разбирам и си права, самобичуването не помага, но пък е напълно нормално.
Мен малко неща ме разтройват, нито това, че катастрофирахме лошо с  ММ 5 дена преди това да се случи, нито дори това, че се бяхме разделили за около месец и половина и не бяхме заедно на един празник. Но това наистина успя да ме извади от строя.
Дано при вас всичко да е много благополучно, ти пак си направила всичко по силите си, за да помогнеш на момчето си, не се съмнявай в това! Наистина и при нас не са толкова страшни нещата! Аз съм благодарна сега и на най-малкото и ме радва всичко добро.

Kristianni, ужасно е това, което ви се е случило, добре, че всичко е минало. А за шините не се притеснявай, не вярвам някое друго дете да започне да му се подиграва точно заради това. Моят син носи очила от детската градина и не сме имали проблеми.

Merlinski, радвам се, че нещата при вас се нареждат, стискам палци оттук нататък всичко да е наред.

nj, какви са тези неща с вашата кака, няма ли учители при децата, които да следят за  агресивни прояви? Все пак са първокласници... Моят съвет е да говориш с учителката и дори с директора, за да се вземат мерки. Моят син е на предучилищна в училище и не сме имали подобни случки. За него не мога да кажа, че е спокойно дете, все за нещо мрънка и се тръшка, но не е агресивен, никога не са го влечели буйните игри с удряния, посбутвания и т.н. По принцип искам да го науча  да страни от агресорите и да не се поддава на провокации. Още е малък, за да възприеме напълно подобен начин на мислене и поведение и го уча за всичко да казва на госпожата.