Православието като начин на живот

Освен с личен пример по друг начин надали можем. Но аз лично намирам за нужно тези неща да се обсъждат и говорят. Белите стават най-вече, когато темата секс остава табу в семейството.

Иначе съм на мнението на Куркума. Не обреда прави хората семейство, брака се сключва в сърцата. Немалко двойки има, които сключват брак съвсем формално, но дефакто те не живеят в брак...


Аз съм от тази непрестижна група на родилите рано. И ако трябва да сме честни децата бяха тези, които ме подтикнаха да търся добър живот, те бяха истински стимул. И под добър живот нямам предвид само материална осигуреност. А живот, в който се чувстваш добре.
Преди детето да се роди, дори да е искано и чакано, то си е имагинерно, не знаеш какво те чака и трудно би било стимул да постигнеш нещо. Поне аз така си мисля.
И многобройните ни приятели, които чакаха да се уредят за да имат деца, накрая се видяха принудени да не дочакат това така мечтано уреждане, защото времето си летеше... И с изненада откриха, че единственото, което им е липсвало за да си уредят живота са били децата...

Далеч съм от мисълта, че за всяко семейство децата са някаква връхна точка, но поне за моето си семейство съм категорична, че децата са най-голямото ни богатство. Когато забременях с големия си син бяхме на нулата, буквално, да не кажа под нея. Нямахме дом, нямахме работа, нищичко нямахме. Но въобще не съжалявам, че нещата се случиха така и не слушах съветите да сме поработели малко, да сме понатрупали... нещо си...

***
Извинете, че така се бутам.  Почти не съм писала в темата, но я чета и следя редовно, та се чувствам като част от разговора.
Прекрасни неща споделяте!   

Жени, права си. Това мога да го разбера ако младите хора са в затруднено положение и няма кой да им помогне.
Всъщност жената няма кой знае колко дълъг фертилен период. След 35 нещата стават по-рискови. И обществото би трябвало да отчете този факт, за да не се самоунищожи. Правенето на кариера често пъти означава лишаване от други неща, поне за жената.

Е, малко трудно може да стане с личен пример, защото се предполага, че когато имаш деца си женен и не можеш да блудстваш...
За други неща може да се даде личен пример, но точно затова трябват само разговори. Пък дано разберат нещо

Нощни очи, единственото за което съжалявам от житейския си път е, че не се сдобих с дете по-рано. Но пък тогава нямаше да съм този човек, който съм сега и нямаше да мина през доста неща, които рязко ме свалиха на земята. Всеки по пътя си и всеки с кръста си .

Серафима, хич и не бях чак в такова затруднено положение. Получи се точно така - чукнаха трийсетте на вратата и се плеснах по челото - ами сега?! И те така. Но пак казвам - нямаше да съм същата, не че съм някаква невероятна и ала бала - не!
Просто научих няколко урока.

Изглежда съм останала неразбрана. Именно с личния пример на НЕблудстване и успешен и изграден върху любов, приемане и разбиране брак можеш да покажеш за какво иде реч, освен приказките.
Като под това не визирам някакъв съвъреш брак, а брак в който дори да има бури, се преодоляват с общите усилия на съпрузите, не се загърбва партньора при най-малката спънка.
Не вярвам, че разводи и раздели решават проблемите на хората. Може би временно, но в повечето случаи същите неща, същите проблеми се появяват и в последващи връзки.

Жени, няма смисъл да съжаляваме за каквото и да било, миналото си е минало. Настина, всеки с кръста си.  

Нощни очи, много добре те разбрах, но пак оставам на мнение, че добрия пример в брака за любещи, отстъпчиви и всеотдайни съпрузи не е пример за това, че преди брака не бива да има безразборен полов живот, а темата беше точно тази. Децата ни не знаят какви смеги вършили когато сме били млади. Можем само да им кажем, естествено ако можем да дадем добър пример , но няма как да им покажем...А и децата надали ще повярват на всичко. На мен например майка ми като ми разказваше някои факти от нейния студентски живот на мен ми се струваше абсолютно невероятно. На моите също ще им се струва невероятен моя и така...
Но много ми се иска да си запазят морала и да не се увличат прекалено по примера на стадото и на улицата.

Не говорех за показно. Но това, че някой е преживял нещата по определен начин също е личен пример, както и изводите, които си е направил от случилото се. Много неща не можем да ги покажем, но можем да говорим от опит, това също е личен пример.
Вярвам, че семейството е основното място където децата получават морал, възпитание и представата си за света. И ако тази брънка е силна, не мисля, че има за какво да се тревожи родителя. Грешки всеки прави и не можем да предпазим от това децата си, това е един от начините да се научиш кое как. Важно е да осъзнаеш, че си направил грешка, да я поправиш, ако е нужно, да се покаеш или каквото там е удачно спрямо конкретния случай. И работата ни като родители е да сме до децата си и да им помогнем да се справят по-лесно с грешките си. (и не само това разбира се, но вече си задълбавам излишно)

Не е по темата, но прочетох интересна статия и искам да ви я споделя:
http://www.pravoslavie.bg/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2%D … 82%D0%B0%E2%80%9C

Нощни очи

Нощни очи ,

от мое име и от името на всички, те поздравявам с добре дошла в нашия форум!
Много ми харесва твоята позиция и напълно те подкрепям!

