Православието като начин на живот

Добро утро!
Пожелавам на всички ви успешна, мирна и благословена седмица!

Тема за обсъждане за периода от 26.08 до 01.09.2013 година предлагам да е:

Духовния отец на православния

Мен лично ме терзае темата за Сирия също. Ще ми се и за този огън да поговорим нататък, ама ми се чини, че е рано за изводи (или поне да се види на къде отиват нещата).

По отношение на духовния отец, нямам такъв. Но от година имам изповедник, от който съм доволна. Надявам се, когато назрее моментът, да намеря и отец. Не съм сигурна че София е най-подходящото място за намиране на такъв.

Когато изникват възможности да отида някъде, където присъстват духовни лица, гледам да ходя. Но засега не съм установила контакти, които да ми посочат духовен отец.

От друга страна, искам да ви попитам, според вас в България има ли духовни старци, такива които са и прозорливи, при които можем да отидем, за да се допитаме в труден житейски момент и да ни насочат подобаващо?

Серафима, и аз съм на същото дередже. Имам си изповедник, който ми е много, много полезен. И съм благодарна на Бога, че ме срещна още преди близо десет години с него. Но духовен отец ...
Говорили сме с моя изповедник и той също казва, че липсата на старци в България е силно осезаема. Явно хората като тях бягат по-далеч от суетата в духовни средища като Света Гора. Не знам, не мога да си го обясня.
При всичките ми обиколки съм имала голямото желание да направя контакт с отците в различните обители, обаче все ме спира нещо. Нямам смелост аз. На цялата ми бойкост и войнственост, като опре до такъв вид контакти и дърпам назад.

Наистина, темата за духовния отец е много дълбока. И не само заради това, че може много да се говори, а най-вече в личен план за всекиго от нас.
Серафима, ти засягаш много сложен момент.
На първо място се появява проблема с нашия духовен живот. До колко ние сме изпълнили всичките си християнски ангажименти и задължения, и до колко имаме нужда от духовен отец? Ако Бог не ни допуска до такъв, нима Той е сгрешил? Или това е червена лампа за нас самите? Познавам много християни и християнки, които търсят игумени на известни манастири за... изповедници. Ходят даже, както по-горе се спомена и до Света Гора. А когато нямат възможност да се доберат до тях, ходят при енорийски или др. свещеници по "благословение" за изповед... Значи, налице е една православна суета и фарисейщина, която явно доказва, че ние не сме заслужили духовните отци и старци. Нека този обикновен и малък изповедник, който вече смятаме, че сме "преминали", види напредъка на духовното си чедо, та той, виждайки предела на възможностите си, да го благослови да отиде при духовен отец, който да го ръководи за по-нататък. А дръзновението на чедото да прескочи изповедника си и без неговото благословение да отиде при духовен старец, смятам за меко казано, отдалечаващо отците от нас и нашата духовна суета.
Мисля, че старецът Паисий, запитан с въпроса " защо старците стават все по-малко по света?", той отговорил: "Защото не ги слушате. Когато ви говорят, вие ги слушате с удоволствие, но когато си отидете в света, не изпълнявате каквото сте чули от тях". Мисля, че за българите това важи в пълна сила.

"При всичките ми обиколки съм имала голямото желание да направя контакт с отците в различните обители, обаче все ме спира нещо. Нямам смелост аз. На цялата ми бойкост и войнственост, като опре до такъв вид контакти и дърпам назад."

Жени,

Съветвам те от такива хора, които са монаси /ангелския лик на земята/ да взимаш благословение и нищо повече. А контакт може да създадеш и е благословено с монахините, и то пак много предпазливо, защото това е благословение, но и огън, ако не е със съответната подготовка.След всеки такъв контакт, следва и защита чрез силни духовни изкушения на получената благодат. Не защото сме станали по-грешни, а защото самоволно сме застанали до такива "равноангелни" хора по времето на техните битки тук. А ние, гледайки тяхното смирение и изпитвайки тяхната любов към нас, не си давамие сметка как те, от обикновени хора като нас, са станали монаси! И затова, неизбежно, след общението ни с такива, Бог ни дава да изпитаме малко от онова, което и те изпитват, но често ние едва го понасяме или не успяваме... Разбирам твоята липса на смелост и я подкрепям напълно! Душата ти усеща това, което разумът не може... Дерзай! Смятам, че и това ще стане, но нека бъде по Божията воля, а не когато ние преценим.

wertyuio, интересно се изказваш. И аз така знам, че не трябва миряните много да занимаваме със себе си монасите. И дори монахините, защото за тях ние сме светско изкушение. При малкото общуване с монаси, което съм имала, ми е правило впечатление изключително доброто отношение и как са ме запомнили. Предполагам че се молят за всеки, когото срещнат. 
Като жена си мисля, че като позастарея нещата с общуването с духовниците ще станат по-лесни.
Междувременно съм доволна, че има при кого да се изповядвам, макар че нямам достатъчно напътствие в живота, това много ми липсва. За сега няма с кого да се посъветвам в сериозни моменти.
Доста съм притеснителна по принцип и не проявявам може би достатъчна активност. Не мога да кажа, че съм от най-активните християни в частта, свързана с общуване с други хора - било духовни лица, свещенослужители или миряни... Повече правя неща самостоятелно. 
 

Серафима,

Само си помисли няколко неща:
1. - Думата "монах" съдържа в себе си коренът "моно" - сам, уединение в името на Бога и Неговата любов.
2. - Ако ти си младао и красиво момиче или жена /което искрено ти го желая/, то на каква свръх човешка и против нашата природа борба неволно ще подложиш монаха. Има голям риск да поемеш вината за пропадането на един или повече такива огнени служители на Бога...
3. - Ако пък този монах вече е преодолял тази борба като победител и придобил безстрастие, ти можеш ли да застанеш до него като равна, готова на същите победи в личния си живот?

Мисля, че ти е благословено и на този етап напълно достатъчно да поведеш този диалог с изповедника си, който е също женен и много полезен за душата ти в този момент. Довери му се повече и черпи с пълни шепи от Божията благодат чрез него.

А за твоята стеснителност, мисля, че това е даденото от Бога на всички жени смирение, от което те - ти не бива да бягаш, а да дерзаеш в него и да го увеличаваш с духовни плодове. И вярвай, че по този труден и трънлив път на любовта в Бога, Той знае как да те укрепи и благослови. Дерзай!

wertyuio, благодаря ти! Безкрайно си прав. 

wertyuio,

Трябва да си призная, а пък и с това трябваше да започна, че се чувствам много гузен пред моя изповедник. Първо, че не ходя редовно на изповед и второ, че не изпълнявам обещанията си, които давам по време на изповедта си пред Бога.

Много по-лесно ми е да отида на далечно поклонение, отколкото на изповед в близкия и спасителен за мене храм! И където и да отида, колкото и да е далеч, моята гузна съвест винаги ме преследва! Така, че аз съм набрал достатъчно опит в греховете...

wertyuio, интересно какво наричаш редовно?
Много трудно е човек да престане да греши, но човек може да отбележи поне подобрение.

Да си призная не знам каква е точно разликата м/у изповедник и духовен отец Аз се изповядвам при един и същи отец от 15 години. Той знае всичко за мен. Когато сгафя нещо в ежедневието и се чувствам зле, търча при него, ама не за изповед, а за съвет и подкрепа...
Що се отнася до монасите, wertyuio е напълно прав..
След като ми поставиха диагнозата бях много зле и се озовах в манастира при леля и като седнах там с отеца говорех, говорех, говорех...Беше гореща изповед, каквато рядко съм правила, а човекът просто ме слушаше и чак на края ми каза, че всъщност той не прави изповеди и не е редно, но не е могъл да ме прекъсне и ми даде разрешение за причастие. После разбрах, че наистина не е било редно, но в душата ми беше едно....да не ви обяснявам
Също наскоро разбра, че не се целуват иконописите от ляво и от дясно на дверите на иконостаса в църква. Цял живот се учим...явно
Желая ви хубава седмица

Имала съм нужда от разговор със старец. Преди няколко години семейството ми бе на тежък кръстопът, имахме сериозни разногласия. Та по този повод съм търсила съвет от старец и моят изповедник не можа да ме насочи. Аз не бях и сигурна какво точно искам, та си беше зор. Явно така е трябвало да стане, мина време и ми бе отговорено на молитвите.
Наскоро пак преживях тежък период, тогава дори не отивах на изповед. Не знам дали има полза да се разкаеш за нещо и още на следващия ден пак да сгрешиш в същото. Борих се със себе си дълго време, този път съвсем сама. Последната ми изповед беше много тежка, именно поради тази причина. Натоварих си изповедника много, искрено съжалявам за това, но иначе как да направя изповедта си ...

milmich, за мирянин може би това, което имаш, наистина е духовен отец. Предполагам, че го слушаш и му искаш благословия за различни начинания. Мисля че си заслужила това ценно притежание, защото имаж дълъг 'стаж'.

Надявам се и аз с времето да постигна това, което имаш.

Мога ли да ви попитам нещо - какво според вас можем ние да направим за нашия духовен отец?

Жени и аз го имам този проблем с натоварването на изповедника. И това също е стимул да не грешим, нали? При мен се получиха с годините едни неочаквани обрати в живота ми, които мисля че са ми душеспасителни, в смисъл че ми дават възможност да съм по-далеч от среди, подтикващи към грях, и да посвещавам повече време на вярата. Руснаците съм чувала че четат по 40 акатиста на даден светец, за помощ, когато не знаят накъде да поемат, какво да предприемат, кого да попитат.

Серафима, нима душата ти не разбира какво е това редовна изповед? Всеки път, когато натежат греховете, трябва да ги разтоварваме на изповед. Изповедникът също би ни помогнал със съвет и благословение за кога...