Януарчета - 8 тема

  • 64 463
  • 622
# 405
Bibi, не разчитай много на яслата. Дано не сте като нас, де, обаче ние за три месеца имаме 11 присъствени дни, през останалото време са болни и двамата. Засега я спираме от ясла поне до март-април, но не занм дали и тогава ще се престраша да я пусна.  Rolling Eyes
Ти не се настройвай предварително, при вас ще е различно, все пак баткото ще е на 2 години и нещо като се роди бебето, нашата кака беше само година и 4 месеца, не че сега мнго ме слуша.  Laughing А и вашият батко може да е по-разбран. Сияна има ужасен характер и много тежък инат. Заболя ме устата да повтарям, да обяснявам по 100000000 пъти и нищо не възприема. Така яко го тормози малкия, а той милия само мига на парцали като го шамароса.  Embarassed Уж беше посвикнала Сияна с него, даже беше спряла да го бие, но от тези болници май се е стресирала и се е залепила за мен като гербова марка. И само да ме пипне малкия изпада в истерия, а какво остава да го гушна или нещо друго.  ooooh!
За заиграването заедно, така като гледам, мисля че ще стане като малкия стане на около 2 годиники, не по-рано......
Виж целия пост
# 406
ох Диде, направо не знам какво да кажа. Аз миналата година по това време бях на ръба на истерията, мислех си , че ще полудея. Сега като ходя на работа е друго, виждам ги за малко вечер, през деня много ми липсват и използвам всяка минута с тях за да си играем и общуваме. Мисля, че при нас най- големия зор мина, отскоро вече спят в тяхната си стая, макар че приспиването все още е кошмар, аз все още спя при тях, че да съм на stend-by позиция.

Но все пак - играят си, обичат се и много се търсят, пък и са по-кротички от Сиянка. Дано да е период и да поотмине, Анди също беше много трудно бебе, но в момента с Емо ми е по-трудно, тъй като Анди някак поотрасна и вече разсъждава, говорим си, споделя ми, е пак реве, но е друго....
На Емко в момента му пробиват последните кътници и е капризен, няма апетит, събужда се нощем и пищи...точно както при първото зъбче... А да и откакто го започнаха не ми дава да му търкам зъбките и е както вашите мъници - подъвче четката и ми казва "стига толкоз", същото е и с храненето....
Виж целия пост
# 407
А при нас малката тормози батко си. Напоследък е мутирала от сладко гушкаво момиченца в капризно, налагащо се мрънкялище. Иска да прави всяко нещо, което види, и пищи проглушително само при мисълта, че може да не й се разреши (дори и да й се разрешава). Решава например, че не тя, а батко й ще натисне копчето на асансьора, застига го на бегом и още пътьом започва да пищи високочестотно, и, настигайки го, започва да го млати, а той, миличкият, се чуди как да застане, за да не се нарани тя, удряйки го. Гледа ме безпомощно и се надява да озаптя това малкото лудото. Освен това Мила не спира да мрънка, даже нощем. Събужда се, защото й се пишка (без пампа сме вече), казваме й "Хайде в тоалетната", а тя, защото винаги трябва да е на опъки и да е нейното, казва "Не искаааммм". Груба грешка, ако човек се опитва да я навие. Но безотказно работи да й кажа: "Мила, няма да пишкаш! Забранявам! Само аз ще пишкам!" И тя от зор да се наложи и да е на обратно, отива да пишка. Еееххх, мъка мъка. The terrible two, че и отгоре!
Виж целия пост
# 408
Събужда се, защото й се пишка (без пампа сме вече), казваме й "Хайде в тоалетната", а тя, защото винаги трябва да е на опъки и да е нейното, казва "Не искаааммм". Груба грешка, ако човек се опитва да я навие. Но безотказно работи да й кажа: "Мила, няма да пишкаш! Забранявам! Само аз ще пишкам!" И тя от зор да се наложи и да е на обратно, отива да пишка.

Ха-ха, Ика е същата и за това, и за почти всяко нещо.
А, батко й все още е terrible, нищо че е почти на 9  ooooh!.
Виж целия пост
# 409
Ivap, ти ме отказваш от живота, честно..... Joy
Виж целия пост
# 410
Ivap, ти ме отказваш от живота, честно..... Joy

Е, не-е-е, сега не е като на 3-4, но пак е голям инат. Аз за тогава книга мога да напиша с луди случки  Mr. Green.
Виж целия пост
# 411
Ivap, започвай да пишеш, публикувай ни по една случка дневно, да сме подготвени!  Hug

Този стремеж да се налагат и противопоставят едновременно, и то не как да е, ами чрез мрънкяне и пищене, ми изостря скорпионските инстинкти да забивам жило опасно много. Но няма кой да ме научи повече на търпение и непукизъм от децата ми....  Whistling
Виж целия пост
# 412
Ivap, ти ме отказваш от живота, честно..... Joy

Хаха, Дидка, ами те като порастват пакостите и инатите им не спират. Просто стават по сложни и завъртяни. И моята кака е много инатлива, а колко е изобретателна ... ooooh!

