КЛАСИЧЕСКА ХОМЕОПАТИЯ СПОДЕЛЯНЕ НА ОПИТ И ЗНАНИЯ 28

Мечка, да вземеш да се доизкажеш, или така ти е по-забавно?

pipilota_2013, ти къде съзря въпросните грешки, за които не спираш да обвиняваш?

Освен участниците в случката, не мисля че някой друг има право тук в темата да коментира. Дори и да има знанията за хомеопатия и здраве, то надали е издълбоко запознат със случая преди това и развитието му!

Клемче, стискам палци да се подобрят нещата при вас. И, моля извини ме, че ще се повторя - престани да чертаеш черни сценарии.

Изобщо не е забавно. Но пък е разбираемо.
Няма кой за какво да се самообвинява.  
Просто не обичам някой да мисли вместо мен - че това ще направя, че онова ще направя.
Мисля, че с Дарина все още пишем в тази тема.

А камо ли да се меся в етична страна по определен проблем, в който още повече, че не съм страна.
Пожелавам ви приятен уикенд, всички да сте здрави и усмихнати.

Мече, не знам дали е правилно, но ми хрумна, че изречението от подписа ти, ще е вярно и така перефразирано:
"Родител, който се опитва да излекува своето дете, без да започне от себе си, не просто си губи времето, но и много рискува".

Катёнок,
не виждам грешки , предполагам само .
Но все повече са момичетата които казват ,че хомеопатията им е навредила ,респективно хомеопата.Последните страници са няколко.

Фата, напълно права си. Точно затова лечението ми започна от мен самата, както и не лекувам децата си (изключително рядко се е налагало да давам арника, ледум или нещо друго за дребни неща, но не и за дълбинно лечение - там е трудно да се избяга от субективизъм)

Пипилота, наистина е така, последните страници са много. Само че има и друга страна на медала - доволните просто са доволни, там няма такива бурни емоции, каквито човек изпитва, когато положението е зле. Като мине една болезнена пъпка, не вървим навсякъде да разправяме, че ни е минала болката. Но когато се появи болка, тогава е друго. (дано се изразих правилно)
Ето типичен пример Суза, ми намерила е хомеопат, от който е доволна жената, какво да седи тук и да пише; пишем останалите, главно със съмнения и провали, за мен поне това е напълно нормално.

О,оооо, много благодаря, че ме споменавате. Суза само чете, ли чете, и се благодари на оня дето гледа, че избяга от омагьосаният кръг, в който, за съжаление все повече майки се завъртят. Нещата не вървят на добре за хомеопатията..., а тя може толкова много, жалко, че някои практикуващи я, не са достойни нейни представители. Като чета постовете на klem4e,  толкова ми е болно, защо все децата ни плащат цената, не е честно.....

Знаете ли, в последните страници темата доби такъв мракобесен формат, че тръпки го побиват човек.
Единствено klem4e каза ясно и точно какви са последствията при нейното дете. Всички други се включиха с някакви неясни "последствия" от неправилно, според тях, хомеопатично лечение.

Надявам се, че е останал поне един хомеопат, пишещ тук, който да каже - какви са тези ПОСЛЕДСТВИЯ, които се случват от неправилно ХЛ?
Имаш цистит, лекуват те неправилно и ослепяваш?
Имаш хламидии, лекуват те неправилно и получаваш сърдечна криза?
Имаш ангина, а се оказва, че заради неправилно ХЛ ще ти отрежат крак?
Превърташ? Получаваш язва? Безсъние? Диария? Какво????

Не ме пращайте в Информативно за хомеопатията, защото отлично знам, че тя лекува цялостно. Горните примери са съвсем емоционално нахвърляни, ясно ми е, че няма никаква зависимост.

Просто така хвърлени в пространството някакви неща освен да всеят смут, не знам просто каква друга стойност имат?!

Да се гледа на хомеопатията като на панацея за всичко, ми се струва несериозно и наивно.
Кой може да даде 100% гаранция за каквото и да е? Кой може да каже (а и да докаже) дали дадена нервна криза, появила се СЛЕД лечението на хрема с ХЛ, е възникнала ЗАРАДИ приема на ХЛ или НЕЗАВИСИМО ОТ него? Причинно-следствени връзки могат да се предполагат, като се знае действието и картината на лекарствата и състоянието на пациента, но човек не живее в изолирана среда и ежеминутно влиза в различни взаимодействия (емоционални, физични (радиация, електровълни, вредни метали) и други), които, както сами по себе си, така и в комбинация едно с друго, могат да имат различно (понякога неблагоприятно) въздействие върху него, което да не се прояви явно и веднага (и така да остане незабелязано).
Едва ли има хомеопат, който може на 100% да гарантира, че когато се лекувате с хомеопатия, вие никога няма да се разболеете от нещо страшно или нелечимо.
А и в хомеопатията има голяма доза субективизъм, понеже предписанието на лекарствата изключително зависимо от това, което пациентът казва и не казва за себе си, а също от това, как хомеопатът тълкува казаното от него.
Искрено съчувствам на Клемче и от все сърце се моля за положителното развитие на ситуацията 
Форумът обаче не е съд, всеки преценява какво и кога да пише, никой с нищо на никого не е длъжен, а ако има някакви задължения, те би следвало да се решат в действителността, а не тук.
Хомеопатите също са хора, съответно и те правят грешки. Не виждам с какво публичното извинение или обяснение ще накара четящите тук да се чувстват по-добре. 
А и от позицията на какви ние имаме право и основание да съдим и да преценяваме какво, защо и как?!..
Освен написаното от Мече, мисля, че има и още нещо - хората често приемат хубавите неща за даденост, не им отдават нужното внимание и нужната благодарност. Затова и по-често се хули и се споделят негативни случки.
Нека насочим позитивна енергия към Клемче и да не задълбаваме, размахваме пръст и да държим сметка за неща, които не са в компетенцията ни! 

 Това, къде "ще избие" даден проблем, е строго индивидуално. yulinga добави, че това зависи и от картината на лекарството, в което е човек в даден момент. И пак не е гаранция. Има лекарствени картини, при които потискането избива в ЦНС, при други - в друго и въпреки че се потвърждава в практиката, има изключения.
Чувствам се по-добре от преди (дори да не мога да обясня защо); имам повече енергия, сила; спя добре. Това са трите неща, които колкото и просто да звучат, могат да ви насочат да мислите в положителна посока на лечението. Писах го точно преди страница-две.

Мече, поправи ме, ако греша, но някъде май бях чела, че наличието на желание за игра и за творчество (беше по отношение на децата, но защо пък да не важи и за възрастните  ) са показател за подобряване на здравето. Един вид, това е знак, че организмът не е изцяло ангажиран с оцеляването си, а има и енергия, която да насочи навън.

Съжалявам ,че писах.Погрешно ме разбрахте.

Важи и за възрастните, само дето техните игри са от друг тип

И цените на играчките им са по-скъпи.

Пипилота, защо да съжаляваш? Недей така, де. Ако смяташ, че погрешно си разбрана, при желание от твоя страна може да обясниш какво си имала предвид.

Пипилота, лично моят пост целеше основно да насочи темата в по-положителна и градивна посока