Случи ми се нещо странно IX

явно целенасочено поддържаш някаква  загадъчност с подобни лаконични реплики, рефериращи към енигматични недоизказани истории, но след 20-тия път някак ...
 
Що не разкажеш 'миналия си живот'? Много пъти са те подтиквали момичетата тук. Мене лично би ми било интересно.  


и за да не е оффтопик:
Моята история се случи преди около година и половина. Имах чести сънни парализи. Няма да ги разказвам всичките, тук много момичета са ги преживявали, макар и под различни форми.
  Специфичното при мен е, че се случваха само когато се налагаше да спя сама.  Тогава приятелят ми преспиваше при мен през ден, че още бяхме млада двойка  

Има и кратко предисловие - в апартамента (който съм наела сама от около 4 години) често се случва да скърца паркетът - забелязала съм го, откакто съм там. Звукът, който се чува, е като от спорадични стъпки.

Та легнах си една нощ сама, сънувам си смразяващия сън (много страшен.  В съня си чух писъци, идващи сякаш от ада. Не можех да избягам, не успявах да помръдна. Усещах се събудена, но писъците продължаваха да пронизват съзнанието ми. Убедена съм, че в ушите ми продължаваха да бучат тия страшни звуци, дори когато вече наистина бях събудена и успявах да се движа. Подчертавам, че бях напълно в съзнание, разбираща. Беше около 3 през нощта. Изпитах чистия нерафиниран ужас. По-уплашена не съм била никога) Та след като се осъзнах напълно и писъкът изчезна, постоях малко изплашена с тупкащо в гърлото сърце, след което се реших да се изправя и да включа лампата. След няколко минути крушката угасна сама с трясък. Стреснах се още повече и се изнесох в кухнята. Легнах отново, чак като се развидели - около 5 ч.

Крушката я сменихме. След ден пак останах сама вкъщи да спя. Беше ме страх и реших да спя на светната лампа. Отново сънувах кошмар, придружен от сънна парализа. Събудих се  около три часа. Постоях малко в леглото. Към 3 и половина крушката, която беше чисто нова и беше поставена вчера, се пръсна сама с трясък. Отново изпаднах в ужас. След минутки в ступор събрах смелост да се изнеса в другата стая.

В оня период имах чести сънни парализи, като се случваха, единствено когато спя сама. Помолих приятеля ми да спи при мен по-често. Кошмарите почти изчезнаха.

Сега ми се случва понякога (рядко), но когато сме заедно. Последния път дори крещях насън. Но мм ме събуди и ме спаси  

аз естествено нямам никаква идея какво е това чудо.  
веднъж се заговорих за кратко с една възрастна съседка, която сподели, че в апартамента е живял лош човек, който тормозел майка си.  

Вярвам, че в апартамента има някаква сила, която се е разгневила, защото мм оставаше за вечерите. и когато оставах сама, този дух(?) ме тормозеше, но после свикна със ситуацията.
 Стъпки продължаваме да чуваме. Приятелят ми твърди, че всеки паркет скърца и няма от какво да се притеснявам толкова много.. Ама..

на мен до сега - един астролог - е правил изключително точни прогнози - до дни; буквално ....всеки път ме кара да си записвам и за мен е голяма досада - искам да слушам   не да пиша   , после, когато случките започнат да се случват - започвам да отварям литчетата и о-чудо, било ми е казано ..... а когато ми се казва - всичко ми звучи - като пълна небивалица и някак на ми влиза в главата, забравям  

имам чувството, че предначертаното е неизбежно, макар, че според нея - имаме избор .....

личната ми философия е - да пазя баланса в ситуациите, в които съм - това е моят избор - да съхраня себе си - каквото и да става ... пък да става - каквото иска  

и аз да се запиша тук....
преди години (повече от 15 ) със сестра ми си играем на съсъдки на втория етаж на къщата....играта е в разгара си,смеем се уж пием кафета по комшийски и в коридора между двете стаи виждаме черна сянка ...в първия момент се стреснах много,но казах на сестра ми и тя ми сподели,че е видяла същото...постоя около 15 секунди и си се изпари
пропуснах да кажа,че има няма месец преди горе описаната случка почина прадядо ми.а той човека страшно много ни обичаше

Уви, нямаме. И баба Ванга го е казвала милион пъти но защо ли на никой не му се вярва...

Искам и аз да споделя нещо странно, и което съм на 100% сигурна, че не е детска измислица или нещо такова. Звучи невъзможно, но е истина и до сега като разказвам на някой настръхвам и ме обхваща ужас (дори сега, когато пиша бъркам буквите).
И така, когато бях дете на около 10-12 години (не помня точно) лятната ваканция на село. Отидохме ( аз и още 2 деца) до къщата на едни приятелчета, играехме си и отидохме да извикаме съседското им момиче (скоро нанесли се в къщата на 2 етажа). И тогава видях на прозореца на 2-я етаж огромна мъжка глава с късо подстригана коса, бяло избръснато лице. Много се уплаших и попитах другите деца дали са видели това, което и аз видях, но за жалост не бяха. Помислиха си, че ги лъжа, а аз даже и се бях разревала от уплаха. След няколко дни пак отиваме там, пак същото нещо видях. УЖАС! Пак никой нищо не е видял, само аз. Няколко години не бях ходила, и когато бях отишла отново се загледах дали ще видя нещо, но нищо не видях.

Дори и сега, като разказвам бъркам думите, очите ми са насълзени, изпитвам страх, и сякаш имам топка в гърлото. Не мога да си го обясня, но съм напълно сигурна, че това не са детски фантазии. С очите си го видях и то не 1 път, а цели 2.

Сетих се и още нещо странно (или не чак толкова, но за мен е много странно)
Играем си с едно момиченце на кукли в техния гараж пак на село. Преди го полазваха за магазин и имаше нещо като 2 стаички. Ние играем в крайната и вече ще излизаме от гаража навън (за да излезем трябваше да минем през другата "стаичка" и какво да видим огромен паяк. Тялото му само (без краката) в диаметър беше около 20 см (може и повече). Веднага излязохме уплашени и повече никога не съм влизала там.
Добре, че този път не бях сама и не го видях само аз, иначе пак никой нямаше да ми повярва.

Lizet33 ,как така си знаеш целия живот ? Разкажи  

Moli88,тези сънни парализи са толкова често при мен и от отдавна,че вече дори мога да контролирам какво усещам ако мога така да се изразя.
Но явно при теб наистина е имало нещо,по-различно от парализата,някакво присъствие,щом и с крушката така се е случило. И тези стъпки...

Аз също чета темата през деня. А предните теми,по-старите,ги четох вечерите и ,заявявам,че съм имала доста безсънни нощи от разни втълпения

Една моя приятелка имаше странна случка.
Да сме били на около 12-13 години. Играем си в тяхната къща /огромна,с дълъг ,тъмен коридор,много стаи,повечето необитавани/, три приятелки,когато ние с едната решаваме да се затворим в хола ,а нея да оставим сама в тъмното. /е,знаете ,че като деца сме си били повечето гаднички../
Тропа тя по вратата и вика да и отворим. Гласът и прераства в плач,умолява ни.Неистов рев и яростно блъскане на вратата.
 Ние се хилим ,най-накрая я пускаме вътре. Тя-бяло платно,абе,друг човек виждаме направо.
Обяснява ни,че от вратата на тоалетната се подала ръка ,държаща карирана ,носна кърпичка и я размахала леко.
След ,което излязъл човек и тръгнал към нея! Не помня как го описа,наистина си бе отдавна...И това разказано през рев,плач,тресене,с изписан огромен ужас в очите и. Нямаше как да си измисля,аз и вярвах ,то просто си личеше ,че казва истината /за себе си/ .
Разбира се може да е било плод на въображението и,дължащо се на паниката от това,което направихме. Не знам.
Изнесохме се дружно оттам и дълго време кракът не ми стъпна в тях.

Случайно се сетих за тази случка,разказаното от Aneliana ме подсети.

Кое да ти разкажа?  Живота си? 
Какво ви вълнува вас чужд живот? Пък и да ви вълнуваше, пак не бих разказала.
Прекалено много съм ви казвала и без това.

Moli88, а не може ли да е бил някакъв проблем с електричеството? Токов удар? На хората постоянно им гръмват ел. уредите. Едната ни лампа в коридора е неизползваема, сигурно нещо от кабела. Слагаме нова крушка и максимум на другия ден крушката е на парчета, а фасонката си седи в лампата. Отказахме се вече да я сменяме. 

Ioanna82, аз бях сигурна,  че като ходих на село до външната тоалетна и на обратно след мен има духове и бягах всеки път. Това според мен е детско въображение.

Сетих се още странни случки. Бях писала и в друга тема. Пак на село. Аз голямо дете на около 15+. В съседската къща кучетата вият цяла седмица, стопанинът почина и те спрях да вият. След време в друга съседска къща кучето вие около седмица стопанката почина и кучето спря да вие. След не дълго в първата спомената къща кучетата отново започнаха да вият и жената (стопанката) на стопанинът почина и кучетата спряха да вият.

А като по-малка имах малко кученце, което много обичах. Улично беше, но много го обичах. Една неделя сутрин сънувам, че давам на кученцето да пие вода не иска, давам му храна не иска да яде. Болно и някак осъзнавах, че умира. След като се събудих отидох при него и то наистина му имаше нещо. На обед се прибрах в града (бях на село) баща ми се прибра вечерта и веднага го питах дали кученцето е живо (казваше се Лили). Но беше умряло. Що рев изревах за него. Това става през есента/зимата 2000 г. помня, защото през март/април 2001 г. ми подариха кученце, което е още живо.

Това с кучетата и аз го знам като поверие. Но на един съсед, от както се помня му вият кучетата. Сигурно вече 20 години. Вземе ново куче, след 3-4 месеца най-много започне да вие. Маха го и хайде ново куче. Та не знам колко ги е сменил вече, но съседът ми ,макар и възрастен вече, е жив и здрав все още.

Имаме едно куче пред блока, което си умира от кеф да се чеше -  в храстите, по гръб или в каквото намери, а чесането го придружава с такива ужасяващи звуци между скимтене и квичене, чак на вой то докарва, при това го прави с часове. Отначало като се преместихме тук, все си мислех, че го е бутнала кола и гледах да го видя да му помагам. Ма не, чеше се, та се чеше, кеф голям  .

Сори за оффтопика, ама малки да ви разведря темата за кучешкото виене.

Живота ти Не,не ме вълнува той.По-скоро как знаеш

Обожавам да чета и да гледам всякакви мистични и необясними истории. В моя живот досега е имало само една такава (или поне само за нея се сещам в момента), може би бледнее на фона на повечето описани тук, но все пак ще ви я споделя.
Бях първа година в гимназията. В моя клас имаше момиче, което живееше в съседно градче и всеки ден пътуваше до училище и обратно. Станахме много добри приятелки. Разказваше ми за едно момче, по-голямо от нас, на 18 години, което живееше в нейния град и което тя много харесваше. Говорихме как ще й отида на гости и ще ме запознае с него, ще излизаме заедно и тн. Показа ми го на снимка. Започнаха да затоплят отношенията, ``сваляха се``, беше й дал някакви индикации, че също я харесва, но все още не бяха гаджета.
След коледната ваканция обаче тя изведнъж се отдръпна, стана мълчалива и резервирана, с другата ми приятелка си мислехме, че ни е сърдита за нещо. Опитахме се да разберем какво й е, но тя не искаше да говори. Така минаха 1-2 седмици. Една вечер сънувах, че тя идва при нас на една пейка, на която обичаме да сядаме, разплакана е и казва: Вече никога няма да видя Х (момчето, за което стана въпрос ). Той почина! Когато се събудих, дълго време не можех да осъзная дали е било сън, или истина, защото беше много реалистично. Естествено, реших, че подсъзнанието ми търси някакво обяснение на държанието й, не обърнах внимание на съня, защото какво ли може да се случи на здраво младо момче?
На другия ден в училище се случи точно това, което сънувах, направо като deja vu. Оказа се, че е злоупотребил с алкохол и се е обесил, самоубил се е от мъка по негова бивша приятелка  
До ден днешен сме приятелки, но вече отдавна не говорим за това. Не мога да намеря обяснение, тъй като никога не съм познавала покойния младеж, но изтръпвам, като се сетя за случката.

трябва да се види инсталацията, фасунгата ... някой, който разбира - дали "окъсява" някъде и т.н. 

Е откъде да знам как знам. Просто знам. Така както ти знаеш какво си яла днес.
Виждам периодично моменти от бъдещето. Изникват като видения в главата ми.