Панда на стъкло изгрява, на Валери акото се проверява, а Мис Вели АВГУСТ озарява

Първо не смятам,че  е редно точно ти да й се караш.Мисля си,че брат ти е този,който може да изрази мнение в този случай  Аз забременях първия път след точно 2 седмици  опити.Работата ми е доста напрегната,затова още щом научих,казах на ръководителите си и съответно минах на по-облекчен режим.Малко след като чухме сърчице,се появи едно кафеникаво зацапване.Назначиха ми дуфастон,а аз по свое желание си останах вкъщи да пазя леглото.Само лежах,сутрин ММ преди да отиде на работа,ми стоварваше около мен всичко,което може да ми се преяде,ставах изключително рядко от леглото-само до 00 или евентуално до кухнята.На третия ден,кафеникавото зацапване се превърна в червена кръв.След още два,започнах да изхвърлям и съсиреци,въпреки приема на максимална доза дуфастон и но-шпа.Загубих бебето в края на втория месец,4 дни преди рождения ми мен.След това само връщах лената назад,за да открия грешката,която бях допуснала и която се оказа фатална.Не открих такава.Не приемах отговор-така е било писано,минах през различни изследвания и се оказа,че няма причина в мен,която да е довела до загубата на бебето.И да,много плаках тогава,и да говорих много за загубата си.Не приемах да отбягват близките ми тази тема,напротив говорех и обяснявах и след всеки път,в който споделях за спонтанния си аборт,сякаш ми ставаше една идея по-леко на душата.А щом ти си достатъчно близка със зълва си,да й се караш за поведението й,докато е била бременна,значи си достатъчно близка,за да предложиш рамото си,за да плаче,ако щеше денонощно там  Всичко това го споделям с най-добри чувство,просто от позицията на човек,минал през това.Забременях втори път.Веднага минах на дуфастон,без да има видима причина.Появиха се проблеми с кръста ми,посетих невролог,човекът се опита да ме понамести.Вечерта,след посещението при невролога,пак зацапах.Тогава веднага легнах,до сутринта от страх не отидох до тоалетната,защото случката от преди 6 месеца,минаваше като филм пред очите ми.Този път не последва кръв...И така минаха първите три месеца.Аз продължих да си ходя на работа,но моите близки само мрънкаха и дуднеха,че трябва да спра и да си почивам у дома.Разбирах тяхната загриженост,но защо не можеха да ме разберат и те.Като си стоях у дома,мислех само къде ме боли,къде ме придърпва.Всяко посещение до 00 беше съпроводено със страх,да не би да видя пак зацапване.А като бях на работа се разсейвах и не мислех затова.Но никой не ме разбираше,продължаваха да ми дуднат..Докато един ден не се развихри скандал,завършил с много рев от моя страна.Обясних,че щом почувствам,че ми тежи,ще прекратя работа.Мирясаха....Еми след 2 месеца вече ми дотежа и сама спрях да ходя на работа.Достигнах до извода,че има ли да ми се случва нещо,ще стане въпреки моите усилия да го предотвратя 
Но,не знам как е ситуацията при зълва ти.Това май не й е първи спонтанен аборт.Правила ли е някакви изследвания.Пак казвам,в никакъв случай не искам да прозвучи като заяждане,просто друга гледна точка 

И все пак ти си направила, всичко, което зависи от теб, за да са наред нещата. При нея не е така - уж го иска, а прави обратното на това, което би могло да оправи нещата. И аз я подкрепях, обяснявах й всичко, успокоявах я, помагах й, евала, че и на мен първо сподели. Наистина ми е близка. Обаче й се скарах, защото след толкова рев, все едно нищо не беше станало и на всичкото отгоре пак искала да реве ... Еми ....   А преди това роди племенника преждевременно в 34 с. и след него направи спонтанен аборт с близнаци. Ясно ми е, че може да не зависи от нея и се депресира като си стои вкъщи, но пък можеше и у нас да идва ...