Православието като начин на живот

Честит празник!

Liese и Радея са дали чудесни съвети на  мозила и wertyuio. Аз мога да добавя само една статия, която ми е помагала в такива моменти Мислите на сърцето имат голяма сила.

Господ ни помага винаги да преминем през изпитанията и всеки път, ако не се отчайваме и не се отказваме, излизаме от тях по- добри и с още повече вяра.



ТУЙ МИ СТИГА

За всичко, Господи, благодаря:
за вечерите кротки и чудесни,
за пурпурната утринна зора,
за тихий плач, за хубавите песни!
Премъдрост крият всичките неща.
Чрез Твоя промисъл расте душата.
Денят е драг. Но трябва и нощта!
Без мрака кой ценил би светлината?
В страданията, що изпращаш Ти,
растат крилете ми за бъдещ полет.
Без зимата, която ни гнети,
кой би почувствал Твойта дивна пролет?
Непостижимий! Работи над мен
с ръка, която сваля и въздига! О, дай ми да съм верен и смирен!
Аз знам, че ме обичаш. Туй ми стига!

архим. Серафим (Алексиев)

Записвам се.
Не съдете строго туй, дето ще пиша.

Де гу??

Радея, Наде, много ви благодаря!
Всъщност, Господ на кръста Сам ни е дал пример как да постъпваме с враговете си - да се молим за тях. На някого може да му се стори простичък извод, но аз си знам, че без вашата помощ, нямаше да стигна до него.
Иска ми се да поздравя вас, а също и всички останали участници в темата с едно тематично песнопение, което ми се струва, че много ще ви се хареса:http://www.youtube.com/watch?v=RwFYUJb03d0

Много хубаво Благодаря 

Здравейте, включвам се и аз в темата по отношение на неприязнените чувства към друг човек. На мен много ми помогна една книжка на арх. Серафим Алексиев "Вражда и помирение", но не я намирам в нета, за да дам линк.

за тази книга ли става въпрос

http://pravoslavie.domainbg.com/04/as-pomirenie.htm

Да! Благодаря за линка!  

И още няколко думи на светител Теофан за прощаването на обидите:

"В ежедневния бит постоянно има стълкновения, сърдечният покой се смущава от мними или действителни оскърбления. Това, което от самосебе си ни връхлита, Господ иска да го обърне за нас в купуване на спасение и в придобиване на помилване.
Дори всяка минута да те оскърбяват – всяка минута прощавай и всяка минута ще навлизаш все по-дълбоко в Божието милосърдие, във всеопрощаващото Божие помилване и с това помилване като с някаква дреха ще бъдеш облечен, ограден и защитен от всичко, което може да навреди на делото на твоето спасение.
Нищо не е така силно пред лицето на Господа както прощаването на обидите: защото то е подражание на едно от най-близките до нас действия на Божието милосърдие. И от нищо не се изкушаваме така лесно, както от сърденето и желанието да отмъстим с предизвикателна дума или действие. По този начин всяка минута вместо да придобиваме губим това, което ни се дава в ръцете. Ако простиш, ще придобиеш покой в себе си и помилване от Господа. Каквато и обида да те настигне, ще има за какво да простиш. Прощаването донася веднага награда в сърцето.
Според духа на света, който не е взискателен и всичко прощава, считат го за човек без достойнство, а всъщност истинското достойнство е в това – да се прощава. Който прощава според заповедта на Господа и християнското си упование, е човек от другия, по-добрия свят. Оттам той приема внушения и спазва тамошните порядки. Които го гледат от земята и по земному – не могат да го разберат.
Да се молим Бог да ни дарува сила и разум да прощаваме, за да бъдем простени и да се сдобием с блажено помилване. Амин!"

Прекрасни неща!

Моля и за още малко помощ. Днес е пълно с примери, в които, въпреки добрината и християнските добродетели на много хора, те биват уволнявани и гонени от работа. Какво става с тях? Каква да е тяхната реакция?

Започна сезонът на отпуските и само мога да съжалявам, че съм пропуснала толкова интересни дискусии.
Едва успявам да изчета всичко .

Приветствам новите приятели с добре дошли и им желая да се чувстват тук все така уютно .
И си пожелавам атмосферата при нас се запази винаги такава. Сигурна съм, че няма човек, на когото да не му се иска да бъде между хора, сред които да се чувства обичан, уважаван, ценен и търпеливо изслушан. Ежедневието рядко ни предлага подобни "райски" условия, затова трябва да се потрудим да си ги създадем сами .

Виждам, че са възникнали и нови предложения за седмични дискусионни теми.
И на мен ми идват много идеи за теми на дискусия. Ето например една, която можем да разгледаме след края на лятото - Кое е най-запомнящото се духовно преживяване за мен през това лято? Във връзка с това, че лятото пътуваме по-често до различни манастири, срещаме се с интересни хора и т.н.

И във връзка с това искам да попитам дали някой няма да се заеме (пожелание) да събира предложените до този момент теми и да ги обявява своевременно?
Струва ми се, че има опасност да ги забравим, а те ще стават все повече и повече...
 
Видях, че сте споделяли хубава музика, ще добавя и аз моето любимо песнопение, в изпълнение на ненадминатия Кабарнос 

Много ви благодаря момичета! Много ми помогнахте със съветите си наистина! Толкова ми беше трудно,но сега си преосмислех нещата и ми е много по-лесно! Благодаря на господ,че ви има и чудесната тема също!

Здравейте!

Чудесна тема и с удоволствие ще я следя.

И вместо запис искам да кажа на всички които са от Русе,че следващата неделя Петдесятница Патриарх Неофит ще е в Русе и ще служи Литургията..

Simpatikonia, Кабарнос е такъв певец, че ти разглезва музикалния слух и после трудно се спираш на друг глас...
Благодаря ти.

Mozila, може би никой не ти е казвал и може би аз пак ще сгреша, но ще те помоля да внимаваш, когато пишеш имената и думите: Господ, Бог, Божие, Господне и т. н., да са винаги с главна буква.
Това си позволих да ти кажа не за да те укорявам /да не бъде!/, а защото те смятам за близка душа, която се намира близо до мен по пътя към Божия мир.

Честит празник на всички!
Влизам, за да напиша едно свое притеснение, по-скоро да споделя. На последните големи празници нямах възможност да ходя в нашия храм, защото работя във Варна и не е нито удобно нито удачно. Та повече ходех в Катедралата където има и църковен хор.
Не знам защо, но Литургията ... не можах да я почувствам. През цялото време внимателно слушах до къде сме, къде трябва да кажа точно "Амин", а като стигнахме до Символа на вярата и Отче наш (държах поне да се поклоня на Даровете преди да тръгна за работа), ами ... изобщо нямах онова молитвено чувство.
В нашия храм всички заедно казваме и Символа и Отче наш. Тогава се усещат силата на думите, истината, в това, което казваш, вярата ни. Усещането е невероятно благодатно.
Нищо такова не усетих в Катедралата, мисълта ми се губеше в проследяване на точните места ... Не мога да го обясня. Помолих се и излязох даже преди да видя Даровете.    Не ми се случва за първи път, но никога не съм говорила открито за това. Беше ме срам.
Ами ако усещането е такова и у другите, които ходят в големите храмове?! Как човек ще усети Бога?
Кажете и вашето мнение какво е, моля ви.

ПП След малко тръгвам за храма в Аксаково (не мога с детето да изкарам цяла Литургия). Ще се опитам да говоря с нашия отец за това, ако ми даде съвет - ще пиша и неговото мнение тук.