Ново правителство, нов късмет

  • 963 957
  • 26 251
# 18 000

Абсолютно си права. Но това означаваше да уволнят тези дето работят в София и да назначат нови в провинцията.

Не е задължително. Щом някой русенец може да се премести в София заради работа, не виждам защо софиянец да не се премести в Русе. Не е дърво все пак.
Виж целия пост
# 18 001

Абсолютно си права. Но това означаваше да уволнят тези дето работят в София и да назначат нови в провинцията.

Не е задължително. Щом някой русенец може да се премести в София заради работа, не виждам защо софиянец да не се премести в Русе. Не е дърво все пак.
Просто си представих изумените физиономии Laughing Сори за офф-а.
Виж целия пост
# 18 002
И аз не мисля че София се изхранва от данъците на провинцията. В София е 1/3 от населението на България. Как по-точно ги хранят останалите? С данъците им по 25лв годишно на имот или с ДДС-то от ниските обороти в провинцията?

Присъединявам се към недоверието към точно това твърдение на професора. Провинцията на повечето места е в отчайващо положение и как с тази бедност и висока безработица една малка община ще намира пари хем за социални помощи, хем за смучене от столицата? Като прибавим, че около 1/5 от населението на страната живее в Сф, а облагаемите доходите са между 2 и 5 пъти по -високи как точно Видин или Силистра ще "кръводаряват"? За мен проблемите са свързани с местната корумпирана администрация, която изсмуква всеки наличен лев и местните феодали, които притискат, мачкат и не допускат никаква конкуренция или инвестиции. По мои наблюдения връзкарство, корупция и слаба съдебна власт има навсякъде в страната, но в малките градове положението е най- трагично. И това също /не само финансовата осигуреност/ е причина младите да мигрират.
Виж целия пост
# 18 003
И аз не мисля че София се изхранва от данъците на провинцията. В София е 1/3 от населението на България. Как по-точно ги хранят останалите? С данъците им по 25лв годишно на имот или с ДДС-то от ниските обороти в провинцията?

Присъединявам се към недоверието към точно това твърдение на професора. Провинцията на повечето места е в отчайващо положение и как с тази бедност и висока безработица една малка община ще намира пари хем за социални помощи, хем за смучене от столицата? Като прибавим, че около 1/5 от населението на страната живее в Сф, а облагаемите доходите са между 2 и 5 пъти по -високи как точно Видин или Силистра ще "кръводаряват"?

По-скоро сценария е, че София ще се превърне в "бяло" гето и ще бъде страшно да се пътува из провинцията.
Виж целия пост
# 18 004
 Grinning Grinning Grinning

