В момента чета ... 19

  • 44 894
  • 740
# 255
Гигова, за мен беше удоволствие четенето на книгата. Но освен това - тя е от тези книги, чийто финал те оставя със зяпнала уста!  Peace
Виж целия пост
# 256
Започвам
Виж целия пост
# 257
С нетърпение чакам отзив. Twisted Evil
Виж целия пост
# 258
Приключих "Медея  и  нейните деца" на  Л.Улицкая. Нещо не съм  очарована. Ще  започвам  "Доктор  Живаго" на  Борис  Пастернак.
    Искам  да  попитам,  коя  е  най-силната    книга на Иво  Андрич?
"Доктор Живого" определено е трудна и тежка книга. Поне за мен. А относно Андрич съм категорична - "Мостът на Дрина".
Виж целия пост
# 259
Аз, след дълго мързелуване, започнах тази:

Виж целия пост
# 260
Дойдох да споделя нещо, което ми прави впечатление от доста време в читанката. Масово качват невъобразими книги ама пълни боклуци, главно любовни - Арлекини и т.н. , чак се нервирам само като им гледам кориците, докато скролвам.
Виж целия пост
# 261
Дойдох да споделя нещо, което ми прави впечатление от доста време в читанката. Масово качват невъобразими книги ама пълни боклуци, главно любовни - Арлекини и т.н. , чак се нервирам само като им гледам кориците, докато скролвам.

Да се чуди човек... Все едно, че любителите на тоя тип литература не могат без такъв сайт..., щото непрекъснато им се чете  Wink

Мона Лиза, аз чакам твоите отзиви за "Краят на господин У". Подредила съм го и чака да си завърша "Забравената градина", на която й дадох малко почивка докато изгълтах набързо 22/11/63 и "Планините ехтяха".

Много ми хареса новата книга на Хосейни. Трайно ще ми остане определено. Харесва ми, че е намалил драматично-натуралните брутални елементи...  Wink За развитието на образите - на мен ми  се стори оригинален този негов нов подход... Точно като самия живот... В един период от живота си сме близки с едни хора, после с други... и така си върви естествения ход на нещата...  Wink 
Виж целия пост
# 262
Дойдох да споделя нещо, което ми прави впечатление от доста време в читанката. Масово качват невъобразими книги ама пълни боклуци, главно любовни - Арлекини и т.н. , чак се нервирам само като им гледам кориците, докато скролвам.
Самото преработване на форматите на книгите е доста трудоемко и въобще не смея да възнегодувам, независимо какво качват.
Много искам да усвоя алгоритъма на преобразуване и да започна да помагам и аз. Лятото може да се позанимая....
Виж целия пост
# 263
Благодаря Свет Hug
И аз чуствам доста неща, но не мога да се изразя като теб Laughing Rolling Eyes
Пак ти ще си "виновникът" да си купя нещо на Керана, както стана и с Мацантини.
Това е най-важното нещо, Гигова - да чувстваме!  Hug Дано ти харесат двете авторки! Десетки пъти писах за любимите си книги (извинете - на тези, които не са любими или им пречат дългите постове), но май пропуснах за "Елада Пиньо и времето" да спомена, че си имам Нова Библия! За "Да дойдеш на света" бях писала същото, както и за "Правек и други времена". И когато си го помислих за "Елада Пиньо", си казах - колко Библии имам аз?! Wink Зарадвах се, че са много, припокриват се и се допълват и... се пишат от жени съвременните Библии?!  Grinning (нямам капчица пристрастност към феминизма, но това с книгите ме топли).

Пределно ясно е, че за други тези книги може да не са нито Библии, нито изобщо нещо специално в литературата, просто на мен ми действат така. Доказателство за различното възприемане е това, че мой колега (мъж) ми каза, че "Доброжелателните" възприема като "Библия на 20-ти век"?! За мен засега изобщо не е така, но е факт, че сега се налага да я оставя за около седмица, а добре съм навлязла в нея, не ми е особено трудна и бих искала да продължа.
Най-шокиращото е, че в обосновките  (например на корените на войната) има неща, които приемам (цитата по-долу). И се чудя - всичко ли може да бъде (опитано да бъде) обосновано; всеки ли може да бъде привлечен и да стане последовател на някой, който сега приемаме като Дявол?  Rolling Eyes
Скрит текст:
“Вероятно в това се крие огромното преимущество на така наречените силни над слабите: и едните, и другите са разяждани от тревоги, страхове, съмнения, но слабите го знаят и страдат от това, докато силните не го виждат, и за да заздравят още стената, която ги предпазва от бездънната бездна, се обръщат срещу първите, чиято твърде явна крехкост заплашва тяхната крехка увереност. Така слабите заплашват силните и приканват към насилие и убийства, които безпощадно се стоварват върху тях. И едва когато сляпото и неудържимо насилие удари на свой ред по-силните, стената на тяхната увереност се попуква: чак тогава на свой ред си дават сметка какво ги очаква и разбират, че са свършени. Точно това се случваше на мъжете от 6-а армия, толкова горди, толкова надменни, когато смазваха руските дивизии, ограбваха цивилните, избиваха като мухи заподозрените: сега, не по-малко от съветската артилерия и снайперисти, от студа, болестите и глада, ги убиваше бавното надигане на вътрешния прилив. Той се надигаше и в мен, парлив и вонящ като сладникавата миризма на…“
    Искам  да  попитам,  коя  е  най-силната    книга на Иво  Андрич?
А относно Андрич съм категорична - "Мостът на Дрина".
Абсолютно подкрепям за  "Мостът на Дрина". (дори без да съм чела още всичките книги на Андрич). Мислех да напиша  "Мостът на Дрина", без да добавя "според мен" - което често гледам да включвам  в мненията си - защото съм почти убедена! Simple Smile Не се сещам в нашата литература да има толкова "глобална" творба за всичко на  Балканите през последните около 5 века (или съм забравила?). Голям чар има тази книга (освен всички останали достойнства и въпреки впечатлението, че звучи леко старомодно - но тя си е и за стари времена).
Виж целия пост
# 264
 Аз днес прочетох

