Православието като начин на живот

Хайде и аз тук Жени, благодаря. Мисля, че ще стане много интересно и полезно място новата темичка. И аз мисля, че тя трябва да започва със Символа на вярата.

 

Споделям една интересна статия Животът на егото .  Много често срещам хора, които мислят, че са достатъчно силни да се справят с изпитанията сами, такива, които вярват в Бог, но отричат църквата. Или пък такива, които не вярват и обясняват всичко с науката и природата, не знаейки, че те също са Божие творение. Моля се за тези хора, да прогледнат, да повярват и да усетят Божията благодат. Никое земно удоволствие не може да се сравни с това 

Ето малко от статията:
Егото ни все търси някакви доказателства, че наистина у човека всичко е наред, че у нас няма нищо грешно и че в крайна сметка човекът действително е Бог. Нашият разум трудно ще признае наличието на подобен процес, но именно такава е на практика подсъзнателната цел на нашия его-живот: да търси всичко, което ще ни кара да забравяме същинското ни естество и ужасното ни състояние, както и да ни прелъстява, дори само в отделни мигове на екстаз, с усещането, че човекът е Бог, че човекът владее всичко, стои над всичко и е напълно самодостатъчно същество. Този е заложеният принцип в сърцевината на неутолимите желания на човека да избяга в чувствените удоволствия на храненето, секса, наркотиците, алкохола, тютюна, забавленията и т.н.; в желанието му за „любов”, известност, почести, слава, власт, високопоставеност, възхвала и възхищение от външния му вид; в склонността му да се възгордява в омразата, осъждането и порицанието на другите.
...Когато смиреният човек се изправи пред неправда, той не реагира вътрешно; той ще види, че това е неправда, но без да възнегодува. Когато човекът с его се сблъсква с подобен род неправда, той веднага ще отреагира с негодувание. И в двата случая тази реакция първоначално възниква без никакво участие на мисълта. Когато негодуванието премине в мисъл, то се превръща в осъждане.

Предлагам на вашето внимание едно предложение   .

Темата ни е дискусионна, но предлагам да имаме "Тема на седмицата", която да се обявява примерно в понеделник и да се обсъжда през седмицата до неделя. Целта е този, който е задал въпроса да може да чуе различни мнения, а и темата да се изчерпва, а не посто да се подхвърлят въпроси един след друг без да може всеки да се изкаже. Разбира се, ще възникват други въпроси междувременно, но и темата ще си върви ...   

В случай, че приемете предложението ми, то предлагам за другата седмица една тема, която много ме вълнува (вярвам и вас) - 
"Как практикувате вярата си на работното място?" - Отношения с колеги, пости, празници, възникват ли религиозни спорове с инославни (католици, протестанти) и как реагирате на провокации? Как колегите ви възприемат Православието? Повлиявате ли им и вие по някакъв начин?

С две ръце подкрепям предложението ти и чакам с нетърпение да чуя мнението ви по въпросите, които си поставила.

simpatikonia, и аз с две ръце "За".

Пак да благодаря на всички, които ми се притекоха на помощ !

И да помоля, ако се сещате за интересни статии, които вече са поствани в старата тема - давайте линкове. Надето със сигурност качва, simpatikonia и тя. И други имаше. Честно казано, едва отлепвам от работа, за да редактирам, а в почивните дни няма да имам достъп до нет. Няма да имам и време да ги търся. А имаше безценни. Ако всеки поствал там ги пусне и тук - ще ги кача.

Също да предложа нещо - рядко се сещаме да благодарим на Бог за това което имаме и нямаме.
Днес съм Му безкрайно благодарна, защото избегнах катастрофа. Не знам как, Той знае.

simpatikonia, аз съм съгласна с твоето предложение и ти благодаря за него, както и за темата, която ще обсъждаме другата седмица .

Надето , благодаря ти за статията . Много е трудно човек да осъзнае и да живее с мисълта, че всяка негова сила и това, което се случва не идва от него, а отдругаде. Дори и да знаеш това пак е трудно, ако както казва. св. Антоний Велики нямаме Бога винаги пред себе си, това според мен е оръжието. Просто всеки един от нас е в различна степен отдалечен от нашия Бог и тази отдалеченост е много страшна за нас, защото празнината и самотата, които се получават при тази отдалеченост, ние именно запълваме с едно или друго. И това според мен е само доказателство за това колко естествено е за нас да имаме общение с Бога.
И е прекрасно наистина да се молим за другите, но и за себе си да се молим да не би да се сметнем за много добри и да вземем да отпаднем от божията благодат без която няма истински живот.

 

Хареса ми заглавието http://dveri.bg/683 и реших да споделя.

simpatikonia, много добра идея. Темата, която си дала е много интересна и в понеделник ще се включа 

 liese, както винаги си се изразила чудесно. Една от дяволските уловки е човекът да си помисли, че е безгрешен и добър, да спре да вижда своите грешки и да изпадне в прелест. Много се пазя от това. Лесно е човек да се подхлъзне, а после е трудно връщането към духовната благодат.

  Жени , не съм вкъщи и сега не мога да изровя някоя от пусканите досега статии. Но в близките дни ще го направя. Сигурна съм, че тук ще споделим още много интересни материали. Темата започна да става много приятна и уютна. Благодаря ти още веднъж   

Записвам се да ви чета. Темата се получава чудесно.

Благодаря и аз за хубавата тема   

Иска ми се някоя от следващите теми, които ще обсъждаме, да бъде Православието и децата- какво правим за нашите деца, молим ли се за тях, водим ли ги на църква, как приемат те това. Не мога да се въздържа да споделя нещо, което много ме докосна- ДУХОВНАТА МИЛУВКА ЧРЕЗ МОЛИТВАТА 

Много хубава статия си споделила, Надето:) !
Много обичам да чета светогорските отци - толкова кратко, толкова ясно и с толкова много любов говорят за важните неща. Много ми хареса статията...

А иначе и аз съм съгласна да поставим за обсъждане по-нататък темата за децата. Дори имам идея да включим и въпроса - Как изпълняваме задълженията си на кръстници? Лично аз имам две кръщелници на 2 и 4 години, а този въпрос много ме вълнува.

Ако искате нека да нахвърляме малко по малко въпросите, които ни вълнуват най-много  и да ги обявавяме своевременно всяка неделя - да има какво да обсъждаме през седмицата.

Иначе и на мен ми се струва, че темата става много хубава и уютна (благодарение на всички вас, разбира се )

Моля, приемете благодарност и поздрави за тази тема и от мен.