Случи ми се нещо странно IX

Четох,четох и направо тръпки ме побиха.Как ще спа тази нощ незнам....ще чакам мъжа ми да се прибере 
Да ви разкажа какво ми се случи за първи път и дано последен през живота ми!Миналият месец бяхме на почивка с мъжа ми.Бяхме в мезонет,където по дървени стълби се качваш горе,за да си легнеш.Легнахме първата нощ и на сутринта се събуждам от стъпки.Чувам как някой се качва супер бавно по стълбите,които скърцат внимателно.Усеща се една стъпка и спиране.Едно такова като оглеждане и присуркване и отново изкачване на стълба със скърцане.Усещах как все по-нагоре се качва.Чудех се какво става...дали не е дошъл някой да ни трепе,дали собственика нещо.....знам ли филми много в главата ми.Но колкото повече се изкачваше,толкова повече и пулса ми се покачваше,имах усещането,че сърцето ми се е качило в главата и ще се пръсне.Никога не съм изпитвала толкова силен страх.Когато вече усещах,че почти се е качил....събудих мъжа ми като тихо му казвам,че има някой в стаята.При което той сънен казва,че сигурно вода капе на покрива,ама така по-силно го казва и това изкачване приключи.Накарах го да стане и да се разходи из апартамента.Нямаше никой,вратата си беше заключена и това беше.Убедена съм,че това си бяха стъпки,не е вода.Наревах се едно хубаво да се успокоя.На втората вечер нищо не се случи и се прибрахме.Незнам какво беше,но като пробвах след това стълбите,не скърцаха 
Когато разказвах на майка ми,тя ми каза,че от известно време чувала някакво тропане върху секцията,тя е над главата и точно(над спалнята).Но не обръщала внимание.Но няколко дни след като и разказах усетила,че освен тропането,което било като чукане и тропане...нещо паднало от секцията.Уплашила се много и решила,че може да е мишка нещо.Станала,светнала лампата и нищо не било съборено,всичко било както си е.А толкова ясно се чуло,че нещо пада,защото е на педя от главата и все пак.Направооооо незнам какво става,ама преди това никой не е имал никакви такива случки.Ей сега пак ще пръскам навсякъде със светена вода,че ме хвана отново страха!

Смята се, че в определено положение на луната изпускането на предмети и разливането на течности дава ценна информация, а в други положения - тълкува се като случайност.
 Само предавам прочетено, не съм специалист. 

Четох, че шугуните в Япония в замъците си предварително при строежа монтирали метани пластини под дървените подове за да чуят и най-тихите стъпки. Бдят си хората за сигурността

Наричат ги "пеещи подове" и са атракция за туристите. Имало такъв с гласове на славей при най-малко движение.

Всеки притихва в ужас от подобни стъпки. Опитвала съм се да се успокоявам с това, че при промяна на температурата има различно свиване и разширяване на разните материали и затова се оформя звук ...., но е само опит за обяснение
Една искрена молитва винаги помага да се хармонизираш... поне така споделят.

Да разкажа и аз нещо, с надеждата, че някой щеми го обясни. Разхождахме една зимна вечер по брега на морето с малкия и татко му и спряхме до самия бряг малчо да си порови в пясъка. Беше идеално тъмно. Говорим си ние и поедно време мъжа ми вика виж виж. Гледаме дребния като пипне пясъка и той светва . Ама силно светеше в синьо-зелена светлина. Клекнахме и ние взехме да ровим. Като дръпнах една черта по пясъка тя светна. Сякаш, някой е заровил неонова лампа. После вдигнах шепа пясък и тя светеше за няколко секунди и угасна. Фосфорна светлина, ама много силна и посред зима. В този момент ми хрумна, че това може да е токсичен разлив някакъв и се махнахме. После четох, че в Бразилия-Лятото имало светещо море, заради водорасли. Обаче нашето си беше само пясък.

За дървената стълба- дървояд или дървото се разсъхва и мърда все пак. Имам доста дървени неща в нас и при всяко поскърцване да съм умряла до сега. В едната врата си имаме и дървоядче, което си скърца понякога нощем.

За пясъка, фосфор е и е нормално край морето да има такъв, ако е изхвърлена на брега мъртва риба и други организми.
Чували ли сте, че нощем ако минеш край гробището от някои гробове може да се види такава синьо-зелена светлина. Именно фосфор от разлагащите се трупове. Аз съм чувала, но никога не ми е стискало да ида там нощем. Гробището е до нас близо, но нямам пряк изглед натам. Но и нощем зимата край морето не ходя също.

За русалката,видяхте ли,ч е хората се извиниха публично, че е дело на актьори.

ето тук прочетох за подобно явление   http://answers.yahoo.com/question/index?qid=20100722051825AAtSsQ3  и имаше препратка към тази статия    http://usatoday30.usatoday.com/tech/columnist/aprilholladay/2005-11-21-glowing-sea-algae_x.htm

накратко - получавало се заради микроскопични организми Lingulodinium polyedrum, които светели в тъмното.

Спомням си преди година , като си легнах  някъде 11 - 12 ч. чух почукване на прозореца * на 2-рия етаж съм * . Помислих, че е котката ми, защото тя има медальонче на врата и често се удря някъде, но се усетих, че спеше във краката ми . Веднага отидох до прозореца, отворих щорите и видях кукумявка обърна си главата и като ме видя дим да я няма . На пръв поглед нещо съвсем обикновено, но беше много страшно. Има доста кукумявки около къщата ни,
 често като ме видят  ме следят, ако клекна и те клякат, като стана и те стават !    Вчера пак чух почукване,
но кукумявка нямаше 

Знам отдавна за пламъчетата над пресните гробове. Знаехме и с приятелки решихме да ходим една вечер на гробища специално да видим пламъчетата над пресни гробове. Нищо не видяхме, ни пресни, ни стари гробове. Още на 10-тата крачка гробищният пазач се развика и даже стреля по няс, най-вероятно с въздушна пушка, но адреналина беше на макс. Изнесохме се бързо бързо и на магия, през доста високите огради.
Но веднъж, пътувайки с влак покрай някакво гробище, не се сещам в къде точно, но май около Пловдив, може и да се лъжа, отдавна беше, видях тъй мечтаното пламъче. Синкаво беше.

Смелчаги. Гробищата са на съседната улица до нас,ама не сме си и помисляли да ходим там. Даже се чудя как има хора да живеят на нея улица. Къщите са точно срещу гробовете. реално погледнато няма нищо страшно, но знае ли човек.

Не се ли извиниха за другия филм, не за този, който пуснах? 

Усещаш енергията на мъртвите. На мен примерно на гробища винаги ми става така покрай определени гробове (не ги познавам хората) - явно са били толкова зли в живота, че си остават и след смъртта.  Има и такива, които явно още не са си отишли напълно и покрай гробовете им е едно такова студено (обикновено са починали по неестествен начин). Пробвай да идеш директно и бързо до.. където трябва и не се застоявай много.
Това с фосфора е интересно...

Винаги, абсолютно винаги отивам директно накъдето съм тръгнала без да се спирам на чужди места.. Вчера стана същата работа и още ми е терсене и не ми е минало.. а нямаше как да не отида на Задушница Това за енергията и студа звучи интересно, имайки в предвид, че обсъждахме колко хладно беше като за почти обедно време   Да не споменавам факта, и че кибритените клечки с които се опитвах да запаля свещите още с драскането им изгаряха абсолютно целите от първия пламък, и така 4 клечки една след друга, точно колкото починали роднини имахме в тези два гроба на които отидохме (един до друг са). Също другото, което ми направи впечатление беше, че веднага щом сложихме храната върху гроба, в който е погребан само един човек, на нея кацна ЕДНА муха (а нали казват, че ако каца муха вероятно е душата на починал), на другия гроб нито една!? Предполагам останалите неща за разливането и разсипването на храна не са чак толкова странни, но разбира се и това се случи.. Нямам обяснение за никое от тези неща, но все пак наистина ще е странно ако са съвпадения.

Много странни неща ми се случиха след загубата на баща ми 
Някои от тях- в последните му мигове беше много спокойно и слънчево августовско време,птичка не се чуваше,в мига в който си отиде огромно ято гарги излетя с грачене от липата пред дома ни...Гаргите нали били предвестници на най-лошото...После загърмя,заваля пороен дъжд...
Веднъж като се преобличах,гледам как върху гърба на черната ми блуза се образувало сърце,изпотила съм се,после изсъхнало и се получило сърце,снимах го...
На изнасяне на 40 дена не успяхме изобщо да раздадем житото,още с поставянето му там от къде дойде цял рояк пчели или оси и за броени минути житото почерня от тях,захарта изчезна...
Много дълго след това просто си се разхождам,мисля си за него,поглеждам надолу и виждам камъче във формата на сърце/имам доста събрани такива/,или локва,петно пак в тази форма 
Знам,че е до мен и ме предпазва от неприятности и ме насочва към правилни решения 

 Малко ми дойде в повече това с мухите, обикновено всички неща си имат напълно реално обяснение, но хората които вярват в такива неща ги обръщат веднага в мистична форма. Няма лошо, това е вид успокоение. Много ми се ще да видя доказателство за нещо такова, но все още не ми се е случило. Даже понякога се разочаровам като намеря напълно нормалното обяснение. Прави ми впечатление, че хора които вярват и ходят по разни гледачки вярват безпрекословно и обръщат в мистично и най-малкия шум, най-малкото проскърцване. Не искам да засегна някой, просто казах какво мисля.

Не ходя по врачки и гледачки и не вярвам в предсказанията  на нароилите се напоследък ясновидци,магове и т.н.
Но е факт,че като ученичка в 10 клас съвсем случайно една съседка на моя приятелка ни гледа на кафе,позна неща случили се в близките месеци/никой не знаеше за тях,не бях ги споделяла/,а за бъдещето до сега всичко ми е познала,просто се сбъдва,хубаво,лошо,досега всичко се е случило...

Преди минутки -пускам компа,влизам в една от темите за готварство,гледам и готварско предаване по тв, в същото време в което споменават в ястието да се сложи къдраво зеле,поглеждам към екрана на компа и там тема за къдравото зеле...без да съм търсила инфо за него....Не знам дали е странност или е някакъв знак да ползвам това зеле,з-то наистина имам липса на йод...