Януарчета - 8 тема

Здравейте мами и от мен.Казвам се Светлана .От скоро разбрах за темата и мн.ме зарадва и аз имам дъщеря Михаела родена на 20.01.2012год .
Опитвам да изчета всичко писано ,ще ми е необходимо малко време ,но ще наваксам
ще ви следя с удоволствие

 
    Добре, дошли при нас, Светле мама и Михаела, вие сте само с един ден по-малки от моя Иван.
   Г-жо Монк, много мило си го написала  .
   Диде, и Иван се тръшка и търкаля, нормално е за някои темпераменти, нали са ни рогати  .

Eхеее, колко включванияяя!!!! Супер, понапълни се темата 

Светлана, добре дошла! Ние сме малко на приливи и отливи в темата откак поотраснаха, но важното е, че тук е уютно!!!
На колко хубави деца се нагледах!!!
И Искра е подстригана от събота насам - има нова "пическа", черта. Голяма е суетница.

Много интересно с "двуезичните" деца, чета ви с удоволствие, по-различен опит споделяте. Ир, че твоето момче е много умно - пробва на всички езици, та дано на някой да го разберете:)
Иса е голяма попивателна - папагалче отвсякъде    Слуша ме как с батко й учим думи на английски и повтаря след мен, при това доста успешно, естествено чисто фонетично, смисъл няма как да знае Р-то й се опира обаче все още

Дидка, хич не ти е леко и шапка ти свалям за ежедневните усилия, които полагаш!
Не знам дали ще ти е от голяма полза, но имам близка една мама от форума, чиито две дечица бяха със същите симптоми като Сияна - страшни газове и болки в корема. Тя големия го води на всички възможни изследвания, при това тук, във Виена, и нищо не му намериха на детето. С втория вече си знаеше колко страда детето нощем, и по няколко пъти на нощ му правеше масажи и гимнастики, за да може да се изпръцка, и да не го боли. Явно помагаше. С времето го надрастват, макар винаги да им остава чувствително място. Ако искаш, ще те свържа с нея, може би ще ти е от полза да си поговорите, или просто ще те успокои.   
Нашата Мила расте щастливо и мога да го докажа - всеки ден си мисли, че има рожден ден, и го разказва гордо и с най-чаровната усмивка - "Имам ден ден! Де годинки!" и започва много съсредоточено и приказвайки тихо на себе си да вади от юмруче пръстчетата, за да покаже две. С батко си започват все повече да могат да си играят хубаво и смислено, и ме изпълват с възторг, като ги гледам. Научила е да познава много буквички и в няколкореден плътен текст от раз открива буквите от името си и ми ги показва по ред, все едно си пише името. На клавиатурата й е любимо да си го пише, даже не разбрах кога и как се е научила. В много изгодна позиция са вторите деца, толкова много информация я полуават неусетно и на готово 
Двуезичността при нас се получи съвсем гладко: вкъщи говорим само на български, в детската си учат немския и явно се получава. Баткото ходи веднъж седмично на английски вече втора година и започна да прави самостоятелно граматически правилни изречения и да разбира прекрасно средно статистически разговор. Нямам повече амбиции на този етап! Даже очакванията ми са далеч надскочени

Здравейте и от нас!
Тук Лъчито е сниман във февруари месец
http://prikachi.com/images/58/7329058s.jpg

Привет и от нас.
Емо говори много на бебешки, обаче отскоро "р"-то е ль. Например "багель", "искам бильа" и др. Обаче ако думата започва с "л", направо пропуска звука - например "искам на юлките". Много има да се променят още откъм говорене, аз вече започнах да му изговарям думите сричка по сричка, за да се стреми да ги изговаря целите.
От време на време ме изненадва с някое стихче или песничка, учи ги успоредно с Анди. Виж не съм се сетила да ги уча да си пишат имената по клавиатурата, Бибианка е неизчерпаем източник на идеи   
Иначе и ние сме на старото дередже с памперса - ходи и на гърнето и в памперса, но в повечето случаи си казва - "пика си ме" ," ака си ме" и докато го казва го върши в памперса - поне да знам кога да го сменя  . Ама ще го махнем лятото де.. аз нон стоп му говоря, че е голям и той много се горедее с този факт и напоследък взех да му обяснявам, че не му слагам гащи, защото те се сърдят, че ги мокри. Всички зъбкиса в устата, вече поне този зор мина. Ходи в яслата, харесва му,боледува умерено и така..
Диде, герой си ти! Хич не се връзвай на тези приказки за яслата, гледай ги докато можеш.
Аз лично много съжалявам от гледна точка на здравето на Емо, че не си ползвах втората година майчинство. Ама свирено вече. Аз направих една година откакто работя

Краси, аз също използвам сричкуването за да може Ика да каже някоя по-сложна дума; някой път се получава, друг път - не.
Тя казва "фтичка" и аз й казвам : "Казва се птичка, "П" - птичка", а тя след мен : "П" - фтичка"  . Сега разсмиваме наред познати и роднини с това, а Ика си умира от кеф да е център на внимание.

Монки какъв комплимент ми прасна само 

Андрей е цар  на заместването, а особено като се съберем с англоговорящи"лели", става много забавно, защото те си мислят, че се опитва да говори на англ и си съчиняват каквото недочули. Например той сочи втория етаж и вика:"горе!", а те твърдят че викал" go away"! Като минаваме край портиера винаги му казвам: Say Bye! и той винаги повтаря учтиво: сей бааай   но ние със сигурност го учим само на бг, а от другото каквото прихване сам.
"Бапи биба додо" - никой не може /освен нас/ да разбере, че това е "бати, слизай долу!"
"мима" означава както камила, така и мида, градина и какво ли още не.....

А пък Сияна говори само глупости.  Пеперудата е п*тка.  И аз и го казвм на срички и натътвам - Пе-пе-ру-да, а тя повтаря Пе-пе-пут-ка.  От вчера си имат и Патка - разбирай Палатка, а Паричките са Пишки.  С баща и се попикаваме от смях.
А за вторите деца - брат и наистина попива всичко от нея. Засега само белите. Ходи след нея и се опитва да се катери навсякъде, където и тя. Направо ми се изправят косите. Хваща се с две ръце за дръжката на фурната и я отваря. А вчера освен, че я отвори, се качи на отворения капак и щеше да продължи нагоре, ако не го бях свалила.  А ние с ММ си мислехме, че Сиянка е палава. Май ще се окаже, че тя ни е била крокткото дете. 

Здравейте момичета, почти не смогвам да пиша тук. Надявам се всички да сте добре. Много се забавлявам с говора на малките ни палавници. Нашата последна изцепка - Софи от някъде е чула думата Шушумига / твърди че е от едната и госпожа/, но я припява като песен. В началото се опитам да не и обръщам внимание реших,  че ще я забрави така и беше, но мине се не мине и пак почва да си припява - шушумига-шушумига. Последния пък даже ми стана смешно защото го изговаря много сладко и все пак кажете как се справяте с нежеланите думички и изрази. Естествено може да кажа 1000 думи и една не за пред деца и тя отбелязва точно нея. нашата пеперуда е пепеюда.
Сетих се още нещо как им обяснявате и правите ли го изобщо, нематериалните неща. Преди два дни  преди лягане баща и и показа разни животинки на сянката от нощната лампа, от тогава сутрин, вечер става голяма игра, снощи обаче Софи реши че иска да спи със зайчето отида до стената прегръща го и когато и подадох ръката си тя се разсърди. обяснявам как стават сенките тя кима разбиращо тръгна пак към зайчето подавам ръка и тя се разплака защото не и го давам. Накрая заспа тъжна и неразбираща все пак гушнала ръката ми

Ева, пълното игнориране действа безотказно при нежеланите думи; ама пълна липса на внимание - нито усмивка, нито укорителен поглед. Ика е научила думата "п*тка" /налучка я случайно и съответно не знае какво означава/ и понеже батко й реагира с :"Мамо, мамо, чули я Иглика какво каза!" + бурен смях, тя реши, че е намерила нов начин да бъде център на внимание. Никой обаче не и обръщаше внимание и тя спря. Онзи ден пак се сети, но пак никаква реакция от наша страна и престана.
Да, обяснявам й някои неща, ако преценя че ще ме разбере с думи прости. За сянката, бих казала на детето, че когато загасим лампата зайчето отива да спи, като нея.
Ика много иска да ходи на басейн и още от зимата й обяснявам, че трябва да стане топло. Като напече слънце и тя пак започва да иска. Казвам й , че трябва да е още по-топло и ще й кажа когато това стане. За момента мирясва, но след известно време пак започва и аз пак същото. И така, ще схванат някой ден.

Ох, извинявайте, че ще се отклоня от темата, но не мога да не споделя мъката и възмущението си:
Снощи отварям си фейсбук и виждам някаква информация за Стара Загора. Любопитно отварям и виждам, че едно 4 годишно момченце/ колкото Анди/ е напуснало този свят пред моето училище в ПЕШЕХОДНАТА ЗОНА по един абсурден и страшно нелеп начин пред очите на сестричето и родителите си - блъснато от огромен джип!!! Много съм бясна и тъжна едновременно.....  почивай в мир мило дете!

Краси, едва ли ли има някой в България който да не чу тази ужасна новини, сега слушам новини - Общината щяла да вземе мерки... По........те защо все се взимат мерки след като някой умре. Смятам че не трябва да има пробации и условни присъди. Неволно или умишлено убийството си е убийство. Ама това е невнимание не бил пил и какво от това, първо кара в пешеходна зона, второ не му ли дойде на ум да се огледа, и даже имаше коментар - не усетил че минал през детето драйфа ми се. И сега ще се появят смекчаващи вината обстоятелства, също като при Максим Ставийски, Кирил Маричков или Калоянчев, като онзи дето прегази майка и детето на пешеходна в Дружба детето дето премазаха преди месец на бул. България и т.н. Току що прибирайки се вървях по глуха-паркинг улица пред блока ни от ъгъла се появи една  Нисан Микра, която взе завоя с поне 50 и така продължи нарочно не преминах бързо,  за да видя какво ще направи. Ужаса беше когато приближи и видях че в колата е едно момче което целия квартал познава, че не е много добре с главата, мен лично ме е бутал с колелото си преди години. Всеки ден минавам с Софи по тази уличка не рядко тя тича и си представих картинката.
В такива моменти се замислям колко време губим в спорове и кавги с децата си, без да знаем колко време ще можем да им се радваме.
Да обичаме децата си и да им го показваме.
УЖАС!
Почивай в мир детенце.

Това е единия от големите ми страхове, просто затова го споделих тук. Трябва да държим очите си на четири и ръцете си на сто, за да пазим децата си , поне докато са под наш надзор.
Евка, ужас и при вас, то вече няма никъде безопасно навън.
На пешеходните зони е пълно с летящи вело - акробати и аз постоянно тичам да пазя децата си  и нон стоп им говоря да се оглеждат за близко преминаващи " летящи" обекти.

Това е най-голямата трагедия - майка да погребва детето си. Не искам да си представям какво им е на тези хора и как се преживява такова нещо.  Сияна уж знае да се пази от колите, обаче не ми дава изобщо ръка и все тича пред мен. Лошото е като съм сама с тях и с количката я гоня по разбитите тротоари. Да пази Господ всички дечица. 
Днес моето малко момченце порасна и стана на годинка.  Да ми е жив и здрав, само за това се моля, другото все някак ще се нареди.