Само спокойствие и търпение  Hug. А аз лично на себе си пожелавам и да съм малко по-строга, че ми се качват на главата.. #Crazy
Виж целия пост
# 413
Бе, то ясно, и аз съм инат и мъжът ми е инат, та няма на кого да се метне детето. Ама тая малката бяс направо ни е задминала и двамата на квадрат.  ooooh! Аз хич не я оставям да ми се качва на главата, оставям я да реве и да се тръшка колкото си поиска. Защото иначе баща и и свекър ми, който идва да ми помага и угаждат за всичко и аз естствено съм лошото ченге.  Tired Днес ме направи луда калинка от сутринта се тръшка за какво ли не, тормози брат си, накрая го дари с една играчка по главата и аз избеснях, взех я и се направих, че я хвърлям в кофата за боклук. Тва лайно реве и пищя 15 минути на земята па накрая забрави.
Виж целия пост
# 414
ей, изпуснала съм да видя Ика .... едва сега сварвам да вляза в мама-та.

Искра дава да й мия зъбите, даже ако аз забравя, се почва - маамооо, четката, пастата, зъбитеее.... и така докато те побърка, като латерна е докато не стана  Joy Друг е въпроса, че с изплакването е мисия невъзможна  Crazy Показвам й как да се джубури и да изплюе, батко й също, обаче тя се забавлява да поглъща водата, хили се и толкоз  Laughing

Диде, много се надявам да се справите с болестите!!! И кураж - да поотраснат децата, ще се смирят... вероятно ... Нашият батко уж е голям, но на моменти е също инат и да не се мине, се налага над дребната. Тя пък не му отстъпва, научила се е да реве - разбирайте да вика силно,"ревейки" без сълзи, за да получи нещо... и като я закачиш, започва да се смее  Laughing Хитруша е тя!
Виж целия пост
# 415
Здравейте!
Отдавна не съм се разписвала. Както повечето двегодишни дечица, и моето го е хванала голяма лошотия, сърди се, пищи, реве, в някои моменти си мисля, че и тя не знае защо. Но пък така сладко казва "маменцеееее", "татенцееееее", голяма е хитруша, вади ни душичките с памук. Говори ужасно много, дори и на сън Grinning Знае няколко стихчета, песнички, брои и познава числата до 15, знае някои букви (коя на кой е), познава цветовете. За това пък не умее да се храни сама и си върши естествените нужди само в памперса.

Миенето не зъбите е сложно, защото захапва четката, но помага обещанието, че след като ги измия аз, ще мие и тя. Никога не ги е плакнала, много по-вкусно и лесно е да глътне пастата Rolling Eyes
Виж целия пост
# 416
Аз, значи, се отчайвам.
Пепи съчетава най-лошото от описаното.
Още не говори - само по бебешки;
От гърнето пищи и се тръшка и лъже, че не е насран, когато е насран;
Можеше да яде сам всичко, но сега се прави и ни кара ние да го храним;
Не може да различи 1 от 2 и няма никакво понятие за цветовете, ако ще и 100 пъти да му покажа коя кола е червена и коя синя;
Пищи и реве като магаре за всичко;
Иначе се смее и забавлява много, измисля номера, чувствителен е към емоциите на другите, чаровен, обичлив. Обаче сме векове назад в речевото развитие.
И другото е, че е много вманиачен за навиците се. Всичко иска да се прави по строго определен начин и изпада в истерия ако не е както той си знае.
Виж целия пост
# 417
аз пък не виждам нещо странно в изброеното.
това с числата и цветовете малко се преекспонира. Забравила си да го учиш на буквите, Ани Simple Smile Е, с първото дете май и аз се занимавах с такива работи.
децата така или иначе ги научават тези неща.
Виж целия пост
# 418
И аз мисля, че Пепи според това описание си е типично двегодишно.

(Повечето деца научават цветовете чак след третата си година, идеята за връзката между число и брой идва даже по-късно, така че има още ехееей колко време да ги учи тези неща).
Виж целия пост
# 419
Ех, тити, липсваше ми! Моята учителка по математика от гимназията имаше една крилата фраза - че човек никога не знае с какво ще го запомнят - та и аз да ти кажа как все за теб се сещам, като гледаме с децата епизода от Маша и мечока, в който Маша иска да се учи на пиано, без да свири гами. И в добавка една твоя реплика (като реакция на това колко е хубаво кърменето, 'щото е мързеливо) - "Ех, като кажете "мързеливо", все едно е голяма добродетел!"  Благодаря, тити, за доброто настроение!  Party
Ани, момчетата са съвсем друга 'бира'. Не ги гледай ти 'зубърките'! А това с навиците - с времето се научаваш да го използваш в своя полза и се оказва огромен плюс (синът ми е точно такъв тип). Например като знаеш, че предстои някаква промяна в живота му, започваш от много рано да въвеждаш елементи от новото ежедневно, и, когато моментът настъпи, твоето дете е идеално адаптирано и знае как да се държи! Ще дам елементарен пример - и да забравя да измия зъбите на Деян, той сам ме подсеща 100 пъти, и с мръсни никога няма да си легне, колкото и битки да ми струваше в началото да го науча да го правим.   Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия