МАЙСКИ БЕБЕТА, добре дошли :), бъдете здрави, палави, добри!

Мон, Ния е абсолютно същт.Като почнах да я дохранвам в петък и до недел беше спокойна, от понеделник е някакъв ад- не спира да реве, яде и реве, едвам успявам да я приспя само на ръце.Тръгваме от нас и докато стиган до Градкста тя се дере кански, не спира и грам, някакъв ад е.Направо се усещам ,че откачам, вчера спешно ивиках мм от работа, защото вече бях на ръба.Не спира да реве, не иска да яде, наяла се и пак почва да реве.Само през нощта горе долу е по-добре, ама се приспива само на ръце в определена поза и по 40-1 час я клатя за да заспи.Не знам вече какво да правя

ot koliki reve ili ne ako e ot koliki  imam izpitan na4i vurhu nashta kaka sus sushoara na pedq pedq i malko i zatoplqsh i se uspokoqva .Za sega Radost nqma koliki ama puk qde ama ne ka4va

Големият ми син беше така- висеше по 1 час на гърда, обаче спазваше режим със швейцарска точност без да съм го учила, пълнеше всекидневно памперсите, беше супер жизнен и спокоен. Обаче в някои месеци не наддаваше и грам, а в други по 200-300грама. Само че моята педиатърка приемаше ситуацията супер спокойно, никога дори не спомена за дохранване, само препоръча да започна захранването в 5-тия вместо в 6-тия месец.
Второто бебе пък друга терца- ака 1 път седмично. Пробвахме с лекарства, с разхлабваща диета от моя страна, с пробиотици- нищо не и подейства. Затова пък наддава добре, спокойна е, очевидно няма запек и коремчето и е меко. Коментарът на педиатърката беше, че явно си и е такъв организма и да и спра лекарствата.
Идеята е да гледаш цялостното състояние на бебето- ако е добре и изследванията са в норма не се вкарвай в излишни филми- всеки организъм е различен.  Мен лично много ме дразни ако бебето не наддаде някой месец веднага да го обявят за недохранено и да му бутнат АМ. Че и вменяват вина на майката, че си държи детето гладно. 

Да, и аз се замислих, че щом детето не пищи, спи си, хапва си и като цяло изглежда добре-бузки, бистър поглед, усмивки, кожата е нормален цвят..значи си е добре, въпреки ненаддаването  Но педиатърката ми беше казала, че някои бебета не се дерат, когато са гладни. Някои недохранени са вяли, спят и не показват признаци на недохранване, освен липсата на качени кг.
Дано са наред кръвните изследвания.
Но наистина, опитай се да запазиш кърменето. Давай АМ, но същевременно вземи мерки за повече кърма и кърмене. Тя е най-добрата храна за едно бебе, не може да не е хранителна. Четох, че като се дава АМ трябва бибероната да е с тясна дупка и да не се надига шишето, а по-ниско наклонено. За да може детето да полага усилия да яде, а не да му се излива в устата. 
Иначе и Ида яде дълго.Няма такова нещо-10 минути и е готова.Обикновено се кърмим минимум половин час. Спира, разсейва се, помрънква и то си става 40 мин.-1 час.

Мон, аз купих термометър за челото.. е няма такава глупост, само дето си дадах парите. Мери си таратанки. Аз бях вдигнала Т 39.5 а тоя ми показва 36.5. С него никога нямаш Т. Затова си разчитам на старата генерация или в най-лочия случай електронен, ама за подмишница.

Аз меря в дупето.Електронен ми е термометъра и под мишницата докато измери  В ухото би ме било страх.

Moн,
опитай като се събуди да й пръснеш спрей физиологичен разтвор, после преди ядене пак и така 3-4 пъти през деня.
преди вечерното сукане пак 10-15 минути преди това й пръсни и в двете ноздри дори и да няма нищо.
така ще овлажниш лигавицата и ще й създадеш комфорт.
сигурна съм, че по-леко ще понася деня.
аа, след разходка отвън също пръсни като се събуди или сменяш пампи.

аз тия дни гледам и племенницата ми, детска градина 
добре, че днес баща ми дойде от прованса и помага, той я гледа. мм и другата седмица заминава,
сега го навих уикенд да отскочим до селото, където е родена майка ми, никой не живее там постоянно де.
че малката е ходила там само веднъж, а и на мен нещо ми домъчня, пък и да се разсея.
че и аз изтрещях нещо... след тоя диазепам дето ми биха гледам да не мисля за майка ми, за лоши работи и съм по-добре...
ей на велометъра не мога от седмица да се кача...
имам цели 10 кила да смъквам, искам и още 2 да смъкна отпреди. да си вляза в категорията 
ама сигурно ще е след 6тия месец бавно, бавно... 
разчитам на спорт, диети няма да правя.

Бел, как е твоята бебка?

Мон, какво стана с ваксините?

за ротарикс не ми е предлагала педи, разбрали сме се само задължителните и при промяна на имунизационния календар да ме уведомява.
чакам мм да дойде утре с нетърпение, споделяте как сте далече или ще бъдете...
имала съм такива колеги... направо е ужасно и за двете страни въпреки видимите плюсове.
за мен да го няма любимия ти човек да го гушнеш е тегота голяма.

И аз не знам. Както казах вчера, водя я на лекар да ми кажат ок ли е всичко според тях, после се старая да е нахранена, суха, носена, нагушкана, нацелувана и т.н. И ако въпреки всичко продължава да реве, я оставям да се нареве... не мога да я гледам вишнева от рев и напъване, но не мога и да издържам повече...
Нали бях писала, че имам някаква слабост на кръвоносните съдове /явно е наследствена, защото и майка ми е така/ и дето съм я носила на ръце последните дни, дясната ми ръка цялата е синя и подута.... боли зверски... и целият този кошмар, за да продължава да пищи и в мен. Щом ѝ се пищи толкова, да си развива гласовите данни и да си разгъва дробовете на воля  /макар че преди време никога не съм предполагала, че ще изрека и направя последното  /

Иначе, видях, че обсъждате времето за хранене, когато имам много кърма, Сияна се наяжда точно за между 5 и 10 минути. Преди се притеснявах, че за толкова кратко време нищо не изяжда, обаче съдейки от темповете, с които наддава, явно се справя повече от добре... Други бебета обаче наддават добре, но ако сучат по 20-40 мин, дори и повече... индивидуално си е всичко пак.

Jos, с ваксините, аз бях писала, нямали ... не били заредили с едната ваксина и ми предложиха да ми сложат само едната и после да ме разкарват втори път за другата ... ама много ще се объркат така нещата и ги оставихме за другата седмица, сряда най-вероятно ... доста закъсняхме, ама какво да се прави...

Мон, при нас е същото, наяде се погука малко на баща си и после пак рев.Трябва да притискам силнов  мен и да я люлея, да клякам и тупам едновремено и пак трябва поне 30-на минути да я успокоя.А миналата неделя просто беше вълшебна-яде, мее се и после заспива, но тази седмица  кошмар, направо се събуждм смазана и настрена за най-лошото.А не трябва така,защото и тя се изнервя, ама какво да направя.Вчера я носих на отиване и на връщане до градската и същевременно бутам количката и пак се дере.Не знам как съм с кърмата- ей сега за 9 са ми бая празни гърдите ама имам изцедена в хладилника и ше и дам нея.Иначе давам АМ само на две хранения, така си мисля,че е по-добре и ми с епълнят повече гърдите

Мон, Нанинка , напълно ви съчувствам, ние сме в същото положение, добре че през нощта е спокойна. Вечер направо не   си усещам кръста и ръцете. От няколко дни, почна да е малко  по-спокойна, заглежда се повече , на няколко пъти стоя по 10-15 мин в шезлонга, което си е рекорд. Пак от няколко дни , проявява предпочитание как да я нося- сега е на поза ракета ..
 А за количката, вече се отказах да излизам с нея, само когато ММ е с нас, за да може единия да я бута, др да носи детето.Аз като излизам сама с нея - със слинга или с една ергономична раница-кенгуру. Лошото е че от неделя , не иска да седи и в столчето за кола , иска пак в мен  , къде ли ще ни глобят

Дидолиния , тъкмо мислех да купя такъв термометър, но сега се отказах.
Успешен и спокоен ден на всички мами

ха-ха ... kanye, и аз така, като постои 10-15 минути в шезлонга сама и мълчи, съм доволна  
Мен кръстът и гърбът през деня не ме болят толкова или от шок и ужас нямам време да им обърна внимание и не усещам нищо ... обаче сутрин като стана е някакъв ад, едва се раздвижвам... а понякога нощем съм полулегнала, защото като я кърмя, после спи върху мен и съвсем се схващам отвсякъде ...
От няколко дни поне нощем поспива малко повече, да се разбира, че спи по 3-4 часа без прекъсване  , та си почивам мъничко поне тогава.
Хората се чудят защо им реват децата, аз се чудя моята защо понякога мълчи и дали е добре, че не реве както обикновено .... докъде ме е докарала само  

Мон, и аз така с ида се чудех какво и има.Някъде след първата-втората седмица стана звяр  от коликите.Преди това си беше тиха и спокойна и все спеше.И като почна да реве...идеше ми да я хвърля през прозореца или аз да се хвърля  После като спря и стана пак спокойна и си виках"Да не би  аму има нещо на това дете?" само я заничах дали е добре, защо е тиха, защо мълчи, защо гледа така тъпо  Даже я водих на лекар... и тя ме гледаше неразбиращо..вика-нищо и няма, просто не реве   
Много и се менят настроенията.Уж е спокойна, с леко тъп поглед  И в следващия момент следват 3 дни, в които не мога да я търпя и искам да замина за някой новозеландски остров...сама.
Тя е свикнала да си спи в креватчето и да ми усеща само ръката, но като е особено раздразнителна спи при мен. Но не мога да я взема за постоянно, защото ММ обича да се разполага, като трябва да се свива пуфти, мрънка цяла нощ..после е като буреносен облак.Та освен да спя с нея на дивана. Евентуално той като замине ще си спим двете, но ме е страх да я науча така, защото той все пак ще си идва чат пат и тя сигурно ще понася тежко да не спи при мен за няколко дни 

Oх, това със спането и на мен ми е дерт ...
Синът ми е дете-мечта, никога не е спал с мен на едно легло, спяхме в една стая, но всеки в неговото си легло. Почти няма нощ, в която да не си е спал в кошарата /изключвам случаи, когато е бил болен и сме стояли и сме се опитвали да спим седнали на голямото легло двамата, за да не се дави през нощта от задната хрема/. Той си знае: гушкаме се, лигавим се, играем си, четем и т.н. и после всеки на мястото си. Хем спи спокойно, хем не се тормозим да се блъскаме на едно легло и да не смея да мръдна, за да не го смачкам /като по-малък/ и т.н.
Сега откакто се роди малката си спи сам в стаята без проблеми. Не ревнува, не ме тормози да спи и той вечер с мен и т.н.

Тоя малък звяр обаче не знам какво да го правя... аз нощем съм премазана от умора и я вземам до мен на спалнята, за да не ставам като я кърмя и т.н. Обаче ме е страх да не свикне така и после да не си иска кошарата изобщо. А до 10г с нея на едно легло нямам намерение да спя. И затова от няколко вечери обмислям да изтърпя няколко порции рев повече и да я заточвам в нейното си легло. Аз пак ще съм при нея в стаята де, просто няма да сме на спалнята и двете. Колкото и да съм скапана от умора, ще ставам нощем, ще я разнасям да я кърмя и обратно и така ...

А иначе, Бел, прекрасно те разбирам за горе описаното ... на мен всеки ден ми идва да избягам някъде далеч ... само дето като изляза на кафе сама и на втория-третия час ми става мъчно за децата и бързам да се върна  А в момента, в който вляза и ѝ чуя гласеца и искам пак да изляза ... лудница 

Като ви чета и ви съжалявам.Моят син е много кротък.Има дни,в които спи по цял ден,събужда се само да яде,а аз явно не съм много наред,защото ходя да го проверявам и се чудя какво му е че спи и е послушен.Луда работа!