Подсъзнанието може всичко 57 /Линкове за всички техники има на първа стр.

Фил, няма как да знаеш как се чувствам, след като не ти е дошло до главата. И откъде да дойде това облекчение, от това, че се чудя накъде да поема ли?! Но всеки мери със собствен аршин. Желая ти щастие и дано никога не се окажеш в такова положение.  прощавам и се освобождавам.....

значи намирам възможно най-бързо възможно най-лесния вариант

Алина - няма начин да няма начин да се справиш, освен това на човека не му е минавало и през ум че може да се наложи ти сама да се бориш  с кредитите. Обаче къде е ключа за палатката - само ти можеш да го откриеш. Аз бих потърсила помощ от горе и после всичко друго каквото ми хрумне и хареса накуп. Не знам - може би би било хубаво да се помолиш да ти покажат посоката, да ти помогнат със знаци и то така че да ги разбереш правилно, като те чета обаче тази работа на която си сега не ти е вариант. Поне аз така мисля. Освен това съм сигурна че духът му е с вас и ще ви помага колкото и както може да се справите с малкия.

При мен Новолунието е в събота  в  8.45 сутринта ... Мисля да понапиша желания.... Нещо друго  ще правите ли тогава ,освен желанията ?   

Момичета, последните ви коментари ме провокираха и аз да споделя своите мисли. Пред мен са двете ми деца, голямото е песимист, все не си вярва, все мисли, че не може. Сега резултатите от матурите доказаха, че всичко е в главата му. Аз обаче не мога да променя мисленето му. Малката, вече ви писах е оптимист. Във всяка ситуация търси хубавото, вярва, че е късметлийка и наистина нещата и се получават по- лесно. Аз определено съм като сина ми, но виждайки пред себе си дъщеря ми и поведението и, си мисля, че Господ ми е пратил учител в нейно лице. Дано се науча Мисля си още, че колкото и да отричат положителното мислене, много по- приятно и леко се живее с такава насоченост на мисълта.
Още нещо и аз се сетих за думите, че трябва да искаш малко, за да можеш да платиш цената, без да знам, че са на Ванга. Във всички мъдри книги, религии и т.н. има много неща и аз си мисля,че важи това, в което избереш да вярваш. Но е всеобщ закон, че трябва да си добър, дори понякога така да изглеждаш на някой глупав. А какво е да си добър, знае всеки, ако не знае, само е нужно да послуша сърцето си.

"Цената" е някакво много неясно понятие, единственото, което плащаме, е отношението ни към света. Не знам как да го обясня. Преди време загубих сериозна част от живота си. Първо използвах точно тази дума в мислите си. После, провокирана разбира се от хора и събития, осъзнах, че съм невероятна късметлийка, защото губейки получих шанс за много нови неща. И не само - практически нищо драматично не се случи. Но ако бях останала в матрицата "о, защо ми отне семейството, дома, работата" трудно щях да продължа напред, нали  И изобщо не ме кефи и не споделям тия разсъждения за скромност, те според мен са страх и подценяване на способностите. Спомнете си - трябва да се научиш и да получаваш, даже на първо място. Страхът от получаването, щото не заслужавам и леле колко ще ми струва, е довел до тези формули. Ако ще не Ванга ми Далай Лама да се е изказал.   

Ще се радвам, ако споделите опит за децата, както е питала Пеперуда. Аз имам затруднения в обучението по позитивно мислене, просто не успявам на моята да й го пробутам 

Алина, нали не мислиш, че нещо с лошо съм искала да ти кажа. Наблюдение, но няма да се обяснявам. Прегръдки много!

хм, странно, аз намерих новолунието, че започва в 18:57 на 8 юни тук

ще пиша желания главно, не знам дали ще имам време за карта.

