За петата ракия или колко е хубав животът... един разказ на Георги Бърдаров

Публикувана: 27 май 2013, 00:54 ч.
Последно мнение: 14 юни 2013, 15:23 ч.

12 648
52

А

Анонимен

# 15 27 май 2013, 13:26 ч.

Цитат

Разказът (и по-точно коментарите които ме накараха да го прочета) обаче ме доведоха до дълбоки размисли и даже имах момент на разочарование защо всъщност не мога да му се възхитя и да го почувствам както останалите читатели.

Защото трябва да се усети на живо.
Прочетено, колкото и да е вълнуващо, изобщо не е същото.
Точно вчера, връщайки се от поредния тортен семинар, направихме една гоооляма обиколка из Родопите.Виждайки всичко наяве..... на моменти направо ти спира дъха от красота.

Виж целия пост

Потребител

# 16 27 май 2013, 13:50 ч.

Цитат на: Sharky* в пн, 27 май 2013, 12:59

А защо да е лошо? Децата ни са граждани на света, защо трябва да стоят бедни и безработни по селата?

Разбира се, че не трябва да стоят и да умират от глад.
Лошо е, че селата не мърдат в развитието , а все затъват ли, затъват и хората избягаха от там.

Виж целия пост

T

# 17 27 май 2013, 13:57 ч.

Цитат на: Katarin X. в пн, 27 май 2013, 13:26

Цитат

Разказът (и по-точно коментарите които ме накараха да го прочета) обаче ме доведоха до дълбоки размисли и даже имах момент на разочарование защо всъщност не мога да му се възхитя и да го почувствам както останалите читатели.

Защото трябва да се усети на живо.
Прочетено, колкото и да е вълнуващо, изобщо не е същото.
Точно вчера, връщайки се от поредния тортен семинар, направихме една гоооляма обиколка из Родопите.Виждайки всичко наяве..... на моменти направо ти спира дъха от красота.

.

Красотата е на всякъде по света Simple Smile

Simple Smile

защо трябва да се ограничаваме само с родопите ?

Виж целия пост

J

Ентусиаст

# 18 27 май 2013, 14:00 ч.

Цитат на: Katarin X. в пн, 27 май 2013, 13:26

Цитат

Разказът (и по-точно коментарите които ме накараха да го прочета) обаче ме доведоха до дълбоки размисли и даже имах момент на разочарование защо всъщност не мога да му се възхитя и да го почувствам както останалите читатели.

Защото трябва да се усети на живо.
Прочетено, колкото и да е вълнуващо, изобщо не е същото.
Точно вчера, връщайки се от поредния тортен семинар, направихме една гоооляма обиколка из Родопите.Виждайки всичко наяве..... на моменти направо ти спира дъха от красота.

Родопите на живо съм виждала през моите си очи десетки пъти и съм усещала с всяка клетка на тялото си и не само тях а цяла България. Сега съм далече от България и усещам света и навсякъде където кракът ми стъпва по същия моя си начин - доста често болезнено. Примерно последно но за втори път видях Куба преди 2 месеца. Без ракия или пък ром Wink

Wink

онези хора (също жители на края на света) спят в руини и мизерия но се събуждат облени в топлия изгрев над океана и са точно толкова човечни и усмихнати колкото и родопска прегърбена стара женица.

Виж целия пост

Пристрастен

# 19 27 май 2013, 14:14 ч.

Дали им криле , да отлетят,
но другото не дали за да се
върнат. Банално и глупаво.

Виж целия пост

Б

Ветеран

# 20 27 май 2013, 14:32 ч.

Коментарите ви ме успокояват, че не съм тотално асоциална. Не ми харесва този разказ от никаква гледна точка.

Виж целия пост

K

# 21 27 май 2013, 15:23 ч.

Хареса ми, въпреки че не го дочетох. Цялата обстановка изглеждаше толкова реално, че усетих мириса на мащерка, жуженето на насекомите и жаркото слънце. Heart Eyes

Heart Eyes

Ех, да се изгубя и аз така из забравените от Бога места, с дни... само с една раница и един фотоапарат. Heart Eyes

Heart Eyes

Виж целия пост

Редовен потребител

# 22 27 май 2013, 15:30 ч.

То това е силата на литературата: че всеки тълкува прочетеното през собствения си опит/преживяване/нагласа. Явно за част от нас нагласата е била припомняне на преживяното: "Цялата обстановка изглеждаше толкова реално, че усетих мириса на мащерка, жуженето на насекомите и жаркото слънце", а на други - не е докоснало нищо...

Виж целия пост

K

# 23 27 май 2013, 15:36 ч.

Цитат на: Sharky* в пн, 27 май 2013, 15:30

То това е силата на литературата: че всеки тълкува прочетеното през собствения си опит/преживяване/нагласа. Явно за част от нас нагласата е била припомняне на преживяното: "Цялата обстановка изглеждаше толкова реално, че усетих мириса на мащерка, жуженето на насекомите и жаркото слънце", а на други - не е докоснало нищо...

Така е.

Виж целия пост

L

Ентусиаст

# 24 27 май 2013, 15:36 ч.

Прочетох с интерес разказа.Прочетох с интерес и горните коментари, някои от които ми помогнаха да облека в думи чувството, което разказът породи в мен.
А именно, чувство за нещо

банално,
евтино,
фалшиво,
напудрено,
претенциозно...

Пишейки горното се замислих и
колко е лесно да произнесеш присъда, да отречеш постижение, да омаловажиш нещо, за което някой е дал всичко от себе си.

Независимо от това- разказът не ми харесва.

Виж целия пост

Параход

Редовен потребител

# 25 27 май 2013, 15:38 ч.

Цитат на: Sharky* в пн, 27 май 2013, 15:30

То това е силата на литературата: че всеки тълкува прочетеното през собствения си опит/преживяване/нагласа.

Точно така е - някои само като чуят "ракия" и вече са изпълнени с аристократична погнуса и предразсъдъци. Честно казано, по отношение на повечето вайръл съдържание във фейсбук (а и тук) и аз съм така. Или пък така - Sick

Sick

. Понякога - несправедливо, но това е положението. Повечето пъти циркулират пълни боклуци.
Но - този текст е красота сред боклуците. Много добър, макар и неравномерно написан (има много силни моменти и по-слаби моменти, то кое ли произведение не е така). Всъщност аз плача редовно и на книги, и на филми, и на събития от живота, така че не съм критерий по отношение на емоцията. Но пък като професионална оценка - съм. Друга тема. Между другото, алкохол почти не пия (за ракия мога да направя изключение колкото и за уиски), а авторът на разказа не е писател, ами университетски преподавател по география в СУ.

Ето и линк към единствения друг вайръл/любителска литература, който ме е изкефил и разсмял до сълзи. Той не е носталгичен, а комичен.

Виж целия пост

Потребител

# 26 27 май 2013, 15:55 ч.

Цитат на: Параход в пн, 27 май 2013, 15:38

Цитат на: Sharky* в пн, 27 май 2013, 15:30

То това е силата на литературата: че всеки тълкува прочетеното през собствения си опит/преживяване/нагласа.

Точно така е - някои само като чуят "ракия" и вече са изпълнени с аристократична погнуса и предразсъдъци. Честно казано, по отношение на повечето вайръл съдържание във фейсбук (а и тук) и аз съм така. Или пък така - Sick

Sick

. Понякога - несправедливо, но това е положението. Повечето пъти циркулират пълни боклуци.
Но - този текст е красота сред боклуците. Много добър, макар и неравномерно написан (има много силни моменти и по-слаби моменти, то кое ли произведение не е така). Всъщност аз плача редовно и на книги, и на филми, и на събития от живота, така че не съм критерий по отношение на емоцията. Но пък като професионална оценка - съм. Друга тема. Между другото, алкохол почти не пия (за ракия мога да направя изключение колкото и за уиски), а авторът на разказа не е писател, ами университетски преподавател по география в СУ.

Ето и линк към единствения друг вайръл/любителска литература, който ме е изкефил и разсмял до сълзи. Той не е носталгичен, а комичен.

Скрит текст:

Благодаря ти!!! Познавам Бранимир и ситуацията от миналата година и от тази история наистина ми потекоха сълзи, като знам какво е било.

Виж целия пост

Б

Ветеран

# 27 27 май 2013, 16:00 ч.

Цитат на: Параход в пн, 27 май 2013, 15:38

Ето и линк към единствения друг вайръл/любителска литература, който ме е изкефил и разсмял до сълзи. Той не е носталгичен, а комичен.

И аз благодаря, това вече е готино. Другото не е от погнуса, заради ракията или селото, напротив, обичам и ракия, и село, просто ми е изкуствено.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 28 27 май 2013, 16:03 ч.

На мен и това ми хареса... newsm78

newsm78

newsm78

newsm78

много съм всеядна, май???

Виж целия пост

I

# 29 30 май 2013, 10:51 ч.

Може би, поради факта, че детството ми беше ''селско'', както и, че чувствата на поетапно опиянение не са ми чужди, разказа ме впечатли много:crazy: Party

Party

Иначе, не пия ракия, нито съм ходила в родопите...(въпреки че след разказа вече не съм сигурна - пила ли съм ракия, ''ходила ли съм на края на света'' Blush

Blush

...

Simple Smile

Виж целия пост

Препоръчани теми

В момента чета ... 81

35 270
738

Литературен клуб

Къде да отседнем в Родопите и какво трябва да се види непременно - 11

62 983
659

На път в България

ПРЕМЕСТЕНА: Украинска азбука.

676
0

Актуални теми и общи дискусии

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.