Само ще допълня нещо, с което, мисля, че и ти ще се съгласиш, че по-ранна възраст, от максимум 19 години, вече не е препоръчителна и навлизаме вече в сферата на греха. Почти винаги обстоятелствата, в които се случват тези раждания, сами говорят за това.

Абсолютно вярно!
И затова отговорността на родителите е голяма.

Съдейки по себе си, всяко дете болезнено преживява грешките и несъвършенствата на родителите си, защото до голяма степен то ги идеализира. В случай, че родителите са смирени хора и признават грешките си, детето ще съумее да си изгради една съвсем реалистична картина за света и хората, ще се научи да приема недостатъците на другите, да бъде толерантен, да прощава грешките на хората, като при това продължава да ги обича. Това са много ценни уроци за живота. Ако в семейството цари неискреност, лицемерие и лъжлив морал, то е ясно какъв отпечатък ще остави това върху децата.

Много е индивидуално кой в какво семейство е възпитан, затова и всеки тръгва в живота с различен "капитал". Непознаване особеностите на тази "фамилна обремененост" е една от причините да не умеем да съдим правилно за хората. Казано е, че е един човешкият съд, а друг - Божият съд. Ние не съдим правилно, защото не знаем всичко за човека, а и сме обременени от различни пристрастия.

Аз не мисля, че за християнина е срамно да каже, че прави секс и да обсъжда тази част от живота си в подходяща обстановка, включително и когато дойде време - и с децата си. Това време идва все по-рано, особено ако не искаме децата ни да се осведомяват от улични и изобщо случайни източници. В семейството ми се опитваме да проведем този разговор, разглеждайки секса в неотменима връзка с любовта, доверието и отговорността, не знам доколко успяваме. Моля се да се получи добре. За да се получи истински стойностен и продуктивен разговор с тях, обаче от най-ранна възраст трябва да се градят отношения на доверие. Доверието ляга на основата на любов, и се изпитва в класическата триада: изповед, покаяние, прошка.

Едно от класическите обвинения срещу католическата църква е нежеланието й да препоръчва употребата на презервативи в Африка, където процента на ХИВ позитивните в някои страни надхвърля 30% от зрялото население. Има основателно допускане, че ако свещениците препоръчват тази практика, то процентът на заболели ще спадне, а това може да спаси животи.
Аз мисля, без да съм уверен в правотата си, че не е точно църквата тази, която трябва да препоръчва употребата на презервативи за предпазване от болести. Нейната роля е по-скоро в проповядването на моногамие и отговорност към действията ни. Естествено, не си правя илюзии, че милиони африканци, веднъж чули такава проповед, ще станат моногамни и верни съпрузи, но църквата може да препоръчва еталони, пък който докъдето му стигнат силите да ги следва. Медицинското и сексуално образование може и трябва да се осъществява от светски институции, от медицински грамотни лица, защо не и от сръчни майстори на телевизионни реклами. Всеки със задачите си.

Разбира се, животът е сложен, и правилни решения отведнъж завинаги няма. Те се търсят и никога не са лесни. Чел съм, че след зверските масови изнасилвания на жени от съветските войски в Германия през 1944-45 г много свещеници са имали тежки казуси по въпросите с аборта. Каквото и да са си говорили, те и изтерзаните бъдещи майки, много от които почти деца, да ги съди, ако има за какво, може само Бог.

По отношение на презерватива, той помага, но не сто процента. Така че, при случаен контакт, може да помогне. Но при многократни контакти, зараза ще има. Доколкото знам, партньорите на ХИВ-позитивните рано или късно също стават позитивни. Затова моногамията е много по-сигурна.

Понеже засягаш темата за противозачатъчните, това също би било интересно да се изясни от православна гледна точка. Вчера слушах атонски монах, който също говореше за това, че не трябва да има разврат в брака.

Не е задължително зараза ще има ако има някаква раничка и кръвен контакт

Не е задължително зараза ще има ако има някаква раничка и кръвен контакт
[/quote]
Това би било при контакт с кожата, но заразата е и по полов път. ХИВ съществува не само в кръвта, но и в семенната течност и във вагиналните секрети.
http://www.riokoz-vt.com/aids.htm
  HIV е изолиран от различни телесни течности на болните – кръв, кръвни продукти, семенна течност, сълзи, слюнка, пот и др. Предаването на инфекцията е доказана само по три пътя:
        - при полов контакт в 80% (хомосексуален или хетеросексуален);
        - при преливане на кръв, кръвни продукти, присаждане на органи или използване на общи венозни игли от болните наркомани;
        - от болната майка на новороденото в 50-60% (чрез плацентата, по време на раждането или с кърмата).

За да се заразиш трябва да имаш някаква рана иначе няма от къде да влезе! Трябва да имаш някаква раничка в влагалището, ануса или устата.