Скрит текст:
ЗА КИРЧО, КОМПОТА И КОМИКСИТЕ

Помните ли този великолепен филм от миналото "С деца на море"? Там имаше един много смешен епизод, в който момиченце влиза в дискотека и пита: "Абе, къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият." От няколко дни все се сещам за това момиченце като чета злостните статии на медийните защитници на правителството срещу протестиращите. То и с деца на море не е лесно, но откакто депутатите се върнаха от морето тонът стана нетърпим. Имаш чувството, че протестиращите са влезли в ролята на намерения от родителите си Кирчо, на когото му се нанася як словесен кютек, задето не слуша. То не беше "превърнахте държавата на Вувузелия", "сектанти", "второкачествени", "обяздени", “луди, които не са си пили хапчетата”, „сноби”, „лумпени”, „пасмина”, „врещяща тълпа”, „платени”… Ярост голяма. Чак да се уплаши човек. Аз, разбира се, не се плашех, тъй като знаех, че макар и да не се справя с цената на електроенергията правителството на другаря Орешарски ме отърва от страха. И така докато не попаднах на последната статия на другарката Велислава Дърева (http://www.duma.bg/node/62185). Още щом я прочетох разбрах, че и със страха са се справили, колкото с тока. Защото ме побиха тръпки. Казвам ви, такова нещо в последния поне век-век и половина българската литература на познава. Единственото сравнение, което мога да направя, е с прочутия монолог на даскала на Камен Донев, където например казваше: ”…Колко пъти съм му казвал: „Ти дай – викам - две кила моркови, после – викам - мини в Сърбия и ми се обади по телефона, защото казва жена ми: „Ами няма салфетки”. Викам: „Ми няма, защото едното не може да се съизмери с другото камионче на детето, което му купих за Нова година…” (http://www.youtube.com/watch?v=ZDHl4UmpHps)
Така и коментарът на Дърева. Имах чувството, че не е писано, а направо е… излято с един дъх. Е, вярно, при първия прочит нищо не разбрах... Остана само усещането, че искам да стисна ръката на Велислава и да й кажа, да се успокои и да не се газира така, защото ще й стане нещо от напъването. Така всичко би приключило, ако не бях направила грешката да прочета бавно още веднъж статията с цел да намеря поне малко смисъл. И тогава се сетих за онази песен на „Контрол” от началото на 90-те: „Толкова много неща съм преглътнал, но нещо стомахът ми не понесе! Не понесе! Моля извинете - не го понесе! Моля извинете!…” Казвам си: „Ама така не може… Не може месеци наред да сееш само злоба и постоянно да обиждаш, докато накрая не гръмнеш като бомбиран буркан и не омажеш с компот от несвързани попържни всичко около себе си”. Голямата поука от „борбата” на Велислава с протестиращите е, че когато позволиш на яростта да те настърви, накрая тя ще вземе такива размери, че ще те обезуми. Това вече не е журналистика. Това е обикновена злобичка към всичко, което представлява другия. Затова, ако някой от словесния щит на правителството все още е достатъчно стабилен психически, за да слуша, нека чуе: На протестите ходят нормални хора. Повечето от тях не се интересуват от Борисов, Цветанов и Фидосова. Въобще не им пука за автентичното дясно на Костов и неговата втора серия Кънев, за реформираната Кунева и за остатъците от СДС. Повечето дори не знаят как изглежда Саша Безуханова. И даже тя да се мота из протеста, никой не й обръща внимание. Това, че Бойко Борисов е докарал 10 рейса с протестиращи в отговор на 70-те рейса на Местан и Станишев, няма никакво значение. Тези неща имат значение само за някакви хора, които си стоят в някаква редакция или партийна канцелария, мрачно пушат цигари и гледат на нормалния живот само през опушения прозорец. И да, някои от протестиращите бяха на море. Да, протестиращите са изморени. Защото протестиращите са тия хора, с които живееш в един блок, с които си учил заедно в училище, с които си приятел… Те имат деца, обичайните проблеми, ходят на работа и т.