 Помислих, че е роман. Просто никъде не е отбелязано, че са разкази.

 Хареса ми първият от тях. Леко наивен ми се стори, но пък имаше и такива, които силно ме докоснаха.
 Разказът за умиращия от рак баща ме просълзи.
 И доза сарказъм улавях, и префърцуненост донякъде, но общо взето четох без досада.
 По принцип не обичам да чета разкази. Харесвам разказите на Йовков, Елин Пелин  и Хайтов.
 Но днес най-несъзнателно  Laughing се сблъсках с разкази, написани от наш съвременник.

 Снощи нямах какво да чета  и си доставих удоволствие с разказите на Елин Пелин.
 Но днес си взех нови книги от библиотеката.
Виж целия пост
# 265
Виж целия пост
# 266
За няма и ден прочетох "Майките" на Т. Димова. Още една странна книга. Не че не ми хареса, но остави впечатлението у мен, че опитите за оригиналничене на авторката са й изиграли лоша шега.
Самият сюжет, ако беше разгърнат по класическите правила, щеше доста да впечатли. Дори, мисля повече, отколкото е в момента.
Безумно дългите изречения не ме притесниха /е, не ми и допаднаха особено/. По-скоро ме ядоса разпокъсаността на повествованието и .... заглавието на романа.
Виж целия пост
# 267
Завърших "Жестокото присъствие на времето" - Дженифър Игън. Хареса ми само историята на Саша, с която започна и завърши книгата. Имаше много герои и истории, но само Саша успях да почувствам близка. По принцип малко се обърквах и във времево отношение. Авторът преминаваше от миналото, през бъдещето, към настоящето без някаква предварителна настройка.

В момента чета "Дневник на утрешния ден" - Сесилия Ахърн и за момента много ми харесва. Много близка я чувствам героинята, харесва ми как говори откровено за себе си, за това какъв човек е била и как едно трагично събитие започва да я променя малко по малко. Струва ми се, че ще изскочи някаква дълбоко пазена семейна тайна в някой момент, но засега това са само предположения. Ще видим! Simple Smile

Имам един въпрос - харесала съм една книга "Пържени зелени домати", издадена тази година от Бард. Дали това е първото издание на български или е имало и по-старо и дали някой има някакво мнение за книгата? Звучи ми интересно анотацията и мисля, че ще ми хареса, но ще е добре, ако някой сподели впечатления.
Виж целия пост
# 268
Преди няколко дни завърших "Музиката на един живот" и много ми хареса. Въобще Андрей Макин много ме впечатли и се надявам да е така и с другите му книги, защото съм се запасила.  Heart Eyes Руска проза, макар и написана на френски, драми, чувства, меланхолия и описания.

Това писах в GR:
Скрит текст:
След „Жената, която чакаше” това е втората книга на Андрей Макин, която прочитам и много ми харесва. Тук той отново е брилянтен разказвач, отново разказва затрогваща история. Книгата започва с описание на една далечна гара в Сибир, където хората търпеливо чакат влак за Москва, закъсняващ шест часа в снежната буря. Авторът говори за типичните homo sovieticus, сред които забелязва и главният герой, макар и със своя ярка индивидуалност. Млад и обещаващ пианист, очакващ първия си концерт, трябва да бяга от сталинисткия режим и приема самоличността на убит войник. Парадоксално, както сам осъзнава, за да се спаси от лагер, рискува живота си във войната. Дълги години е далеч от музиката, но веднъж не устоява на изкушението и все пак засвирва пред публика...
Типична руска чувствителност и изящна словесност. Дори и да пише на френски, Макин все още живее духовно в Русия и не може да избяга от руските си корени, това прозира от всеки ред.
Снощи си приключих "Грехът на Малтица", също ми хареса.
Сега съм се заринала с все хубави книги и се чудя от коя да започна.


Виж целия пост
# 269


И се възхищавам на умението му да казва всичко с едно изречение ...

„Вие знаете всичко, но каква полза, щом продължавате да носите на носа си очила,а в душата си есен…?“
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия