На мен и брат ми разликата е почти същата и винаги е било голям купон вкъщи. Даже кукли не исках да ми купуват, защото го използвах него за тази цел
И аз съм от "дЪртаняните", скоро ставам на 36. Имам приятелки, които сега раждат първите си деца, и една съученичка, която миналия месец стана баба. На всеки живота протича различно и по различно време идват децата, важното е да ги обичаме, без значение на колко сме ги родили.
Морето миналата година беше страшна емоция за дребния. И това лято не мисля да го пропускаме, въпреки че все още нямаме никаква организация. Стомашните вируси са кофти, но не биха ме спрели да отида на море, още повече, че и тук можем да си ги хванем, както стана при нас есента. Пък и като ги пуснем на ясла, няма да има отърване от такива гадости.
А на мен и този юнак ми се падна беладжия и ревльо като брат му в тази възраст. Понякога имам чувството, че съм се върнала 5-6 години назад и отглеждам същото дете. Добре, че баткото сега е душица, иначе щях да съм вече в някоя психиатрия.
И накрая да се отчета: Мишоран се оказа доста злояд, способен е да изкара цял ден на 1 банан или шепа череши. Не сме го мерили скоро, но ми се струва, че върви доста дребен, в сравнение с другите деца на тази възраст, но пък е жизнен и пакостлив, така че не му се притеснявам. Има само 4 зъба, друг такъв беззъб има ли? От няколко месеца се опитвам да го отбия, но без вечерното кърмене за приспиване просто не става, способен е да реве с часове и не може да заспи. Иначе, с дневното спане нямаме никакви проблеми, на максимум петата лъжица от обяда е отнесъл плувката. Защо вечер е толкова зор, не мога да разбера.
Имахме и много емоции с баткото - беше "абитуриент", завърши детската градина ЦЪК. А кандидатстването за училище се оказа по-кошмарно и от това за детските градини. Тестове, събеседвания, психолози, чудеса... дори и в най-забутаните квартални училища, в които дори бланките за кандидатстване, които ти дават да попълваш, са пълни с правописни грешки.