н. Нормално е да са изморени. Протестите не са нашият живот, както социализма - вашият. Онова, което ги изкарва на улицата, е простото човешко възмущение от огромните несправедливости на управляващите и пълзящата рекомунизация. Това е толкова прост факт, че трябва да си започнал да живееш в някаква паралелна реалност, за да не можеш да го разбереш. Трябва да си започнал да мислиш само в политически схеми и никога по човешки. Нито веднъж не чух някой от правителството и защитниците му да каже: „Абе, хората са ни ядосани”. Това е толкова смущаващо. Аз знам обаче какво най-много дразни словесните правителствени защитници, наричащи себе си журналисти. Защото да си журналист по подразбиране означава не просто да работиш в медия, а да критикуваш управляващите в полза на обществото. Само у нас го има абсурдът журналист да означава и човек, който помага да се разедини народът в полза на управляващите. И това става най-вероятно без пари, просто така от доброволно вътрешно робство. Именно това ги дразни най-много в протестиращите – свободата им.
Именно тази липса на свобода накара Явор Дачков да изригне в социалната мрежа: „Няколко лумпена врещят под прозорците ми оставка. Опитват се да блокират Орешарски пред БНТ. Добре че нямам пушка. Щях да ги почна като Селинджър. Отвратителна шумна тълпа. Пасмина”. Сериозно ли, бе? Знаеш ли какво би казал героят на Селинджър Холдън: „Ако някой протестира срещу някой в цъфналата ръж, ще подаде ли оставка този някой някога веднъж”? Може би, Люба Кулезич е права – ти не си онзи Дачков от миналото, а негов двойник. Никой не преживява чак такива катарзиси…
 Стремежът към същата тази свобода принуди Бедров, Цолова, Николаев и други журналисти да си сменят медиите. Защото „важните” хора не търпят свободомислещите. „Важните” хора се опитват да извиват ръце, но явно още не са разбрали, че някои изправени не могат да ходят на колене. Вече не се страхуват дори да напуснат работа, за да не направят чупка в кръста или да пълзят. Даже Орешарски го разбра и се опита да си го припише като заслуга. Не може обаче този, който се измъква от протестиращите като мишка през изхода за боклука, да твърди, че е освободил някого от страха. Защото той самият се страхува много. Иначе щеше да излезе през парадния вход.
 Сега хората на жълтите павета са по-малко от преди няколко месеца, но са мразени с триж по-голяма омраза, защото още се смеят. Нещо, което не понася на Дърева, Дачков, Волгин, Симов, Бареков (сори, последният прави сухи тренировки за политик) и прочие мастити журналисти. Всяка вечер, в жега и дъжд, макар и изморени, едни нормални хора казват онова, което мислят, по свой си начин. Особено ярко това си пролича на 9 септември. За мен протестът тогава беше изумително събитие. Насред опитите за реабилитиране на комунизма, протестиращите му се присмяха. Разбирате ли какво стана? Едни хора се събраха и се смяха на онова нещо, което потопи България в кръв и страх, което създаваше лагери, оскверняваше храмове, убиваше божиите служители, интелигенцията, издевателстваше над човешката свобода. Присмяха му се и комунизмът вече не изглеждаше страшен. Защото, когато се усмихнеш на едно нещо, означава, че си го победил. И в този смисъл протестиращите победиха правителството на Орешарски, дори и то да не си подаде оставката. Години, след като хората забравят за премиера Орешарски, ще помнят вицовете и карикатурите за Олигарски, Боклушарски и смешките, които са си разказвали за него. А когато той един ден падне, защото това неминуемо някога ще стане, хората ще излязат по улиците и ще танцуват. Понеже комунистите обичат революциите, ще им припомня какво е пишело на Бастилията след като я превзели: „Тук ще се танцува”. Когато падне Орешарски на жълтите павета ще се танцува точно така, както се танцува и в момента. Ако аз бях на мястото на премиера, за мен тази мисъл би била непоносима. Как той издържа на това - не знам.
Колкото до неговите медийни защитници, те приличат на строгия социалист, за когото пишат Илф и Петров в предговора на „Златният телец”. Той ги попитал защо си позволяват в днешно време да пишат смешни неща. „Ами това е сатира” – отговорили те, както биха отговорили и нашите протестиращи. „В днешно време - казва ни чичкото с гласа на Дърева, Дачков, Симов, Волгин, Бареков (опс, той вече не е журналист) и прочие – сатирата не може да бъде смешна”. Като им казал това, Илф и Петров решили новата им книга да бъде колкото се може по-смешна. И аз също се надявам следващите протести да са все така весели. А кой ще дойде след оставката ли? Някой, който вече ще знае, че и него хората могат да превърнат в комикс.
Виж целия пост
# 18 005
БСП - 100 мерки за 100 дни.

