Случи ми се нещо странно IX

Аз съм да, много благодаря    

Преди години, когато съм била малка, приятелка на майка ми, която не била виждала от много време й звъннала по телефона. Връзката била лоша, но майка ми разпознала гласа й и се уговорили на следващият ден да се видят в 2 часа следобед. На следващият ден отишла да я види, звъннала на врата, но никой не отворил, решила да звънне на съседите, отворил съседа, който казал, че жената била починала преди 2 години.
Майка ми не вярва, че е нещо свръхестествено и твърди, че въпросната приятелка й казвала преди, че съседа веднъж излъгал братовчедка й, че била починала. Питах майка ми, тогава сетила ли се е, че може и тя да е била излъгана и тя каза, че в онзи момент изобщо не била помислила за това.
Та така, в крайна сметка приятелката й не я потърсила повече. Дали наистина е била починала или е починала малко след тази случка и за това не я е потърсила повече, не се знае...

Преди време съпругът на моята приятелка си отиваше от рак. Преди да умре, много си говореха, за живота след смъртта. Той й обеща, че ще даде знак, че душата му, ще остане, че ще е до нея.

Когато почина, тя търсеше знаци навсякъде.....в пяната на кафето (това не е ли сърце??), в движението на стайните цветя (от течението). Намираше камъчета с неговата буквичка. Много мъчна история. Беше ни много мъчно за нея.

 Прибира се от работа с още 2 колежки (те са живи свидетели). Правят си кафенце, и изведнъж голяма саксия с цвете в кухнята се пука. Пръстта се разпилява и метална кутийка от пури (каквито той е обичал), се озовава сред пръстта от саксията. В нея има бележка, оставена от съпруга й. На която е пишело: Обещах да ти дам знак, за това слагам тази бележка, ако има живот след смъртта, ще я разбия на парчета тази саксия, за да го намериш. Обичам те. тук съм.

Сега, аз много искам да вярвам, но пък и 3 жени да лъжат. Наистина се е напукала със странен звук и сякаш се е пръснала. Не знам. Факт е, че от тогава тя се усмихва повече. И дори да е нещо си, тя е добре.

Като говорите за сънната парализа, ето един линк към един много интересен документален филм.
http://www.youtube.com/watch?v=QmbpOucNVn4

Отностно моите случки -

когато бях на някъде 4г. си спомням, че с едно приятелче решихме да погледахме през външното прозорче на едно от помещенията на мазето в блока. След известно време очите ни привикнаха с тъмнината и започнахме да оглеждаме стаята. Беше ни много интересно, понеже никога не ни пускаха да слизаме долу. Та аз тъкмо се бях загледал във врата на стаята, която води към коридора на мазето и която беше затворена. В този момент видях как една черна безформена сянка мина през тази врата и придвижвайки се на половината разстояние от пода до тавана на вазето започна бързо да идва към нас по самата стена. Другото дете също го видя и двамата крещейки от страх избягахме. Но ви гарантирам, че това не беше някаква детска измишльотина, а съвсем реално преживяване.

Друго интересно нещо е поведението на котката ми, която доста често гонеше и се опитваше с лапите си да улови нещо невидимо по стената на апартамента ни.

Преди много години един от нашите съседи беше починал наскоро, когато жена му помоли майка ми да полива цветята у тях, докато тя е при родителите си с малкото си дете. След първото поливане майка се прибра доста шокирана (беше през деня). Разказа как, докато поливала, нещо размърдало кърпите в кухнята без да има отворен прозорец и чула как някой й казал нещо. Но понеже била много изплашена избягала веднага без да се заслуша.

На мен ми се е случвало два пъти да се събуждам от усещането, че има нечие присъствие в стаята и точно когато отварям очи виждам един черен силует на рамката на отворената врата, който в същия момент се скрива. В същото време се събаря на пода някаква вещ някъде в дома.

От дядо ми знам и две истории за самодивите. Едната е доста отдавна. В селцето, където живеела една моя прабаба, имало чешма. За нея тази баба разказвала, че там идвали вечер самодиви и пеели. Та тази жена се парализирала веднъж. Разказала че, това е станало, защото по невнимание стъпила на самодивското хоро до чешмата. Тя помолила внуците си да изплетат определен брой кърпи и да ги поставят до чучура. След като го направили, бабата оздравяла. Другата история е от сега. Един приятел на дядо ми му разказал как пътувал през нощта заедно с брат си до едно затънтено съседно селце в Балкана. На един от завоите имало висок мост над местната река. Когато го осветили рязко с фаровете, видяли как на перилата на моста стояла фигура, облечена в бяло, която след като била осветена, само ги погледнала бързо и скочила от моста. Излишно е да пиша, че не е било човек-самоубиец...

Аз не съм чувала за космити. И ако не са от земята, най-вероятно не са хора.... или?! И какво биха търсили тук? Не отричам възможността тук да има и други интелигентни същества освен нас. Стана ми интересно за самодивите, защото честно казано си мисля, че са пълна глупост, но има хора, които твърдят с такава увереност, че са ги видели, а и имат подобни случки, което ме кара да мисля, че все нещо са видели. И се чудя какво би могло да бъде. С една приятелка си говорихме наскоро, на нея й се налага в момента да разучава библията, и много силно впечатление й е направил факта, че навсякъде се повтаря "пази тялото си, то е божия храм". И понеже си говорим, че евентуално библията е резултат на някакво извънземно нашествие преди много, много години (има интересна поредица по нешънъл или хистъри чанъл), тя си мисли, че тези извънземни могат да се върнат в един момент и да си поискат телата. Аз пък си мисля, че те са ни използвали за роби (затова и им трябват телата ни). В един от епизодите се разказваше за изчезнало много злато някъде по южна Америка, но съм забравила подробности.