peperuda333 и с моя син имах подобни борби. Ама си мисля че при него дойде от училището.  В началното беше със среден успех- от дези дето са почти отличници ама не стана такъв (а не сме го мъчили за оценки - само се опитвахме да му покажем че ученето е полезно и може да не е неприятно). И няма да забравя, като кандидатстваше за гимназията, как първо си мислеше че няма никакъв шанс - всъщност беше сигурен, и колкото и да обяснявах че никога не се знае - не можах да се преборя - ама двете момчета от махалата които бяха отличници едвам влезнаха в някакви техникуми дето ги бяха писали просто за да напишат всички училища (а цялата година бяха на допълнителни уроци) и нашия беше решил че той просто няма шанс.  Отиде не изпитите по-скоро да ни покаже че няма смисъл (и в молбата писахме двете езикови и двете математически - хората ми казваха че съм луда че съм го позволила и че съм му съсипала шанса да се развива) - преди това не е ходил на никакви допълнителни уроци.
Няма да забравя деня в който излезнаха оценките. Като вървяхме към сградата където бяха списъците срещнахме едно момче от класа му с майка си, това дете беше фаворита на учителите и всички бяха убедени че няма да има проблеми с влизане в кое да е училище. За съжаление детето не беше се представило добре на изпитите имаше три и нещо. И моето като го чу това съвсем се сдуха - все едно беше спукана надуваема топка. Стигнахме до таблата с малкия който вече едвам се влачеше и едва ли не - аха да припадне всеки момент - и аз колкото и да обяснявах че това което е направило другото дете не важи за него - просто си говорех на въздуха. Като стигнахме до оценките моят се свлече на една пейка и не искаше да иде до таблото - първо беше чакай да си отидат хората, после нещо друго и накрая каза - "няма смисъл да четем, хайде да се прибираме".
Направо ми призля- идеше ми да ида в старото училище и да ги подкарам подред всички с юмруци и ритници.
Оставих го отидох до таблото видях оценката и му я казах - гледа ме десеттина минути абсолютно невярващо. Накрая го извалачих до таблото (почти носейки го) и му я показах.
Е, не влезе в езиковата - която беше първо желание, влезе в математическата в езикова паралелка. И през всички години ходи с такова удоволствие на училище - че да ти е драго да го гледаш - направо светеше като знаеше къде отива. И там не беше отличник - успеха беше пак както в старото училище.
Тази случка винаги я давам за пример като го виждах че започва да потъва - ама май вече сам се сеща за нея - превърнахме я в нещо като сирена на линейка - включва се точно навреме.
Сега е в университета - пак по същата схема - кандидатства само на две места и писа само няколко специалности. Само че вече знаеше - че не се знае знае ли се, и май вярваше че ще влезе и че няма смисъл да се тресе.

Папугай, аз може би още не мога да приема факта, че този човек го няма. Понеже беше много жизнен и позитивен, всички си мислехме, че ще ни надживее и никога за нищо не съм мислила. Боже мой, та аз даже не знаех къде се плаща ток и други консумативи..........Старая се по-пъргаво да се отърся от загубата и болката, за да мога спешно да премина към оформяне на купища документи, нещо, което никога не ми се е налагало да правя.......А що се отнася до работата на, която съм в момента, вярно е, че е много ниско платена, но аз я обожавам, както и колегите си и, благодарение на това, че не си взех дълъг отпуск, а се върнах на работа започнах да се съвземам. То не, че и в провинцията има кой знае какъв избор ...........това, което най-много ме дразни сега е, че аз дори не мога да формулирам желанията си, толкова съм разконцентрирана.....

Нормално е alinnna, всяка загуба е трудна. Дай си малко време.

mishelaa ,  аз съм на друго място и затова Новолунието ми е с друг час, ти правилно си го намерила, кога е в Бг ! 

Много ми харесва това, което прочетох от поста ти, luna.   
Аз точно така правя! 

 

момичета отдавна не съм писала, но ви чета.

По повод на страха, съмненията и т.н.
Винаги съм знаела, че колкото по "на майтап" действаш, по-се получава.
Пример1 - завършила университета с 6,много подготвена, отивам на интервю за работа в едно селско училище. не ме взеха, нямам стаж. На връщане, слизам от абтобуса и насреща ми директорката на у-щето, което завърших. Заприказвахме се и се оказа, че има място за мен. На следващата седмица работих в най-престижното у-ще в града, което е на 2мин. от вкъщи.

Пример 2 - на майтап, реших да уча 2 висше - Англ. език. Дойде време за изпита за прием. Аз след дискотека, не спала..(абе, студентски живот, но нали съм обещала на нашите....) отивам на изпит, дават тест и превод. Хората ходили на уроци, курсове(аз парите за курс, похарчих по дискотеки).....,  Всички извадиха едни чернови...... Аз махмурлийка написах набързо и само си мислех как да се прибера.
След 1 седмица резултатите - бях на 2 място по оценка.

Пример 3 - една вечер, с познати си говорим за бизнес и ей така реших да пробвам. Напуснах  много престижна работа, с добра заплата, държавна. Всички казваха, че съм луда.
В момента работя хобито си и то ми носи пари....

Много такива примери имам, но не искам да ви отегчавам. Написах ги защото започнах да вярвам, че прекрасните неща се случват без усилия, НО КОГАТО СИ ГОТОВ, т.е. полагаш усилие да станеш "точния" човек и тогава "точните" неща се случват. И най - вече, трябва да вярваме на сърцето си. Винаги съм знаела какво искам и не съм се примирявала с по-малкото.

леле къде съм бляла изпуснала съм Ви