ГЕРБ - 100 мерки, 100 лъжи.
Виж целия пост
# 18 006
БСП - 100 мерки за 100 дни.

ГЕРБ - 100 мерки, 100 лъжи.
И двете са верни. Въпрос на гледна точка.

Може и наистина да са сътворили 100 мерки за тия 100 дни, знам ли Thinking Сигурно са прилежно предложени, записани, обсъдени, гласувани и похвалени в медиите. Платено е на предложилите, записалите, обсъдилите, гласувалите и похвалилите.

Дребна техническа подробност е, че българинът досега не е видял полза от нито една мярка, ама пък... много искаме, нали Mr. Green
Виж целия пост
# 18 007

И двете са верни. Въпрос на гледна точка.

Може и наистина да са сътворили 100 мерки за тия 100 дни, знам ли Thinking Сигурно са прилежно предложени, записани, обсъдени, гласувани и похвалени в медиите. Платено е на предложилите, записалите, обсъдилите, гласувалите и похвалилите.

Дребна техническа подробност е, че българинът досега не е видял полза от нито една мярка, ама пък... много искаме, нали Mr. Green

 Mr. Green
   Hands Clap


По-скоро сценария е, че София ще се превърне в "бяло" гето и ще бъде страшно да се пътува из провинцията.

Да кажем още Варна, Бургас, Пловдив, Търново (+/-)

Дам...хората с розови очилца не виждат, но на мен сърцето ми се къса, че малкото градче в което е бил роден дядо ми, прадядо ми, пра-прадядо ми изчезва. Когато заведох сина ми това лято да види градчето, където съм гостувала на баба си и дядо си и от където имам неповторими спомени,  осъзнах, че вече не съществува. На детската площадка бях единствената българка и единствените, които говорехме на български бяхме аз и детето ми. Не можах да се вредя на нито един от 3-те банкомата в града да си изтегля пари от заплатата, защото най обгрижваните хора в държавата, се бяха наредили да си теглят помощите, детските и т.н. Приятелките ми от детството са в големите градове или в чужбина, а майките, бащите, дядовците и бабите са на доизживяване. Няма производство. Само търговия - хранителни стоки, дрехи, обувки. Тук-там някой железарски магазин, домашни потреби и толкова. Всички заводи, цехове, предприятия са отдавна приватизирани, разграбени и...недействащи. Това е пример само от един малък град в България. А не е само един.
 Спирам по въпроса. Жалко.
Виж целия пост
# 18 008
Да кажем още Варна, Бургас, Пловдив, Търново (+/-)
Търново вече клони към минус Cry Не знам колко пъти чух днес турска реч, доакто се размотавах. А аз си мислех, че сме бял район.
Виж целия пост
# 18 009


По-скоро сценария е, че София ще се превърне в "бяло" гето и ще бъде страшно да се пътува из провинцията.
Ще? Не си ходила в Котел скоро явно...или в Шивачево...Да те светна-последният бял човек в наше село почина. Живееше сам, ограда с бодлива тел, пушка под възглавницата...
Виж целия пост
# 18 010
Grinning Grinning Grinning

