Януарчета - 8 тема

Здравейте, момичета! Крайно време е и ние с Гого да се разпишем в темичката ни 
Много се радвам, че дечицата ни са добре, растат като гъбки и са толкова прекрасни 

Георги е добре, не е приет на ясла и ще си го гледам поне до напролет. Хич го няма от към говор и почти нищо не казва, но иначе всичко му е ясно и разбира какво му говоря. Играе си все със забранени за него неща, казва си постоянно НЕ, НЕ, но каквото си е наумил си го прави 
Храни се вече сам, слагам му по масата и той се оправя. С махането на памперса сме още много далече, всичко си върши там, не иска да каже и това си е. Цяло лято го държах по голо дупе и ходих след него с парцала и чистих, и накрая пълен неуспех, а сега като е студено няма как да стане, та продължаваме да си го носим. Само като си свърши голямата работа /под масата най-често/ и веднага ми показва, явно не му е комфортно да седи наакан
Има вече 16 зъба, така и не разбрах кога му избиха за моя голяма радост. От както направи една годинка, спи почти непробудно по цяла нощ, самостоятелно в неговото си легло. Вечер заспива към 20-21 ч. и сутрин поне до 7-8 ч. откарваме, златно момче си имам 

Привет!
Наша Агнеса май проговаря на английски повече, отколкото на български или руски. В момента е по 5 часа дневно при детегледач, явно достатъчно, за да започне да казва "майн", "бол" и "доги". Иначе на български топката още си е "по-ппо", а кучето е "сака" (от собака). С гърнето нямаме никакъв прогрес, освен че започна да идва и да казва, че е направила аки.

Ние всичките сме болни, децата вече десети ден с хрема, от днес вече и с температура, аз се влача вече втора седмица като парцал. Както не мога да излизам в болнични, да видим как ще се справим. Ужасно ми е нужна поне една седмица истинска почивка, без деца, без домакинство, без бърсане на разлято мляко непрекъснато. Една седмица да спя, да чета и да се разхождам.

И аз за това си мечтая, но явно няма да е скоро......

Едвам си държа очите отворени... От 2 седмици Мила се буди всеки ден в 5:30 и е свежа и гладна! Ако се опитам да я игнорирам и да си лежа, ме отвива, донася ми чехлите, слага ми ги на лицето и започва да повтаря до безкрай "Мамоооо, там кухнятаааа!" демек да заминавам да й правя закуска и да си играем. Вечер си ляга като до сега, в 19 ч, и не виждам как да го изместя евентуално по-късно, като тя по това време вече е нетърпима, само реве и се сърди. Като я сложа в леглото, заспива за секунди. Не ми се мисли, като сменим времето в неделя, как в 4:30 ще се будим 

Иначе и аз съм вече четвърта седмица на работа. След първата бременност нямах търпение да се върна, а сега хич... ама ХИЧ! В офиса обстановката е много обтегната, съкращават хора, няма работа, заливат ни с бюрокрация, направо е нетърпимо. Добре, че съм на 6 ч дневно, 24 ч седмично, иначе хептем щях да издивея. Нямам търпение да си взема децата от градина и да си играем. Най-новото е, че Мила ходи волю-неволю веднъж седмично с батко си на английски (просто няма къде да се денем с нея по време на курса му и седим и ние в стаята), но на нея вече й е много интересно и активно се включва. Системата на преподаване е Helen Doron, чувала съм, че и в България ги има, и е всъщност много забавно. Целият "урок" е всъщност игра, предизвикваща децата да започнат да говорят английски. Работи перфектно! Например нарязват плодчета в една чинийка и всяко дете може да си вземе, стига да назове плодчето, което би искало. Просто невероятно бързо се получава! Наша Мила е първа писта пред чинийката и май май скоро ще ме накарат и за нея да плащам 
Тя вече много приказва - и на български, и на немски, а вече започва и английски да вкарва думички. Сутринта даже ми пееше песничка - All the leaves are falling down, е, по-скоро на Милешки, отколкото на английски, но се разпознаваше съдържанието с малко фантазия Започва да става интересна!

Янажар  пожелавам ти бързо да оздравееш!  Дано скоро да успееш и да починеш малко  Браво на Агнеса!  Определено се забелязва скок в развитието, когато има промяна на обстановката.

Чакам моето януарче да стане на 2 години и ще го пращам от време на време в английска детска градина.  Тук преди 2 години не се намира лесно нещо почасово.

Аз винаги чакам почивните дни с нетърпение, сякаш ще си почина, но все се опитвам да вместя 1 милион неща и в крайна сметка в понеделник се връщам изморена на работа ... А ако не си свърша домакинската работа в почивните дни, след това ми се влачи цяла седмица.  Когато съм вкъщи гледам да обръщам внимание на децата.  Аз имам помощ вкъщи .. направо ви се възхищавам как се справяте сами   

Бибиана, браво на Мила!

Като си гледам челядта, най-рано след десет години ще стане мойта.

Мамма Мил, баба ли си имате? Блазе ви. Иначе и моите почивни дни са почивни само за другите, аз ставам сторъка и разногледа.

Ама какво ли се оплаквам, да са живи и здрави, останалото ще го наредим някак си.

Да, Янажар, имаме си баба    Знам, че всеки има различни мнения за баби гледащи деца, но при нас този вариант работи добре - не че не бихме могли да се оправим без нея, но качеството ни на живот би се изменил доста.  Разбира се, важно е какви са ви отношенията (моята майка се разбира в ММ прекрасно - взаимно се глезят , децата също я обожават)  За мен е все едно си имам nanny, но знам, че мога да разчитам 100% на нея.  Аз съм щастлива, че не трябва да мисля как да приготвям децата сутрин в 6  да излезнат от вкъщи, не трябва да се притеснявам ако закъснявам от работа или когато ММ е в командировка, вечер като легнат да спят можем да отидем на кино импромпту без да правим планове за babysitter с дни напред ... мога да ви дам още хиляди примери ... Мога да пожелая на всички да имат такава опция 

Някоя от вас замисляла си се е за идеята да имате au pair?

тук почти всички имат помощнички, които работят според нуждата, т.е. и децата гледат освен да търкат с парцаля. Аз нямам и не искам да имам, но децата са свикнали да виждат. Повечето им съученици на училище ги водят мейдките. Веднъж ме попитаха ние защо нямаме мейдка, и аз им казах, че може да си вземем, но тогава с баща им ще излизаме почти всяка вечер, и ще ходим на много места без тях - в семействата на приятелчетата им се случва точно това  бяха неприятно изненадани и категорично не искат такъв вариант

това с о-пера е вариант за чужбина, в Бг е още една заплата, много скъп вариант.

Ей, понапълни се темичката!!!
МаммаМил - супер е с майка ти в помощ, още повече щом се разбирате!!! Аз много исках майка ми да поеме Искра, но е в предпенсионна възраст и не мога да искам това от нея. Обаче добре че живее на 2 пресечки - да ми е жива и здрава - много ми помага, през почивните дни взема често големия, когато почива ми свършва това онава из града, пазарува ми ако й поръчам, идва да ми помага вечер ако ММ е в команровка... Абе за всичко мога да разчитам. И добре че, щото иначе не се виждам
Янче, тежка е и твоята...

О, бабите са нещо много полезно и специално. Винаги съм казвала на децата си, че бабите са вълшебни! Ако си нямах на разположение свекърите, които живеят у нас от осем години, нямаше да посмея да родя Вероника. Не зная на коя точно висша сила да благодаря за неизчерпаемата помощ още от най-големия ни син, та чак до днешния ден - напълно спокойно оставих малката на грижите на дядо й и отидох на работа. Вечерта беше чиста, нахранена, разходена и щастлива. Последното изречение звучи като за куче, но пък и какво друго му е нужно на моето момиченце?

Монки, все се каня да напиша, че Вероника е прекрасна красавица   
Да ти е жива и здрава!

Още един глас "ЗА" баба и дядо. Каквито и недостатъци да имат все пак са хора, които искрено обичат внучетата и спокойно можем да ги оставяме при тях.
 

+1
Безценни са! 

Нали знаете - дете без баба и дядо е кръгло сираче  .
И моите родители много помагат, ние на тях - също.

Здравейте,ще ви бъда много благодарна ако подкрепите моето съкровище
https://www.facebook.com/nai.foto.dete?sk=app_314315191998306&app_data=548

 

Много ми липсва помощта от баба и дядо. Моите родители са чудни помощници - идваха с желание и са страшно тактични и дискретни