Православието като начин на живот

Надето , благодаря! 
Много полезно четиво.

 
Извинявам се предварително за дългия постинг:Има много вярни неща, но съм свидетел, че и при родители, които полагат всички грижи и възпитават децата си във вярата, има случаи/повечето/ при които децата си живеят на семейни начала с гаджетата си. Родителите са до някъде.После вече не можеш насила да казваш какво да прави. Но е хубаво да има основата и критериите поставени в детството.

Друго-  като бях по младо момиче, една приятелка на майка ми като разбра, че съм вярваща , с възмущение и  каза:"Ама как и позволяваш да вярва в Бог?"  И това е и мнението  на много хора- "Какви са тия дивотии, които се говорят в часовете по вероучение?!" Тъжно е, но е така. Родителите са по-склонни да водят децата си на йога, на панивритмия, на екстрасенс и врачка дори /а колко интелигентни хора и на високи позиции се занимават с такива неща и с леене на куршум  не е истина /.
И сега смятам, че Вероучението не трябва да е задължителен предмет, за да няма хули и ропот, а и насила хубост не става.

И още нещо- не можем да виним, че ние в България сме най-зле, че сме опорочени и прочие. А от къде идва целия разврат- не е  ли от запада? От филмите, клиповете?От къде идва модата и всичко? Да се радваме, че вървим с няколко крачки назад от западната "култура". Обвиняват ни, че сме консервативни и дискриминационно настроени към различните / обратните/- нека да сме си така- това е правилната позиция.Нека да сме си консерви.
Когато дойде Чудотворна икона и видя как всякакви хора, и бедни и богати, и важни и прости са се наредили и чакат търпеливо от тъмна доба,, за да се поклонят, си казвам:"Ето, това е България! Има вяра, има надежда!"
Хей, wertyuio , да не ми се обидиш- просто предизвика мисли в мен.

Надето , благодаря за статията .

Майка ми е учителка в начално училище в един по-малък град. Преди няколко години имаше опити за въвеждане на Вероучението и по нейните думи децата били доста по-спокойни, кротки и послушни. В момента там няколко свещеника преподават Вероучение в 5-6 училища, в които родителите и децата са изявили желание и са откликнали, но като цяло, говорейки с един от отците, той ми каза, че очакват по-силна подкрепа от родителите по принцип и въобще от миряните да се настоява за това да има вероучение, защото иначе излизало така сякаш: "ето, пак поповете излязоха да си искат някакви техни си неща, от които никой няма нужда". Така че смятам, че отговорността трябва да спре да се прехвърля наистина на духовенството. От друга страна, съм съгласна и с тези от вас, които изказаха мнение, че образователната ни система трябва да се промени, но мисля, че въпреки това има нужда да бъде въведено Вероучение (или алтернативната форма "Етика" или някаква друга религия) по-скоро.

Идеята да се изучава на места, където родителите са пожелали, ми допада много повече, отколкото да се въведе като задължителен предмет. Не знаех, че има такива места в България. Смятам, че е хубаво.

Между другото в университета изучавахме... нещо като История на Религиите. Лекциите ги водеше едно изтрещяло отче, което в опитите си да ни "приобщи" към "правата вяра" само отврати и малкото които проявяваха някакъв истински интерес към православното християнство. Имаше грубо и крайно отношение към другите вероизповедания (да не говорим, че в курса ни имаше евреи и мюсолмани). И представете си един такъв ку-ку да учи децата... Далеч съм от мисълта, че всички са такива, моля да не бъда разбирана по този начин. Имала съм досег с невероятно интелигентни и ерудирани свещенци, които имат чудесен подход към децата и определено покриват представата ми за това какъв трябва да е един свещеник. Но предвид, че в сегашната образователна система родителя е на практика безгласна буква, по-добре Вероучението да остане извън системата.

Един клип, който ме разплака. Защото и аз много често не проявявам търпение към родителите си и съжалявам за това.

https://www.youtube.com/watch?v=mNK6h1dfy2o

Здравейте! Доста сте изписали  и съм съгласна напълно с вас.
Изпитвах огромни притеснения да споделя мнението си по темата за вероучението, защото то е много различно от становището на БПЦ.
Не, мястото на вероучението не е в общото училище. Не, не може всеки да преподава, защото това е дар Божи, призвание и не е дадено на всеки.
България е светска държава и е редно да е такава. Училището също трябва да бъде светско. Дома е мястото и семейството и това, което трябва да реши какво да е възпитанието на децата му. Ако самото дете пожелае да задълбочи знанията, които има - да. Но да навираме децата в една стая с преподавател, който чисто механично (в най-лошият случай) ще дава информация, и още в час вярата ни ще бъде хулена от децата на друговерци, или пък просто от агресивни деца ... Не, не смятам, че това е правилно.
БПЦ може да направи много, но като се отзове там, където има проблем - в изправителните центрове за непълнолетни, изобщо в Агенцията за закрила на детето, а вероятно ще бъде добре приета и в други институции - затвори и т.н. Колко кадри може за отдели БПЦ от изпразнените си храмове е друг въпрос.

А и преди години имах много неприятен опит. Група семейства подпомагахме финансово дом за медикосоциални грижи близо до Провадия. Настанените деца бяха от 6 до 18 години. Рискова група в много отношения. Не знам точно колко години купувахме каквото е нужно за дома - храна, техника, игри. Тъй като задоволихме до голяма степен материалните нужди, попитахме директорката дали не можем да окажем друга помощ. Предложихме й да водим свещеник, който да води лекции на децата, да работим с тях ... Получихме груб отказ. От тогава съм по-скоро за позицията на изчакване. Ще дойде мига, в който всеки ще бъде докоснат.
Другото - нахалството да бъдем чути, видяни на всяка цена и т.н., е по-скоро поведението на всички представители на секти, с които живота ме е сблъсквал. Не искам да се идентифицирам с тези хора, моята вяра не е такава ... нагла. В крайна сметка ние се предполага да сме смирени.
Въпроса е как младите хора са приети в храма, когато пристъпят за венчание, за кръщене. Там трябва да се работи и тогава с тях. Тук съм повече от съгласна със simpatikonia. Защо се допуска кръщене само заради "участие" във венчанието?!

Малко в страни от темата, но искам да споделя с вас този филм - толкова се радвам, че го има и с бг субтитри
 http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=344875
Старец Паисий и я стоящий вверх ногами

Порових назад в темата и извлякох предложенията за теми, че ни се изчерпа предния "лимит" .

Не зная дали да пускам анкета, според мен няма нужда. Ще чакам и вашето мнение.

Теми, които са повдигнати и необсъждани отпреди:
Православието и източните религии;
Духовния отец на православния;
Силата на думите;
Аз и светите места.

Моля, вижте дали не съм пропуснала точно вашата тема. Моля, извинете ме ако е така. Връщах се доста назад, но е напълно възможно неволно да съм изтървала нещо.

Жени, не обсъждахме ли вече брака?


Иначе останалите теми са интересни - чакам с нетърпение да дойде техният ред.
Няма нужда от анкета - просто ги подреди по твое усмотрение.
Виж, аз вече съм забравила коя тема е наред днес, така че която тема обявиш в понеделник, по нея и ще пишем  

А иначе за темата "Аз и светите места" смятам да събирам "материал" тази събота и неделя.
Ще бъдем с една група в Рилския манастир за празника. Чакам с нетърпение ...

Гласувам за "Аз и светите места". Преди месец някой беше подхвърлил, че е добре да се направи такава дискусия - има много какво да се сподели.

Да, бракът като път на спасение вече е обсъждан.
Редактирам.

Да се мотивирам в избора на тема: август месец е период за почивки. Смятам, че по темата за светите места тепърва ще има да се пише. За това надявам се няма да имате нищо против.

Позволявам си да определя за периода от 12.08 до 18.08.2013 година тема за дискусия:

Православието и източните религии

Невежа съм и ще чета с интерес .
Темата предполага включване на хора, които изповядват източни религии. Ако има такива, моля, нека запазим добрият тон на разговора тук. Нека не преминаваме границите на обсъждането и да влизаме в полемики или пък безполезно и никому ненужно убеждаване.
 

Извинявам се че се връщам на темата за вероучението, но официалната концепция е да има задължително избираем предмет религия:
"(от І до ХІІ клас включително) се изучава конфесионално и учебният предмет „Религия"  (с възможност за алтернативен избор на неконфесионален предмет „Етика") в часовете от раздели „А", „Б" и „В" на учебния план."
http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=attitude_7.xml

Концепцията на МОН е предметът да може да се изучава (без обаче да има конкретен ангажимент да се осигури тази възможност), а на БПЦ да се изучава задължително, като и в двата случая с възможност за алтернативен избор на неконфесионален предмет Етика.

Познавам една жена, която е станала християнка, защото синът ѝ (на 27) е учил вероучение в училище. Познавам и възрастни хора, които въпреки че са били откъснати от Църквата през социализма, сега имат афинитет към църквата. Познавам и човек, учил религия и след това преминал през атеистичен период и завърнал се във вярата след 40.

Явно не се е изчерпала съвсем темата, за това се връщаме към нея.
Според мен има много голяма разлика между "Вероучение" и "Религия". Дали МОН и БПЦ не влагат различен смисъл в идеята за тези часове? Аз съм имала предмет "Религия и право", нищо от това, което съм учила не е било общо с вероучението.
Разбирам им мотивите, но какво всъщност ще се изучава в тези часове?
А ако в училището има деца на семейства, които изповядват други религии (мюсюлмани, будисти и други), то на принципа на равенството трябва да се осигурят часове и за тях. Напълно нормално е, както писах горе живеем в светска държава, ние не сме "по-равни" от представителите на другите религии.
Няма ли да извадим очите в опит да изпишем веждите?

Жени, в тези часове, доколкото съм чела, ще се изучава Религия-православие, Религия-ислям, Религия-юдаизъм, аременска църква, римокатолицизъм ИЛИ Етика. Поне това е становището на БПЦ.

Бих искала да отговоря на поста на Жени по повод на вероучението.
Жени, с най-добри чувства  .
При положение, че децата са 24/7 бомбандирани от всякакви духове на атеизъм, ню ейдж движения и подобни чрез телевизията и компютъра и заобикалящата ги среда, с които ние като възрастни едва се справяме, толкова нагло ли е да се иска поне за 1-2 часа седмично децата да имат възможност да се учат да правят разлика между добро и зло?
Освен това предложението е родителите и децата да имат право на избор дали да учат православната вяра/ етика или някаква друга религия. За каква наглост става дума?
Примерът на Серафима за жената, която станала християнка покрай сина й, който учил вероучение, го имам и аз.
Наистина не мога да разбера мнението ти, Жени. Толкова много хора изсипват всякаква помия по Св. Православие именно защото смятат, че тя не се различава от католическата и от протестантските секти, това трябва да се промени. Щеше ли до нас да достигне Божието Откровение и Истината, ако всички светци и мъченици са крили вярата си с някакво псевдосмирение? И те ли са някакви агресори, наглеци и фанатици?