Скрит текст:
ЗА КИРЧО, КОМПОТА И КОМИКСИТЕ

Помните ли този великолепен филм от миналото "С деца на море"? Там имаше един много смешен епизод, в който момиченце влиза в дискотека и пита: "Абе, къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият." От няколко дни все се сещам за това момиченце като чета злостните статии на медийните защитници на правителството срещу протестиращите. То и с деца на море не е лесно, но откакто депутатите се върнаха от морето тонът стана нетърпим. Имаш чувството, че протестиращите са влезли в ролята на намерения от родителите си Кирчо, на когото му се нанася як словесен кютек, задето не слуша. То не беше "превърнахте държавата на Вувузелия", "сектанти", "второкачествени", "обяздени", “луди, които не са си пили хапчетата”, „сноби”, „лумпени”, „пасмина”, „врещяща тълпа”, „платени”… Ярост голяма. Чак да се уплаши човек. Аз, разбира се, не се плашех, тъй като знаех, че макар и да не се справя с цената на електроенергията правителството на другаря Орешарски ме отърва от страха. И така докато не попаднах на последната статия на другарката Велислава Дърева (http://www.duma.bg/node/62185). Още щом я прочетох разбрах, че и със страха са се справили, колкото с тока. Защото ме побиха тръпки. Казвам ви, такова нещо в последния поне век-век и половина българската литература на познава. Единственото сравнение, което мога да направя, е с прочутия монолог на даскала на Камен Донев, където например казваше: ”…Колко пъти съм му казвал: „Ти дай – викам - две кила моркови, после – викам - мини в Сърбия и ми се обади по телефона, защото казва жена ми: „Ами няма салфетки”. Викам: „Ми няма, защото едното не може да се съизмери с другото камионче на детето, което му купих за Нова година…” (http://www.youtube.com/watch?v=ZDHl4UmpHps)
Така и коментарът на Дърева. Имах чувството, че не е писано, а направо е… излято с един дъх. Е, вярно, при първия прочит нищо не разбрах... Остана само усещането, че искам да стисна ръката на Велислава и да й кажа, да се успокои и да не се газира така, защото ще й стане нещо от напъването. Така всичко би приключило, ако не бях направила грешката да прочета бавно още веднъж статията с цел да намеря поне малко смисъл. И тогава се сетих за онази песен на „Контрол” от началото на 90-те: „Толкова много неща съм преглътнал, но нещо стомахът ми не понесе! Не понесе! Моля извинете - не го понесе! Моля извинете!…” Казвам си: „Ама така не може… Не може месеци наред да сееш само злоба и постоянно да обиждаш, докато накрая не гръмнеш като бомбиран буркан и не омажеш с компот от несвързани попържни всичко около себе си”. Голямата поука от „борбата” на Велислава с протестиращите е, че когато позволиш на яростта да те настърви, накрая тя ще вземе такива размери, че ще те обезуми. Това вече не е журналистика. Това е обикновена злобичка към всичко, което представлява другия. Затова, ако някой от словесния щит на правителството все още е достатъчно стабилен психически, за да слуша, нека чуе: На протестите ходят нормални хора. Повечето от тях не се интересуват от Борисов, Цветанов и Фидосова. Въобще не им пука за автентичното дясно на Костов и неговата втора серия Кънев, за реформираната Кунева и за остатъците от СДС. Повечето дори не знаят как изглежда Саша Безуханова. И даже тя да се мота из протеста, никой не й обръща внимание. Това, че Бойко Борисов е докарал 10 рейса с протестиращи в отговор на 70-те рейса на Местан и Станишев, няма никакво значение. Тези неща имат значение само за някакви хора, които си стоят в някаква редакция или партийна канцелария, мрачно пушат цигари и гледат на нормалния живот само през опушения прозорец. И да, някои от протестиращите бяха на море. Да, протестиращите са изморени. Защото протестиращите са тия хора, с които живееш в един блок, с които си учил заедно в училище, с които си приятел… Те имат деца, обичайните проблеми, ходят на работа и т.н. Нормално е да са изморени. Протестите не са нашият живот, както социализма - вашият. Онова, което ги изкарва на улицата, е простото човешко възмущение от огромните несправедливости на управляващите и пълзящата рекомунизация. Това е толкова прост факт, че трябва да си започнал да живееш в някаква паралелна реалност, за да не можеш да го разбереш. Трябва да си започнал да мислиш само в политически схеми и никога по човешки. Нито веднъж не чух някой от правителството и защитниците му да каже: „Абе, хората са ни ядосани”. Това е толкова смущаващо. Аз знам обаче какво най-много дразни словесните правителствени защитници, наричащи себе си журналисти. Защото да си журналист по подразбиране означава не просто да работиш в медия, а да критикуваш управляващите в полза на обществото. Само у нас го има абсурдът журналист да означава и човек, който помага да се разедини народът в полза на управляващите. И това става най-вероятно без пари, просто така от доброволно вътрешно робство. Именно това ги дразни най-много в протестиращите – свободата им.
Именно тази липса на свобода накара Явор Дачков да изригне в социалната мрежа: „Няколко лумпена врещят под прозорците ми оставка. Опитват се да блокират Орешарски пред БНТ. Добре че нямам пушка. Щях да ги почна като Селинджър. Отвратителна шумна тълпа. Пасмина”. Сериозно ли, бе? Знаеш ли какво би казал героят на Селинджър Холдън: „Ако някой протестира срещу някой в цъфналата ръж, ще подаде ли оставка този някой някога веднъж”? Може би, Люба Кулезич е права – ти не си онзи Дачков от миналото, а негов двойник. Никой не преживява чак такива катарзиси…
 Стремежът към същата тази свобода принуди Бедров, Цолова, Николаев и други журналисти да си сменят медиите. Защото „важните” хора не търпят свободомислещите. „Важните” хора се опитват да извиват ръце, но явно още не са разбрали, че някои изправени не могат да ходят на колене. Вече не се страхуват дори да напуснат работа, за да не направят чупка в кръста или да пълзят. Даже Орешарски го разбра и се опита да си го припише като заслуга. Не може обаче този, който се измъква от протестиращите като мишка през изхода за боклука, да твърди, че е освободил някого от страха. Защото той самият се страхува много. Иначе щеше да излезе през парадния вход.
 Сега хората на жълтите павета са по-малко от преди няколко месеца, но са мразени с триж по-голяма омраза, защото още се смеят. Нещо, което не понася на Дърева, Дачков, Волгин, Симов, Бареков (сори, последният прави сухи тренировки за политик) и прочие мастити журналисти. Всяка вечер, в жега и дъжд, макар и изморени, едни нормални хора казват онова, което мислят, по свой си начин. Особено ярко това си пролича на 9 септември. За мен протестът тогава беше изумително събитие. Насред опитите за реабилитиране на комунизма, протестиращите му се присмяха. Разбирате ли какво стана? Едни хора се събраха и се смяха на онова нещо, което потопи България в кръв и страх, което създаваше лагери, оскверняваше храмове, убиваше божиите служители, интелигенцията, издевателстваше над човешката свобода. Присмяха му се и комунизмът вече не изглеждаше страшен. Защото, когато се усмихнеш на едно нещо, означава, че си го победил. И в този смисъл протестиращите победиха правителството на Орешарски, дори и то да не си подаде оставката. Години, след като хората забравят за премиера Орешарски, ще помнят вицовете и карикатурите за Олигарски, Боклушарски и смешките, които са си разказвали за него. А когато той един ден падне, защото това неминуемо някога ще стане, хората ще излязат по улиците и ще танцуват. Понеже комунистите обичат революциите, ще им припомня какво е пишело на Бастилията след като я превзели: „Тук ще се танцува”. Когато падне Орешарски на жълтите павета ще се танцува точно така, както се танцува и в момента. Ако аз бях на мястото на премиера, за мен тази мисъл би била непоносима. Как той издържа на това - не знам.
Колкото до неговите медийни защитници, те приличат на строгия социалист, за когото пишат Илф и Петров в предговора на „Златният телец”. Той ги попитал защо си позволяват в днешно време да пишат смешни неща. „Ами това е сатира” – отговорили те, както биха отговорили и нашите протестиращи. „В днешно време - казва ни чичкото с гласа на Дърева, Дачков, Симов, Волгин, Бареков (опс, той вече не е журналист) и прочие – сатирата не може да бъде смешна”. Като им казал това, Илф и Петров решили новата им книга да бъде колкото се може по-смешна. И аз също се надявам следващите протести да са все така весели. А кой ще дойде след оставката ли? Някой, който вече ще знае, че и него хората могат да превърнат в комикс.

Това ми заприлича на: „Змията хапе най-страшно преди да умре", имам предвид Дърева в "Дума". Нещо става с тая жена, може и от възрастта да е. Жалко, толкова я харесвах навремето, сега все едно е подменена. Peace
Виж целия пост
# 18 011
Изключително неадекватно е (да не употребявам по-груби думи) да се противопоствя София на провинцията, сякаш са отделни светове с противоречащи си интереси. Особено ако такова противопоставяне се прави от индивид, окичил се с титлата "професор". Едва ли има нещо по-малоумно от твърдението, че в България не се развивало зеленчукопроизводството, защото в София имало метро.
Виж целия пост
# 18 012
Изключително неадекватно е (да не употребявам по-груби думи) да се противопоствя София на провинцията, секаш са отделни светове с противоречащи си интереси. Особено ако такова противопоставяне се прави от индивид, окичил се с титлата "професор". Едва ли има нещо по-малоумно от твърдението, че в България не се развивало зеленчукопроизводството, защото в София имало метро.

Alexandria37, не е нужно да си професор, за да го видиш и напишеш. Ако мръднеш из провинцията, даже без да сваляш розовите очила, сама ще го видиш. Нямам предвид големите градове като Варна, Бургас и др, т.е. не тая провинция, а оная, която споменават момичетата в горните постове.  Peace
Виж целия пост
# 18 013
Alexandria37, аз нямам нищо против и във Варна да има метро  Mr. Green. Работя доста далеч от дома си и пътя ми е около 40 минути в едната посока  Whistling Ама нямаааа...
В България не се развива зеленчукопроизводството не заради вашето метро, а поради други причини. Те са ясни, няма защо и ние да ги дъвчем. А професора не е споменавал на един ред зеленчукопроизводство и метро - от къде излезе тази взаимовръзка?
 Да, София и Провинция  Mr. Green са различни светове. Достатъчно се вързах да отговарям и да вися в темата, губейки време, така че не ми се влиза в обяснения защо това е така. Имам си друга работа.

Ако проявиш любопитство прочети моя предишен пост, постовете след него, след това запали лимозината  Mr. Green и излез на разходка извън София, попътувай, отиди в някое село с 30 души българи население и 150 души цигани, поговори с хората в селската кръчма, поинтересувай се как виждат и те нещата, па тогаз пак ела да ни кажеш в темата, глупости ли е писал професора и, е ли София оазис в пустинята на отчаянието.
Виж целия пост
# 18 014
Eто още едно безумно предложение Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy

Глоба, ако се возиш сам в колата
http://kurier.bg/bulgaria/40404.html
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия